Шри Рама Навами

Шри Рама Навами е един от най-популярните празници в Индия. Той празнува  появата на Бог Вишну на земята като Шри Рама. Празнува се раждането на Шри Рама, синът на Цар Дашратх на Айодхия. Шри Рама бил седмата инкарнация на Бог Вишну. Този фестивал започва от първия ден на Чаитра (индуистки месец), който е Гудхи Падва или Югаади - индуистката нова година и продължва 9 дни. Името „Рама” е съществувало и преди инкарнацията на Бог Вишну на земята. Тя е мощна свещена вибрация, която означава „силата на Бог, която залъгва/привлича. отвлича, примамва?  ума и го поставя под контрол”. Само силата на Бог може да постави ума под контрол – за човека е непосилно. Тъй като само Бог заслужава това име, Той избрал аватар, който бил наречен Рама. Шри Рама се боготвори във всички домакинства в Индия и се почита не само като Божествено Същество, но и като идеал – пример, съгласно какви правила да се живее живота по време на различните роли, които се налага човек играе през живота си.

Традиционно Шри Рама Навами се празнува с параяна (ежедневно четене на определен брой страници или глави) от Свещеното Писание Рамаяна. Боготворенето се извършва у дома по традиционния начин с мантри, ароматни цветя, паста от санталово дърво, куркума, кумкум (червеният прах, който се използва за поставяне на знак на челото) и листа на тулси (босилек). Растението тулси (босилек) се смята за свещено от Инудистите и има специално място при боготворенето на Бог Вишну и множеството негови аватари. Листа тулси имат способността да привличат фините енергии на Бог Вишну. Предлагат се също така  лотусови цветове и те са специални при боготворенето на Бог Вишну. Прясно сварен ориз, солени предястия и сладки (пудинг), направени от мляко, ориз и захар се дават като найведия (пожертвувание) на Бог и след това се разпределят като прасад (осветена храна). Много хора пеят и Рамаракша Стотра, химни, прославящи и възхваляващи Шри Рама. У дома в храмовете се пеят обикновени бхаяни и киртани (религиозни пасни) за Шри Рама. В храмовете, по пладне, се празнува раждането на Шри Рама по традиционен начин с пеене на химни и богослужения. След традиционното богослужение се пее онази част от Рамаяна, в която се разказва за раждането на Шри Рама или се разказва (чете) като случка (катха).

Празнуването на Шри Рама Навами има много форми. Когато се празнува индивидуално, той е свещен празник. Когато се празнува колективно, като група от хора, които правят богослужение в храмовете, той е религиозен празник (утсав). Когато някой индивид има сериозно намерение (санкалпа) да прави богослужение по определен начин, това се нарича врат (закълнато/обещано/наречено съблюдаване на обичай). Анустани с мантра джапа, които се правят от последователите на Кудалини Маха Йога, са врат. Четенето на Рамаяна се прави индивидуално или на публични места и храмове. На много места в Индия има и панаири заедно с девет дневния празник, който завършва с грандиозни фойерверки.

В Рамаяна Шри Рама не показва божествените си сили или личност. Той живее като човек и показва как следва да се живее идеалният живот. Той е бил идеален син, брат, съпруг, приятел, цар и враг. Следвал е всички правила на праведност (дхарма) и за това се нарича Марияда Пурушоттам. Бил е известен и защото е спазвал (уважавал) дадената веднъж дума/държал на думата си? (екавачан) без да се отмята по-късно, с използването на една стрела (екбаан) и че е имал само една жена (екпатни).

Много хора боготворят Шри Рама като Вечния Принцип, като Сюблимната Истина и Светлината на Вселената, а не като Царят Рама, синът на Дашратх. Тези, които прочетат историята на Шри Рама от Айодхия, научават от него уроци за живота, правилното поведение и правилната реч от различните случки в живота МУ. Шри рама се боготвори и като Аватар, и като Абсолюта. Боготворенето на Аватара, сина на цар Дашратх, ни учи на морал, етика и принипи,които ни водят по пътя на Универсалната форма на Шри Рама. Боготворенето на Абсолютната форма на Шри Рама като Универсалната сила ни помага да оценим Живота му на земята и как можем да му подражаваме. Дори Пеенето на името Му с или без любов ни води към по висши измерения и накрая към Върховното Знание и Мъдрост на Вселената. Боготворенето на Формата ни води към Безформеното, а боготворенето на Безформеното ни помага да оценим и обичаме формата! Джай Шри Рама! 

Превод от  английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Как да постигнем Бог веднага

Всяка религия в света ни учи как да ходим по пътя на Бог и да Го постигнем. Всяка религия и всички Божии хора, Светци, Гуру, проповедници ни казват да обичаме Бог интензивно. Всяка религия си има свое учение за техниката за постигане на Бог.

Има много пътища за постигане на Бог: Бхакти Йога, Джяна Йога, Карма йога, Джапа Йога, Дхяна Йога, Кундалини Маха Йога и др. Бхакти Йога е пътят на любовта към Бог, където човек пее името на Бог и Го боготвори в храмовете и места за боготворене и изпълнява традиционни богослужения. Джяна Йога е пътя на интелекта, където човек използва интелигентността и логиката си, за да разбере Божественото и да се слее с него. Карма Йога е предоставяне на всичките ни  действия на Бог и приемане на всички резултати – добри или лоши, като благословия от Бог и живеене с хладнокръвна невъзмутимост. Джапа Йога е систематичното припяване на мантрата – името на Бог. Вибрациите на мантрата очистват човек и го водят към Божественото. Дхяна Йога е медитация и издигане на нивата на съзнанието ни и чрез това постигане на Бог. Кундалини Маха Йога е събуждане на Кундалини Шакти и в нея има елементи на бхакти, джяна, карма, джапа и дхяна. Всеки от нас е привлечен към път, който е най-подходящ за нашия темперамент по силата на миналите ни карми и настоящо кондициониране (обуславяне).

Когато практикуваме някой от тези методи, любовта ни за Бог се увеличава. Увеличава се и чистотата ни, преживяванията и знанието ни и с времето ние се придвижваме все по-близо до БОГ. Можем да се слеем с Бог само когато сме чисти колкото Бог. Само чистота може да се слее с чистота. А това отнема много животи на здрава постоянна работа, посветена на постигане на Бог. Има ли начин да постигнем Бог внезапно? ДА! Има!

Един човек поискал да узнае как да постигне Бог и дали Той може да бъде постигнат веднага, на момента. Разпитал много учени хора, но те не знаели отговора. Накрая открил един светец и му задал същия въпрос. Светецът казал: Бог може да бъде постигнат внезапно чрез страстно желание.

Човекът попитал: Страстно желание, какво е това? Светецът отговорил: Това е чувството, че не можеш да живееш без Бог дори и секунда. Човекът не могъл да разбере и продължил да разпитва светеца. И така, светецът решил да му покаже какво означава страстно желание за Бог.

Светецът го накарал да отиде с него до брега на реката . влезли в реката да се къпят. Внезапно светецът се обърнал, хванал човека за шията и натиснал главата му надолу и го задържал насила под водата. Човекът се задавил, закашлял и се опитал да се освободи. И тогава светецът го пуснал.

