Крайна преданоотдаденост – Карайкал Аммайяр – 2

Тя изоставила всичко в името на нейната преданоотдаденост

Обратите на живота не могат да бъдат предсказани.Както пътят на живота върви гладко, така внезапно ни раздрусва нещо и може дори да счупим някоя и друга кост.  По принцип всеки човек смята, че е много добър и че трябва да бъде награден за това. Имаме си планове и представи за очакваната награда. При все това, когато Божественото ни награди, това не винаги съответства на нашите представи и очаквания. Повечето последователи не могат да приемат този момент. Егото им не е в състояние да проумее и да приеме ударите на живота. Те са толкова центрирани върху себе си, че не са във състояние да видят огромният и велик план на Бог за тяхната душа. Те виждат само, че техните конкретни желания остават неизпълнени и се отдават на обвинения, клевети и злословия към Бог. Те спират тяхната бхакти и боготворене.

В отговор на нейните молитви, благодатта се спуснала върху Пунитхаватхияр, когато мангото се появило в ръцете й, не веднъж, а два пъти. Съпругът й бил убеден в автентичността на нейната бхакти. Той също така почувствал , че тя е божествено същество и че той не може да живее повече с нея като със съпруга. За това решил да я напусне и да си отиде. Той тихичко си заминал за друг град. Той печелел добре и се оженил за дъщерята на търговец и живеел в комфорт и лукс. Когато му се родила дъщеря, той е нарекъл с името на първата си жена Пунитхаватхияр, защото разглеждал първата си жена като божествено същество и негов гуру. Между- временно, неговите приятели и роднини научили за новия живот в друг град и решили да го убедят да вземе първата си жена, тъй като тя била чиста и не била направила нещо неправилно на съпруга си.

Когато те пристигнали до мястото, където живеел съпруга в новия град, той отишъл да я посрещне с втората си жена и дъщеря си. Той паднал в краката й с най-голяма уважение и казал: Аз съм твой слуга, а ти си мой  Гуру и Семейна Богиня. Всичко, което имам днес, е в резултата на твоята благодат и благословия. Бедната Пунитхаватхияр била истински объркана от този поздрав и почитание. Тя попитала съпруга си защо се държи по този начин. Той обяснил, че я е видял да прави чудо и че тя била божествено съзнание. Затова той я боготворял и кръстил дъщеря си на нея.

Пунитхаватхияр чула тези думи и размишлявала върху тях. Тя отправила молитва към Бог шива, нейният върховен Бог, като казала: Аз се грижех за това тяло и красота заради моя съпруг. Сега, моля те, снеми теглото на тази плат и ми дай (тяло с) форма и качества като на тези, които се грижат за Теб и те възхваляват и боготворят. В живота не търся нищо друго освен Теб. Незабавно нейната красива и грациозна форма се трансформирала. Плътта й изсъхнала и тя се превърнала в стара жена, слаба като скелет. Тя се превърнала в един от ганите – духове , които заобикалят Бог Шива. Боговете изпратили дъжд от цветя върху нея и я благословили. Всичките й роднини и показали уважението си и си заминали със страхопочитание и респектирани. Тя била наречена Карайкал Аммайяр от уважение към селището, от което идвала.

Освободена от всички светски  задължения и привързаности, и желанията на плътта, тя била напълно фокусирана в любовта си към Бог Шива. След като приела формата на мършава стара жена, тя живеела в дивата джунгла на Аланкаду. Тя написала много свещени поеми, които самият Бог слушал и оценил и те се пеят и до днес. Много малко са преданоотданите като нея. Тя доброволно отдала красотата, младостта и грацията си и взела грозна и нежелана форма така, че привлечеността и към света да отпадне незабавно и напълно, и тя да бъде потопена напълно в бхакти към Бог Шива. Това е един урок за нас в съвременния свят, където толкова много внимание се отдава на външната форма и красота. Бог вижда само нашата вътрешна красота и светлина – нашата бхакти и копнеж за Него, и ни благославя.      

(Продължава в следващия блог)

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Екстремна преданоотдаденост – Карайкал Аммайяр

Манго се появило в нейната ръка

Жените по целия свят винаги са били способни да балансират грижата за дома  и духовния си живот. Те имат смес от сила и нежност, която им позволява да управляват материалния и духовния си живот добре. Тяхното предано служене на съпруга и семейството е пълно с любов и Бог ги благославя с изключителна благодат. Те са пример, който да имитираме и да следваме. Животът им ни преподава чудесни уроци за това, как да се справяме с неочакваните обрати в живота и кармата. Карайкал Аммайяр била изключителна Шива Бхакта. Нейната отдаденост на Бог Шива нямала равна на себе си и довела до необикновени промени в живота и. Любовта и преданоотдадеността и на Бог Шива била толкова дълбока, че тя успяла да приеме промените в живота и елегантно, да приеме обратите , които животът й предлагал и да продължи напред и нагоре към Бог.

Случката на Пунитхаватхияр е дадена в Периияпуранам – сборник с живота на великите последователи и преданоотдадени на Бог Шива. Тя била родена в много богато семейство на търговци. Баща й бил морски търговец и имал много международни контакти. Но той било голям преданоотдаден на Бог Шива и изпълнявал тапас, за да получи дете. Родило му се момиче и било наречено Пунитхаватхияр или „чистата”. Тя имала естествена любов към Бог Шива и от ранните си дни прекарвала времето си като пеела за славата и величието на Бог Шива и го боготворяла. Когато стигнала възраст за омъжване, била омъжена за сина на друг богат търговец, на име Парамадаттан. Парамадаттан бил добър мъж и също бил предан вярващ в Бог. Бил добър съпруг и окуражавал жена си в нейната бхакти за Бог.

 Пунитхаватхияр и Парамадаттан имали хубав живот. Той обичал богатството и печелел добре. Тя била благочестива и вярваща хинду съпруга, която изпълнявала задълженията си добре, хранела последователите на Шива като с това извършвала служене на Бог и изпълнявала ежедневното си богослужение на Бога. Един ден нейният съпруг забавлявал някакъв бизнесмен, която му дал за подарък две манго от много високо качество. Той наредил на един слуга да занесе мангото в къщи на жена му. Пунитхаватхияр получила мангото и съгласно обичая и навика, тя ги измила и ги предложила на Бог Шива в нейната стая за пуджа/молитви. Скоро след това дошъл свят човек да иска подаяния. Той било поклонник на Шива и пеел името на Бог. Пунитхаватхияр го посрещнала у дома си. Тъй като нямала сготвена храна, тя ми предложила сварен ориз и едно от двете манго изпратени от съпруга й, които тя била предложила на Бог Шива.

По обед, съпругът й се прибрал у дома за обяд и се нахранил. Изял и мангото с голяма наслада. То било сладко и с възхитителен вкус. Казал и да донесе и другото манго, защото искал да изяде и него. Пунитхаватхияр смаяно навела глава и отишла в стаята за молитва/пуджа. Помолила Бог Шива да я предпази от гнева на съпруга и, тъй като тя била дала ценното манго, без да иска неговото разрешение. Докато се молела, усетила, че манго се материализира в ръката й! На бърза ръка благодарила на Бог и се втурнала да сервира плода на съпруга си.

Вторият плод бил божествена благословия от Бог. Бил несравнимо по-сладък и различен от първия плод, който съпругът изял. За това той я попитал от къде взела плода. Пунитхаватхияр никога не криела от съпруга си и му разказала истината. Той й се подиграл и казал, че и той бил поклонник на Шива, но Бог никога не го бил благословил по тази начин и тя лъжела. Той поискал тя да се моли отново на Бог Шива, за да получи още едно манго за него. Вярата на Пунитхаватхияр в Бог Шива била тотална и тя застанала там в пълно предаване и свити в молитва ръце и отправила молитва към Бог Шива: дай ми още един плод, защото думите ми нямат стойност за моя съпруг. Веднага друг плода се появил в нейните ръце и тя го дала на съпруга си. Веднага след като той го докоснал, плодът изчезнал. Съпругът й разбрал, че неговата жена е божествено създание и поради това не може вече да живее с нея като съпруга. Нов обрат се появил в живота на Пунитхаватхияр. Нейната бхакти и благодатта на Бог Шива я напуснали в този необичаен кръстопът на живота.

(продължава в следващия блог)

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Медитация с мотив

Рядко правим боготворене или духовни практики без мотив. Имаме безкраен списък с мотиви, за да правим боготворене и богослужение. Нуждаем се от храна, дрехи, подслон и протекция и след като тези основни желания са удовлетворени, отиваме към по-конкретни искания – нуждаем се от съпруг/а, деца, дом, обзавеждане, прием в училище, най-новите играчки, електроника, повече приятели, повече популярност, власт, по-висока заплата, почивка в чужбина, спестявания, собственост и т.н. молим се и правим сделки с Бог. предлагаме подкуп във формата на молитва, пожертвувание на цветя, сладкиши в храмовете, богослужение, медитация, четене на свещени текстове и други обещания. В замяна, искаме изпълнение на безкрайния списък от искания, който редовно актуализираме. Бог винаги е обичан заради Неговите дарове и много рядко заради Него самия.

Не е грешно да искаме благословията на Божественото да изпълни нашите нужди. Божественото постоянно удовлетворява желанията ни с надеждата, че някой ден ще се уморим от даваните ни дарове и ще потърсим Даващия. Когато практикуваме смаран, джапа, медитация и другите практики, те ни пречистват. Променяме се бавно и идва денят, в който ние сме трансформирани. В това време списъкът с приоритетите ни се променя и вече не искаме първоначалните неща, заради които сме започнали да практикуваме.  Започваме да обичаме бог заради самото му обичане. Това е една такава история за Буда и неговия братовчед Нанда:

Един път бащата на Буда, Цар Суддходана, поискал от него да посети град Капилавасту. Буда отишъл там със своята група монаси. Двореца на Царя бил много оживен заради подготовката за венчавката на принц Нанда, доведен полу-брат на Буда. Буда отишъл до къщата на принца Нанда за милостиня и му подал паничката си за подаяния. След това Буда си тръгнал, без да си вземе паничката. Принцът понесъл паничката с подаянията и тръгнал след Буда, защото било проява на липса на уважение да се върне паничката на Буда. Младоженката на принца хукнала след него, като поискала да се върне скоро. В манастира принцът станал монах.

Нанда, монаха, не бил щастлив да следва Буда. Не бил доволен и извършвал задълженията си без ентусиазъм. Не намирал удоволствие в монашеския живот. Искал да се върне в двореца, да се ожени и да се върне към живота на глава на семейство. Постоянно си спомнял думите на принцесата, която го молела да се върне скоро. Буда знаел за това и чрез своите свръхестествени способности способствал Нанда да види прекрасните моми в божествените сфери. Казал на Нанда, че може да има една от тях, ако работи здраво и практикува Будистката Дхарма. Другите монаси му се присмивали, като казвали, че  бил продажник, който практикувал дхарма, за да се сдобие с прекрасно момиче. Нанда бил засрамен от своята слабост. Без другите да знаят, той практикувал дхарма усърдно и накрая постигнал просветление. Тогава умът му бил напълно свободен от всички привързаности и нямало похотливи мисли в него. Това било предвидено от Буда и за- това той му помогнал да го постигне.

Повечето от монасите, които познавали Нанда и неговите желания, го питали как се чувства. Той отговори, че вече не се чувства привързан към живота като глава на семейство. Монасите решили, че Нанда лъже. И наклеветили Нанда на Буда. Буда държал церемония в която обяснил, че природата на Нанда се била променила. Преди това умът му бил като къща с повреден покрив, през който дъждовната вода прониквала в къщата. Сега неговият ум се развил и бил подобен на добре покрит покрив, при който водите на дъждовете падали, но не попадали в къщата. От деня, в който Буда показал на Нанда божествените девици, той работел здраво, за да преодолее циклите на раждане и смърт и да постигне просветление.

Ние също можем да тренираме и да трансформирам ума си чрез СитаРам мантрата, медитация и учението на Гуру. След това светските желания и привързаности ще отпаднат от нас и няма да протичат в умовете и живота ни. Можем да започнем с мотиви, когато медитираме, но най-накрая любовта към Бог ще ни обхване и ще ни покаже Светлината. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Нуждата да преодолеем егото

В индуизма егото – идентичността ни и чувството, че сме нещо отделно от другите, се нарича Ахамкара. Егото е чувството за индивидуалност, което ни кара да се чувстваме нещо отделно от цялото творение и Твореца. Отделният човек е направен от физически, енергийни, ментални, кармични впечатления от миналото, висшия интелект и душата. Светлината на душата е покрита от кармите и мислите. Следователно индивидът се идентифицира с тялото, а не с душата. Той знае, и въпреки това забравя, че тялото е нетрайно и тленно. То може да се разболее и да умре по всяко време, а душата, която е искра от Бог, е безсмъртна. Предшестващите ни мисли и привързаности обхващат физическия и умствения ни аз и създават илюзията за отделеност. Това е егото. Егото поема управлението на аза и дистанцията, разлома между нашия аз и другите в този свят и между нашия аз и Бог започва да расте с отминаването на времето. Създаването и разширяването на дуалността, чрез която ние сме разделени от другите и Бога, е работа на егото.

Целият космос е проникнат от Брахман или божественото. Нищо не съществува отделно от Бог и всичко е Бог. Всяка част от творението е Бог и Негово Величие. В основата на живота и вселената се намира Бог. Егото не признава тази фундаментална истина. Егото ни кара да се чувстваме нещо отделно и различно от другите. И така, ние започваме да вярваме, че имаме специални качества и способности, които ни позволяват да печелим повече, да притежаваме повече обекти на желанията ни, да имаме повече власт, отделни, различни и уникални от останалата част от творението. Отдаваме се на различни дейности, които са нагласени така, че да водят към усилване и поддържане на егото и започваме да мислим за себе си като за изпълнители на действието. Когато се идентифицираме с тялото си, мислите си и действията си, ние създаваме цикли на карма и се прераждаме непрекъснато, докато научим истината за нашата душа, Бог и единството на цялото Творение.

Егото ни кара да смятаме, че ние действаме и че носим отговорност за действията си. И така ние действаме, за да получим плода на нашите действия. Когато постъпваме по този начин, ние свързваме себе си с все повече карма. И се прераждаме отново и отново в безкраен цикъл от раждания и смърт, докато изпълним кармата си. Свързваме себе си към този смъртен живот и забравяме за божествената си природа. Всички действия, които извършваме, се извършват всъщност от нашата истинска същност и природа. Заради егото, ние вярваме, че всъщност ние извършваме действията. Арджуна бил изправен пред дилемата дали да отиде на война или да не отиде, защото бил обхванат от егото и илюзията и бил забравил истинската си Божествена природа. Шри Кришна му обяснил, че мъжете от противниковата страна подлежат на смърт заради тяхната карма, а Арджуна просто изпълнява своя дълг на Кшатрия принц, който се бори за реализирането на дхарма. Когато Арджуна успял да откъсне себе си от своето его, той е се превърнал в ефективна бойна машина и макар, че убил хиляди войници, петното на убийството не го докоснало, защото не виждал себе си като извършител на действието.

За да достигнем максималния си потенциал в този живот, ние се нуждаем от изоставяне на егото си и да предоставим на Бог нашите действия и плодовете от тях. Трябва да приемем резултатите от нашата работа като прасад, благословия от Бог, и да продължим напред. Този подход към живота се нарича Карма Йога. Карма Йога е един от лесните пътища за побеждаване на егото и за получаването на Божията Благодат, защото ние ежедневно изпълняваме карма, работа, и не се нуждаем от отделно време за духовни практики. Карма йога е духовна практика във всеки момент от живота ни, когато работим. Чрез карма йога можем да разтворим егото си и чувството, че изпълняваме действието и че сме отговорни за резултатите. Когато постъпваме по този начин, ние разкъсваме цикъла на кармата и на преражданията.

В зависимост от начина, по който подхождаме към нашето его, то може да бъде много полезно или голяма затруднение по пътя на наши напредък в живота. Когато преодолеем егото си чрез бхакти или карма, можем да живеем спокойно и в баланс. Болката, тъгата, щастието и успеха не ни засягат и ние сме в съвършен покой и баланс. Възприемаме всичко като божествена благословия и в нас няма чувството, че ние правим нещата. Освобождаваме се от желанията си и привързаностите. В такова състояние, благодатта на Бог се спуска над нас и ние сме в състояние да надскочим разделеността и да видим всички като един и да се слеем със светлината. Да започнем работата по разтварянето на егото веднага с редовното практикуване на мантра джапа със СитаРам, медитация и като следваме учението на Гуру.     

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Практикувай това, което проповядваш

Във всички области на живота около себе си наблюдавам абсолютна липса на практикуване, хората само проповядват. Необходимо е да разберем, че истинската сила на думите идва не от това да ги говорим красноречиво, а от силата на вътрешния ни опит и убеденост. А когато само проповядваме, без да практикуваме, думите ни нямат сила и стойност. Освен това заблуждаваме другите и неизбежно биваме изловени и изложени публично като измамници. Всеки път когато кажем нещо, всички около нас ни осъждат и обсъждат и когато има разминаване между думите и поведението ни, ние сме подложени на критика. Дори и малкото две годишно дете има достатъчно интелигентност да каже на родителя: ти самия не правиш това, което ме караш да правя аз!

Когато сме в училище, у дома, на работа и т.н., да практикуваме това, което проповядваме, е важно. По пътя към Бог няма друг начин, освен да практикуваме това, което проповядваме. Иначе се превръщаме в говорещи текстове, които нямат сладостта и аромата на Божественото. Когато ние сме учител или водач или монах, е необходимо да полагаме специални грижи да практикуваме това, което проповядваме и с това да бъдем недосегаеми за укорите. Преподаването на което и да е учение е ефективно само ако се прави чрез личен пример на практика, а не само да думи. В един или друг момент от живота на всеки от нас се налага да преподава, да учи другите с примера на личната си практика. Следващата история, която се развива във времената на Буда, разказва за значението да практикуваме, това което проповядваме.

