Екстремна Бхакти – отстрани корена на дървото Аджяна

Божественото си играе безкрайни малки игрички (лийла) чрез светците и поклонниците на Бог. Божественото разиграва случки, които съдържат чудеса и удивляват, за да привлече и задържи вниманието ни. Не им обръщаме внимание и не научаваме божествените истини в ежедневните чудеса на живота като игрева на Слънцето или дъжда. Само когато се случат изключителни събития, ние сме привлечени и се опитваме да научим уроците, които те ни дават. Светците и мъжете на Бог по целия свят  извършват такива божестевени драми, които се помнят през годините- тези случки вдъхновяват, учат и напъстват човечеството на божествените правила и закони и как да постигнем благодат. Божествената игра  на Шри Джянешвар и Свети Екнат за редактирането и пренаписването на Джянешвари – Багават гита на марати - е един такъв пример:

Джянешвар бил роден преди повече от седемстотин години в селището Апегаон в Махаращра. Неговият баща бил саняси, който се върнал към материалня живот по заповед на своя Гуру, и живял там заедно с жена си и четирите си деца. Цялото семейство било подложено на остракизъм и отлъчено от обществото на брамините. На момчетата не било позволено да носят свещената нишка, докато Джянешвар не наредил на един бивол да рецитира Ведите.

Джянешвар бил инкарнация на Бог Вишну. Целта на това прераждане била да се предаде знанието на Багавад Гита на масите. Джянешвар спонтанно диктувал коментар върху Багавад гита на  народен Марати наречен Бхавартха Дипика. По-късно бил наречен Джянешвари. Когато знанието на Гита се разпространило измежду обикновените хора, Джянешвар станал известен. На възраст двадесет и две години, докато живеел в Аланди, той решил да изостави тялото си. Отишъл в дълбока медитация и напусна физическото си тяло. Бил погребан след това. Това е известно като Джива Самадхи. След известно време гробът му станал част от джунглата и хората забравили за съществуването му.

Екнат бил роден векове след Джянешвар. Той било последовател и ученик на Джанардана Свами. Той бил велик гуру бхакта и предан последовател на Бог Витала.  Той се посветил на връщането към живот на Марати литературата, на великите епоси и другите свещени индуски текстове. Неговите знания, бхакти, мъдрост и здрава работа го направили идеален инструмент за много божествени лила или драми. Джанешвар работил чрез Екнат за възстановяването на Джянешвари, която била изопачена от преводи и не съществувала в оригиналната си чиста форма.

Едн ден Екнат внезапно се разболял от болка и подуване в гърлото без причина и се чувствал доста зле. Една нощ сънувал, че видял младия Джянешвар. Джянешвар бил приел Маха Самадхи преди около 300 години в Аланди, близо до Пуна, Махаращра. Джянешвар се оплакал на Екнат: „ Моля те, ела и махни корените на дървото аджяна. Омотали се са се около гърлото ми и ме задавят.

Екнат отпътувал за Аланди и започнал да търси Самадхито (гроба) на Джянешвар. Мястото било обраснало от джунглата и му отнело много време да намери аджяна дървото, под което било гроба на Джянешвар. Махнал огромния камък и отворил гроба на Джянешвар. Когато отишъл вътре, открил фината форма на Джянешвар,  сияеща и излъчваща, и сладък парфюм се носел из гроба. Направил богослужение на великия светец със събрани длани и отстранил корена. Джянешвар му проговорил с голяма любов: „ Коренът беше само предлог, за да те повикам тук. През изминалите 300 години, моята Д,жанешвари беше развалена с неправилни тълкувания и добавки. Моля те пренапиши я такава каквато беше, по начина, по който беше замислена да бъде.

Екнат останал три дни в пещерата на гроба и разговарял и обсъждал с Джянешвар. Той се чувствал поласкан и уважен да бъде с такава велика личност. Преди да си тръгне положил глава на краката на Джанешвар и поискал неговата блгословия. След това излязъл, затворил пещерата с масивна скала и се върнал вкъщи. Работил в продължения на година като сортирал и изчиствал Джянешвари от нежеланите добавки и пропуски. Джянешвари, която четем днес е тази, която е била редактирана от Екнат. Смята се, че Джянешвар съществува в своето светлинно тяло в пещерата при Аланди, като излъчва божествена енергия към целия свят.

Великите светци и техните животи ни дават пример, който да следваме. Те са критерий за сравнение, който дефинира висотите , които човек може да достигне като следва духовния път. Да правим нашата СитаРам мантра джапа, медитация и да следваме учението на Гуру и да се стремим да достигнем висините на тези велики светци. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Внимавай какво мислиш

Мислите ни имат мощен ефект върху физическото, умственото и емоционалното ни здраве. Тази истина е оповестена от Ришите на Индия от хиляди години. Те са подчертавали важността на павилното живеене, физическите упражнения, правилното дишане, прясната храна, мантра и медитация за добро здраве, контрол на ума и регулиране на мислите за постигане на максимални резултати в материалния и духовния свят. Една мисъл е само мисъл. Но когато задържим, който и да е тип мисли в нашето същество , мисълта придобива сила и вибрира в нас. Тя оцветява всичко, което мислим, правим, виждаме или говорим през живота си. Тези вибрации засягат хората около нас. Ние сме привлечени към позитивните хора и отблъснати от негативните, дори ако те са ни непознати. Важно е да се научим да внимаваме за съдържанието на мислите си. Това е прекрасно илюстрирано от историята с царя и продавача на санталово дърво:

Имало едно време един цар, който обикалял царството си върху слон. Парадът минавал през главната улица и навлязъл в пазара. Внезапно той спрял пред магазин и казал на своя министър, че е бил овладян от желанието да обеси собственика на магазина. Преди министърът да успее да попита защо, слонът потеглил наред. Министърът бил шокиран, защото това не било в природата на царя да говори по такъв начин. Решил да проведе разследване по въпроса.

На другата сутрин министърът, облечен като един от местните хора, отишъл в магазина. Бил магазин, в който се продавало санталово дърво. Заприказвал неангажиращо собственика и го попитал как му върви бизнеса. Собственикът казал, че нещата вървят зле. Нямал клиенти. Хората идвали, докосвали санталовото дърво, възхищавали се на качеството и аромата и си отивали без да купят. Бил на загуба. Единственият начин да оцелле и да забогатее набързо бил, ако царят умре скоро. Тогава щяло да има голямо търсене на санталово дърво, за да се изпълнят последните ритуали. А той бил единственият търговец на санталово дърво в областта.

Министърът разбрал защо царят внезапно спрял пред магазина и изразил странното желние да убие собственика му. Негативната вибрация на желанието на собственика за смъртта на царя, изразявано в ума му продължително време, било засегнало ума на царя. Така, от своя страна, царят пожелал смъртта на собственика на магазина. Министърът се замислил дълбоко. След това направил план и купил малко санталово дърво. Собственикът бил доволен. Опаковал го добре и му го дал.

Министърът отишъл направо в двореца на царя и му дал като подарък снопа санталово дърво като подарък от търговеца. Царят бил изненадан и доволен. Ароматът и цената на финото санталово дърво го очаровали. Изпратил няколко златни монети на търговеца на санталово дърво като знак на оценка. Царят бил добър човек и чувствал угризение на съвестта в сърцето си заради лошите мисли, които имал за човека, когото никога не бил виждал и познавал.

Когато соственикът на магазина получил жълтиците от царя, той бил  изумен. Започнал да пее хвалебствия за царя. Той не познавал царя, но някак си царят бил разбрал за проблемите му и му помогнал, като му изпратил няколко жълтици. Спомнил си за грозните мисли, които имал към царя и се разкаял за това, че бил имал негативни мисли за царя заради собствената си печалба.

Негативните мисли разяждат умът ни и се натрупват до такива нива, че те засягат не само нас самите, но и другите около нас. Създаваме негативно зловоние около себе си и всички, които се приближат до нас, могат да усетят смрадта. Когато съзнателно игнорираме негативните мисли и осъжданията в ума си и правим умствена джапа със СитаРам мантрата, медитираме и следваме учението на Гуру, ние култивиране аромата на добрите мисли и получаваме Благодатта на Бог и Гуру. Да се научим да внимаваме какво мислим. 


Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Всички глави се търкалят

Живеем потопени във велико невежество, част от което е самоналожено. Знаем законите, знаем правилата за живот, духовните правила, законите на кармата и т.н., но истински вярваме, че правилата са за другите и че те не важат за нас. Виждаме как другите правят грешка след грешка и страдат. Дори даваме правилни съвети за това как да бъдат избегнати негативните ефекти в живота. Но когато стане дума за самите нас, се правим, че не виждаме и вярваме, че ще ни се размине. Знаем за този свой недостатък. Необходимо е да обръщаме внимание, когато отвътре  нашата съвест или някой друг искрено ни дава предупреждене за опасност. Човекът, който внезапно осъзнава истините за живота и прави правилните стъпки, за да приложи истините за живота, е наистина благословен. Тъй като всички ние живеем в самоналожена самоизмама, че сме велики, чисти и стоим от дясната страна на Бог. Историята за козела и свещеника ни преподава този урок:

Имало едно време един свещеник, който вярвал, че е чул гласа на Бог и че всяко дело, което извършва, е угодно на Бог. Един път  получил вътрешен импулс да принесе в жертва козел, за да угоди на Бог. И така, избрал подходящ козел и наредил на слугите си да го заведат при свещената река и да го изкъпят и украсят с огърлици от цветя. Слугите също били накарани да се изкъпят като част от процеса на пречистване. На брега на реката, козълът изведнъж осъзнал, че му предстои да бъде убит. Всичките му минали животи минали пред вътрешното му око за един миг. Осъзнал, че днешното жертвоприношение било резултат от негови зли действия в миналото. Затова започнал да се смее гръмогласно.

Докато се смеел, той освен това осъзнал и друга истина – че невежият свещеник, който щял да го принесе в жертва, ще страда от същите ужасни резултати. Затова започнал да плаче силно. Слугите били учудени да го чуят да се смее и след това да реве болезнено. Когато го разпитали, той казал, че ще отговори само на техния господар – свещеника. И така, козелът бил заведен при свещеника, където той казал: „Уважаеми господине, преди много прераждания, аз също бях свещеник като теб. Бях добре образован в религиозните ритуали. Мислех си, че пожерстването на козел е нужно, за да се угоди на Бог, така че другите да имат полза, и аз също бих имал полза в продължение на много прераждания. Истинският резултат от моето действие беше , че в следващите 499 живота, аз бях обезглавяван! Днес осъзнах, че ще бъде обезглавен за 500тен път, което ще ме освободи от моята лоша карма. Затова се засмях радостно. Внезапно видях теб да страдаш от същия резултат като мен поради своето невежество и неправилни действия. Затова се разревах от болка.

Свещеникът осъзнал, че козелът казва истината. Затова го освободил и отменил жертвоприношението. Козелът му благодарил и казал: „О, Благородни господине, дори и да не ме убиеш днес, аз със сигурност ще загубя главата си.” Козелът се разхождал по една скалиста местност като търсел свежи листа за пасе. Видял няколко нежни листа на клонче и протегнал врат да ги изяде. Внезапно, се разразила гръмотевична буря. Една светкавица ударила висящата скала. Скалата се откъснала и паднала, като прерязала врата на козела. Той умрял на място и бурята изчезнала.

