вторник, 11 септември 2012 г.

Кое е най- великото нещо?


Човек има нужди и желания. Нуждата от храна, дрехи, подслон медицинска помощ и др. е обща за цялото човечество. Природата осигурява всичките ни нужди, но е необходимо да планираме, да положим усилие и едва след това можем да се сдобием с материалите, които да удовлетворят нуждите ни. Тъй като ни е дадена интелигентност, способност да мислим рационално, прозорливост и способност за логическо мислене, ние сме в състояние да рафинираме наличните материали и да създадем изтънчени продукти, които да задоволят нуждите ни за креативност и  усъвършенстване. Създали сме и сме изобретили множество неща, продукти и машини, който стават все по-сложни. Автоматични тъкачни станове, газови, електрически и микровълнови печки, хладилници, компютри, таблети, клетъчни телефони, огромен брой медицинска екипировка, ракета до луната, автоматична ракета до Марс – списъкът с изобретенията е безкраен. Кое, обаче, е най-великото от всички неща? Нека да разгледаме една случка с Шри Кришна и Мъдреца Нарада, за да разберем, кое е най-великото от всички неща:

Един път Шри Кришна и Мъдрецът Нарада били заедно в една прекрасна гора. Сцената била идилична. Поточе течало наблизо, имало сенчести дървета цъфтящи храсти. Ароматите на цветята се носели в хладния бриз и Бог и неговия поклонник седели под сянката на голямо дърво. Всички девата – по-малки богове - се били събрали, за да прекарат време във възхитителното присъствие на Бога. Животните и птиците в гората седели умиротворени в краката на Бог.  Лъвът седял до елена, а змията лежала в краката на пауна. Лисицата ближела ухото на катерицата с любов, а лебедът седял грациозно до тигъра. Излъчваната от Бога светлина, покой и любов омагьосвала всички и всички били в блаженство.

Мъдрецът Нарад седял в краката на Шри Кришна и масажирал краката му. Сърцето му преливало от любов и преданоотдаденост.  Внезапно Богът погледнал дълбоко в очите на Мъдреца Нарада. Искал да провери и да разбере дали Мъдрецът Нарада имал разбиране за реалността на живота. Той го попитал: „Нарад, кое е най-великото нещо, което съществува? Какво е твоето мнение и какъв е твоят опит? „

Мъдрецът Нарада бил пътувал из целия космос и без съмнение имал огромен опит с живота и реалността. Но се притеснил, защото с всички сили искал да се хареса на Бога. Отговорил: „О, Господи, мисля, че това е океанът.” Малките рибки в поточето подскочили от радост, защото те били на път да се срещнат с реката, която в края на краищата щяла да се слее с океана. Богът се усмихнал и казал, че отговорът е грешен, защото океанът е заобиколен и ограничен от сушата.

Мъдрецът Нарада се извинил на Бога. Неговият втори отговор бил – планината. Без съмнения тя била най-великото нещо. Катеричките, седящи в краката на Бог, били много щастливи и заподскачали щастливо и възбудено наоколо. Богът се усмихнал и казал, че планината е ограничена, защото небето над върховете й е много по-голямо. Мъдрецът Нарада се изненадал от собственото си невежество. Той отговорил, че най-после разбрал, че небето е най-голямото от всички. Всички птици били много щастливи да чуят това и цвърчели и чуруликали от радост. Богът се усмихнал и казал, че отговорът е погрешен, защото раят е отвъд небето. Девите трепнали при този отговор, даден от Бога и те зажужали в небето от щастие. След това Мъдрецът Нарада казал, че Небесата са най-голямото нещо. А богът казал – не.

Мъдрецът Нарада не можел да си представи нещо по-голямо.  Бил объркан и се чувствал победен. Тогава Шри Кришна му дошъл на помощ. Той казал: „Преданоотдадеността е най-голямото от всички неща, защото те прави малък, смирен и обичащ. А няма нещо по-голямо от това да си малък, смирен и обичащ, защото тогава ти печелиш Мен и аз ставам твой.”

Целта на този живот е постигането на нашия потенциал в материалния и в духовния свят. Всички ние получаваме степени на успех в материалния живот. Малко от нас работят, за да постигнат Любовта на Бог. За да получим благодатта и любовта на Бог, трябва да сме му напълно отдадени. Да правим нашата СитаРам мантра, медитация и да следваме учението на Гуру с пределно възможната ни преданост и да спечелим Бог за себе си.


Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов