Всички ние обичаме Бог. Твърдим, че му вярваме и се предаваме на него. Представяме му ежедневно нашия списък с желания и искаме да изпълнение всички, точно с марката, която сме определили в списъка. Когато не ни се удовлетворят молитвите, ние вилнеем и с високопарно несвързано бръщолевене укоряваме Бог. Наричаме Го безчувствен, направен от камък, необичащ и определено не истински Бог! Това, обаче не е бхакти, нали!
Бхакти не е само любов към Бог. Това е земна емоция, която е трансцедентална. Тя е знак за скритата природа и божественост на човека. Бхакти е вяра, любов, лоялност, преданост, доверие, привързаност и почитание на Върховната Сила. Тя е дълбоко и трайно доверие, което има невинноста на доверието на детето към майката, че тя ще погрижи за него. Бхакти към Бог и Гуру е начин за изкачване над човешката природа и разкриване на божественото в нас.
Важността на бхакти в живота е огромна. Ние мислим за Бог и го търсим, защото сме в беда или искаме да научим повече за Върховната Сила, нуждаем се от богатство или обичаме Бог заради него самия. Мъдрият човек, който обича Бог заради любовта е този, който е най-мил на Бог.
Бог винаги удовлетворява нашите молби по начин, който е най-добър за нас. Не осъзнаваме нуждите си, но Той знае от какво се нуждаем и кога трябва да го получим. И Той винаги ни дава правилните възможности, връзки и собственост, от които се нуждаем за нашето добруване и напредък в живота. Няма човек на земята, който да може да каже, че нито една от неговите молитви не е била удовлетворена. Всъщност, ако се обърнем назад към миналото си, ще открием, че повечето от молитвите ни са удовлетворени и това, което не е било удовлетворено, е било само в наша полза. Но (въпреки това) подскачаме разгневени на Бог, когато сме в болка или когато нещата не отговарят на нашите очаквания и го обвиняваме. Не се доверяваме на неговата Любов и че прави неща в наша полза. Рядко виждаме всичките благословии, която ни дава Бог и различните моменти, в които той ни е измъквал от трудни ситуации, или моментите, в които буквално е удовлетворил желанията ни. Тъй като мераците и желанията ни са безкрайни, ние искаме неспирно, но не обичаме и не се доверяваме на Бог в това какво и как Той отговаря на молитвите ни.
Ето една случка за един мъж, който молел за помощ и как Бог удовлетворил молитвите му.
Един човек оцелял при корабокрушение и бил изхвърлен от морето на самотен остров. Когато дошъл в съзнание и разгледал около себе си, открил, че островът е малък е необитаем. Той се обърнал към Бог и помолил за помощ. Докато бродел из острова, открил, че на острова има вода и плодови дръвчета и това ще му позволи да оцелее. Търсил и събрал изхвърлени от морето дърва, направил си малка колибка и започнал да живее в нея. Сега вече имал подслон и не бил изложен на елементите на природата.
Всеки ден изследвал хоризонта, за да види кораб или лодка, и се молел на Бог за помощ. Той молел да бъде спасен, да напусне острова завинаги, да има удобно легло в което да спи, да яде добре сготвена храна и чисти дрехи, които да носи. Молел се по няколко пъти на ден с много искреност и жар. Един ден се върнал в колибата си, след като цял ден бил събирал храна. За негова голяма изненада колибката му била обхваната от пламъци. Дървото, изхвърлено от морето, горяло бързо и димът се издигал високо в небето. Той грохнал натъжен. Било се случило най-лошото възможно нещо. Разплакал се неутешимо. „Господи, как можа да ми причиниш това? Молех ти се искрено всеки ден”. Изтощен от страданието си, той заспал. На следващата сутрин се събудил от сирената на кораб, който наближавал острова. Бил дошъл за да го спаси. Корабът минавал на голямо разстояние от острова, но видял дима от горящата колиба. Така, човекът получил всичко, за което се молел.
Когато нашите молитви или списък с желания към Бог не са удовлетворени по точния начин, който искаме, ние се обезкуражаваме и се гневим. Чувстваме, че нещата вървят зле и обвиняваме Бог. Не трябва да губим кураж. Човекът от тази история бил спасен, поставен на остров, където имало храна, вода и дърва, за да си построи колибка. Когато дошло подходящото време, наблизо минал кораб и Бог подпалил колибата и корабът дошъл, за да го спаси. Бог е в нашите животи и се грижи за нас постоянно, особено в лошите за нас времена. Ако човекът от тази случка имал тотална вяра в Бог, той не би го обвинил. Щял да разбере, че нещата се случват, защото Бог иска те да се случат. Бог не иска нищо лошо да ни се случва. Той е Океан от Състрадание и Милост.