Когато човекът си възстановил дишането и се успокоил казал: Светецо, защо се опита да ме удавиш? Светецът казал: Кажи моля те, в момента, когато се бореше за глътка въздух и за живота си, за кого си мислеше. За баща си, майка си, жена си и син си или за богатството си? Човекът отговорил: Благородни светецо – аз се давех. Единственото, което исках е да дишам и да живея!

Светецът отговорил: Когато нищо друго не искаш, а само Бог и когато чувстваш, че не можеш да живееш без него, както копнееш за глътка въздух, това е страстно желание. Когато не искаме нищо друго освен Бог с интензивен копнеж за него, Бог ни издърпва (при себе си). Дори и Бог няма силата да остане невъзмутим в такава ситуация. И ние можем да го постигнем внезапно, на момента.

Нямаме, обаче, капацитет да обичаме Бог с такъв интензитет.  Твърде много сме забъркани в светските активности, връзки и мераци. Домът, семейството, работата, хобитата, диетата, теглото, как изглеждаме и други са винаги на преден план и често Бог губи състезанието с тях. Все пак имаме любов за Бог и осъзнаване, че той е Върховен и, че в края на краищата ще трябва да го търсим, само него. За нас по-добрият път е систематичното практикуване на учението на Гуру и правенето на редовна джапа и медитация така, че всеки ден любовта ни и интензивността на бхакти за Бог да се увеличава и един ден да го постигнем.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Да виждаме реалността такава, каквато е

Живеем до голяма степен в свят с въображаеми случки и страдания. Случва се нещо, нашият ум го подема и егото бродира по случката, докато тя се превърне в голям, колкото Махабхарата епос. Умът влиза в режим на задаване на въпроси и отговаряне, възприема обиди и отговаря на обиди, око за око, зъб за зъб, и живот за живот. Когато егото ни е засегнато и очакванията ни не се изпълняват, нормални и прости случки се раздуват до великански пропорции. В тъмнината на ума, обидите са умножават и няколко прости забележки се превръщат гъста вечно зелена гора. Рядко възприемаме или приемаме реалността такава, каквато е. Реалността и как я виждаме са две различни неща. Повечето от нас могат да разпознаят себе си в случката с човека и дивите кучета, която следва:

Имало едно време един човек, който живеел в къща извън града и близо до пустинята. Един ден той се обадил на шерифа късно през нощта и се развикал възбудено: Има стотици диви кучета, които вият отвън под прозореца ми. Атакуват ме! Ела бързо! Побързай! Побързай! Шерифът подбрал няколко от хората си и въоръжени с пушки, пистолети и мощни фенери и се втурнали към къщата на човека, като очаквали ужасна сцена с побеснели  животни. Вместо това видели в далечината три виещи кучета.

Шерифът почукал на вратата на човека и го повикал да излезе. Завел го на двора и му показал трите диви куче.  Човекът се усмихнал смутено: О, Шерифе! Всяка нощ, когато те вият под прозореца ми, звучат като стотици кучета!

Трябва да си спомним тази история с човека и дивите кучета, следващия път когато някой ни каже нещо и се чувстваме обидени хиляди пъти повече и страдаме повече. В тъмнината на нощта, когато се мятаме между съня и будното състояние, няколко кучета могат да звучат сякаш хиляда вият навън под прозореца ни. В огромния и дълбок кладенец на егото ни проблемът се раздува извън всякакви граници и пропорции. В тъмното и намусено наше подсъзнание  обидата се отглежда и подхранва и тя расте като гъби след дъжд и се превръща в хиляди.  Обидата ни не се дължи ма действителната реалност, а се предизвиква от въображението, мислите и възприятията ни, и най-вече – от прераздутото ни усещане за собствена значимост и статус.

Да се научим да наблюдаваме тревогите и обидите. Когато обръщаме внимание на тревогите си, те изглаждат огромни и солидни. Чувстваме, че е невъзможно да се справим. Когато обаче ги изследваме по-надълбоко, откриваме едно или две неща, които всъщност са се случили и които ни карат да се чувстваме обидени и наранени. Но умът ни – лукавият виновник – има способността и капацитета да умножава обидата и нараняването няколко хиляди пъти.

Така – живеем живота си с изкривена логика. Имаме предразсъдъци за това, кое ни прави щастливи. Казваме си, че изпълнението на желанията ни прави щастливи. Реалността не е такава. Човек иска да се ожени за определена жена и не се кротва, докато не се ожени. След известно време, вече е нещастен и отчаян и не се кротва, докато не се разведе. Необходимо е постоянно да проверяваме и държим под контрол вътрешните си спорове и разговори и да проверяваме дали те са валидни или не са.  Ако правим това, ще си спестим много отчаяние и страдание, защото ще видим и приемем реалността такава, каквато е.

Умът ни се нуждае от дисциплиниране. За това ни е нужно знание и мантра – вибрацията на името на Бог. Получаваме учението от нашите гуру за ума и начина, по който той работи и как да наблюдаваме, реагираме и да се държим- освен това имаме инициация в Сиддха Мантра от Гуру. Когато правим редовна джапа, вибрацията на мантрата разхлабва ригидността и неправилните виждания в нас, очиства ни и ни изцелява. Когато джяна и мантра се прилагат едновременно, става по-лесно да се види и приеме реалността такава, каквато е и да се справим с нея по правилния начин.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Шравана – Освобождението на Цар Парикшит

От времето на раждането си се чувстваме привързани – към родителите, семейството, приятелите, училището, работата, семейството, децата, внуците и т.н., този списък е безкраен. Привързаността на светско равнище е любов. Когато тази любов се пренесе към Бог, тя се нарича бхакти. Бхакти дава покой на ума, мъдрост, безкрайна любов и сила. Светската любов дава известно щастие, но много повече мизерия, стрес, болка и отговорности. Когато се нуждаем от облекчение от целия стрес и мизерия в живота, търсим любовта на Бог.

Един от начините да развием любов за Бог е като го познаваме чрез историите и преживяванията на хората, дадени в свещените текстове и живота на светците и преданоотдадените. Колкото повече знаем за него, толкова повече сме привлечени към него. Силното привличане към Бог води до трайна любов към Бог ( Бхакти). Това е възможно чрез Шравана. Шравана означава да чуваш. Това е да слушаш за любовта и преданоотдадеността, за лийла, чудесата на Бог. Шравана идва заедно със Сатсанг, компанията на обичащите Бог, светци и Гуру. В тяхната компания, ние получаваме благословия и ни се показва пътя към Бог. Шравана води до спасение, когато сме искрени, тотално отдадени и абсорбирани в името и делата на Бог. Историята на цар Парикшит от Шримад Бхагавад ни разказва за голямата ценност на Шравана:

Махараджа Парикшит бил син на Абхиманию и внук на Арджуна. Арджуна е един от петимата Пандави и бил най-добрият приятел на Кришна. Когато той бил в утробата на майка си, бил атакуван с оръжие направено от мантри. Бог Кришна го предпазил (от това) и го спасил (от смърт). По-късно той станал суверенен управител на Земята. Той бил справедлив цар, поданиците му били щастливи и просперирали.

Един път, когато Парикшит ловувал в гората, той бил много жаден и навлязъл в убежището на Шамика Риши, който медитирал по това време. Той помолил за вода, но Риши бил в дълбока медитация и не го чул. Ядосан Парикшит взел една умряла змия и я поставил на рамото на Мъдреца. Синът на Риши, който видял това по-късно, проклел Парикшит да загине след седем дни от ухапване от змия.