Един будистки монах бил красноречив проповедник. Той проповядвал на другите да не бъдат алчни, а да са доволни на това, което имат, дори и то да било малко. Той, обаче, не практикувал това, което проповядвал. Един път отишъл в манастирското селище и държал изключително вдъхновяващи беседи. Жителите били толкова впечатлени, че поискали монаха да остане в селището за васа – трите месеца на дъждовете, когато монасите спират да пътуват и седят на едно място. Той попитал колко одежди ще му бъдат подарени в края на васса и му било казано, че ще получи само една. И така, той решил да намери по-подходящо място.

Преди да тръгне за друг манастир монахът оставил чифт чехли, за да си резервира място за васса. В следващия манастир, той открил, че ще получи два ката одежди, ако прекара там васса. За това оставил там жезъла си, за да си резервира място. В третия манастира разбрал, че ще получи три ката одежди. Оставил там бутилката си с вода. Най-накрая достигнал до богат манастир, където научил, че монасите получавали по четири ката дрехи. Щастливо прекарал васса в този манастир и   в края на трите месеца си прибрал четирите ката дрехи. След това отишъл в предишните манастири и събрал своя дял от дрехи и лични неща, които бил оставил, за да си запази място. След това тръгнал за собствения си манастир.

По пътя към него алчният монах видял двама други монаси, които спорели как да разделят помежду си две роби и едно скъпо одеяло. Не били в състояние да вземат решение и търсили трета страна, за да бъде арбитър и да разреши спора им. Монахът казал, че с охота ще им помогне и с това дори ще направи услуга на Буда. Той разпределил по една роба за всеки от монасите и взел скъпото одеяло за себе си като заплата за неговата работа. Двамата измамени монаси били нещастни и се оплакали на Буда от този монах. Буда изпратил да повикат монаха и порицал неговото поведение.

Буда казал: ако искаш да учиш и проповядваш на другите, научи себе си първо. Практикувай и преживей това, което проповядваш и след това учи другите. Установи се в това, което е правилно и подходящо, и след това учи другите. Характерът и поведението ти следва да са чисти. Никой не трябва да се оплаква от теб. Трябва да си пример за всички. И така, да практикуваме, това което проповядваме. Да практикуваме СитаРам мантрата и медитация ежедневно и да следваме ученията на Гуру. Тогава думите и примерът ни ще имат силата да въздействат на другите по положителен начин.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Преодоляване на гнева с доброжелателство

Гневът е част от нас. Ядосваме се, когато нещата не стават така, както искаме или когато хората не реагират по начина, по който очакваме те да реагират. В живота си ние всички се сблъскваме с осуетяване на плановете, наранени чувства и нещастие и реагираме на това с гняв. Освен това се сблъскваме с противопоставяне и критика, и не сме в състояние да ги приемем по конструктивен начин. И тогава -  реагираме с раздразнение и гняв. Гневът е естествен израз, когато се чувстваме насилени, атакувани или наранени.

Сам по себе си гневът не е нито добър, нито лош. Той просто е проява на емоция. Ние се страхуваме от гнева, защото не сме обучени как да се справяме с него по конструктивен начин. Гневът е емоция, която ни помага да оцелеем по време на стрес. Той ни дава сила да отвърнем при нападение, когато се сблъскваме с несправедливост, или да избягаме от опасната ситуация. По принцип ние се плашим от гнева, тъй като той отвързва яростно, непредвидимо поведение, с което предизвикваме сериозни увреждания на другите и на себе си. Правим разрушения и след това оправдаваме ужасното си поведение и го изваждаме на показ. Гордеем се с гнева и отмъстителността си.

Когато сме млади и се ядосаме, ни наказват за гнева. По-възрастните викат по нас, наказват ни в ъгъла, докато гневът ни се охлади. Никой не ни учи как да се справяме с гнева по правилния начин. И така, ние се научаваме да потискаме гнева си. „Бутилираният” и затворен под налягане гняв е с огромна разрушителна сила и поврежда храносмилането, сърцето, артериалното налягане и имунната система. Потиснатият гняв има отрицателни физически и умствени ефекти. Един от най-добрите начини да се изправим пред гнева е да приемем, че сме гневни и да заместим гнева с положителна емоция на прошка, разбиране, състрадание и любов. Не се учим да потискаме гнева, а да го побеждаваме, преодоляваме и заместваме с позитивни емоции, които ни изцеляват и ни правят цялостни и завършени. Следващата история се развива по времето на Буда и ни дава урок за тази важна истина:

Едно момиче било предан последовател на Буда. Тя следвала и практикувала неговото учение в ежедневието си. Освен това тя приготвяла милостинята – храна, която монасите и Буда просели за прехраната си. Когато дошло времето, тя била омъжена за добър мъж и отишла да живее в дома на мъжа си. Не била щастлива в новият си дом, защото прекарвала времето си да се грижи за дома и да нуждите на съпруга си и нямала време да служи на Буда. Оплакала се на баща си. Баща й я съжалил и изпратил малко пари. Момичето се консултирало със съпруга си относно наемане на прислужница, която да и помага в домакинството и да се грижи за съпруга и докато тя готвела и сервирала на Буда и неговите монаси. Съпругът се съгласил и момичето наело прислужница.

Дните отминавали, момичето било заето и щастливо да готви храна и да сервира на Буда. Един ден съпругът й минал наблизо и като видял, че е заета, й се усмихнал  сърдечно и отминал. Прислужницата се разгневила много на тази проява на обич от страна на съпруга. Тя забравила, че била само прислужница, наета, за да се грижи за своя господар, а не била негова жена. В пристъп на ярост и ревност, тя взела гърне пълно с врящо масло от печката, за да го излее върху съпругата. Когато момичето осъзнало какво се кани да направи прислужницата, казала: Ако в сърцето ми има само любов към прислужницата и цялото човечество, нека горещото масло да не ме изгори. Когато прислужницата заляла кипящото масло върху господарката си, то се отъркаляло от нейното тяло като капки студена вода. Другите слуги хванали прислужницата и започнали да я удрят. Но момичето им наредило да спрат. Прислужницата осъзнала глупавото си поведение и че не била в положение да  ревнува своята господарка. Тя поискала извинение от момичето.

По-късно, когато Буда научил за случилото си, той похвалил момичето за това, че била победила гнева си чрез прошка и обичане. Той проповядвал на всички, че обидата трябва да се преодолее без обида, себичността с великодушие, а лъжата чрез истината. Истините проповядвани от Буда са фундаментални във всички духовни пътеки. Да ги практикуваме заедно с нашите СитаРам мантра джапа.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Преходността на красотата и тялото

Ние сме души в човешки тела. Нашата основна идентичност и същност е, че сме искра от Божествена светлина, късче от Универсалната душа. Когато душата е обвита от човешко тяло с емоции и  гуни, в нея се развиват желания и тя изпълнява действия. Тези нейни действия водят до още желания и привързаности. В желанието си да преживее всичко, което светът може да предложи, душата, обвита в човешката рамка, забравя за своята изначална идентичност и започва да вярва, че нейната идентичност е тялото. Привързаността към тялото и разглеждането на тялото като нашата основна идентичност ни вкарва в цикли на болка и привързаност поради непостоянството на тялото и неговата красота.

От съществено значение е да се грижим за тялото си. Необходимо е да приемаме питателна храна, да правим физически упражнения, да поддържаме тялото си чисто и спретнато облечено. В днешно време фокусът е все повече и повече върху външния вид, за целта на получаването на добра оценка, а не за целите на здравето. Когато тялото е младо и здраво, то е красиво. Когато остареем, красотата избледнява, силата на тялото намалява и болестите започват да побеждават тялото. Тялото и неговата красота имат кратък живот. Прекарваме целия си живот съсредоточени върху тялото, а не върху душата си. Накрая, душата напуска тялото и тялото бива изгорено или погребано под земята. Когато проумеем смъртността на тялото и безсмъртието на душата, в нас се появява и развива непривързаност към тялото, неговите желания и това ни помага да постигнем себе- реализация. Следва случка от живота на Буда, която илюстрира тази истина:

Готами била дойка на Буда. Нейната дъщеря била принцеса Янапада Калияни. Тя  била много красива и заради това била наречена Рупананда. Била сгодена за принц Нанда, братовчед на Буда. Един ден тя осъзнала, че по-голямата част от нейното семейство били изоставили дома си и се били превърнали в монаси. Сиддхарта, нейният по-възрастен брат, който можел да стане Вселенски управител, бил станал Буда. Нейната майка Готами била станала монах. Рахул, синът на по-възрастният и брат и принца Нанд също били станали монаси. И тя била останала съвсем сама в двореца. Тя също станала монах, заради нейната привързаност към семейството, а не поради убеденост в правилността на пътя.

