Раждането се празнува, защото е нов живот и продължаване на потеклото и вида. Но още с раждането часовникът започва да тик-така. Раждането винаги се последва от смърт. Всички ние знаем, че смъртта е неизбежна и че всяко живо същество трябва да умре. Обаче живеем с надеждата, че някой друг ще се разболее и ще умре. Не ние. Едно от най-изумителните чудеса на този свят е, че хората отиват на погребение и им е мъчно за току-що умрелия човек. Те размишляват колко кратък е живота и как бързо идва смъртта. След като напуснат гробищата, забравят това и продължават да живеят сякаш ще живеят вечно.
В краткото време, което ни е отредено трябва да живеем богат и удовлетворителен живот, който си струва. Трябва да даваме безкористна любов, покой и разбиране на всички. Трябва да работим здраво и да развием себе си до максимално възможния за нас капацитет. Обичливи отношения с всички, заслужаваща си работа и професия, безкористно служене на нуждаещите се правят живота да си струва да се живее, без значение колко кратък е той, това следва да бъде целта на живота ни. А върхът на смисъла на живота ни е да осъзнаем Светлината на Бог в себе си. Не знаем кога смъртта ще дойде при нас, кой ден, на коя дата на каква възраст и по кой начин. Трябва да използваме даденото ни време в бхакти и боготворене на Бог и като отиваме към Него. Тази случка е за Царя, който осъзнал, че е остарял и направил правилните стъпки, за да навлезе в Пътя на Светлината.
Имало едно време едно благоденстващо и преуспяло царство, в което всичките поданици били щастливи и доволни. Техният Цар току що се бил отказал от трона си и го бил дал на своя син. Младият Цар бил мъдър и обичлив лидер и неговите поданици го обичали. Минало се време, младият цар остарял, бил се оженил и имал собствени деца. Един ден казал на бръснаря си: „Ако видиш бели косми по главата ми, трябва да ми кажеш незабавно.”
Един ден неговият бръснар казал: ”Господарю, видях бял косъм на главата ти. Отрязал белия косъм със златна ножица и го сложил в ръцете на Царя. Царят бил още млад, силен и издръжлив. Можел да управлява още много години без проблем. Но като видял белия косъм се уплашил от смъртта. Усетил, че смъртта идва, без той да е тръгнал по пътя към Светлината. Почувствал се като затворен в горяща къща. Пот го обляла и той изтръпнал. Осъзнал, че бил изхабил живота си, без да се е опитал да преодолее пороци като гняв, алчност и завист. Не бил се научил да дава, без да мрази и да се отърве от невежеството, за истината за Аза и да стане наистина мъдър. А сега, смъртта идвала и той решил да действа веднага, за поправи грешката си. Решил да стане монах и да практикува медитация. Благодарил на бръснаря за услугите му, възнаградил го и се върнал в двореца.
Царят обявил на синовете и царедворците си за своето решение. Бил видял бял косъм и бил остарял. Бил се наслаждавал достатъчно на светските удоволствия, голямото си богатство и властта. Не искал да умре, без да е постигнал Правилното познание са Аза. Първият бял косъм бил послание, че смъртта идва. Прошарените коси са послание от Бог към човека, че трябва да използва мъдро оставащите от живота му години по най-полезния начин. Царят коронясал най-възрастния си син за Цар, изоставил всичко и станал монах. Отишъл в гората и практикувал интензивна медитация. Бил страхотно съсредоточен и скоро постигнал светлината.
Не е необходимо да напускаме домовете и семействата си и да отиваме в гората да практикуваме медитация, след като се появят белите косми по главата ни. Да осъзнаем краткостта на живота и да правим редовно и честно практиките на СитаРам мантра, медитация и учението на Гуру. Нашите практики ще ни водят неотклонно към целта ни, дори когато сме част от семейството и обществото и ние можем да достигнем целта на осъзнаване на Божественото.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