Когато Шамика Риши узнал за проклятието, той смъмрил сина си и изпратил лошите новини на Царя. Парикшит приел проклятието като добра новина. Незабавно предал царските си задължения и отишъл на брега на река Ганг. Той знаел, че който чуе възхвала за Върховния Господ, получава освобождение от циклите на раждане и смърт. Той желаел сатсанг с велики светци, които можели да му говорят за Кришна. Великите светци и Риши, които чули желанието на Парикшит за сатсанг се събрали на бреговете на река Ганг. Дошъл и великия Мъдрец Сукадев. Парикшит го приел като негов Гуру и поискал да му разкаже за славните приключения на Бог. Мъдрецът Сукадев бил доволен от желанието и нагласата на Парикшит. Така той разказал вълнуващите истории на Бог. Те били събрани в Шримад Бхагавад.

Парикшит бил напълно вглъбен в слушане на случките с Бог. След като слушал катха (случките) в продължение на седем дни и нощи, без да спи, да се храни или да пие, Парикшит фиксирал ума си върху Бог и медитирал върху Него. Змията наречена Такшака ухапала царя. Тялото на царя внезапно избухнало в пламъци и изгоряло до пепел поради горещината на отровата на змията.

Махараджа Парикшит си отишъл у дома, обратно при Върховното Божество като чул възхвалата на Върховната Личност на Върховното Божество. Той постигнал Върховната реалност, след като оставил смъртното си тяло. Ние също можем да направим живота си съвършен като редовно четем и слушаме за красивите забавления на Всемогъщия. Всеки, който слуша ХариКатха (случките с бог, когато бил превъплътен като Кришна) с любов и искреност, е на пътя за собственото си освобождение от безкрайния цикъл от раждане и смърт.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Шравана – Нава Видхи Бхакти

Шравана означава – да чуеш. Това е първият метод на бхакти от Нава Видха Бхакти, преподадени от Бог Рама на Шабари. Шравана означава да слушаш истории за Бог, неговата слава и Великолепие, да слушаш за неговите Лийла (чудеса, Свръхестествени дела). Когато слушаме за чудотворните дела на Бог, умът ни се потопява и абсорбира в името и формата на Бог, както е описан в случките. Колкото повече и повече се чувстваме привлечени да слушаме за Бог и неговата Лийла (мистериозни дела), умът ни се слива с мисли за Върховната Сила. Когато Шравана се превърне в постоянен навик, умът се омагьосва от имената и формите на Бог и губи способността си да бъде привличан от светските съблазни и желания.

Когато се запознаем с някоя личност, с неговите качества, неговите велики дела, в нас се появява любов към него. Колкото повече научаваме за неговата доброта, толкова повече сме привлечени към него. Историите за Бог и неговите бхакта, Неговите спасителни мисии за неговите преданоотдадени, неговото състрадание, сладостта на отношенията на даване и получаване, които той има със своите преданоотдадени и колкото повече научаваме, толкова повече искаме да знаем. Нашата бхакти за Бог се увеличава. Случките разказват за божествените качества, етика, принципи и правилно поведение. От тях получаваме знание и вдъхновение и себетрансформация. 

Трябва да седим пред знаещ Учител, Светец или Гуру и да слушаме за божествените истории. Трябва да ги слушаме искрено, с ум изпълнен с любов и отдаденост на Бог. Когато чуваме историите на Бог, трябва да слушаме с любов и предаване на Бог, за да разберем посланията и уроците, а не да използваме логика, критицизъм или търсене на недостатъци в тях. Трябва да внимаваме за акценти, които ще ни бъдат от непосредствена полза в ежедневието и да размишляваме върху акцентите, които не сме могли да разберем, но биха ни били от полза в бъдеще. Като слушаме и размишляваме, научаваме много Велики истини за Живота и за Божественото и получаваме знание и мъдрост.

Да ходим по пътя на Шравана Бхакти означава да бъдем в компанията на мъдри мъже, светци и Гуру. Ако четем свещените текстове сами, ще се сблъскаме с много съмнения и колебания и от това ще страдаме. Не можем сами да се справим със съмненията си, ако нямаме знание, мъдрост и правилно възприятие. За това се нуждаем се от помощ от някой с опит т.е. от сатсанг, да седим със свети хора. Сатсанг има съществено значение за садханата (духовните практики). Сатсанг е в основата на нашата духовна работа. Когато имаме отличен сатсанг, ние сме вдъхновени да продължим напред и да работим здраво и да станем силни. Сатсанг ни дава знание и мъдрост в компанията на светци и гуру, Даршана с тях ни помага да се очистим (от негативните си качества). В такова състояние на ума ние сме в състояние да разберем и схванем фините истини, които иначе не бихме могли. Да седим в компанията на свети хора и да слушаме за славата на Бог е много добър начин да се освободим от светските си пръвързаности.

Методът на Щравана, слушането на възхвала за Бог, е  изтъкнато в Шримад Бхагавад. Прахлад слушал възхвала на Бог Нараяна, докато бил в утробата на майка си от Мъдреца Нарада и бил роден с голяма Бхакти за Бог Нараяна. Крал Парикшит постигнал освобождение чрез шравана. Сука Махариши говорил възхвала за Върховното в  гората Наимишарания   измежду велики светци и Риши. Крал Парикшит чул за върховния нектар от устата на Сука МахаРиши и постигнал спасение на седмия ден и се наслаждавал на Върховното Блаженство.

Шравана означава  да чуеш. Това също означава да бъдеш добър слушател. Само когато сме добри слушатели, можем да чуем и да разберем, какво учителя или Гуру иска да каже. Тези, които продължават да говорят или седят с (ум ангажиран с) въпроси към гуру, нямат време да чуят думите на Гуру. Когато застанем пред Гуру, не трябва да говорим, а да слушаме. Гуру ще отговори на всички незададени въпроси и ще реши проблемите. Когато седим с почитание пред Гуру, ще бъдем в състояние да получим най-висшите истини. Шравана е също така и начин, чрез който получаваме Благодатта чрез думите на Гуру. 

Превод от английски :Еллдибор Франк и Владимир Великов

Да се научим да вярваме на Бог

Всички ние обичаме Бог. Твърдим, че му вярваме и се предаваме на него. Представяме му ежедневно нашия списък с желания и искаме да изпълнение всички, точно с марката, която сме определили в списъка. Когато не ни се удовлетворят молитвите, ние вилнеем и с високопарно несвързано бръщолевене укоряваме Бог.  Наричаме Го безчувствен, направен от камък, необичащ и определено не истински Бог! Това, обаче не е бхакти, нали!

Бхакти не е само любов към Бог. Това е  земна емоция, която е трансцедентална. Тя е знак за скритата природа и божественост на човека. Бхакти е вяра, любов, лоялност, преданост, доверие, привързаност и почитание на Върховната Сила. Тя е дълбоко и трайно доверие, което има невинноста на доверието на детето към майката, че тя ще погрижи за него. Бхакти към Бог и Гуру е начин за изкачване над човешката природа и разкриване на божественото в нас.

Важността на бхакти в живота е огромна. Ние мислим за Бог и го търсим, защото сме в беда или искаме да научим повече за Върховната Сила, нуждаем се от богатство или обичаме Бог заради него самия. Мъдрият човек, който обича Бог заради любовта е този, който е най-мил на Бог.

