Похотта е усещането за интензивно сексуално желание в тялото. Сексът и възпроизводството са от съществено значение за оцеляването на живота на Земята и е естествена част от нашите тела. Сексът е естествена проява на любов между двама души. Когато има проява на любов между мъж и жена с уважение и почитания във връзката, сексът придобива уникална красота и божествена святост. Сексуалната проява във връзката е нещо добро и следва да се окуражава, защото увеличава любовта и води до интимност и единство между партньорите. Похотта, от друга страна, е неконтролиран сексуален апетит. Има оттенък на забранени подтици. Представлява прекомерно жадуване за сексуално удоволствие. Използваме думата похот, когато описваме силно физическо привличане , което няма нищо общо с любовта и уважението към партньора. Похотта разчита на физическо привличане и е краткотрайна. Тялото и красотата са подложени на развала от болести, стареене и времето. Настина ли трябва да преследваме нещо толкова краткотрайно? Да разгледаме случката с куртизанката и монаха:
Имало едно време една куртизанка, която била много красива. Тя била добросърдечна и с желание давала подаяния и прекрасна храна на монасите, които идвали у дома да просят. Един ден един от монасите, който дошъл да търси подаяние, казал колко красива била тя. Един млад монах, който чул тази забележка, почувствал желание за куртизанката. Той прекарал нощта в голяма похот и на следващата сутрин се присъединил към група от монаси, които отивали до нейния дом за подаяния. Този ден куртизанката била болна, но тя дошла носена от нейните слуги, за да даде лично храната и подаянията за монасите. Когато младият монах видял нейната очарователна красота, макар че била болна, в него се развила още по-силна похот за нея. До вечерта нейната болест се влошила и на сутринта тя умряла. Когато Буда разбрал за смъртта й, той посъветвал тя да не бъде погребвана за няколко дни, за да може да отиде с неговите монаси да я види преди последните й ритуали.
Младият монах на знаел за смъртта на куртизанката. Когато чул, че всички монаси ще ходят с Буда, за да я видят, неговата похот достигнала нови висини. По времето, по което Буда и монасите стигнали до гробището, желаното тяло на красивата куртизанка била трансформирано в грозна гледка. Тялото се било подуло и гниело. Смърдяща материя течала от всичките отвори на тялото й. Тогава Буда обявил, че куртизанката ще бъде продадена на търг. Който искал да плати хиляда жълтици, можел да прекара нощта в леглото й.
Разбира се никой не пожелал да плати това или което и да е друго количество пари, за да бъде с куртизанката. Най-накрая се оказало че никой не иска да я вземе, дори и безплатно. Буда казал на монасите си: „Когато куртизанката беше жива, много мъже бяха готови да дадат всичките си пари, за да прекарат една нощ в нейните прегръдки. Но сега никой не я иска, дори и безплатно. Това тяло подлежи на стареене и гниене. Каква е тогава ценността на красотата и похотта?” Младият монах чул думите на Буда и осъзнал истинската природа на живота и похотта и положил усилия да се освободи от сладострастните желания.
Похотта със сигурност е една от основните порти към ада. Предизвикваме страдание на себе си и нашия партньор, защото връзката е чисто сексуална, краткотрайна и в нея няма споделяне на уважение и любов. Когато не успеем да преодолеем забранените, похотливи желания, ние разрушаваме себе си. Разбирането на истинската природа на човешкото тяло и красота – това че те подлежат на повреждане и гниене - може да ни помогне да преодолеем похотта. Като правим сатсанг – да бъдем в добра компания, редовното правене на джапа със СитаРам мантрата и медитацията и следването на учението на Гуру ни помагат да преодолеем похотта. Достигаме до стадий в своето развитие, при който ние виждаме Божественото проявено във всичко и когато погледнем друг мъж/жена, виждаме Божествената Майка/Баща.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
