Постоянството е ангажираност с една цел. То се състои от здрава работа и
търпение. Постоянството помага да се предвижим напред в работата си и да постигнем целите си
независимо от пречките. Когато работим или искаме да постигнем конкретна цел,
винаги има спънки и пречки. Започва още от детството, когато бебето се опитва
да пълзи, седи или ходи. Една когато бебето преодолее пречките с постоянство,
може успешно да пълзи, седи или да ходи. Да се научи да рисува линии и криви,
да пише букви – изисква здрава работа и търпение. Издръжливостта е от
съществено значение за овладяване на което и да е изкуство, работа или занаят.
Напредъкът в съвременният свят се дължи на чудесното качество постоянство.
Удобствата, които ние днес приемаме за даденост, са плод да изключително тежка
работа и постоянство независимо от изглеждащите безкрайни неуспехи.
Електрическата крушка, без която не можем да си представим живота, е един такъв
примера на успех поради постоянство. Електрическата крушка превръща нощта в ден
и ние можем да работим, когато решим, без да светлината на сллънцето. Томас
Алва Едисон, който я създава не е първият човек, който е опитвал да я направи.
Но той бил единственият, който продължил
независимо от неуспехите и продължил да опитва, докато накрая успял.
Откриването на телефона, радиото и компютрите са примери на хора, които не са
се отказали независимо от безброя неуспехи.
Трудностите са част от живота. Необходимо е да можем да продължим напред,
без да се оплакваме и спокойно да продължим да работим. Това е непоколебима
настойчивост и упорство поради вътрешна мотивираност, която ни помага да
преодолеем трудностите. Само тези, които имат това качество могат да постигнат
успех в живота.
Постоянството е изключително важно в духовния път. Духовният растеж е дълъг
и бавен процес, който се случва в хода на много години търпелива работа.
Взимаме решение и започваме пътешествието. Не можем да знаем, когато ще се
спусне благодатта и кога ще свърши пътешествието. Има периоди, когато чувстваме,
че нямаме напредък и отвътре ставаме нетърпеливи и гневни и искаме да се
откажем. Когато дойде такова време, е особено важно да продължим с практиките.
Практиките на мантра джапа отнемат извесно време, за да покажат резултати.
Вибрациите на мантрата работят бавно, но сигурно, на физическо, ментално,
емоционално и кармично ниво. Резултати
се виждат бързо, но като хора ние търсим и очакваме внезапни чудотворни ефекти.
Това по принцип не е възможно, освен ако човек не е бил Сиддха в предишните си
прераждания. Необходими са много години на самоотвержена практика с мантра
джапа, за да се получат мантра сиддхи. Медитацията е друг процес, който е бавен
и изисква усърдие. Медитацията е наблюдаване на мислите без реагиране на тях,
като постепенно се придвижваме към по-висши състояния на съзнанието.
Вътрешното изчистване и прочистване също е бавен процес. Никой не се
променя за една нощ. То е дълъг мъчителен процес, при който от страданието и
болката научаваме уроците на живота. Научаваме се да избягваме известни
поведенчески модели, защото те ни предизвикват болка – физическа, ментална и
емоционална. Научаваме се да преодоляваме гнева, похотта, завистта,
отмъстителността, привързаността и гордостта. Научаваме се да заместваме тези
пороци с божествените качества покой, състрадание, безкористна любов,
балансираност и блаженство. Тази вътрешна трансформация става бавно и
постепенно. Не можем да насилим тези промени върху себе си незабавно.
Търпението и редовните практики са от съществено значение.
Задачата по себе-трансформацията – от човек до божествено ниво – наистина
не е за страхливите. Не трябва да бягаме от нея, защото е една крайно трудна
задача. Постоянството ни дава непоколебимост и да продължим да полагаме
усилията си. Благодатта и Богинята на Просперитета остават при тези, които
никога не се предават независимо,
че пътешествието е изпълнено с
обезсърчаващи трудности. Да работим усърдно и тръпеливо върху себе си с
практиките на СитаРам Мантра, медитация и като следваме учението на Гуру.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
