Благодарността е емоция на признателност, която идва от вътре, когато получаваме нещо от някого или очакваме да получим нещо скоро. Тя съдържа нагласа за признаване на дадена от някого помощ и приемането й от нас. Някой ни помага спонтанно и ние имаме полза от направената услуга. Няма чувство за задължение, насилие или принуда в дадената помощ. Когато се помага под насилие, това е задължаване. Там където няма задължаване, ние сме принудени да отговорим на помощта във някаква форма. А там където има благодарност, не само предлагаме своята помощ в замяна, ние също така искаме и да подобрим взаимоотношенията и връзката на приятелство с любов и уважение.
Божественото ни е е благословило с дара на живота, слънчевата светлина, водата, храната и всички други материали необходими за поддържане на живота по щастлив и здравословен начин на земята. Когато погледнем на даровете, с които се посипани, осъзнаваме колко богати сме всъщност. Можем да твърдим, че нашите собствени усилия са причината за нашето богатство, власт и популярност. Но трябва да признаем, че живота и необходимите за неговото поддържане неща са безплатен подарък от Бог. Когато осъзнаем тази истина вътре в себе си, ние се изпълваме с благодарност към Бог. Когато се съсредоточим върху това, което имаме и това, с което сме благословени, ще се изпълним с покой и щастие. Ще бъдем удовлетворени и освободени от стреса. Повечето от нас забравят тези истини и се съсредоточават основно върху това, което имат другите, а те нямат. Това ни прави завистливи, гневни и ние започваме да кроим планове как да заграбим или разрушим, това което другите имат. Като постъпваме по този начин, ние губим покоя на ума, съня, доброто си здраве и радостта от живота. Тази история за Хари и Сохан е един добър пример за това как трябва подходим в добрите и в грозните ситуации в живота:
Двама приятели, Хари и Сохан, били на поход. Ходели през пустинята и си говорели и спорели. Внезапно спорът се разгорещил и Хари плеснал Сохан по лицето. Сохан се обидил, но не казал нищо. Той се отдалечил и написал върху пясъка: ДНЕС НАЙ-ДОБРИЯТ МИ ПРИЯТЕЛ МИ УДАРИ ШАМАР. Хари прочел това, което неговият приятел написал, но не коментирал нищо.
След известно време стигнали до един оазис. Езерцето изглеждало хладно и освежаващо и те решили да се изкъпят и да си починат малко. Докато се плискали, Сохан се заклещил в блато и започнал да се дави. Хари се втурнал към него и успял да издърпа Сохан на безопасно място. Когато Сохан се възстановил от близката среща със смъртта, написал върху камък: ДНЕС МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ СПАСИ ЖИВОТА МИ.
Хари прочел неговия надпис и си спомнил за предишния, направен върху пясъка. Бил любопитен да научи как Сохан избира местата, на които да пише своите коментари/забележки. И за това го попитал: „Защо написа върху пясъка когато те ударих, а сега пишеш върху камък, когато ти спасих живота?”
Сохан отговорил: „Когато някой ни обиди и нарани, трябва да пишем върху пясъка, защото там веят ветровете на прошката и могат да издухат и заличат гнева, болката и огорчението. Но когато някой направи нещо добро за нас, трябва да го издълбаем върху камък, така че никакъв вятър да не може да го заличи и да остане изписано за винаги!”
Трябва да сме благодарни за направеното от другите ни добро за нас и да забравяме нанесените ни обиди. Така ще бъдем винаги щастливи и в покой. Трябва да бъдем благодарни на Бог за този чудесен живот и за всички дарове, с които Той ни е благословил. Когато от сърцата ни избликне благодарност към Бог, ще бъдем в покой, любов и блаженство. Да си правим нашата СитаРам мантра и медитация с нагласа на благодарност към Бог за всички дадени ни благословии.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