Рупананда чула за беседите, давани от Буда на другите монаси. Буда често говорел за преходността на тялото. Тя се страхувала да се срещне с Буда, защото си мислела, че той няма да одобри това, че тя изглеждала много добре. Другите в манастира, обаче, постоянно хвалели Буда и неговите извисени беседи. И така, един ден, тя решила да отиде заедно с другите монаси, за да чуе лекция на Буда.

Още когато я видял, Буда разбрал, че Рупананда била крайно привързана към красотата и тялото си. Искал да й помогне да разкъса тази привързаност. Със своите сиддхи, свръхестествени способности, той създал много красиво 16 годишно момиче, което седнало до него. Само Рупананда можела да я види. Когато тя видяла съвършенството на красотата и тялото на момичето, тя се почувствала като една стара врана, която седи до лебед. Докато гледала момичето, то започнало да старее пред очите й. Превърнала се в зряла жена, след това в жена на средна възраст, след това в стара жена и накрая в умираща старица. Рупананда внимателно наблюдавала постепенното намаляване на силите и красотата на тялото на момичето, докато то стареело пред очите й. Тя проумяла непрекъснатия процес на промяна и разложение. Междувременно фигурата до Буда станала изключително стара. Старата жена вече не можела да управлява добре тялото си и се търкаляла по земята. Накрая умряла и тялото се раздуло и от него прокапали кръв, гной и личинки. Рупананда проумяла истината за нетрайността на тялото и красотата и истинската природа на тялото. Тя продължила да учи под ръководството на Буда и постигнала нирвана.

Виждаме, че всички около нас стареят, разболяват се и умират. И въпреки това живеем със заблудата, че ще бъдем млади, силни и красиви до края. Когато реалността ни осени, вече е твърде късно. Тялото и умът не реагират на духовните практики и ние умираме в болка и невежество, за да бъдем преродени отново в безкраен цикъл на раждане и смърт. Необходимо е да изоставим привързаността към тялото и да се отправим към безсмъртието на Душата и Бог. СитаРам мантрата, медитацията и техниките, които Гуру ни дава, ни помагат да осъзнаем истинската природа на тялото и душата.   

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Учението на Кака Бхусунди

Просветляващият диалог между Бхусунди и Гаруда

Кака Бхусунди великият поклонник, последовател и преданоотдаден на Шри Рама живял последната част от живота си под формата на гарван. Макар и роден в Айодхия, първоначално той не изпитвал любов към Шри Рама и бил прокълнат от Бог Шива поради своята арогантност и липса на уважение към Гуру. Той загубил възможността да се преражда в човешка форма и преминал през много хиляди прераждания в низши форми. Поради застъпничеството на неговия Гуру, Бхусунди запазил спомен за миналите си животи и бил в състояние лесно да изостави безброй тела, преди най-накрая да се прероди като брамин с голяма любов към Шри Рама. Неговото духовно пътешествие преминало през  много прераждания и любовта му към Бог Рама постепенно нараствала. След това му било дадено човешко тяло. Бил прероден като брамин с поразителна любов към Шри Рама.

В Утарканда на Шри Рамчаритманас се дава много интересно и информативно обсъждане между гарвана Бхусунди и небесния орел Гаруда. Първоначално Гаруда пита Бхусунди как така хем е просветлен мъдрец, хем е в тялото на гарван. Бхусунди разказва на Гаруда своята житейска история, която преминава през многохилядни прераждания и как той най-накрая еволюирал в духовно същество с предено голяма любов към Шри Рама. Гаруда като видял висшето ниво на знание, мъдрост, опитност и бхакти в Бхусунди, решил да му зададе някои уместни въпроси върху съмненията, които имал относно джяна и бхакти, връзката между тях и разликата между тях.

Бхусунди му казал, че няма разлика между джяна (знание/мъдрост) и бхакти. Джяна е един от пътищата за достигане на Бог , бхакти също е такъв път. И двата пътя са еднакво ефективни, за да насочат душата в правилната посока към Бог. Когато човекът е пълен с джяна, бхакти неизбежно ще се установи в сърцето му, а там където бхакти се проявява напълно, мъдростта или джяна ще се появи в този човек. Например, можем да видим илюстрация на този принцип при Шри Ади Шанкара. То бил велик джяни, а по-късно, когато джяна достигнала своя връх, бхакти го заляла и той написал прекрасни композиции върху върховната Шакти, които били изпълнени с бхакти. Велики мъдреци като Тукарам, Миирабай и други вървели по пътя на бхакти, а когато били напълно потопени в бхакти, те се издигнали до висини на джяна мъдрост. Има тясна и интимна връзка между бхакти и джяна, а когато едно от тези две качества съществува с пълна сила, другото също се проявява в цялото си величие.

Гарванът Бхусунди сравнил джяна и бхакти с мъжките и женските качества. Джяна-мъдростта, безпристрастността, йога и осъзнаването са мъжки. Майа и бхакти са женски. Дори силният и решителен мъж е покорен от чара на жената, освен ако не е крайно решителен и ориентиран към постигането на целта. Една жена никога не бива покорена от чара на друга жена. Майа никога не се покорява от чара на Бхакти, и където съществува Бхакти, Майя я няма. Бхакти е принцесата, а Майя е танцьорката. Бхакти е любимата на Шри Рама и там където няма Бхакти, управлява Майя. Когато човек развие Бхакти, Майя не може да го докосне. Когато човекът е оплетен в светските привлекателности на Майя, Бхакти не идва при него. Майя е ужасно ревнива от Бхакти, тя няма дори да се доближи но човек, която е развила силна преданост в сърцето си , тъй като тя не може да му въздейства.

Силната връзка между Бхакти и Джяна винаги ще съществува и те не съществуват по отделно. Едното води към другото. След като е разбрал това, човек трябва да последва пътя, за който има ручи – вкус. Само в началото пътищата са различни за джяна и бхакти, а по пътя те се сливат и следват силен единен поток към целта на просветлението. Смята се, че великият Кака Бхусунди живее и до днес,  като непрестанно пее Рама Нама и разказва безспир за величието на бхакти и Шри Рама. Когато правим джапа със СитаРам и медитираме, ние се вливаме в потока на бхакти и достигаме джяна.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов 

Кака Бхусунди – великият гарван последовател

Има  много велики последователи на Шри Рама – Хануман, Вибхишана, Шабари, Гухан, Кабир и други. Едно от най-ярките имена, което блести в този списък, е името на Кака Бхусунди. Величието на бхакти, величието на Рам нам и божествената мъдрост са дадени по изключителен начин в историята на Кака Бхусунди в Утарканда на Шри Рамчаритманас.

Животът на кака Бхусунди е даден  в последната част, слока 106 на Шри Рамчаритманас. Кака Бхусунди  бил просветлен мъдрец в тялото на гарван.  Кака Бхусунди отговаря на въпросите на Гаруда, небесният орел, която е носителят на бог Вишну. Кака Бхусунди е велик бхакта (почитател) на Шри Рама и преподава на всички птици историята на Шри Рама и бхакти йога. През очите на Кака Бхусунди ни виждаме бог – Шри Рама, който е живял като идеалният човек -. Марияадапурушотам. След като чул най-висшите нива на мъдрост и пленителната и облагородяваща история на Шри Рама от гарвана, небесният Гаруда попитал Кака Бхусунди да му разкаже неговата лична история. Тогава Бхусунди разказал следната история:

Бхусунди бил роден в Айодхия, но нямал бхакти (любов) към Шри Рама. Той имал навика да обижда и ругае последователите на Шри Рама. Той бил последовател на Бог Шива и си мислел, че е по-добър и по-висш от другите. Той се срещнал със свят гуру, който му дал Шива мантра и учението и мъдростите за пътя. Заради своята арогантност, той не станал и не се проснал пред своя гуру, когато той влязъл в храма, където Бхусунди правел джапа. Заради това бог Шива го проклел да се превърне в питон, защото бил мързелив и глупав. Неговият Гуру доставил удоволствие на Бог Шива с красив химн – „Намами шамишана нирванарупам” и поискал да намали жестокостта на наказанието му. Гуру никога не проклина последовател. Бог Шива сам наказва тези, които не уважават Гуру. Бог Шива казал, че Бхусунди трябва да страда от проклятието и да живее 1000 нечовешки прераждания в по-низши форми на живот, но ще запаси спомена и съзнанието за предишните си раждания и ще бъде прероден в Айодхия като велик Рама Бхакта. Думите на Бог Шива се сбъднали и Бхусунди живял в низши форми на живот и накрая се преродил като Брамин в Айодхия. Той имал дълбока любов към Шри Рама и пътувал от отшелническо убежище до отшелническо убежище в горите като слушал как Ришите говорят за величието на Шри Рама и Рама Бхакти.

