Емоционален багаж! Това е нашият гняв, омраза, болка, възмущение, завист,
ревност, жажда за неща, с които не можем да се сдобием. Всички ние носим сериозно
количество такъв багаж. Мъкнем този огромен товар на гърба си всяка минута от
живота си и не го оставяме дори като спим. От опит знаем стреса, на който се
подлагаме, когато ни се налага да ходим натоварени с куфари, чанти и торби.
Когато носим такъв багаж няколко часа, това претоварва нашите системи и ние не
можем да се движим и да функционираме.
Емоционалния багаж е дори по-тежък от четири куфара, вързани с ремъци за
гърбовете ни. А ние носим тежестта на емоционалния багаж постоянно и отказваме
да го оставим. Ефектът на болката от миналото, която постоянно удря нашите
системи, разтърсва из основи физическите, менталните и емоционалните ни нива.
Инфаркти, гърчове, високо артериално налягане, диабет, затлъстяване, хормонален
дисбаланс и др. са резултат от неспособността ни да изоставим емоционалния
багаж. Значителна част от болестите в съвременния свят са психосоматични и не
са свързани с инфеции от вируси или бактерии.
Необходимо е да се научим да живеем в този свят, да имаме и да поддържам
отношения и връзки, без да носим емоционалния си багаж. Да изоставим емоционалния си багаж означава да
развием в себе си безкористна любов, способност да прощаваме, състрадание и да
нямаме очаквания към другите. Миналото ни може да ни научи на важни неща, ако
се научим да изоставяме болката и виждаме доброто, независимо от това, какво ни
се е случва. В противен случай товарът от миналото ще ни смаже и ще ни направи
гневни и ще загубим способността си да разсъждаваме подобно на този монах от
случката по-долу:
Двама будистки монаси – старши и младши, пътували заедно. Трябвало да
пресекат реката, за да стигнат до другата страна. Било валяло наскоро и реката
била буйна. Докато стояли на брега на реката и се приготвяли за пресичането,
видяли млада дама да стои там. Лесно установили, че тя иска да пресече реката и
да достигне до другия бряг безопасно, но се бояла от мощните води.
Младият монах минал покрай младата жена и без да се замисли пресякъл
реката. Старият монах видял уплашената и колебаеща се жена, взел я на ръце и я
пренесъл през реката. Оставил я в безопасност на другия бряг и всеки тръгнал по пътя си. Докато вървели,
младия монах постоянно гледал загрижено стария. Старият монах го попитал какво
не е наред.
Младият монах казал: „Как можа да пренесеш тази млада жена по този начин?
Знаеш, че не ни е позволено да докосваме жени. Това противоречи на нашия стил
на живот и обетите, които сме дали.”
Старият монах отговорил: „Да, знам, че противоречи на правилата и обетите. Аз просто
помогнах на жена и я пренесох безопасно на другия бряг. Но , питам се, ти защо
още я носиш?”
Будистките монаси са целибати. Те много внимават да не се срещат с жени, да
не ги докосват или да общуват с тях, за да не бъдат победени от изкушението.
Когато старият монах нарушил правилото, той го е направил, за да помогне. След
като целта била постигната, той продължил по пътя си без по-нататъшни мисли.
Младият монах носил товара на стореното от стария и загриженост за дейссвията
на стария. Няма смисъл на носим миналото в себе си. Миналото ни помага да научим
урока. Подобно на стария монах, трябва да се научим да изоставяме багажа и да
живеем в покой. Това, което е станало, вече е минало и с него няма какво повече
да правим. СитаРам мантра джапа и медитацията ни помагат да изоставим миналото,
да развием безкористна любов, състрадание, способността да прощаваме и баланс.
Да изхвърлим излишния багаж и да продължим напред без усилие в живота по посока
към Светлината.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