Всички животни убиват, когато са гладни и за да се нахранят. Човекът е единственото животно, което ловува за удоволствие и убива поради себични съображения, като например да угоди на Бог. Бог не иска живота на невинно животно, и като отнемаме живот без причина, няма как да угодим на Божественото. Животът е скъпоценен и ние всички знаем тази истина. Въприки това си мислим, че това правило не важи за нас. Законът на кармата диктува, че когато създаваме страдание за другите, и ние ще страдаме , когато правим добро, ще получим добро. Да не отсичаме главите на другите, за да не отсекат и нашата. Да угаждаме на Бог по лесни и безопасни начини със СитаРам мантра джапа, медитация и като следваме учението на Гуру. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Да си осигурим по-безопасно бъдеще

Животът е много кратък и изпълнен с несигурност. Не знаем какво ще ни донесе следващият момент. Може да е радост, удоволствие, богатство, успех, власт и и удовлетвореност. Може да бъде и нещастен случай, злополука, болка, болест, лош късмет или смърт. За да подсигурим по-безопасно бъдеще за нас и за тези, които зависят от нас, ние застраховаме живата и собствеността си при застрахователните компании, така че да сме предпазени и компенсирани в случай на загуба. Редовно плащаме застрахователните премии на застрахователната компания. Ако пропуснем вноската, губим полицата и застраховката.

Смъртта е също толкова сигурна, както и живота. Това важи и за болестта, болката и нещастието и бедите. Трябва да изоставим всичко, когато умрем. Само доброто и лошото, което сме направили и духовните практики на мантра джапа и медитация идват с нас в следващия живот. Нашите духовни практики ни осигуряват божествена благодат в този живот и ни пазят от клопки и в задгробния живот. Като знаем, че смъртта е сигурна и е дадена за всеки един от нас, трябва да правим духовните си практики ежедневно, да пазим себе си и да си осигурим добро бъдеще, също като царя от случката, която следва.

Имало едно време много богато царство с плодородни полета, гори, планини и реки, които никога не пресъхвали. В това царство имало странен закон. На всеки пет години избирали нов цар. Един слон с огърлица бил пускан на свобода. Последван от процесия с музика и танци, той избирал случайно човека като му надявал огърлицата. Този човек бил избиран за цар за следващите пет години. Можело да се завижда на избрания за тази позиция. Пищната гледка на носенето на златната корона, богато украсените дрехи, диамантите и златото,  храна с възхитителен вкус, огромната армия от слуги, готови да изпълнят всяко желание и обожанието на поданиците. Човекът,  който бъдел избран от слона да бъде следващия цар, бил благословен.

Но никой от царството не искал да бъде цар! В края на петата година царял бил изпращан в изгнание на остров, койтo бил покрит с гъста гора и населен от диви животни. Никой не знаел какво се случвало с бившите царе. Смятало се, че те умирали на острова. Никой мъж, избран за цар, не се наслаждавал на огромната власт да бъде цар или на луксозния си живот. Всички царе се тревожели, защото знаели, че ще бъдат заточени накрая на срока и трябва да умрат на ужасния остров.

В една конкретна година била петата година от срока на настоящия цар. Той бил арестуван от стражите, качен на лодка и заведен на острова. Междувременно тълпата се събрала  по улиците, дошъл слонът и поставил огърлицата на един млад мъж, който наблюдавал забавлението. Този млад мъж бил интелигентен, придвидлив, схватлив и работел здраво. Управлявал царството добре и донесъл още повече просперитет и покой на поданиците си. Винаги бил бодър, весел и усмихнат. Поданиците му били доволни от него и се вълнували какво е станало с него в края на петата година. От своя страна, царят не показвал тревога или напрежение с течение на времето.

Накрая дошъл денят, когато срокът на царя бил изтекъл и царят за последен път яздил царските коне и стигнал до брека на реката. Трябвало да се качи на лодка, която да го изостави на ужасния остров, от който нямало връщане. Той със сигурност щял да умре там, защото до тогава никой не се бил връщал от там. Хората не можели да повярват на спокойствието и хладнокръвието изписани на лицето на царя. Един от поданиците попитал: „Ваше Височество, това е последния час от твоя срок като цар. Твоят край дойде. Не се ли безпокоиш за бъдещето си?”

Царят отговорил: ”Знаех закона още от деня, в който станах цар. Освен това направих някой проверки за острова, където заточват царете. Знаех, че имам пет години, за да се застраховам за бъдещето си. И така, в първата година на моето управление изпратих ловци на острова, за да го очистят от дивите животни. На втората година изпратих дървосекачи, които разчистиха гората и насякоха дървета, за да изградят селище. През третата година екипи от строители направиха цял нов град и много селища около него. През четвъртата година започнах да населвам там фермери, така че те да култивират земята и да отглеждат посеви, зеленчуци и плодове. През последната година от моето управление групи от хора и някои от близките ми съветници отидоха там. Сега, когато отида там, има дворец, град, много селища, моята гвардия, готвачи, слуги, министри  и поданици, които ме очакват. Поемам новото си царство! За моите поданици ще се грижа добре. Очаквам дълго да царувам в мир, просперитет и блаженство.

Подобно на царя, който знаел за опасностите на непознатия остров, на който трябвало да бъде заточен и предриел стъпки, за да направи мястото безопасно за себе си, ние също трябва да направим живота си безопасен за живеене сега и в живот,а който следва, като правим ежедневно мантра джапа със СитаРам, медитация и като следваме учението на Гуру. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Умът – духът от лампата

Умът ни помага да мислим, възприемаме, желаем, разбираме, отсъждаме, реценяваме, критикуваме и да взимаме решения. Хората имат умове, което им помага да живеят в този материален свят и да се издигнат до своята истинска божествена природа. Всички форми на живот, включително и растенията и животните, имат умове и ги използват, за да живеят и оцеляват.

Умъте ни е един чудесен дар от Бог. Казва се, че Бог е създал Вселената от своя Ум. Когато се използва добре, той може да създава и да ни дарява с всяко нещо, което си пожелаем. Умът, трениран чрез медитация и мантра, може да ни отведе до себереализация. Когато не можем да управляваме ума си, той ни вкарва в много адове, които ние сами си създаваме.

Умът ни има огромен капацитет да извършва няколко задачи едновременно. Той има и способността напълно да се фокусира върху една тема или област, като изключи всички други останали. Когато тренираме умът в тези две сръчности, ние извършваме задачите и постигаме много от целите на живота си. Когато умът е оставен сам на себе си, той се разхожда безцелно, както си пожелае и създава и усилва желания. Алчност, отмъстителност, похот, гордост, привързаност, гняв са резултатите от ум, който не е поставен под контрол. Мислите, които се образуват в нашия ум, изискват нашето време и внимание и диктуват поведението и реакциите ни.