Най-накрая се срещнал с Мъдрецът Ломаса, който бил велик учен и поискал от него съвет как да се сдобие с лотосовите крака на Шри Рама. Великият Мъдрец изброил някой от добродетелите на Шри Рама и му държал дълга лекция за Безформения Бог. Безформеният нямал привлекателност за Бхусунди, който искал да вижда  очарователната форма на Шри Рама  със собствените си очи. И така, той отново поискал да бъде научен как да постигне Онзи, който има форма. Мъдрецът разказал отново историята на Шри Рама, отново подчертал важността на богослужението на Безформения. Бхусунди не могъл да приеме беседата за Безформения и започнал да спори с Мъдреца. Мъдрецът отново повторил за Безформения и Бхусунди отново заспорил. Накрая мъдрецът се ядосал и го проклел да се превърна в гарван, защото бил упорит и своеволен като гарван и не вярвал да думите на мъдреца. Бхусунди приел проклятието с радост  и като фиксирал мислите си върху Шри Рама отлетял. Когато Бог видял, че неговия последовател получил ново проклятие той се конфронтирал с Мъдреца и му обяснил за величието на Бхусунди и неговата бхакти и поискал да оправи проклятието. Мъдрецът повикал Бхусунди и му дал мантрата на Шри Рама и медитация върху Шри Рама като дете – любимата форма на Бхусунди. Той изрецитирал Шри Рамчаритманас на Бхусунди и го благословил с дълбочина на преданоотдадеността, по силата на която Шри Рама винаги да бъде в неговото сърце. Небесният глас на Бог подкрепил благословията.

Бхусунди се върнал в своя ашрам и продължил да живее във формата на гарван в продължение на 27 цикъла на творението. Останал там завинаги, като пеел в прослава на Шри Рама и Ришите, и други взели формата на птици и се присъединили към него и неговата преданоотдаденост. Всеки път, когато Бог се преражда като Аватара Шри Рама в Айодхия, Бхусунди отива там, за да се наслаждава на спектакъла на детските му забавления. След като е гравирал за пореден път образа на детето Рама в сърцето си, той се връща в своето отшелническо убежище. Бхусунди казал на Гаруда, че той обича формата на гарван, защото получил мантрата и знанието за Шри Рама в тази форма и се наслаждавал на безкрайна преданост към Бог в тази форма. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Отмъщението е себе-разрушително

Отмъщението е ответно увреждане на другите, защото ние сме били увредени от тях или защото смятаме, че те са ни навредили. Харесва ни да обиждаме и навреждаме на тези, които са ни навредили на нас. Невинаги истинско навреждане се е случило. Често навреждането е само възприятие или просто егото ни е засегнато. Страстта да отмъстим е много силна. Тя преодолява логиката и мисленето и ние губим чувството си за благоприличие и добрина. В нас остава само целта да си отмъстим. Мисленето ни се извращава и в нас се появява себе-разрушителна логика, която ни казва, че е правилно да удряме и унищожаваме другите. Някой ни е засрамил и ние искаме да си отмъстим. Отмъщението е създаване на гордост от срама. Това и много мило и привлекателно за егото и ние си позволяваме да се потопим в отмъщението. Но отмъщението никога не се отплаща подобаващо и в края на краищата се оказва, че страдаме ужасно. Историята, която следва ни дава урок за ефекта на бумеранга от отмъщението:

Имало едно време една Кралица, която било много предано отдадена на Буда. Тя се страхувала да излезе навън и да му отдаде почитанията си публично, защото мислела, че нейният съпруг, Кралят, няма да одобри това. Така Кралицата и нейните дами направили дупки в стената на тяхното обиталище, за да могат да гледат Буда и да преклонят глави с уважение,  когато той преминавал наблизо. Кралицата и нейните дами били ревностни последователи на Буда и практикували неговото учение. Те медитирали всеки ден и живеел с осъзната будност.  Кралят имал и друга жена, която била с много по-различно мислене. Тя мразела Буда. Някога нейният баща я предложил за жена на Буда, той категорично отказал. Тя се чувствала ужасно унизена и искала да отмъсти на Буда. Тя решила, че ще накара Буда да плати скъпо за отказа.

Възможност да си отмъсти за втората жена дошла, когато открила, че кралицата и нейните придворни дами са последователки на Буда. Тя отишла при Краля и изрекла лъжи за това как Буда тайно се среща с кралицата зад гърба на Краля. Показала на Краля дупките в стената като доказателство. Кралят повикал кралицата и започнал да я разпитва. Той бил удовлетворен от нейния отговор и изоставил темата. Втората жена била разярена и решила да си отмъсти като навреди на Кралицата,  дори и да не може с това да навреди на Буда. Така, тя казала на Краля, че Кралицата прави заговор да го убие. След това тя скрила змия във флейтата му. Когато Кралят взел флейтата, за да свири, от нея изпълзяла съскаща змия, готова да го клъвне. Това убедило Кралят, че втората жена била права. Наредила Кралицата и нейните придворни дами да застанат пред стената и започнал да изстрелва отровни стрели към тях за наказание. Много здраво се опитвал да ги убие, но стрелите се отмествали от тяхната цел и никой не пострадал. Кралят осъзнал, че дамите са чисти и невинни и затова стрелите не ги удряли. Поискал прошка от Кралицата и позволил на дамите да поканя Буда и неговите монаси на царска трапеза в двореца.

Втората жена била изключително разочарована. Тя отново намислила заговор. Накарала чичо си да подпали покоите на Кралицата, докато жените били вътре. Сградата лумнала в пламъци. По това време Кралицата и нейните дами медитирали. Те си спомнили за учението на Буда и продължили тяхната медитация и успели да достигнат но висши нива на духовност, преди да умрат. Кралят заподозрял втората си жена и я подлъгал да си признае вината. Той обявил: "Който направи това, е моят спасител. Сега мога вече да спя спокойно. През последните дни се страхувах, че моята собствена жена може да ме убие. Сега, най-накрая се освободих от този страх." Глупавата втора жена незабавно разкрила нейната роля и тази на нейния чичо в смъртта на Кралицата и нейните дами. Кралят показал голямо възхищение и поканил цялото семейство в двореца, за да ги почете. Те всички отишли и били умъртвени.

Когато Буда научил за смъртта на кралицата и нейните придворни, той казал, че тяхната осъзната медитация ги отвела към Нирвана, а втората жена и нейният чичо ще страдат в продължение на много животи в ада, заради тяхната отмъстителност.  Разбирането, търпението, състраданието и толерантността ни отвеждат по царския път към Бога, а отмъщението ни натиска още по-дълбоко в кармичния ад, който ние сами си сътворяваме. 

Превод от английски  : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Себе-трансформация и себе-подобряване

Живеем във века на „направи си сам“, чрез който подобряваме себе си. Популярната култура рекламира шумно техники и съвети за себеподобряване. Има хиляди малки брошури, литература, книги, уебсайтове, които ни учат как да подобрим себе си. Учат ни как да се подобряваме физически, умствено, финансово, как да подобряваме сексуалния си живот, работата и т.н. всяка тема, която може да бъде намерена под слънцето се обсъжда и нас ни учат да подобряваме себе си. Рядко, обаче, някой говори за себе-трансформация. Себе подобряването прави промени в живота ни, но ние все още сме стресирани и нещастни. Нещо съществено липсва в само подобряването. Именно за това ни трябва себе-трансформация.

Всички ние започваме с малки промени в живота си – със себе подобрение. Правим промени в навиците си, което ни позволява да ядем правилните харни, подходящи за нас и да правим физически упражнения, което води до подобрения в здравето. Учим се на хватки и хитрини за по-добро запомняне – мнемоника. Отиваме на уроци по музика или по нещо друго, което забавлява и ни позволява да подобрим и развием съществуващите ни сръчности. Отиваме на курсове, които подобряват способността ни да продаваме и ни учат на маркетингови техники. Изучаваме нови и по-добри методи, които ни позволяват да си увеличим прихода, да получим втори или трети доход. Всички ние обичаме само-подобрението и всеки един от нас го прави по един или друг начин. И въпреки това, не ставаме по-щастливи или по-спокойни. Нещо не достига, независимо от положените усилия. Никога не ставаме достатъчно богати, достатъчно здрави, достатъчно силни, и никога достатъчно умни, за да впечатлим тези, които искаме да впечатлим.

Има огромна разлика между себе-подобрението и себе-трансформацията. Себе-подобрението драска по повърхността на нашето същество. То е повърхностна кръпка и ремонт. Само козметика. Себе-трансформацията е пълна вътрешна промяна, която включва пълна промяна на емоциите, нагласите и навиците. Тя е поемане на пълен контрол на аза и поемане на отговорност за промените в нас. Тя е процес, чрез който ние се докосваме до божественото вътре в нас. Тя представлява не само подрязване, но също така и отрязване или отсичане на негативните поведения, нагласи, навици, привързаности, които стоят на пътя на нашия процес на достигане до вътрешната светлина.

Когато започнем себе-трансформацията, започваме най-голямото приключение в живота си. Необходимо е да сме будни и внимателни през цялото време. Не знаем кога егото, привързаностите, себе-заблуждението, самосъжалението ще ни полазят, ще не заловят и затворят в дълбините на материалния дистрес. Работим върху себе си в най-ужасните условия, при които нашите нагласи и умствени тенденции постоянно бдят, за да ни победят, а хората около нас не ни окуражават по пътя на себе-трансформацията. Тук е необходимо да поемем отговорност за нашия живот и действия, а не да чакаме някоя книга да ни научи или някой да ни даде точната формула, чрез която да достигнем до светлината.