И така, следващия път, когато лодката ни се клати, или къщата ни гори, трябва да запомним, че това повиква Благодатта на Бог. За цялата вина, която ние трупаме на главата му, Той има позитивен отговор.
Бхакти не е само любов към Бог. Това е земна емоция, която е трансцедентална. Тя е знак за скритата природа и божественост на човека. Бхакти е вяра, любов, лоялност, преданост, доверие, привързаност и почитание на Върховната Сила. Тя е дълбоко и трайно доверие, което има невинноста на доверието на детето към майката, че тя ще погрижи за него. Бхакти към Бог и Гуру е начин за изкачване над човешката природа и разкриване на божественото в нас.
Важността на бхакти в живота е огромна. Ние мислим за Бог и го търсим, защото сме в беда или искаме да научим повече за Върховната Сила, нуждаем се от богатство или обичаме Бог заради него самия. Мъдрият човек, който обича Бог заради любовта е този, който е най-мил на Бог.
Бог винаги удовлетворява нашите молби по начин, който е най-добър за нас. Не осъзнаваме нуждите си, но Той знае от какво се нуждаем и кога трябва да го получим. И Той винаги ни дава правилните възможности, връзки и собственост, от които се нуждаем за нашето добруване и напредък в живота. Няма човек на земята, който да може да каже, че нито една от неговите молитви не е била удовлетворена. Всъщност, ако се обърнем назад към миналото си, ще открием, че повечето от молитвите ни са удовлетворени и това, което не е било удовлетворено, е било само в наша полза. Но (въпреки това) подскачаме разгневени на Бог, когато сме в болка или когато нещата не отговарят на нашите очаквания и го обвиняваме. Не се доверяваме на неговата Любов и че прави неща в наша полза. Рядко виждаме всичките благословии, която ни дава Бог и различните моменти, в които той ни е измъквал от трудни ситуации, или моментите, в които буквално е удовлетворил желанията ни. Тъй като мераците и желанията ни са безкрайни, ние искаме неспирно, но не обичаме и не се доверяваме на Бог в това какво и как Той отговаря на молитвите ни.
Ето една случка за един мъж, който молел за помощ и как Бог удовлетворил молитвите му.
Един човек оцелял при корабокрушение и бил изхвърлен от морето на самотен остров. Когато дошъл в съзнание и разгледал около себе си, открил, че островът е малък е необитаем. Той се обърнал към Бог и помолил за помощ. Докато бродел из острова, открил, че на острова има вода и плодови дръвчета и това ще му позволи да оцелее. Търсил и събрал изхвърлени от морето дърва, направил си малка колибка и започнал да живее в нея. Сега вече имал подслон и не бил изложен на елементите на природата.
Всеки ден изследвал хоризонта, за да види кораб или лодка, и се молел на Бог за помощ. Той молел да бъде спасен, да напусне острова завинаги, да има удобно легло в което да спи, да яде добре сготвена храна и чисти дрехи, които да носи. Молел се по няколко пъти на ден с много искреност и жар. Един ден се върнал в колибата си, след като цял ден бил събирал храна. За негова голяма изненада колибката му била обхваната от пламъци. Дървото, изхвърлено от морето, горяло бързо и димът се издигал високо в небето. Той грохнал натъжен. Било се случило най-лошото възможно нещо. Разплакал се неутешимо. „Господи, как можа да ми причиниш това? Молех ти се искрено всеки ден”. Изтощен от страданието си, той заспал. На следващата сутрин се събудил от сирената на кораб, който наближавал острова. Бил дошъл за да го спаси. Корабът минавал на голямо разстояние от острова, но видял дима от горящата колиба. Така, човекът получил всичко, за което се молел.
Когато нашите молитви или списък с желания към Бог не са удовлетворени по точния начин, който искаме, ние се обезкуражаваме и се гневим. Чувстваме, че нещата вървят зле и обвиняваме Бог. Не трябва да губим кураж. Човекът от тази история бил спасен, поставен на остров, където имало храна, вода и дърва, за да си построи колибка. Когато дошло подходящото време, наблизо минал кораб и Бог подпалил колибата и корабът дошъл, за да го спаси. Бог е в нашите животи и се грижи за нас постоянно, особено в лошите за нас времена. Ако човекът от тази случка имал тотална вяра в Бог, той не би го обвинил. Щял да разбере, че нещата се случват, защото Бог иска те да се случат. Бог не иска нищо лошо да ни се случва. Той е Океан от Състрадание и Милост.
И така, следващия път, когато лодката ни се клати, или къщата ни гори, трябва да запомним, че това повиква Благодатта на Бог. За цялата вина, която ние трупаме на главата му, Той има позитивен отговор.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