Бог винаги удовлетворява нашите молби по начин, който е най-добър за нас. Не осъзнаваме нуждите си, но Той знае от какво се нуждаем и кога трябва да го получим. И Той винаги ни дава правилните възможности, връзки и собственост, от които се нуждаем за нашето добруване и напредък в живота. Няма човек на земята, който да може да каже, че нито една от неговите молитви не е била удовлетворена. Всъщност, ако се обърнем назад към миналото си, ще открием, че повечето от молитвите ни са удовлетворени и това, което не е било удовлетворено, е било само в наша полза.  Но (въпреки това) подскачаме разгневени на Бог, когато сме в болка или когато нещата не отговарят на нашите очаквания и го обвиняваме. Не се доверяваме на неговата Любов и че  прави неща в наша полза. Рядко виждаме всичките благословии, която ни дава Бог и различните моменти, в които той ни е измъквал от трудни ситуации, или моментите, в които буквално е удовлетворил желанията ни. Тъй като мераците и желанията ни са безкрайни, ние искаме неспирно, но не обичаме и не се доверяваме на Бог в това какво и как Той отговаря на молитвите ни.

Ето една случка за един мъж, който молел за помощ и как Бог удовлетворил молитвите му.

Един човек оцелял при корабокрушение и бил изхвърлен от морето на самотен остров. Когато дошъл в съзнание и разгледал около себе си, открил, че островът е малък е необитаем. Той се обърнал към Бог и помолил за помощ. Докато бродел из острова, открил, че на острова има вода и плодови дръвчета и това ще му позволи да оцелее. Търсил и събрал изхвърлени от морето дърва, направил си малка колибка и започнал да живее в нея. Сега вече имал подслон и не бил изложен на елементите на природата.

Всеки ден изследвал хоризонта, за да види кораб или лодка, и се молел на Бог за помощ. Той молел да бъде спасен, да напусне острова завинаги, да има удобно легло в което да спи, да яде добре сготвена храна и чисти дрехи, които да носи. Молел се по няколко пъти на ден с много искреност и жар. Един ден се върнал в колибата си, след като цял ден бил събирал храна. За негова голяма изненада колибката му била обхваната от пламъци. Дървото, изхвърлено от морето,   горяло бързо и димът се издигал високо в небето. Той грохнал натъжен. Било се случило най-лошото възможно нещо. Разплакал се неутешимо. „Господи, как можа да ми причиниш това? Молех ти се искрено всеки ден”. Изтощен от страданието си, той заспал. На следващата сутрин се събудил от сирената на кораб, който наближавал острова. Бил дошъл за да го спаси. Корабът минавал на голямо разстояние от острова, но видял дима от горящата колиба. Така, човекът получил всичко, за което се молел.

Когато нашите молитви или списък с желания към Бог не са удовлетворени по точния начин, който искаме, ние се обезкуражаваме и се гневим. Чувстваме, че нещата вървят зле и обвиняваме Бог. Не трябва да губим кураж. Човекът от тази история бил спасен, поставен на остров, където имало храна, вода и дърва, за да си построи колибка. Когато дошло подходящото време, наблизо минал кораб и Бог подпалил колибата и корабът дошъл, за да го спаси. Бог е в нашите животи и се грижи за нас постоянно, особено в лошите за нас времена. Ако човекът от тази случка имал тотална вяра в Бог, той не би го обвинил. Щял да разбере, че нещата се случват, защото Бог иска те да се случат. Бог не иска нищо лошо да ни  се случва. Той е Океан от Състрадание и Милост.

И така, следващия път, когато лодката ни се клати, или къщата ни гори, трябва да запомним, че това повиква Благодатта на Бог. За цялата вина, която ние трупаме на главата му, Той има позитивен отговор.

Превод от  английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Величието на сатсанг

Близостта до Бог се нуждае от сърцат подход и непоколебима вяра. Преданоотдадеността на Бог е декларация за любов към Бог с изоставяне на всичко останало.  Ако не се откъснем от постоянните си мераци, желания и подтици, няма да можем да обичаме Бог от все сърце. Отдадеността на Бог с изоставяне (на привързаността към всичко друго) е най-висшата форма на Любов към Бог, при нея бхакта изоставя всички светски мисли и привързаности и остават само той и Бог. Разработването на такава любов не е лесен процес. Не е лесно да се откъснем от връзките с живота и да бъдем изцяло фокусирани върху Бог. Нуждаем се от помощ, окуражаване, правилно знание и подкрепата на по-мъдри и с подобна нагласа хора. Срещата и искането на помощ от Гуру, Садху, Монаси и други преданоотдадени и последователи се нарича Сатсанг.

Индуистките писания твърдят, че вселената има 8,4 милиона видове растения, животни и хора. В това число обитателите на водата, земята и въздука, птици, влечуги, животни, насекоми дървета и растения. Шримад Бхагавад казва, че душата преминава през тези 8,4 милиона видове, живот след живот и се развива съгласно своята карма и действия. След стотици хиляди раждания и умирания, духът се сдобива с човешко тяло. Да получиш човешко тяло се смята за рядко събитие и връхна точка на развитието. Само когато имаме човешко тяло, имаме шестото чувство и интуицията и вътрешната нужда да търсим смисъла на живота. Имаме  контрол върху подтиците и инстинктите си и можем да се възвисим до най-висшите измерения на съществуването, с правилните усилия под привилното ръководство. Нуждаем се от сатсанг – ръководство и помощ от Гуру, светци и бхакта на бог. Това е една история, която илюстрира благословията произтичаща от Сатсанг.

Едни път мъдрецът Нарада попитал бог Вишну за величието на сатсанг. Бог Вишну му посочил един червей и казал на Мъдреца Нарада: Отиди и го попитай. Той ще ти даде отговор. Мъдрецът Нарада се изненадал, но се подчинил на нареждането на неговия Господар (Господ).  Той се чудел, дали червеят има достатъчно интелигентност и знание, за да отговори на такъв труден въпрос. Отишъл при червея и му казал: О червейо, кажи ми, каква е важността на сатсанг? Червеят погледнал Мъдреца Нарада и умрял!

Шокиран Мъдрецът Нарада изтичал при Бог Вишну и му казал какво се случило. Бог Вишну не отговорил на въпросите му, а му казал да отиде веднага при папагала, който се бил родил в съседната къща и да му зададе същия въпрос. Мъдрецът Нарада веднага отишъл при малкото папагалче и му казал: О папагалче, кажи ми каква е важността на сатсанг? Папагалчето го погледнало и паднало мъртво! Мъдрецът Нарада бил потресен и се втурнал към Бог Вишну, за да разкаже за мъртвия папагал. Но Бог Вишну не го изслушал. Вместо това Той му посочил едно новородено теле и казал на Мъдреца Нарада да отиде и да пита него.

Треперещ от страх, Мъдрецът Нарада, отишъл при телето и му задал въпроса. Страховете му се оправдали, когато телето го погледнало и паднало мъртво! Мъдрецът Нарада бил много нещастен и окаян, защото бил отговорен вече за три смъртни случая. Когато се втурнал към Бог Вишну, Богът казал: Нарада, не се безпокой. Това е последното ти посещение. Отиди при принца, който току-що се роди на царя на този град. Попитай бебето и то ще ти отговори.