Себе-подобрението, както го виждаме в промените в диетата, физическите упражнения, усмивката, позитивната нагласа и т.н., не е краят. То е част от себе-трансформацията. Ако се фокусираме само върху себе-подобрението, винаги ще имаме чувство за безпомощност и неадекватност, защото сме неспособни да се справяме, когато сме подхвърляни по бурните морета на емоциите, чувството за неудовлетвореност на очакванията и желанията. Не ни носи покой, баланс, състрадание необходими, за да се изправим лице в лице и да преодолеем гнева, враждебността, когато другите не ни приемат, не се съгласяват и воюват с нас. Способността да тичаме по-добре, по-добрата памет, способността да комбинираме цветовете по по-добър начин, когато рисуваме, и т.н. не ни помагат да се справим с възходите и спадовете на живота и да управляваме лодката на живота в бурното море.

Нека да си възстановим наследството на божествеността. Ние не сме хора, които съществуват на земята. Ние сме искри от божественото, които са на човешко пътешествие. Да работим за себе-трансформация и да се приберем у дома. Ние сме благословени да сме в святото присъствие на ПарамГуру. Да използваме напълно дадената ни възможност и благословия и да възстановим безсмъртното си аз. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Себе-трансформация – орелът

Себе-трансформацията е "издялкване" на нежеланите части от нас, които стоят на пътя на реализацията на нашата божествена природа. Животът ни е кратък, по-малко от сто години. Прекарваме живота си да растем, да се образоваме, да припечелваме за прехрана, да трупаме богатство, да правим и да се грижим за семейство, да изпълняваме социалните и другите си задължения. А след това умираме. Малко от нас мислят за себе-трансформация. Времето ни стига само за да съществуваме и оцеляваме. Имаме безкрай желания и прекарваме времето си да ги преследваме. До момент, когато сме принудени да напуснем тялото си и смъртта ни победи. Неудовлетворените желания са наша карма, която ни поставя в ситуации, в които тези желания могат да бъдат удовлетворени. Прекарваме безброй животи като бягаме по един и същи маршрут на удовлетворяване на желания, печелене и съществуване и това няма край. Но има промяна в нашите нагласи, знания , мъдрост и действия.

Себе-трансформацията  се случва в нас и ние намираме себе си. Тя е отцепване на безполезните и нежелани части от нас, които сме натрупали през този и минали животи и те образуват слоеве от воали върху душата ни и скриват светлината на душата. Тя е излизане от невероятната тъмнина, в която живеем, в трансформиращата светлина на нашата душа. Тя е осъзнаването, че в нас има нещо повече от тялото,  ума и фалшивата идентичност, която сме създали за себе си в този свят.

Носим тежък товар от миналото си – вина, болка, стрес, усещане за малоценност, гняв, омраза и ограничаващи ни разбирания. Необходима е да се освободим от старите спомени и навици. Само когато отхвърлим товара и болките на миналото, можем да продължим с по-голяма свобода и свежест. Подобно на змията, която излющва старата си кожа и продължава напред с нова, блестяща кожа, ние трябва да излющим миналото и да продължим напред в живота си с подновена свежест, устрем и жар. За змията е борба да се отърве от стискащата я стара кожа, но това е от съществено значение за нейното оцеляване. По същия начин, отхвърлянето на миналите болки, навици и нагласи, за нас се преживява, също сякаш си изтръгваме ноктите и излизаме от кожата си.   Резултатът обаче е промяна в гледната точка и навиците ни, които биват подчинени и дисциплинирани и ни помагат да крачим по пътя на себе-трансформацията си и към Бог. Има една басня за силния орел, която ни илюстрира тази промяна:

Измежду птиците орелът има най-продължителен живот. Има репутацията, че живее до 70-80г. Когато стане на четиридесет години, дългите и гъвкави нокти вече не могат да задържат плячката, когато ловува. Мощният и остър клюн се изкривява. При такива условия, орелът има две възможности: да умре или да премине през болезнен процес на промяна, който трае около 150 дни или малко повече от 5 месеца. Орелът се оттегля в гнездото си на върха на планината. Там той отчупва клюнът си като го блъска в скалата, докато той отпадне. Този процес не е за страхливите. След това трябва да чака търпеливо, докато му порасне новия клюн. След това използва новия си клюн, за да откъсне ноктите си. Това е същото като да си извадим ноктите без упойка. След това отново чака, за да му пораснат ноктите. След като ноктите му станат силни, той откъсва старите си пера. След това отново чака, за да му пораснат нови. След пет месеца на само- причинена болка и растеж на новите части, орелът е готов за удължения си живот, която трае още около 30 години.

Историята с орела може и да е мит. Но той ни дава един важен урок. Промяната е от съществено значение за оцеляването. Необходимо е да отстраним остарялата и ненужна част от нас, за да се променим. Този процес е болезнен и е също като да провеждаме операция върху себе си без упойка. Едва след като се отървем от нежеланото, можем да живеем нов живот, което ни помага да доживеем до максимално развитие на вътрешния си потенциал. Нашата реалност е, че ние сме искра от Божественото. Разкриването на вътрешната ни Божественост е себе-трансформация, тя си заслужава болката. Да вземе решение да крачим по пътя съгласно напътствията и учението на Гуру и да се впуснем към Светлината.  

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Себе-трансформация

Ние сме божествени същества, които живеят човешки живот. Вечната неизменна искра в нас е нашата душа. Душата ни е искра от Безкрайната божествена светлина. Безкрайната Вселена и всички безбройни разнообразни творения в нея са направени от тази възхитителна Светлина. Светлината в нас – душата – е покрита от слоеве на желания, карма, елементите и притегателната силна на сетивата. Тези слоеве от обвивки, които покриват душата ни, ни карат да забравим Божествената си природа и ни оплитат в материалния свят. Живеем живота си непълноценно, неспособни да достигнем висотите, които са нашият действителен потенциал и природа. Трупаме богатство, слава, име и власт. И въпреки това се чувстваме непълноценни, незавършени и копнеещи за нещо повече. Няма съмнение, че действията ни за осигуряване на ежедневието ни за припечелване за прехрана, облекло и други необходимости на материалното съществуване не са достатъчно, за да ни дадат дълбокия покой и любов, за които копнеем. Покоят и любовта  не могат да бъдат намерени във външния свят. Те са част от нас. Те са качества на душата. Пътешествието, което предприемаме, за да открием истинската си природа и да свалим булото, което покрива скритите качества на светлината и любовта в нас, е себе- трансформация.

Себе-трансформацията е спокойно издялкване и откъртване на слоевете невежество, навици, саморазрушителни тенденции, които сме формирали през годините, за да осъзнаем Светлината вътре в нас. Това е същото като да правим операция на живо върху себе си без анестезия и да насочваме действията си съответно на получените резултати. Изисква се здрава работа и крайна решителност. Ние носим цялата и пълна отговорност за себе си и няма кого да обвиняваме за своите неуспехи и провали. Можем да се уплашим, когато открием ужасната грозота на пороци като интензивен гняв, неконтролирана похот, отмъстителност, привързаност, гордост и егото в себе си и  трябва да работим търпеливо, за да ги променим. Когато се трансформираме, ние започваме да се освобождаваме от тези пороци и погрешни нагласи. Откриваме светлината на Атма, душата вътре в нас, и се свързваме с Великата Любов и Сила на Вселената. Започваме да осъзнаваме  вечната си природа и ужасяващите чувства за малоценност, безпомощност, обезкуражителните нагласи ни напускат и неумиращата мъдрост на Вселената започва да ни води.

Пътешествието на себе-трансформацията е пътешествие на невероятна красота и радост от живота. Вечността (безвремието) на живота, безкраят на божествената светлина, и непресъхващата любов и покой стават част от нас. Макар и да живеем в света, той не ни побеждава. Превръщаме се в лотос. Лотосът живее в мътни води. Той се усмихва с невероятна красота и радост на слънцето. Той е ярка цветна искра в тъмните и мръсни води на блатото, където расте. Мръсотията и калта наоколо не могат да го докоснат и да го омърсят. Той е девствено чист. И при все това живее в блатото и се поддържа от гнилочта там. Той е ценен дар в краката на Бог. Себе-трансформацията прави нас и нашия живот един годен дар за Божественото.

Вътрешният ни свят определя нашия външен свят. Когато божествената светлина струи през нас, нашата светлина осветява светът около нас. Има стръмни изкачвания и дълбоки спускания в живота, разочарования и болка. Но ние никога не губим връзка, защото носим в себе си собствената си вътрешната светлина и тази светлина ни показва пътя в живота. Преставаме да се спъваме и падаме при всяка ситуация. Вътрешната мъдрост и знание се отварят и ни показват правилния изход. Повечето от нас живеят в тъмнината на разочарованията. Не знаем и не осъзнаваме кои сме всъщност. Идентифицираме себе си със стареещото и подлежащо на разваляне тяло и неговите болежки, липси и недостатъци. Животът ни е пълен с безкрайна болка и разочарование.

