Живеем потопени във велико невежество, част от което е самоналожено. Знаем
законите, знаем правилата за живот, духовните правила, законите на кармата и
т.н., но истински вярваме, че правилата са за другите и че те не важат за нас. Виждаме
как другите правят грешка след грешка и страдат. Дори даваме правилни съвети за
това как да бъдат избегнати негативните ефекти в живота. Но когато стане дума
за самите нас, се правим, че не виждаме и вярваме, че ще ни се размине. Знаем
за този свой недостатък. Необходимо е да обръщаме внимание, когато отвътре нашата съвест или някой друг искрено ни дава
предупреждене за опасност. Човекът, който внезапно осъзнава истините за живота
и прави правилните стъпки, за да приложи истините за живота, е наистина
благословен. Тъй като всички ние живеем в самоналожена самоизмама, че сме
велики, чисти и стоим от дясната страна на Бог. Историята за козела и свещеника
ни преподава този урок:
Имало едно време един свещеник, който вярвал, че е чул гласа на Бог и че
всяко дело, което извършва, е угодно на Бог. Един път получил вътрешен импулс да принесе в жертва
козел, за да угоди на Бог. И така, избрал подходящ козел и наредил на слугите
си да го заведат при свещената река и да го изкъпят и украсят с огърлици от цветя.
Слугите също били накарани да се изкъпят като част от процеса на пречистване.
На брега на реката, козълът изведнъж осъзнал, че му предстои да бъде убит.
Всичките му минали животи минали пред вътрешното му око за един миг. Осъзнал,
че днешното жертвоприношение било резултат от негови зли действия в миналото.
Затова започнал да се смее гръмогласно.
Докато се смеел, той освен това осъзнал и друга истина – че невежият
свещеник, който щял да го принесе в жертва, ще страда от същите ужасни
резултати. Затова започнал да плаче силно. Слугите били учудени да го чуят да
се смее и след това да реве болезнено. Когато го разпитали, той казал, че ще
отговори само на техния господар – свещеника. И така, козелът бил заведен при
свещеника, където той казал: „Уважаеми господине, преди много прераждания, аз
също бях свещеник като теб. Бях добре образован в религиозните ритуали. Мислех
си, че пожерстването на козел е нужно, за да се угоди на Бог, така че другите
да имат полза, и аз също бих имал полза в продължение на много прераждания.
Истинският резултат от моето действие беше , че в следващите 499 живота, аз бях
обезглавяван! Днес осъзнах, че ще бъде обезглавен за 500тен път, което ще ме
освободи от моята лоша карма. Затова се засмях радостно. Внезапно видях теб да страдаш
от същия резултат като мен поради своето невежество и неправилни действия.
Затова се разревах от болка.
Свещеникът осъзнал, че козелът казва истината. Затова го освободил и
отменил жертвоприношението. Козелът му благодарил и казал: „О, Благородни
господине, дори и да не ме убиеш днес, аз със сигурност ще загубя главата си.” Козелът
се разхождал по една скалиста местност като търсел свежи листа за пасе. Видял
няколко нежни листа на клонче и протегнал врат да ги изяде. Внезапно, се
разразила гръмотевична буря. Една светкавица ударила висящата скала. Скалата се
откъснала и паднала, като прерязала врата на козела. Той умрял на място и бурята
изчезнала.
Всички животни убиват, когато са гладни и за да се нахранят. Човекът е
единственото животно, което ловува за удоволствие и убива поради себични
съображения, като например да угоди на Бог. Бог не иска живота на невинно
животно, и като отнемаме живот без причина, няма как да угодим на Божественото.
Животът е скъпоценен и ние всички знаем тази истина. Въприки това си мислим, че
това правило не важи за нас. Законът на кармата диктува, че когато създаваме
страдание за другите, и ние ще страдаме , когато правим добро, ще получим
добро. Да не отсичаме главите на другите, за да не отсекат и нашата. Да
угаждаме на Бог по лесни и безопасни начини със СитаРам мантра джапа, медитация
и като следваме учението на Гуру.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
