Животът е много кратък и изпълнен с несигурност. Не знаем
какво ще ни донесе следващият момент. Може да е радост, удоволствие, богатство,
успех, власт и и удовлетвореност. Може да бъде и нещастен случай, злополука,
болка, болест, лош късмет или смърт. За да подсигурим по-безопасно бъдеще за
нас и за тези, които зависят от нас, ние застраховаме живата и собствеността си
при застрахователните компании, така че да сме предпазени и компенсирани в случай
на загуба. Редовно плащаме застрахователните премии на застрахователната
компания. Ако пропуснем вноската, губим полицата и застраховката.
Смъртта е също толкова сигурна, както и живота. Това важи и за болестта,
болката и нещастието и бедите. Трябва да изоставим всичко, когато умрем. Само
доброто и лошото, което сме направили и духовните практики на мантра джапа и
медитация идват с нас в следващия живот. Нашите духовни практики ни осигуряват
божествена благодат в този живот и ни пазят от клопки и в задгробния живот.
Като знаем, че смъртта е сигурна и е дадена за всеки един от нас, трябва да
правим духовните си практики ежедневно, да пазим себе си и да си осигурим добро
бъдеще, също като царя от случката, която следва.
Имало едно време много богато царство с плодородни полета, гори, планини и
реки, които никога не пресъхвали. В това царство имало странен закон. На всеки
пет години избирали нов цар. Един слон с огърлица бил пускан на свобода.
Последван от процесия с музика и танци, той избирал случайно човека като му
надявал огърлицата. Този човек бил избиран за цар за следващите пет години.
Можело да се завижда на избрания за тази позиция. Пищната гледка на носенето на
златната корона, богато украсените дрехи, диамантите и златото, храна с възхитителен вкус, огромната армия от
слуги, готови да изпълнят всяко желание и обожанието на поданиците. Човекът, който бъдел избран от слона да бъде следващия
цар, бил благословен.
Но никой от царството не искал да бъде цар! В края на петата година царял
бил изпращан в изгнание на остров, койтo бил покрит с гъста гора и населен от диви животни. Никой не знаел какво се
случвало с бившите царе. Смятало се, че те умирали на острова. Никой мъж,
избран за цар, не се наслаждавал на огромната власт да бъде цар или на
луксозния си живот. Всички царе се тревожели, защото знаели, че ще бъдат
заточени накрая на срока и трябва да умрат на ужасния остров.
В една конкретна година била петата година от срока на настоящия цар. Той
бил арестуван от стражите, качен на лодка и заведен на острова. Междувременно
тълпата се събрала по улиците, дошъл
слонът и поставил огърлицата на един млад мъж, който наблюдавал забавлението.
Този млад мъж бил интелигентен, придвидлив, схватлив и работел здраво.
Управлявал царството добре и донесъл още повече просперитет и покой на
поданиците си. Винаги бил бодър, весел и усмихнат. Поданиците му били доволни
от него и се вълнували какво е станало с него в края на петата година. От своя
страна, царят не показвал тревога или напрежение с течение на времето.
Накрая дошъл денят, когато срокът на царя бил изтекъл и царят за последен
път яздил царските коне и стигнал до брека на реката. Трябвало да се качи на
лодка, която да го изостави на ужасния остров, от който нямало връщане. Той със
сигурност щял да умре там, защото до тогава никой не се бил връщал от там.
Хората не можели да повярват на спокойствието и хладнокръвието изписани на
лицето на царя. Един от поданиците попитал: „Ваше Височество, това е последния
час от твоя срок като цар. Твоят край дойде. Не се ли безпокоиш за бъдещето си?”
Царят отговорил: ”Знаех закона още от деня, в който станах цар. Освен това
направих някой проверки за острова, където заточват царете. Знаех, че имам пет
години, за да се застраховам за бъдещето си. И така, в първата година на моето
управление изпратих ловци на острова, за да го очистят от дивите животни. На
втората година изпратих дървосекачи, които разчистиха гората и насякоха дървета,
за да изградят селище. През третата година екипи от строители направиха цял нов
град и много селища около него. През четвъртата година започнах да населвам там
фермери, така че те да култивират земята и да отглеждат посеви, зеленчуци и
плодове. През последната година от моето управление групи от хора и някои от
близките ми съветници отидоха там. Сега, когато отида там, има дворец, град,
много селища, моята гвардия, готвачи, слуги, министри и поданици, които ме очакват. Поемам новото
си царство! За моите поданици ще се грижа добре. Очаквам дълго да царувам в
мир, просперитет и блаженство.
Подобно на царя, който знаел за опасностите на непознатия остров, на който
трябвало да бъде заточен и предриел стъпки, за да направи мястото безопасно за
себе си, ние също трябва да направим живота си безопасен за живеене сега и в
живот,а който следва, като правим ежедневно мантра джапа със СитаРам, медитация
и като следваме учението на Гуру.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