Себе-трансформацията е лесно постижима, когато имаме Гуру, който да ни води. Когато седим в неговото присъствие и абсорбираме силата и покоя чрез неговите вибрации, в нас настъпват промени. Сиддха мантрата СитаРам, медитацията, следването на ученията на Гуру и неговите напътствия ни помагат да издялкаме несъществените си качества в нас и с това да разкрием пълната слава на ярката светлина на Божествената същност вътре в нас. Нека да живеем като деца на Бог, а не като просяци на земята.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

И малките капки имат значение

Природата учи човека да прави добро, без усилия и убедително. Слънцето грее ежедневно като по часовник и ни дава светлина и топлина, хладните ветрове духат, дърветата растат и дават цветове и плодове, растенията растат и ни благославят с зеленчуци и плодове, животните ни дават мляко. Списъкът е безкраен. Майката Земя и Природата ни преподават уроци за това как да даваме, без да търсим награда. Ние сме свикнали да получаваме тези дарове и благодат от раждането и рядко се замисляме за уроците, които те ни дават. Нека на насочим вниманието си върху тях и да научим за благословията да даваме.

Човекът е искра Божия. Ние сме души, които временно съществуват като хора. В самата ни природа е да обичаме, да сме състрадателни и да помагаме. Даваме себе си и нещата си спонтанно, когато сме деца. Докато растем, се учим да се ограничаваме. Очакванията и егото идват на сцената и ние поставяме под въпрос нуждата си да даваме. Искаме да даваме, когато някой ни гледа и ни оценява. Правим добри дела , само когато можем да спечелим огромна добра карма. Отлагаме нашата добрина и чакам сгоден случай, когато да дадем голяма сума за благотворителност или да направим дарение по такъв начин, че да прославим името си завинаги. И докато чакаме правилния момент, живота ни свършва, не сме направили нищо и не сме се сдобили с нищо. Тази случка е урок от Буда за правенето на малки дела и събирането на добрина през целия живот. Всяка капка добрина има значение!

Един път Буда и неговите монаси дошли в един квартал. Един от мъжете, който живеел в него, обичал да прави благотворителност. Когато чул, че Буда  пристигнал с монасите си, ги поканил у дома да се нахранят. Бил сърдечен и щедър и искал всеки да получи заслуга от предложената на Буда храна. За това поканил всичките си съседи да се присъединят към дарението, дори неговия богат, стиснат и себичен съсед. В деня преди голямото събитие милият човек обиколил и събрал храната, която съседите му желаели да дадат за дарение на Буда и неговите монаси. Богатият скъперник го видял да ходи наоколо и го проклел. Като нямал достатъчно средства – защо бил поканил велик човек, като Буда и след това ходел да проси провизии от всички.

Когато добрият човек стигнал до неговата врата, богатият скъперник дарил малко сол, мед и масло. Добрият човек ги приел радостно и ги поставил настрана от другите провизии, които събрал като благотворителност. Богатият скъперник бил объркан и се чудел защо неговото оскъдно участие било сложено настрана. Помислил си, че добрия човек щял да се опита да го унижи, като покаже на всички колко малко бил дал. Той изпратил един от неговите прислуги да види какво ще стане. Добрият човек занесъл у дома си подаянията на богатия скъперник и ги разделил между блюдата с ориз, къри и сладкиши, за да увеличи техния аромат. Когато слугата докладвал каквото видял на господаря си, богатият скъперник продължил да се съмнява в добрите намерения на съседа си.

На следващия ден било празничното угощение. Буда и неговата група пристигнали и били готови за храната. Богатият скъперник също бил там и носел под дрехата си кама. Бил намислил да убие съседа си, ако той направел засрамващи забележки за неговото скъперничество. След като била сервирана всичката храна по чиниите и преди да започне храненето, добрият човек се поклонил пред Буда и  казал: О, Благородни, храната, която ти предлагам не е само от мен. Всички хора от квартала участват. Всеки даде по нещо, голямо  или малко, но всеки даде с вяра, любов и щедрост. За това те моля да ни благословиш така, че всички да имат еднаква заслуга.

Богатият скъперник се засрамил, когато чул добрия човек да иска благословия за всички. Той осъзнал, че е направил грешка. Паднал в краката на съседа и поискал прошка. Когато Буда чул думите на богатия скъперник и разбрал причината за тях, казал за хората, които били там: Правете добро, каквото можете - всеки път, когато можете. Не чакайте за правилното време да направите едно голямо добро. Направете си навика да правите малки добри дела редовно и така, с времето доброто ще се натрупа и ще стане голямо.

Да не си губим живота да чакаме точното време да направим голямо добро дело. Да изоставим мисълта, че малките добрини нямат значение. Също както кофата се пълни с вода капка по капка, трябва да бъде мъдри и да натрупваме добрина малко по малко, като правим добро всеки път, когато можем. Да започнем това пътешествие да правим добро за себе си и другите като правим мантрата СитаРам, с медитация и като следваме учението на Гуру.

 Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Неспокойният ум

По своята същност умът е неспокоен. Не може да остане на едно място за дълго време и не може да задържи една мисъл за дълго време. За всяка мисъл, която се поява, умът започва да коментира, да създава оценки и асоциации. Мисленето става постоянна активност. Умът скача от една мисъл към друга и не ни дава покой от сутрин до вечер. Подобно на облаците в небето или вълните на океана, мислите се появяват и изчезват и това е една безкрайна активност. Не всички мисли, които минават през ума, ни засягат. Засягат ни само тези, които удрят по егото ни. Тогава умът се развихря и създава торнадо в нас. Умът ни изплита безкрайни мисли, оценки, доуточнявания и различни вероятни сценарии: как се позволява той да ме обижда! Тя за каква се мисли? Там където не ме уважават, няма да ходя! Ако ми каже така, аз ще му отговоря, иначе и т.н. и т.н.

Имаме си вграден филтър в ума, който избира върху кой тип мисли или хора да мъти и мисли. Не се раждаме с този филтър, придобиваме го с годините с типа книги,които четем, от средата, с която общуваме, и темите, от които се интересуваме. Поради това някой хора се обладани до натрапчивост от футбол или крикет, или мода, а други изобщо не им пука за тези неща. Този филтър се изгражда ден след ден, от действията ни, предложенията, подсказванията, ученията и въздействието на околните върху нас. И най-накрая ние можем да изберем наш собствен филтър. И така, да се научим да изграждаме нашия филтър мъдро и да го усилваме всеки ден. Следва кратка история, която ни разказва за неспокойния ум на един млад монах.

Имало едно време, един млад монах, който живеел в селище-манастир. Някой му бил подарил две роби. Решил, че ще даде едната от робите на чичо си, който също бил монах в същия манастир, защото обичал и уважавал чичо си. Когато отишъл да подарява робата на чичо си, той отказа да я приеме, тъй като вече имал роба и не се нуждаел от още една. Егото на младия монах било наранено и той се обидил. Разгорял се гняв в него и искал да напусне манастира, за да не живее с арогантни хора като неговия чичо, които били позор за монашеството. Той решил да напусне веднага, но не успял, защото точно в този момент, чичо му поискал да му повее с ветрилото, било много горещо. Младият монах се подчинил и започнал да вее с ветрилото с чувство за дълг и по навик, а не поради уважение и почитание.

Докато младият монах веел с ветрилото чичо си, умът му бил неспокоен и бродел насам-натам. Той планирал какво да прави, след като напусне манастира. Първо, щял да отиде и да продаде излишната роба. След това с парите да си купи коза. Козата щяла да му роди много козлета. Щял да ги продаде и да има достатъчно пари, за да се ожени за хубавица. След известно време, жена му щяла да забременее и да му роди здрав син. И той щял да заведе жена си и сина си, за да ги покаже на чичо си. Той щял да кара каруцата и да държи детето. Жена му нямало да одобри това и щели да спорят. Той щял да настоява да стане неговото, а тя щяла да издърпа детето от скута му. Детето щяло да се подхлъзне и да падне и да бъде сгазено от колелата на каруцата. Той щял да бъде толкова ядосан, че да крещи и да набие жена си здраво. В този момент, на неговото мечтаене, бил толкова развълнуван, че случайно ударил чичо си по главата с ветрилото.

Старият монах било духовно напреднал и можел да разчете ума на племенника си и го сгълчал: Имаш право да биеш жена си, но защо биеш този стар монах тука? Младият монах бил зашеметен от способността на чичо му да чете мислите му. Засрамил се много и искал да избяга. Вместо това, обаче, обичащият му чичо, го завел на среща с Буда. Когато Буда разбрал, какво се било случило, той внимателно казал на младия монах: природата на умът е да се мотае неспокойно и да мисли неща, които не са се случили. Най-добре се живее в настоящето и като внимаваш да правиш правилните неща сега, в този момент. Преодолей твоето его и идеята си за собствена значенимост. Работи здраво и бъди прилежен. Освободи се от алчността, омразата и заблудата.