Мъдрецът Нарада изпълнил нарежданията на своя Господар и, независимо от страха си, покорно отишъл в двореца на Краля и поискал да види новородения принц. Като го видял, попитал го: О малки (принце), какви са благословиите, произтичащи от сатсанг? Бебето се засмяло и казало: Още ли не разбираш величието на сатсанг, дори сега? О, мъдри мъдрецо, когато ти ме попита за първи път аз бях червей. Чрез твоя даршан, аз се родих като папагал. След това ти ме пита отново и ми даде още един даршан и на мен ми беше дадено тялото на теле. След това отново благодарение на твоя даршан ми беше дадено най-висшето раждане на човешко същество. Само заради даршана на такъв велик светец като теб, аз получих толкова много. Сега вече Мъдрецът Нарада разбрал напълно величието на сатсанг.

Червеят, който трябвало да се придвижи през безкраен цикъл от раждане и смърт, за да постигне тялото на човек, бил роден като принц и за няколко часа имал мъдростта да знае важността на сатсанг, заради даршана и божествените вибрации на Мъдреца Нарада. След като разбрахме величието на сатсанг, нека правим редовно сатсанг и да постигаме най-висшата цел в живота – себереализацията.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Сатсанг

„Сат” означава истина, а  „санг” означава асоцииране(свързване), сатсанг е свързване с истината. Може да бъде асоциация с Гуру или Монах, който е себереализиран и знае Върховната Истина. Това може да означава и асоциация с тези, които знаят истината за живота и са на божествения път.

Сатсанг е събрание от хора, които имат духовни наклонности и се интересуват от себеразвитието  и култивирането на любов към Бог. Последователите на религиите в света се събират, за да слушат свещеника, учителя ири мъдър старейшина или Гуру да говори за Бог и за Вселената. Има много мъдри хора с преобладаващо качество на саттва (доброта) - такива хора разсъждават върху смисъла на живота и Бог и как да стигнат до него. Те правят справка с преживяванията на търсачите от миналото, дадени в Свещените Писания и освен това  използват личните си преживявания. Те говорят и водят другите в нещата, които касаят начина на живот и Върховното Божество. Има и други духовни активности, като например, Наама Смаран или пеенето на името Бог, пеенето на бхаджани и песни на преданост към Бог, сесии на въпроси отговори и медитация.

При сатсанг, мислите на хората не са нечисти, заради любовта им към Бог. Когато ние сме в сатсанг, чрез асоциация, мислите ни също се пречистват. Като редовно правим сатсанг, ние издигаме себе си и получаваме вдъхновение за себетрансформиране и промяна, които са от съществено значение за божествения път. Когато сатсангът се провежда по правилен начин, той генерира мощни мисловни вибрации, които очистват, прочистват и ни възвисяват. Мястото, на което се прави сатсанг също се пречиства и просто като седим в тишината на такова място, ние получаваме покой в ума.

Когато правим сатсанг със садху, светци и гуру, ефектите са такива, че променят живота ни. Мощното излъчване на любов и състрадание, което се излива от очите на такива велики хора, води до незабавна промяна в нашата карма и ние се трансформираме. Редовният сатсанг ни помага в постоянството по божествения път и пази и отглежда нашата бхакти, докато тя стане като Хималаите и вече може да посрещне лице в лице всяка буря или градушка, без да се увреди.

Всички ние имаме в себе си саттва, раджас и тамас – чистотата, активност и инерцията, разпределени в различни пропорции. Балансът на трите гуни (качества) в нас се определя от природата ни, храната (която взимаме) и другите ни навици , както и от компанията в която се движим. Когато в нас има предимно саттва (чистота), любовта ни към човечеството и Бог се увеличава и ние имаме добри мисли и правим неща, които възвишават и нас, и човечеството. Когато в нас има предимно раджас, ние сме напълно въвлечени в действия по печелене на пари, пазене на собствеността, името и славата ни. Егото ни оперира с пълна сила и нямаме много време да се занимаваме с другите. Когато в нас се увеличи относителната тежест на тамас, качества като мързел и нечувствителност нарастват и ние говорим и правим неща, които деградират нас и другите около нас. Тамас води до нашето падение. Тези, които са доминирани от раджас и тамас не могат да ходят по божествения път. Когато редовно участваме в сатсанг, вибрациите около нас увеличават саттва (чистота) в нас и постепенно саттва започва да доминира (над другите качества). Ставаме по-вглъбени и по-интуитивни. Умът ни е в покой, егото не ни управлява. Привлечени сме все повече и повече към любов към Бог. Появява се очистване от всичката негативност вътре в нас. За период от време ние се трансформираме в същества с ориентирано към божественото мислене/съзнание.

Трябва редовно да участваме в сатсанг. Можем да правим нашата джапа и дхяна с приятел и последователи няколко пъти седмично и да обсъждаме Бог и Гуру. Можем да правим четения и обсъждания на свещените текстове. В днешния забързан свят е трудно да правим сатсанг редовно, но можем да правим сатсанг като четем за живота на светци, гуру и свещените текстове. Те ще ни дадат вдъхновение и ще издигнат мисленето ни. Трябва да избягваме компанията на тези, които нямат силна бхакти и тези, чийто стил на живота и мислене са твърде различни от нашите. Тогава е възможно да поддържаме нашата бхакти и да растем в божествения път. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Бог е Вездесъщ

Всички ние знаем кой е Бог. Бог е върховната Сила на Вселената. Той е навсякъде и във всичко.  И въпреки това той е мистерия за нас. Тези от нас, които са преживяли и приели Любовта и закрилата на Бог и са размишлявали върху неговото величие, неговата Върховна (сюблимна) Любов, Неговото Безкрайно Състрадание и Неговата Сила, Неговата Способност да управлява Вселената, откриват колко всъщност величествен, поразителен и великолепен е Той. Ние не можем да обхванем чудото на Бог с ограничените си сетива за време и пространство и той е отвъд тях. Ние зърваме Бог или ПараБрахман в хода на живота си и духовните си практики и дори тези малки преживявания са  удивителни. Беглият ни поглед към Бог е подобно на това да видим отражение на Слънцето в езерце и да бъдем смаяни от светлината и великолепието на отражението на Слънцето във водите на езерото.

Бог е вездесъщ. Той е във всеки атом на живота, творението и Вселената. Той е във всички нас и заедно с това отвъд всички нас. Когато нощем погледнем небето, повечето от звездите, които виждаме са част от Млечния път. Смята се, че Млечният път съдържа 200-400 милиарда звезди. Слънчевата система е много малка част от Млечния път, ако ние приемем, че размера на слънчевата система е колкото едно левче, можем да кажем, че Млечният Път е по-голям от размера на Индия. Млечният път е с диаметър около 100 000 светлинни години. Човешкият мозък не е способен да си представи колосалната необятност на вселената.

Бог е отвъд всяка мярка или граница. Но поради нашия ограничен капацитет и неспособност да си представим безкрая, той ограничава себе си до нива, които ни позволяват да го разберем.  Той е въплъщение на всичко добро и достойно. Такава добрина е отвъд способностите на човека. Знанието ни за него е едно зрънце от пясък от безкрайните брегове на вселената и това ни пречи да подходим към него с нещо, което поне малко да прилича на истинско разбиране. Като Създател – Баща и Майка – Той ни обича и се грижи за нас. Той копнее за нашата любов и иска да ни помогне да открием истината, да се отворим и това да ни доведе до някаква разбиране за него. Когато сме опитали сладостта на неговата Любов, ние копнеем и желаем повече. Тогава, Той отваря много повече врати и ни изпраща Гуру, който да ни води към него. Бог се проявява пред нас със своята Вездесъщост, Всезнание и Всемогъщество по много различни начини. Тази малка история ни казва как Бог ни подсказва  как да се приближим по-близо до него.

Имало едно време един цар, в чиято глава от дълго време бръмчали въпроси за Бог, който той искал да си изясни. Той поставил тези въпроси пред царския си двор. Въпросите били: Къде е Бог? В коя посока гледа Той? Какво прави Той?

Никой не могъл да даде отговор на въпросите на Царя. Един министър изказал предположението, че може би Мъдрецът, която живеел в близката гора, знае отговорите на тези въпроси. Мъдрецът бил доведен пред двора с полагащото му се почитание. Тогава Царят му задал трите въпроса и поискал да чуе неговите отговори.

На първия въпрос Мъдрецът отговорил: Също както маслото се намира във всяка капка мляко, по същия начин Бог се намира навсякъде.

За да отговори на втория въпрос Мъдрецът поискал лампа и я запалил и попитал Царя: В коя посока хвърля лампата светлината си? Царят казал: Във всички посоки. Мъдрецът казал: По същия начин, Бог е Сияние и Неговото зрение не е насочено към някого конкретно. Той е всевиждащ.

Тогава царят попитал: какво прави Бог? Мъдрецът отговорил: Тъй като отговорих на твоите въпроси, разсеях твоите съмнения и ти дадох знание ще трябва да ме уважиш като Гуру и да ме поставиш да седна на трона ти. След това ще ти кажа. Царят, така и направил и мъдрецът седнал на високия трон и отговорил: Бог низвергва могъщите и издига скромните. Може да направи бедния- богат, а богатия -беден. Бог може да направи всичко. Той е вездесъщ. Той е всевиждащ. Той е всемогъщ. Царят бил доволен от отговорите и наградил по подходящ начин Мъдреца.

Подобно на царя в тази история ние трябва да се опитаме да разберем истинските характеристики на Бог:  Бог е Вездесъщ, Всезнаещ и Всемогъщ и ние (би трябвало) да го обичаме заради Него самия! Бхакти, мантра Джапа и Медитация са лесни начини за да се приближим до Бог и да Го разберем.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Как да се наслаждаваме на всеки момент от живота

Животът е дар, даден ни от Божественото за да живеем, да се наслаждаваме, да учим и да преживяваме. Той е пълен с красота. Пълен е с чудеса. Изгряващото слънце, което разпростира оранжевочервени нюанси по небето, хладният бриз рано сутрин, ароматните цветя, сочните и цветни плодове, морето от зелена трева, които са ориз или пшеница и които ни хранят, чуруликането на птичките и силата на животните, великолепието на планините и тишината и покоя на езерата, безкрайното небе и безбройните звезди – ние сме заобиколение от чудеса, във всеки един момент от живота ни. Удоволствието от дишането, координираното движение на крайниците, докато ходим или правим нещо, деликатните аромати и вкусове, които опитваме, когато се храним, освежаващите аромати и миризми на които се наслаждаваме, способността ни да мислим и работим са божествени дарове и чудеса.

Всеки момент от животът е различен и изпълнен с изненади. Всяка изненада е дар от Върховния Източник. Но, за съжаление , ние рядко се наслаждаваме на изненадите, които ни се дават. Ние имаме предразсъдъци за това какво е изненада или дар, за това какво трябва да получим и кога да го получим. Когато нещата не се случват съгласно нашите очаквания, ние сме разочаровани и не сме състояние да се радваме и наслаждаваме на подаръците и изненадите, които са ни дават във всеки един момент от живота. Очакванията ни замърсяват преживяванията ни и ние губим способността си да се наслаждаваме на даровете и чудесата в ежедневието.

Не сме в състояние да оценим красотата и чудесата на живота. Неспособните сме да се забавляваме и да се смеем на изненадите в живота. Животът ни става скучен, нищо не ни вълнува и омагьoсва.  Необходимо е нещо извънредно, за да изпитаме удоволствие, а извънредните неща не се случват всеки ден. Поради това изпитваме постоянна досада и животът ни се превръща в тегоба. Това, което трябва да е кипящ и пълен с приятна възбуда живот, се превръща в монотонна скука и еднообразие. Когато се лишаваме от добрите неща, страдаме и отравяме себе си. Да разгледаме тази малка история – историята на нашия живот.

Имало едно време един жерав с две глави, едно тяло и общ стомах. Един ден една от главите намерила съд с нектар и искала да го изяде. Другата глава се мушкала напразно, и тя искала да го опита. Първата глава отказала да даде нектар на втората глава. Ядосана, втората глава открила съд с отрова и я изяла, за да накаже първата глава. Отровата стигнала до общия стомах и двете глави умрели.

Първата и втората глава на птицата са части от едно и също нещо. Първата глава на птицата отказала хубавото нещо – нектара на втората глава, но и самата тя не го получила. Втората глава изяла отровата с желание да накаже първата глава. Но и двете глави не осъзнали, че те в края на краищата са едно нещо и отказа за споделяне на нектара е отказ от благословията в нейната пълнота. Трябва да се научим да не бъдем безразлични към даровете и великолепието  на живота. Трябва да се тренираме да виждаме чудото на живота. Трябва да се наслаждаваме и да позволим благословията на Божественото да ни подхранва и прави по-силни. Не трябва да си отказваме чудесата и даровете на живота и да се отравяме.

Да се научим да се наслаждаваме на хладния бриз по лицето ни, потта, която се излива от тялото ни когато ходим, упражняваме се и работим, сладостта на водата, когато се търкулва по езика ни, когато жадни пием до насита и на невероятният механизъм на тялото ни и чудния начин, по която той функционира. Да гледаме небето и да се възхищаваме на Млечния път и колосалната интелигентност на Бог, която управлява и прави всяка частица от творението да работи с точността на часовник. 

Да не приемаме живота като даденост. Да се научим да ценим всяка малка радост и в края на деня да сме събрали огромен букет от радости. Да се научим на приемаме неща, които просто се случват, изненадите на живота и да се оставим на тяхното течение. Тези изненади ще ни отведат до нови алеи на живота вън от скучната рутина и ние можем да се наслаждаваме на нови пейзажи. Животът е пълен с разнообразие от изненади за нас, които са  авантюристични , вълнуващи и ни учат на нови неща, и добавят нови цветове в живота ни. Само истински обичащият Бог има способността да приема и да се наслаждава на живота такъв какъвто е.  Да правим нашата мантра СитаРам и медитация и да увеличаваме дълбочината на любовта си към Бог и да се наслаждаваме на всеки момент.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Защо боготворим Идоли

Божественото е безформено. Божественото е Интелигентност, Любов, Покой, Мъдрост, Безкрай, Смелост, Баланс, Всезнание и Светлина. Как можем да се представим безформеното Върховно Божество и да го боготворим? Първоначално хората са обожествявали силите около тях – Слънцето, Земята, Водата, Вятъра, Небето. Природата е обожествявана, тъй като тя поддържа всички форми на живот. Ако и когато е било необходимо Върховната Сила се проявявала на Земята в различни форми, наречени Аватари и тези форми били Върховно Силни и Обичащи. Тези форми се боготворят като идоли в храмовете и домовете. Божественото се разкривало и като Гуру и тези Гуру, които показвали пътя към Бог, също били боготворени. Боготвореното на такива Идоли и Образи е било окуражавано от Древните мъдри Мъже на Индия, тъй като това били достъпни форми за боготворене на обикновения човек.

Безформеният Бог се нарича Ниргуна Брахман. Ниргуна Брахман се боготвори от тези в Джяна Марга или Джяна Йога – Йога на Мъдростта. Много е трудно да се боготвори Бог като безформен. Тъкмо заради това се боготворяли различни форми, в които Той се прояввявал на неговите преданоотдадени и Неговите различни аватари. Ади Шанкара, който преподавал Адвайта, боготворенето на Една Форма и ходел по пътя на Гяна Марга, осъзнал по-късно, че боготвореното на една форма е по-лесно и по-приятно  за човешкото сърце и същество и заради това изградил много храмове на Шакти – Майката Богиня в Индия и боготворял нея в тези свещени места.

Много религии и много хора се обиждат от боготворенето на идоли. Това е така, защото те не знаят какво стои зад концепцията за боготворенето на идоли.  Когато ние се покланяме през Идол в храма, ние се покланяме пред Божественото, което е представено чрез този идол. Ние му се молим и искаме отговори или благословии от Интелигентността, Любовта, Покоя и Мъдростта, който този идол символизира. Когато имаме снимка на Гуру и се покланяме пред нея, ние не се покланяме на парчето хартия, ние се покланяме на Божественото, което тя представлява. Същото е и когато се покланяме на Живия Гуру. Когато видим Бог в Гуру, Гуру Шакти или Божествената Сила на Гуру отговаря(удовлетворява) на нашите молитви и ни води. Същата тази сила цъфти в нас, когато ние боготворим Гуру. Външната форма на Гуру ни дава практиките и ако ние ги практикуваме, вътре в нас се проявява вътрешната форма на Гуру. По този начин, боготворенето на външния гуру като следваме духовните практики, които той ни преподава, постепенно ни води към себереализация.  Ние уважаваме и почитаме всички свещени книги, образи на Бог и Богините, светците и местата да богослужение, тъй като те представляват за нас Божественото. Никой не боготвори идол заради камъка (от който е направен) или  образа (изписан върху него) или   заради комбинацията от цветове. Те са символи на върховното божество.

Идолът в храма е символ, форма с която умът може да се свърже и върху която може да се концентрира. Окончателната реалност, Върховното Божество е отвъд символите, отвъд интелекта, сетивата и логиката. Абстрактната форма на Бог не е привлекателна за човека и за него е много по-лесно да обожава, да се моли и боготвори форма или идол, който представлява Върховната Сила. Преданоотдаденият изплаква мъката си на Идола и търси помощ, на него дава и благодарността си за получените благословии. Когато се събираме на места за богослужение и правим Наама Самаран – пеене на свещеното име на Бог, Върховната сила се появява и ни благославя.

В индуизма, древните текстове дават разрешение и примери за богослужение на идоли и илюстрация за успехите постигнати чрез тази практиката от много хора. Дават се ритуали и методи. Обяснява се кога не трябва да се предлагат плодове, цветя, свещи или ароматни пръчици или други неща, може да се предложи само любов и предаване на идола (Бог). Боготворенето на Върховното Безформено също е описано. Индусът има широк и неограничен подход и избор в начина на боготворенето си. Когато у дома има олтар или стая за Идол на Бог, домът се  превръща в храм, свещено място, където винаги можеш да намериш утеха.

Камъкът в храма се  превръща в точка, в  която се съсредоточава правенето на мантра, отправянето на предани молитви и любов от безброй бхакта. Върховната Сила, която е вездесъща в пространството, се извиква чрез мантри във вятъра, от вятъра във огъня, от огъня във водата и тази изпълнена със сила вода се излива върху Идола. По този начин се освещава Образа на Бог. Освен това, той се изпълва със сила от ежедневните ритуални богослужения. Мястото, където се извършват тези дейности, се изпълва с енергия е и там умът лесно може да се фокусира и концентрира върху Бог. За нас е лесно да се свържем с Божественото на такова място. В Индия има много храмове, където Божественото се е появявало пред преданоотдадените и в тези храмове има мощни вибрации и божествена атмосфера. Мийрабай, Тукарам, Шри Рамакришна и други са доказателства, че идолът в храма оживява и говори и танцува с преданоотдадените. Има много случаи когато образите на светците и Гуру са правели чудеса в отговор на молитвите на последователите. Щри Парамаханса Йогананда и много други описват такива случки. Боготворенето на идоли е интегрална част от боготворенето на Бог и е един от най-добрите начини за водене на капризния и непостоянен ум към Бог.

Превод от  английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Пазете вашата Бхакти

Когато развием любов към Бог и започнем на ходим по Божествената Пътека, е необходимо  да се грижим за нашата бхакти и вяра. Нашата бхакти е като млада фиданка. Ако новата фиданка остане без внимание в градината, тя ще  увехне и ще изсъхне. Може крава или коза да я изяде за закуска или да я изкълват птиците. Твърде много слънце или дъжд ще я унищожат.  Трябва да се пази от палавите деца, които без да помислят ще я изтръгнат за забавление. Така че има нужда да оградим малката млада фиданка, за да я предпазим от животните, птиците и човеците. Трябва да се грижим за нея ежедневно и да осигурим достатъчно вода, но не прекалено много, иначе ще изгние и ще умре. Трябва да и осигурим защита от  жестокостта на слънцето, вятъра и дъжда.

В нас има велики врагове на бхакти. Мързелът ни, егото, гордостта, липсата на дисциплина са велики врагове на развитието на Бхакти. Бхакти е великолепен посев, който се култивира  усърдно, ежедневно, чрез садхана. Трябва да правим дисциплинирана джапа и дхяна всеки ден. Не можем да си позволим да сме мързеливи и да я изоставим. След като изоставим практиките си, има прекъсване,разрив за дълъг период от време. След това, за да върнем практиките си на същото ниво, отнема голямо количество фокусирано усилие и време. Това е една вътрешна война, с нашето собствено аз да останем постоянни с практиките. Очакванията ни, липсата на дълбочина в любовта ни към Бог, липсата на отдаване на Бог, липсата на знания и опит, това, че е необходимо дълго време, за да се проявят резултатите от практиките – всички тези фактори разклащат нашата бхакти и ние изоставяме и спираме практиките си. Срещаме се не само с вътрешни врагове, но също и с външни – тези около нас, които не искат да растем и напредваме в живота, които се наслаждават да разрушават практиките и щастието ни. Да разгледаме тази малка случка:

Имало едно време един Брамин, който живеел в селото. Той изпълнявал пуджа и други церемонии и ритуали и с това си вадел  хлаба. Един път изпълнил голяма пужда в къщата на богаташ. Като награда получил пари и една млада здрава крава. Браминът бил много щастлив за кравата. Щяла да му дава мляко, масло, гхи и извара/сирене. Синът му щял да получава хубаво мляко, а семейството да има добра храна. Той щял да боготвори кравата ежедневно и с това да придобие  духовни заслуги. Като си мислел за тези неща, браминът отивал към къщи като водел кравата зад него.

Трима мъже наблюдавали как Брамина води кравата си и му завидяли. Поискали я за себе си. Така, те скроили заговор, за да вземат кравата.

Първият мъж отишъл при Брамина и го попитал: ти си перач  , който води магарето си?

Браминът го изгледал, но продължил да си ходи. Не му отговорил. След малко вторият човек минал и му подвикнал: ти си Брамин и срамота, че водиш прасе у дома си!

Браминът бил объркан, но не спорил с него. Ускорил крачката си, искал да стигне по-бързо у дома си.

След няколко метра третият мъж отишъл при Брамина и го попитал: защо дърпащ след себе си диво животно?. Не те ли е страх?

Браминът станал объркан и уплашен. Един човек може да сгреши, дори и двама могат. Но как може и трима да сгрешат? Помислил си, че ли излъган от богаташа, който му бил дал някое дяволско животно, което променяло формата си. Изоставил кравата и побегнал да си спасява живота. Тримата мъже се скъсали от смях и отвели младата и здрава крава със себе си.

Когато нашата бхакти се задълбочи, това води до трансформация в нас. Много от тези около нас, приятели, семейство и колеги в работата не могат да понесат да видят промяната. Как може той да се подобри, а те все да са си същите. Не можем да си позволим да сме по щастливи от тях! Техният Гуру е по-висш от нашия Гуру. Техните техники са по-добри от това, което ние правим. Те ще се навъртат около нас и ще задават въпроси. След това ще ни се подиграват и ще се забавляват с нашите усилия. . „Този метод не е правилен. Ти си последовател на Гуру! Тогава защо е нужно да правиш Садхана? Можеш да я правиш, когато се пенсионираш. Вредиш на семейството си, като отнемеш време, което можеш да посветиш на тях. Твоят Гуру и неговите практики са те направили себичен!” Ежедневна процесия от такива унизителни атаки ще завали върху нас, докато един ден ние просто ще се откажем от практиките си. Тогава, подобно на Брамина, губим здравата си крава, която ще дава мляко на децата ни, за да растат, ще дава здравословна храна на тялото ни и ще ни позволи да я боготворим и да получим духовни заслуги. След като загубим практиките си, ставаме потиснати и живеем в състояние на мизерия. Тази загуба ще развесели извънредно много от хората около нас. Мизерията обича компания и се старае да направи и другите мизерни, за да си увеличи компанията.

Нека пазим нашата бхакти с редовни и дисциплинирани духовни практики,  да следваме учението на Гуру, да осъзнаваме мислите си, да не говорим за нашите практики и напредък, освен с тези, които са напреднали по пътя, да четем Свещените писания и да участваме в сатсанг. Трябва ни огромна вяра в Бог и Гуру и вярата, че ще достигнем целта. Като практикуваме по този начин, в един момент ще установим, че ставаме все по-силни от ден на ден, и ще дойде ден, в който подигравките на другите вече няма да имат значение за нас.  Нашата бхакти и убеденост ще помага на другите да станат по силни по пътя. Ще се превърнем в жив пример и вдъхновение за другите. Тъничката фиданка на нашата бхакти ще е пораснала в огромно дърно, което дава сянка и подслон на много птици, животни и хора.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Глупаците гледат само да се нахранят

Мъдър човек е този, който има дълбочинно разбиране за хората, нещата събитията и ситуациите. Той има способността да прилага това си разбиране и да взима решения, които водят до повече добро и намаляват загубите за всички. Трябва да упражнява самоограничаване и да има себеконтрол, за да преодолее страстите и емоциите, така че универсалните принципи, знанието и разума да вземат надмощие да му повлияят и да го водят в неговите действия.  Той има способност да прониква в същината на нещата (той е прозорлив). Наблюдава проницателно  всичко. Разбира човешката природа. Има способността да се издигне над нуждите, желанията и прилага своята интуиция, знания и разбиране, за да стигне до правилното решение.  

Всеки от нас има някакво ниво на знание и разбиране. Но когато стане дума за нашите нужди и желания, нямаме себеконтрол. Понякога липсата на контрол ни кара да взимаме решения, за които трябва да платим висока цена или веднага, или по-късно. Когато взимаме импулсивни решения и изпълняваме желанията си, ни наричат глупаци. Ние самите сме тези, които плащаме цената за прищявките си и понякога принуждаваме и другите да плащат за нашите необмислени действия. Виждаме обекти на желанията си в магазините или в интернет и ги купуваме като направим дългове. Повтаряме това поведение отново и отново, и събираме неща, които не използваме или които не можем да си позволим да заплатим. Алчни сме и преяждаме и се разболяваме. Поддаваме се лесно на подтиците и похотта, без да мислим за последиците. Това е една история за глупаци, които слушали гласа на глада и желанията.

Имало едно време керван от няколкостотин каруци, които пътували до далечни зами за да продават стоките си. Имали мъдър водач, която се грижел за тях. Един път те трябвало да прекосят гъста гора. Лидерът ги извикал ги предупредил да не ядат нищо, което не познават и да се посъветват преди да го изядат. След време те стигнали до село, а извън селото имало дърво, което много приличало на мангово дърво. Дървото било натежало от плодове. На за разлика от мангото, плодовете на това дърво били отровни.

Като видели дървото натежало то мангови плодове, много от пътуващите, които били гладни и алчни за храна, набърза ръка се покачили на дървото, накъсали плодове и се нахранили. Други си спомнили за предупрежденията на водача на кервана и били внимателни. Но като видели, че техните приятели късали и ядели от плодовете, решили и те да изядат няколко преди да са се свършили. Имало и няколко които били по-мъдри. Те изследвали внимателно дървото и чакали водача да дойде. Когато лидерът дошъл, той изследвал дървото и казал, че плодовете са отровни.

Пътниците били ужасени. Водачът ги накарал да изпият силен разтвор на сол и да повърнат колкото се може повече плодове. След това им дали стафиди, паста от захарна тръстика, подсладено кисело мляко и мед, за да изчистят устата и да оправят вкуса си. Алчните и глупавите, които първи изтичали на дървото и преяли с плодове, не могли да бъдат спасени. Отровата си свършила работата при тях. Тези, които били изяли един два плода, били спасени.

В миналото кервани били минавали покрай това селище и много пътуващи били яли от смъртоносните плодове и умирали през нощта. На сутринта, селяните идвали, погребвали мъртвите тела на тайно място и плячкосвали  кервана. По същия начин, на следващата сутрин, селяните дошли за ограбят кервана. За тяхна изненада открили, че повечето от пътуващите са живи. Отишли до техния водач и го попитали как разбрал, че дървото има отровни плодове. Водачът отговорил: това дърво може лесно да се изкачи и е близо до селото. Не може да бъде натежало от плодове, освен ако плодовете не са отровни и никой не иска да ги яде.

Удивително е, че тази животоспасяваща информация се основава на здравия разум. Всички видели дървото, но не могли да разберат дали е безопасно да ядат плодовете му. В живота, ние сме заобиколени от много отрови, които ни се представят като сладки и безопасни обекти на желание. Подтиците ни са овладяващи и ние нямаме контрол върху тях, не мислим дали е безопасно да се отдадем (на обекта на желанието си) и ние се нахвърляме, без да мислим. След това страдаме ужасно.

Мъдрите са водени от здравия разум. Глупаците следват само глада си.

Превод от английски : Еллдиор Франк и Владимир Великов