Имаме цели в живота си, неща, които искаме да постигнем. Работим и се
опитваме да постигнем амбициите си за най-краткото възможно време. Това желание
да завършим работата бързо и с най-малкото възможно услие може да стане причина
да се само-опропастим. Обезсърчаваме се, когато не постигнем резултати от
работата си или не си свършим работата лесно и за кратко време. Просто се
предаваме. Много пъти спираме да работим точно преди да постигнем финалните
резултати. Липсва ни търпение и постоянство. Не сме способни да продължим с
работата си с решимост, докато тя стигне естествения си завършек.
Постоянството на някои много решителни хора ни е дало най-големите дарове и
благословии на този технологичен свят.
Електричеството, електрическата крушка, телефона, колата, влаковете,
самолетите, клетъчните телефони, телевизията, радиото, компютрите и различните
приспособление, които използваме всеки ден и без които не можем да живеем, са плод на нечие постоянство. Без
постоянство не можем да успеем да научим нови сръчности, да зъвършим
образованието си, да се научим да караме кола, да готвим, да си вършим
професионалните задължения, да създаваме и поддържаме връзки с други хора. Да
дефинираме ясно целите си и да работим с постояннтво независимо от всичките
неприятности и пречки. Защото именно следващия удар върху скалата може да бъде
последния, който я разрушава и ни дава сладките резултати, както се разказва в
случката по-долу:
Имало едно време един търговец, който водел кервана си към друга държава,
за да си продаде стоката. По пътя, керванът трябвало да мине през пустинята.
През деня слънцето нагрявало пясъка и той ставал изключително горещ. Никой не
можел да ходи по него – дори камилите и воловете. Затова търговецът наел
познаващ пустинята водач да им помогне. Водачът можел да се ориентира за
посоката по звездите и те можели да пътуват безопасно през хладината на нощта.
Така те започнали опасното нощно пътуване през пустинята.
Прекосили безопасно по-голямата част от пустинята. Оставала им още само
една нощ. Сготвили, нахранили се и зачакали пясъка да се изстуди достатъчно, за
да тръгнат. Водачът управлявал първата кола. Разчел посоката по звездите,
насочил воловете в правилната посока и пътешествието започнало. Тази вечер
водачът бил преял, отпуснал се и заспал. Воловете обаче не можели да четат по
звездите. Те постепенно се отклонили и направили един голям кръг. Керванът
пристигнал там, откъдето били тръгнали.
Било вече на зазоряване, когато хората осъзнали, че са пристигнали на
същото място, на което били направили лагера си миналата вечер. Обезкуражили се
и започнали да плачат. Водата им била привършила. Хората и животните се
нуждаели от вода, за да оцелеят през горещия ден в пустинята. Незабавно
започнали да обвиняват търговеца, който ги водел, и пустинния водач, за тяхното
тъжно състояние.
Търговецът бил мъж с интелигентност, постоянство и смелост. Той не се
обезкуражил в тази катастрофална ситуация. Бил решен да намери решение и да
спаси живота на хората и животните в кервана си. Бил внимателен и бил забелязал
малка туфа трева да расте на едно място. Това било белег за наличие на вода под
пясъка. И така, той наредил на няколко мъже да копаят на това мяст. Докато копаели,
те стигнали до голям камък. Обезсърчени, те се отказали да копаят повече. Били
готови да умрат в тази гореща пустиня. Търговецът ги смъмрил и ги накарал да
упорстват в копаенето. Бил убеден, че ще намерят вода, защото имало туфа със
свежа зелена трева , коят растяла там. Скочил в дупката и поставил ухото си
върху скалата. Можел да чуе звука на течаща вода. Той взел един тежък чук и
ударил склата. Тя се разцепила на две и мощен поток от вода рукнал изпод нея. Всички се зарадвали. Те
пили и изкъпали себе си и животните. Сготвили и се нахранили. Записали се с
достатъчно вода. Издигнали знаме, за да могат другите пътешественици да го
видят от далече и да дойдат при новия извор в средата на горещата пясъчна
пустиня. След това продължили пътешествието си.
Да упорстваме с нашата работа. СитаРам мантра джапа, медитация и в
следването на учението на гуру също се нуждаят от постоянство. А плодовете на
благодатта са винаги сладки и блаженни.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