Умът ни има способността да се мотае надалеч. Неспокоен е и скача от миналото  в бъдещето и обратно. Когато преодолеем тези неща, ще бъдем свободи от оковите на изкушението. Да изградим филтър със СитаРам и ученията на Гуру. Когато умът ни е зает с Божественото, е възможно да преодолеем неспокойния ум и да живеем в покой.

 Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Тапас – Бхасмасура

Тапас или аскетизмът, изпълняван посредством фокусиране върху бог, винаги дава резултати. Има точен математически закон – законът на кармата, който диктува, че когато изпълняваме действия, получаваме пропорционален на тях резултат. Колкото по-интензивен и фокусиран е тапасът, толкова по-големи са резултатите.

Когато се изпълнява интензивен аскетизъм, Божественото трябва да благослови човека с дарове, по негов избор. Законът на кармата е  неумолим и безмилостен. Само ако нямаме знание и разбиране ние задаваме глупави въпроси: защо Бог дава дарове на демоните и асурите, които ги използват по неправилен начин и предизвикват проблеми на човечеството. Отговорът е: демоните са изпълнили интензивен тапас и следователно са наградени по подходящ начин и когато те са използвали получените дарове и благословии по неправилен начин, те също така биват наказани по подходящ начин. Законът за кармата функционира вечно и неизбежно и е един и същ за всички.

Много пъти и хората, и демоните позволяват на егото да се развилнее. Мислят си, че са много по-умни от Бог и се опитват да го надхитрят и се надлъгват с Него. Докато търсят дарове за техния тапас, те поставят несъответно странни и невъзможни условия, за да станат безсмъртни. Безсмъртието е основна характеристика на Божественото, а не на Неговото творение. Демонът Хиранякашяпа поискал дара да не бъде убит нито от човек, нито от животно, нито от бог, нито от оръжие, нито през деня, нито през нощта, нито на земята, нито във въздуха. Божественото го надхитрило, като той бил убит от Бог Нарасимха, който не бил нито човек, нито животно, като бил разкъсан с нокти, а не с оръжие, по време на смрачаване, което не е нито е ден, нито  нощ, когато седял на прага – което не е нито  у дома, нито  извън дома, като го поставил на коленете си, което не е нито на земята, нито на небето. Сега ще разгледаме историята на един друг алчен, егоистичен демон, наречен Бхасмасура, който се опитал да надхитри Божественото и да стане Всемогъщ. Алчността и прекалените желания винаги водят до ужасен край!

Бхасмасура бил демон, който бил последовател на Бог Шива. Един път той изпълнявал дълъг и интензивен тапас - в продължение на хиляди години пеел името на Шива. Фокусирането му върху Бога било интензивно и неговата решителност да спечели Благодатта на Бога била свирепа. Без дори да помисли за храна, вода, подслон, топлина, студ, дъждове, буря, ветрове, покой, комфорт или лукс, той седял и практикувал тапас. Бил преодолял физическите си нужди, желания и емоции и бил напълно фокусиран върху Бога. Най-накрая Бог Шива се появил пред него и го благословил. Демонът, който бил зъл и лукав по природа, поискал уникален дар, който се състоял в това, че поискал, когато постави ръка върху главата на някого, той да се превърне в пепел! И той поискал веднага да изпробва получения дар незабавно, като постави ръката си върху главата на Бог Шива. А това, което се случило след това, било Божествената игра, лийла на Бога.

Бог Шива побягнал бързо, за да избяга от Бхасмасура и демонът го подгонил. Богът побягнал през Вайкунта, за да привлече вниманието на Бог Вишну. Бог Вишну, разбрал веднага за Божествената Драма на Бог Шива и се включил в нея.   Взел красивата и съблазнителна форма на Мохини и се появил в далечината на хълмовете, когато Бог Шива минавал, а демонът пъхтял след него. Като видял кръшните форми и съблазнителната усмивка на прекрасната Мохини, Бхасмасура тутакси забравил Бог Шива. Бил обхванат от похот и неговата мисия сега била да спечели прекрасната дама и да я направи своя. Красавицата се представила като Мохини, а Бхасмасура я информирал за себе си, неговия тапас, и неговите желания към нея. Той бил хипнотизиран от грациозните й форми, от движенията на тялото, очите и израза и. Мохини казала, че била танцьорка и поискала и той де се присъедини към нейния танц. Докато танцували заедно, Мохини поставила ръката си върху главата си, а Бхасмасура я имитирал. Той се превърнал на момента в пепел! Неговият дар се оказал и негово проклятие. Не бива да си мислим, че можем да измамим Бог и да спечелим играта.

Във всеки един от нас има по един Бхасмасура, който си мисли, че ще надхитри кармата и Божественото. Интелигентността, логиката, пресметливото планиране – тези неща не работят пред Бог. Единственият начин да спечелим бог е с екстремна бхакти и предаване на Бог. Така че нека редовно да си правим духовните практики, джапа със СитаРам мантрата и да увеличаваме бхакти и предаването на Бог.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Избегни опасността и бъди в безопасност

Благословени сме с достатъчно интелигентност и способността да различаваме и да разбираме наличието на опасности и изкушения в живота. Понякога сме в състояние да избегнем опасностите и да сме в безопасност. По-често, обаче, с желание налитаме на изкушенията и им се наслаждаваме. Знаем, че тези опасности и изкушения не са добри за нас. И въпреки това сме егоистични и себични. Не управляваме сетивата и се наслаждаваме на изкушенията на сетивата. Отдаваме им се дори когато виждаме, че ни вредят. Дори детето знае кои поведения не са безопасни и могат да му докарат неприятности. И въпреки това то си позволява да удря другите, да им отнема играчките, да изхвърля храната или да отмъква храна от другите за забавление или се наслаждава да измъчва другите. Понякога наказанието му се разминава и, а по-често си получава наказанието, с думи, шляпване или наказване да стои само в ъгъла. Губи приятелите си, а майка му или учителят му не е щастлив от това, което прави. Знае, че си навлича неприятности, но въпреки това се поддава на изкушението.

Наркотиците, алкохол, случайният секс, неправилните храни, порнографията, непремереното пазаруване – списъкът е безкраен. Знаме слабите се места и трябва да предприемем стъпки, за де се опазим от падането в капана на желанията и опасностите. Когато знаем, че определено приятелство или ситуация със сигурност ще ни отведат до наша слабост, ще пострадаме, е необходимо да се погрижим да не попадаме в такава ситуация. Всеки от нас си има различни слабости. За някои алкохолът е в червената зона, а за други случайният секс или порнографията или наркотиците. Необходимо е да се научим да откриваме слабите си зони и внимателно да планираме как да ги избягваме, също както мъдрия търговец от следващата история:

Имало едно време един проспериращ търговец. Той пътувал до далечни места, за да продава стоките си на неговите клиенти и да им угажда. Имал добра връзка със своите клиенти и те му се доверявали. С минаването на годините той ставал все по-богат. Новината за увеличаващото му се богатство достигнало до ушите на разбойници и те замислили да нападнат неговия керван и да заграбят фините стоки и парите, които той носел. Търговецът бил мъдър мъж и всеки път успявал да избяга от техните капани.

Един път търговецът пътувал по определен път и открил, че няколко монаха също ще пътуват в тази посока. Поканил ги да дойдат с него и обещал да се погрижи за техните нужди. По това време никой не знаел, че разбойници правят планове да да направят засада на кервана и да ограбят стоките на търговеца. Тъкмо когато се канели на навлязат в гората, търговецът почувствал някакво неудобство  и заподозрял, че нещо не е наред. Направил лагер на края на гората и останал там няколко дни, а след това решил да отложи пътуването заради безопасността на монасите и стоката. Съобщил това на монасите и те си тръгнали към селището, където били в безопасност.

Разбойниците си имали шпиони и търговецът им подал грешна информация за мястото, където отива. Те залегнали до пътя и зачакали да дойде търговеца. А той минал по друг път и стигнал до безопасно място. Останал в това селище и не мръднал никъде в продължение на няколко дни. Когато монасите разбрали, че търговецът си променил плановете, решили да прекъснат пътуването си и да се върнат в манастира си. Когато пристигнали там, разказали на Буда за отмененото пътешествие, за богатия търговец, за разбойниците, които искали да плячкосат стоката му няколко пъти и как той успявал да им се изплъзне всеки път. Буда казал, че търговецът е мъдър мъж и познава опасностите по пътя от опит. Когато научил за предстоящите атаки, той им се изплъзнал и избягал успешно на безопасно място.

Животът ни също е пътешествие, изпълнено с опасности на много места. Всички ние имаме достатъчно опит, за да знаем кога и къде тези опасности ще ни атакуват. Подобно на търговеца и ние следва да вземем мерки да се изплъзнем и да се спасим от безкрайните страдания и тъга. Мъдрият не добавя сигурни и определени дискомфорти към живота си. Те се изплъзват и преодоляват опасностите и тъгите и продължават напред с живота си. Да следваме и практикуваме учението на Гуру и да се научим да се изплъзваме на опасностите и да бягаме от страданието, тъгите и изкушенията в живота. СитаРам мантрата и медитацията ни помагат за това.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов