Думата "дхарма" има много значения. Едно от тях е "природа". В природата на огъня е да гори, на вятъра да духа, на водата да е мокра и да тече. Природа е синоним на дълг. Поради нашата природа, ние имаме задължения. Природата на змията е да яде жаби, природата на жабите е да яде риба, а природата на рибата е да бъде хваната и изядена от орела. Човекът не е неговото тяло, а душата му. Душата му е искра от Безкрайната и огромна светлина на божественото. Природата или дхармата на душата е да обича и да обичана, да бъде щастлива и да дава щастие и да бъде едно с Бог, защото ние сме част от Бог. Когато нашето его ни победи, ние започваме да възприемаме себе си като тялото си, събираме информация, теории, школи на мислене и очертаваме разликите между нас и другите. С нарастването на придобитата информация, егото също нараства и дистанцията между човек и човек и между човек и Бог се увеличава. Трябва да се научим да изоставяме ученето от книги и да следваме вродената си природа или дхарма. Животът би бил много по-опростен, изпълнен с любов и удовлетворяващ. Тази случка са котка и мишка илюстрира тази истина:
Имало едно времe един воин, който бил много умел в боя с мечове. Една нощ, когато тъкмо щял да заспи, видял плъх близо до възглавницата си. Плъхът го гледал с малки кръгли светещи очи и мъжът скочил и се опитал да убие плъха с меча си. Удрял много пъти, но все пропускал, а мечът му се строшил. Уплашил се и си помислил: Това не е обикновен плъх. Изглежда много загадъчен!
Жена му го видяла уплашен и изпотен. Ръзсърдила му се и му извикала: „Ах ти, глупако. Да си чувал някой да е убил плъх с меч? Отиди за котката и я остави тя да преследва плъха. Твоята котка е котка на воин и е тренирана в много области. Тренирана е да хваща плъхове и е много умела в това.” Донесли котката, но плъхът наистина бил необикновен. Скочил направо върху очите на котката. Котката се уплашила и избягала. Тя се разтреперила също като нейния господар. До сега не и се било случвало плъх да я атакува. Тогава повикали котката на Царя. Тя била майстор във хващането на плъхове и била известна със знания и сръчности по убиването на плъхове по цялата страна. Но и тя било победена от плъха!
Тогава царската котка предложила използването на услугите на една обикновена котка, а не на някоя известна. Тази котка спяла по цял ден. Била много необикновена. Не знаела нищо за изкуството, техниката, методологията и философията на хващането на плъхове. Никога не била ходила в училище или в университет. Била просто, обикновена котка, но плъховете се страхували от нея. Никой плъх не смеел да мине там, където тя спяла. Тайната на нейната способност била, че тя си вярвала – тя била котка и нейната природа била да хваща плъхове.
И така, обикновената котка била донесена. Тя била тиха и не впечатлявала с нищо. Отишла в къщата, хванала плъха и го измъкнала навън. Когато започнали да я разпитват как го е направила тя отговорила: „Аз не знам никакво изкуство. Аз съм котка. В моята природа е да хващам плъхове!”
Нашата природа е да обичаме Бог. Бхакти води до медитация. Медитацията е нашето естествено състояние.Тя не е изкуство или сръчност. Тя просто се прави. Когато отидем в думите, школите на мислене, обсъждане на философия, теософия и т.н. ,без да правим нещата съгласно нашата природа, губим нашата същностна природа да пребиваваме в блаженство, любов и покой. Да отидем в себе си и да бъдем в нашето естествено състояние на любов. СитаРам мантрата ни помага да отидем в нашето естествено състояние на любов и покой.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