Тази случка с човека и духа от лампата илюстрира как нашият ум може да ни въздигне или да ни разруши.

Един бедняк се разхождал из пазара. Имал само една рупия. Бил гладен и се надявал да намери плодове. На пазара се срещнал с търговец с пъстър елек и великолепен тюрбан. Сергията му била пълна с различн стоки. Имало и една красима маслена лампа с етикет „Само за една рупия.” Беднякът не можел да повярва на очите си. Попитал търговеца защо лампата е толкова евтина. Търговецът обяснил, че това е така, защото в лампата живеел дух. Този дух изпълнявал всички желания на собственика на лампата, но бил много нетърпелив и активен. Ако собственикът не му обръщал постоянно внимание и не го ангажирал с нещо, отнемал му даровете, които му бил дал.

Беднякът поразмислил. Бил твърде беден и нямал какво да губи. Затора решил, че ще поеме риска. Купил лампата и я занесъл в колибата си. Потрил лампата и се появил духът. Духът попитал: ”О, Господарю, как мога да ти служа?” Гладният мовек казал, че иска хубава храна. Духът му сервирал меню с 36 ястия, годни за храна и на боговете. Човекът бил възхитен и се нахранил до насита. След като се нахранил, духът попитал: „Сега какво още мога да направя за теб?” Беднякът му наредил: „Построй ми разкошен дворец, подходящ за цар!” За секунди, наистина красив дворец с тучни градини се появил пред бедняка. Духът пак го попитал: „Какво още да направя за теб господарю?” Човекът незабавно издавал заповед след заповед. А духът ги изпълнявал.

Накрая се уморил и му омръзнало. Отишъл при мъдреца в селото и му обяснил проблема си. Мъдрецът му дал чудесно решение. Той се върнал в двореца си и казал: „Ей, дух от лампата, направи един стълб и го забий в земята.” Духът го направил за няколко секунди. След това мъжът казал: „Качи се на върха на стълба и след това слез отново долу и продължи по този начин, докато не ти кажа да спреш!” Човекът си влязъл в двореца и се разходжал в него и градините. Имал достатъчно богатство за няколко животи. Направил си списък с неща, които да направи в помощ за другите.  След това излязъл, за да провери какво прави духът. Духът бил заспал близо до стълба!

Човекът посетил мърдецът и го информирал за успех на неговия план. Мъдрецът обяснил: „Нашият ум е неспокоент и ативен и иска да изпълни всяко желание, което имаме. Той прилича на духа от лампата. Стълбът е инструмент, наречен мантра. Катоп овтаряме мантрата, нашият неспокоен ум е зает, докато се успокои и отиде в медитативно състояние. Тогава нашето истинско аз може да се наслаждава на този свят и да прави неща за другите. 

Ние сме много повече от нашия ум. Ние сме нашата безсмъртна душа. Но докато умът е неспокоен и активен, ние не можем да се наслаждаваме на радостите и на материалния свят,  и на дуовния свят. Да правим СитаРам мантра, медитация и да следваме учението на Гуру така, че нашият ум да е спокоен, медитативен и да можем се наслаждаваме на този свят и на нашето божествено състояние. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов  

Манас пуджа – Пусалар

Еволюцията на човека до неговото оригинално състояние на Божественост е постепенен процес на развитие, който се случва за период от време. Процесът започва, когато започнем да се срещаме с хора, които имат подобна нагласа на преданост. При сатсанг, ние развиваме вкус за нама смаран, бхаджани и джапа. Да сме в компанията на преданоотдадени е голям дар. Учим се да изоставяме пороци като гняв, завист, похот, алчност, привързаност и нуждата от власт и контрол. Развиваме в себе си качества като безкористна любов, състрадание и душевен мир. Изоставяме нещата, които ни отклоняват от пътя към Бог и развиваме тези качества, които не помагат да бъдем в присъствието на Бог вътре в себе си. Когато развиваме себе си по този начин, ставаме редовни в медитацията и постоянно сме потопени в Бог. Развиваме вкус за сладостта на името и формата на Бог и постоянно сме потопени в Него. Това ни помага да правим манас пуджа, която е по-висша от физическата пуджа, защото изисква отиване навътре и боготворене на Бог по начин, който ние искаме да изливаме нашата любов и преданост към него .

Има една удивителна история за велик предано- отдаден на Бог Шива, наречен Пусалар, който практикувал манас пуджа. Той бил обучен във Ведите и Агамите. В селището, където живеел Пулсалар нямало храм на Шива. Той имал горещо желание да изгради храм на своя Бог, но нямал материалните ресурси, за да го изгради  и богатството , необходимо за да  го поддържа. Имал задълбочено знание за начина на конструиране на храмовете съгласно Агама видхи. Дълго размишлявал и накрая открил начина да изпълни това си дълбоко желание.

Пусарал решил да изгради великолепен храм за Бог Шива в ума си. От този ден нататък, той започнал за изгражда храма. Макар да го правил в ума си , той изминал по всяка една стъпка на строежа, също както трябвало да измине ако го бил строял в действителност. Планирал всяка подробност и детайл, като количество то нужни материали, работна сила, дизайн и внимателно изпълнявал плана. Накрая храмът бил построен. Отнело му също толкова години, колкото били нужни, за да се построи действителен храм. Пусалар избрал благоприятно време и датa за Кумбабхишекам – отваряне на храма, когато Бог е поканен да присъства и освети божествата и храма.

В същото време, в което Пусалар конструирал храмът на Бог шива, Царят на Палавите също изграждал огромен храм на Бог Шива и избрал същатата дата и време като Пусалар за главната церемония на освещаване на храма. Бог Шива, който приъствал навсякъде и в сърцата на всички, искал да покаже на Царя величието на неговия беден преданоотдаден. Той се появил в съня на Царя и му наредил да промени датата. Бог Шива казал, че ще влезе във великолепния храм изграден от Пусалар на същата дата и време, които били избрани от Царя, и няма да може да присъства на неговата церемония.

На следващия ден изненаданият цар на палавите и неговите министри отишли да търсят селището, указано от Бог Шива. Не могли да открият храм. Разпитали, но никой не бил виждал или чувал за храма. Накрая успели да открият дома на Пусалар. Царят информирал Пусалар за съня и неговия разговор с Бог Шива. Пусалар бил удивен и обвладян от емоция от Благодатта и Любовта, с които неговият Бог го обсипал. Накрая, като избърсъл сълзите от любов и радост, той разказал на царя за подробностите на храма, изграден от него в неговия ум. Детайлната работа и вниманието към всеки аспект на конструкцията на храма поразила царя и неговите министри. Те узнали, че храмът, построен от Пусалар бил по-величествен от този на царя. Всички били много радостни от тази Лийла или Божествена Игра, изпълнена от Бог Шива. Царят отдал почитта си на Пусалар и се върнал обратно в столицата си. Той изпълнил кумбхабхишекам на храма по разписание с цялата пищност и величие. Шест пъти била направена пуджа към Бог в храма според писанията.

Пътят на Кундалини Маха Йога учи на Манас Пуджа. Ние почитаме Гуру. Или Светлината на Аз-а, в нас. С регуларна мантра джапа на Ситарам, медитация и следване учението на Гуру, ние се установяваме в нашата медитация. Достигаме блаженството на Божественото в нас и се сливаме с Него.



Превод от  английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Манас Пуджа – вътрешно боготворене

Боготворенето (богослужението) може да бъде правено по много начини. Още в ранна възраст виждаме по-възрастните да правят просто богослужение у дома в стаята за молитва (пуджа) или пред олтара. Учим се как да правим богослужение на Бог като имитираме по-възрастните. Водят ни в храмове и места за богослужение, където виждаме сложни начини на боготворене. Ритуалите, които се извършват в храмовете са красиви, артистични и съгласно предписанията дадени в свещените писания. Много от нас извършват и сложни пуджа в домовете си. Докато ходим по духовната пътека, ние се придвижваме от външна пуджа у дома, пред олтара и в храмовете към вътрешна пуджа. Манас пуджа трябва да придружава редовното ежедневна външно боготворене.

Манас пуджа е умствена боготворене на Бог в сърцата ни. Сядаме в тишина, отиваме вътре в себе си и изпълняваме пуджа по наш избор за Бог вътре в нас. При тази пуджа не се правят физически дарения. Предано-отдаденият боготвори Бог, както му е приятно вътре в себе си. Може да бъде сложна пуджа със шестнадесетте упачари – 16-те стъпки в ритуалната индуска пуджа. Бог се преживява като живо същество, а не като камък в храма и му се прави систематичното боготворене с мантри.

Предано-отдаденият излива своята любов и почита Бог с 16 упачари или пожертвувания? При тази систематична пуджа, започваме с: Авахана – посрещане и инсталиране на Бог, Асана – предлагане на място, където да седне, Падия – измиване на краката, Аргхия – измиване на ръцете, Ачаман - даване на вода за пиене, Мадхупарка – сладка смес (мед) да яде, Снана – къпане, Вастра – обличане, Упавита – даване на свещена нишка, Пушпа – даване на цветя, Дхупа – ароматна пръчица, Диипа – маслена лампа, Ниведана – даване на храна, Карпура – запалване на камфор, Прадакшина (Парикрама) и Намаскара – циркумамбулация, обикаляне около него и поздравления. Манас пуджа също може да бъде проста. Можем да припяваме СитаРам мантрата или която и да е друга мантра и да предложим на Бог вътре в нас цвете със всяко повторение на мантрата. Можем да му предложим Ниведана (храна) по наш избор.

Манас пуджа се нуждае от умствена и физическа подготовка. Трябва да сме изкъпани и чисти. Трябва да седим без да мърдаме, когато правим тази пуджа. Ако следваме процедурите дадени в свещените писания, манас пуджа се отплаща добре. Трябва да се приготвим чрез бхута шудхи (очистване на елементите на тялото чрез мантри), пранаяма и дхяна. Това помага на умът ни да се фокусира по правилния начин. Когато тази подготовка не е извършена, дори и при правенето на физическа пуджа, тя не е успешна. Умът ни се разхожда нагоре надолу и ние си мислим, за вечерята, за прането, за работата и други проблеми. Минаваме през стадиите на пуджа, без всъщност да се свържем с Бога, когото боготворим.

Манас пуджа дава чудесни резултати, когато се прави с бхакти и шрадха – любов и предано-отдаденост на Бог. Свещените писания ни дават пример за един брамин, който бил много беден, но доволен човек. Един ден той чул беседа в храма на Манас пуджа и решил да я практикува. Той се изкъпал в река Годавари и извършил ментално богослужение. Той измил храма в ума си и докарал вода от всички свещени реки и океани в златни гърнета за богослужението. Той събрал най-великолепните бижута, цветя, плодове и дрехи за Бог. То извършил боготворенето с великолепен стил, като започнал от къпането и завършил с аарти, размахването на светлините. То бил много блажен след боготворенето. Така продължил в продължение на много години.

Един ден, след като приключил своята пуджа, той взел сладък ориз, за да го даде на Бог. Когато докоснал чинията, почувствал, че тя е гореща. За да провери, я докоснал с пръст, опарил се и потреперил от болка. Бог Вишну се усмихнал, когато видял това и Богинята Махалакшми се поинтересувала защо.  Бог Вишну й обяснил и наредил този брамин да бъде доведен във Вайкунта – обиталището на бог. Браминът се сдобил с тази благословия чрез неговата Манас пуджа.

Манас пуджа е най-висшата форма на пуджа и може да бъде правена у дома, без да струва скъпо и да пречи на някого. Да медитираме и използваме СитаРам мантрата за правене на Манас пуджа и да направим свещени вътрешното си аз и нашия живот. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Как ни помага спокойният ум

Умът ни е много неспокоен и се вихри наоколо със скорост от стотици мисли за минута. Подобно на торнадо, което бучи яростно, нашите мисли се вихрят насам-натам, като се докосват до всяка тема и желание във вселената. Размишляваме за тях в минало, настоящо и бъдеще време. Правим догадки за желанията си с „ако”, „но” и „защо”. Водим въображаеми разговори и отмъщаваме на много хора в ума си. Измайсторяваме възторжени диалози и надвиваме врага. Правим го на пух и прах и се наслаждаваме на момента, когато той е изцяло пометен.

Разпалваме войни в ума си и ги печелим всичките по най-грандиозния начин. Освен това кипим от яростен гняв, болка, страх привързаност и гордост. Когато такива мисли залеят и опустошават ума ни, ставаме неспокойни и цялото ни същество се изпълва с негативности. Тези около нас чувстват вътрешната ни ярост и искат да избягат от нас. Има и много, които са щастливи, умиротворени и спокойни. Тяхното вътрешно същество е пълно с такива успокояващи вибрации, че ние търсим тяхната компания, за да получим част от техния покой. Когато седим в присъствието на Велики Гуру, Риши, Аватари и Мъже на Бог, за кратко време, техният покой ни изпълва и умът ни се успокоява. В тяхното присъствие всички болки и негативности се оттичат. В присъствието на Риши и Гуру дори естествените инстинкти на животните се променят и те стават спокойни. Да разгледаме една такава случка в живота на последовател и неговия  Гуру:

Един Гуру и неговият последовател се връщали към ашрама си. Трябвало да минат през гъста гора, в която живеели много диви животни. Изведнъж чули ръмжене зад себе си. Обърнали се и видели един огромен тигър да върви след тях. Последователят реагирал по нормалния начин. Поискало му се да избяга веднага. Но не можел да го стори, защото неговият Гуру бил с него. И така, той потиснал естествения си импулс и изчакал да види какво ще направи неговият Гуру.

Гуру видял страха в очите на момчето и треперещите му крайници. Решил да превърне тази опасна среща в незабравим и полезен урок. Казал на момчето: „Имаме много възможности за избор. Можем да стоим тук парализирани от страх и да позволим на тигъра да ни нападне и убие. Можем да припаднем и да се надяваме, че ще дойде, ще ни подуши и ще си отиде. Можем да побегнем, но трябва да бъдем готови за възможността да ни преследва. Можем да се бием, но трябва да помним, че е по-силен от нас. Можем да се молим на Бог да се появи и да ни спаси. Освен това можем да въздействаме на тигъра със силата на умовете си. Можем да изпълним умовете и съществата си с любов и покой и да се слеем с Вселената и тигъра. По този начин ние ще изпълним умът му с покой. Какво да направим?"

Тигърът бил дошъл наблизо и последователя бил близо до паниката. Казал настойчиво на гуру да направи каквото иска и да му каже и на него какво да направи. Гуру се обърнал към тигъра. Изпразнил ума си от всички мисли и навлязъл в състояние на медитация. Обхванал всичко във Вселената, включително и ръмжащия тигър, които идвал към тях. В това състояние на съзнанието Гуруто се слял със съзнанието на тигъра.

Междувременно, като виждал, че тигърът идва наблизо,  последователят се разтреперил от страх. Но Гуру продължил със своята медитация. За кратко време тигърът се забавил, снижил опашката си и си отишъл. Тигърът почувствал вътрешното спокойствие, мир и единство и не усетил заплаха за собствената си безопасност. Заради това не нападнал хората, които били пред него. Когато умът е спокоен и тих, неговият покой автоматично се предава на всичко и на всички наоколо.

Да не правим този експеримент пред тигъра, но можем да позволим на СитаРам мантрата да вибрира в нас постоянно и да оставим ума и съществото си да бъдат изпълнени с нейните свещени вибрации. Тогава ние сме в медитативно състояние и можем да продължим да работим, да говорим спокойно и да реагирам спокойно на всичко, което се случва около нас. Дори и тези от нас, които са гневни и ни желаят зло, ще се успокоят пред нас. Само в спокойно състояние на ума можем да постигнем много и да помогнем на другите да постигнат техните си цели. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Източникът на щастие

Всички искаме да сме щастливи. Когато някой бъде попитан какво иска от живота, всеки човек отговаря: искам да съм щастлив. Свързваме щастието с материалните неща. Вярваме, че парите и връзките с другите хора са източник на щастие. Без съмнение, парите са от съществено значение, за да задоволят основни наши нужди и да  ни осигурят комфорт. Нуждаем се от връзки на любов, които ни подкрепят и ни издигат в живота. Доброто здраве, добрият външен вид, властта, престижа – всички те ни носят щастие. Но то е краткотрайно.  Щастието, което идва от тези неща, изчезва много бързо и ние оставаме да копнеем за все повече собственост, власт и т.н, защото другите хора имат повече от нас.

Ако се огледаме около нас, ще видим хора с власт, много с добро здраве и пари, други, които имат връзки с много обичливи хора. Ще открием, че повечето от тях са гневни, раздразнителни и не са щастливи. Източникът на щастието е Азът. Трябва да вземем решение да бъдем щастливи и ние ставаме щастливи. Душата вътре в нас е Блаженство. Това блаженство е покрито от слоеве на негативни емоции и желания на ума. Когато отместим настрани тези слоеве с воля и решимост, с усмихната позитивна нагласа, тогава ставаме щастливи. Всички ние знаме тази простичка истина, но избираме да я игнорираме. Да разгледаме историята на щастливия монах и причините за неговото щастие.

Имало едно време, един монах, който живеел в гората. Той медитирал искрено и след период от време развил умът си. Той се освободил от нездравите  и грозни мисли и станал удовлетворен и щастлив. Неговата спокойна природа и доброжелателност привличала другите към него и той имал няколко хиляди последователи, които живеели с него. Повечето монаси в неговата група били изпълнени с достойнство и сериозни. Но имало един монах, който макар и изпълнен с достойнство, винаги се усмихвал. Без значение какво се случвало, той никога не загубвал мъждукащото в него вътрешно щастие. Когато имало щастлив случай, смехът му звънтял весело.

Понякога другите монаси го питали защо е толкова щастлив и усмихнат. Щастливият монах се усмихвал още по-широко и има казвал, че няма да му повярват, ако им каже и ако те си помислят, че лъже, това би било  опозоряване за неговия учител. Като видял постоянно усмихнатото му лице, неговият учител разбрал, че този монах е намерил източника на щастие вътре в себе си и го направил своя главен помощник.

Един път цялата група от монаси отишла в града. Царят им позволил да живеят в неговата градина за удоволствия през пролетта. Когато дошло лятото, монасите били готови да се връщат в гората. Царят бил загрижен за здравето и доброто състояние на водача на монасите, защото той бил стар и не се грижел за здравето си. Поискал от него да остане в града и изпратил другите монаси да си ходят. Водачът приел искането на Царя  и направил щастливия монах водач и ги отпратил да си вървят.

Щастливият монах практикувал интензивна медитация и се сдобил с повече мъдрост и проницателност в живота и реалността. Вътрешното му щастие винаги греело на лицето му. Липсвал му неговия учител и искал да сподели новите си преживявания и проникновения с него. Затова отишъл в града. Когато пристигнал, седнал при краката на своя мастер. Не говорели много, но от време на време щастливия монах казвал: ”Какво щастие! О, какво щастие!”

Тогава Царят дошъл на посещение, за да покаже уважението си към стария водач. Обаче младият монах не станал, за да покаже по подходящ начин уважението си към Царя. Седял си там с широка усмивка и продължавал да мълви – О,  какво щастие! Царят се разгневил и обидил. На главата му бил товарът да се грижи за царството и бил стресиран. Въпреки това намерил време да посети монаха, а не му било показано полагащото му се уважение. Попитал стария водач дали щастливият монах не бил оглупял от преяждане и лежане. 

Старият водач отговорил: „О, царю, този човек беше могъщ, властен и богат Цар като теб. Той стана монах и старото му щастие не е нищо в сравнение със състоянието му на радост в момента. Той беше обграден от въоръжени мъже, които го пазеха. Сега седи сам в гората и няма от какво да се страхува. Изостави товара на тревогите за богатството, което трябва да бъде пазено. Освободи се от притесненията за богатството и страха за властта. Неговата мъдрост пази него и другите. Той напредна в медитацията до такъв вътрешен покой, че не може да спре да повтаря: "О, какво щастие!" Царят разбрал посланието. Останал с монасите за известно време и получил напътствия от тях. Намерил покой.

Когато получим богатство и власт, ние се страхуваме за тях и изгубваме щастието си. Единственото богатство, което се увеличава с минаване на времето и за което не следва да се тревожим, е Святото има на Бог. Източникът на цялото щастие е Любовта на Бог. Да правим бхакти, СитаРам мантрата и медитация и да живеем в покой и щастие. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Простите действия могат да променят живота

Винаги си мислим  че нещо, което е засукано и сложно, е велико и че ще ни доведе до успех. Не придаваме особена важност на простите действия и практики. Често много от нас имат съмнения дали такава простичка мантра като СитаРам може да трансформира живота ни. Може ли СитаРам да постави под контрол ума? Може ли да ни помогне да преодолеем пороци като гняв, похот, алчност, мераци, завист, привързаност, гордост? Може ли да разтвори егото? Ще донесе ли благодат в живота ни? Ще ни напътства ли към Бог? Да! Да! Да! Тази мантра е Сиддха мантра и когато е получена от Гуру и се практикува всеки ден, тя ни трансформира от- вътре. След определен период от време, тя ни прави годни и заслужаващи да получим окончателната благодат на просветлението. Простичките действия могат да имат дълбок и силен ефект върху живота, както се вижда от историята на „мишката търговец“.

Имало едно време един мъдър съветник на Царя, който отивал да се срещне с него. Видял мъртва мишка да лежи на пътя и казал на групата си: „Малките и прости дела, заедно със здравата работа, водят до успех. Един интелигентен мъж/човек може да направи състояние като използва тази умряла мишка тук.” Един мъж, който минавал по това време, чул тази забележка и решил да я последва. Взел умрялата мишка за опашката и я понесъл. Не щеш ли, след няколко минути, един магазинер го повикал и му казал: ”Моята котка е гладна и ми  досажда. Дай ми тази умряла мишка и аз ще ти дам две медни монети.”

Мъжът заменил умрялата мишка за монетите, купил сладки курабийки и зачакал на пътя. Продавачите на цветя, която се връщали от пазара, купили сладките и в замяна му дали цветя. Той ги продал и купил още сладки. Това продължило няколко седмици. Един ден имало буря и силни ветрове. Мъжът забелязал, че много клони са начупени и са паднали на земята в градината на Царя. Той предложил да изчисти клоните,, и ако може, в замяна, да ги вземе със себе си. Мързеливият градинар се съгласил набързо. Човекът намерил няколко деца, които си играели на улицата. Те се съгласили да съберат клоните и да му ги занесат на улицата на цената на една сладка за всяко дете. Дошъл грънчаря на Царя. Той се нуждаел от дърва, за да запали пещта, в която глазирал/полирал? гърнетата, и предложил щедра цена за дървата, а също така и няколко гърнета.

С печалбата от продажбата на цветята и дървата, човекът отворил сладкарница. Един ден, местните косачи спрели в неговото магазинче. Той им дал безплатно питие и сладки. Те искали да си платят, но той казал, че ще си поиска отплатата, когато му дойде времето.  Една седмица по-късно, той чул че продавач на коне идва в града, за да продаде 500 коня. Поискал от косачите да му дадат една бала със сено и да не продават трева на продавача на коне, докато той не продадял своята трева. По този начин той направил доста добри пари.

Минало се време и човекът научил, че нов кораб ще пристигне от чужда страна. Измислил си бизнес план. Направил красив златен пръстен с красив рубин и го дал на капитана на кораба. В замяна поискал всички пасажери да бъдат пратени при него, а той щял да ги разведе по магазините и да получи комисионна от продавачите. След като няколко кораба дошли на пристанището, човекът станал много богат. Спомнил си как започнало неговото пътешествие към успеха - от  простичкия съвет на мъдрия министър. И така, той направил необходимото и поканил министъра и му предложил 100 000 жълтици, което било половината от богатството, което бил спечелил.  Заедно с неговата смирена благодарност. Когато министърът го попитал как бил спечели парите си, той му разказал историята за умрялата мишка и гладната котка и т.н. министърът бил много впечатлен и му предложил дъщеря си за жена, а след неговата смърт, царят го направил негов главен съветник.

Промените в живота на този човек дошли от простите действия, които той предприемал. Простото действие на практикуването на мантра джапа със СитаРам задвижва лавина, която набира сила за период от време и води до драстични промени и вътрешна трансформация. Да правим простото действие на мантра джапа със СитаРам с усърдие и искреност и да подобрим живота си. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Постоянство - ударът, който им спасил живота

Имаме цели в живота си, неща, които искаме да постигнем. Работим и се опитваме да постигнем амбициите си за най-краткото възможно време. Това желание да завършим работата бързо и с най-малкото възможно услие може да стане причина да се само-опропастим. Обезсърчаваме се, когато не постигнем резултати от работата си или не си свършим работата лесно и за кратко време. Просто се предаваме. Много пъти спираме да работим точно преди да постигнем финалните резултати. Липсва ни търпение и постоянство. Не сме способни да продължим с работата си с решимост, докато тя стигне  естествения си завършек.

Постоянството на някои много решителни хора ни е дало най-големите дарове и благословии на този технологичен свят.  Електричеството, електрическата крушка, телефона, колата, влаковете, самолетите, клетъчните телефони, телевизията, радиото, компютрите и различните приспособление, които използваме всеки ден и без които не можем да  живеем, са плод на нечие постоянство. Без постоянство не можем да успеем да научим нови сръчности, да зъвършим образованието си, да се научим да караме кола, да готвим, да си вършим професионалните задължения, да създаваме и поддържаме връзки с други хора. Да дефинираме ясно целите си и да работим с постояннтво независимо от всичките неприятности и пречки. Защото именно следващия удар върху скалата може да бъде последния, който я разрушава и ни дава сладките резултати, както се разказва в случката по-долу:

Имало едно време един търговец, който водел кервана си към друга държава, за да си продаде стоката. По пътя, керванът трябвало да мине през пустинята. През деня слънцето нагрявало пясъка и той ставал изключително горещ. Никой не можел да ходи по него – дори камилите и воловете. Затова търговецът наел познаващ пустинята водач да им помогне. Водачът можел да се ориентира за посоката по звездите и те можели да пътуват безопасно през хладината на нощта. Така те започнали опасното нощно пътуване през пустинята.

Прекосили безопасно по-голямата част от пустинята. Оставала им още само една нощ. Сготвили, нахранили се и зачакали пясъка да се изстуди достатъчно, за да тръгнат. Водачът управлявал първата кола. Разчел посоката по звездите, насочил воловете в правилната посока и пътешествието започнало. Тази вечер водачът бил преял, отпуснал се и заспал. Воловете обаче не можели да четат по звездите. Те постепенно се отклонили и направили един голям кръг. Керванът пристигнал там, откъдето били тръгнали.

Било вече на зазоряване, когато хората осъзнали, че са пристигнали на същото място, на което били направили лагера си миналата вечер. Обезкуражили се и започнали да плачат. Водата им била привършила. Хората и животните се нуждаели от вода, за да оцелеят през горещия ден в пустинята. Незабавно започнали да обвиняват търговеца, който ги водел, и пустинния водач, за тяхното тъжно състояние.

Търговецът бил мъж с интелигентност, постоянство и смелост. Той не се обезкуражил в тази катастрофална ситуация. Бил решен да намери решение и да спаси живота на хората и животните в кервана си. Бил внимателен и бил забелязал малка туфа трева да расте на едно място. Това било белег за наличие на вода под пясъка. И така, той наредил на няколко мъже да копаят на това мяст. Докато копаели, те стигнали до голям камък. Обезсърчени, те се отказали да копаят повече. Били готови да умрат в тази гореща пустиня. Търговецът ги смъмрил и ги накарал да упорстват в копаенето. Бил убеден, че ще намерят вода, защото имало туфа със свежа зелена трева , коят растяла там. Скочил в дупката и поставил ухото си върху скалата. Можел да чуе звука на течаща вода. Той взел един тежък чук и ударил склата. Тя се разцепила на две и мощен поток от вода  рукнал изпод нея. Всички се зарадвали. Те пили и изкъпали себе си и животните. Сготвили и се нахранили. Записали се с достатъчно вода. Издигнали знаме, за да могат другите пътешественици да го видят от далече и да дойдат при новия извор в средата на горещата пясъчна пустиня. След това продължили пътешествието си.

Да упорстваме с нашата работа. СитаРам мантра джапа, медитация и в следването на учението на гуру също се нуждаят от постоянство. А плодовете на благодатта са винаги сладки и блаженни. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Постоянство

Постоянството е ангажираност с една цел. То се състои от здрава работа и търпение. Постоянството помага да се предвижим напред  в работата си и да постигнем целите си независимо от пречките. Когато работим или искаме да постигнем конкретна цел, винаги има спънки и пречки. Започва още от детството, когато бебето се опитва да пълзи, седи или ходи. Една когато бебето преодолее пречките с постоянство, може успешно да пълзи, седи или да ходи. Да се научи да рисува линии и криви, да пише букви – изисква здрава работа и търпение. Издръжливостта е от съществено значение за овладяване на което и да е изкуство, работа или занаят.

Напредъкът в съвременният свят се дължи на чудесното качество постоянство. Удобствата, които ние днес приемаме за даденост, са плод да изключително тежка работа и постоянство независимо от изглеждащите безкрайни неуспехи. Електрическата крушка, без която не можем да си представим живота, е един такъв примера на успех поради постоянство. Електрическата крушка превръща нощта в ден и ние можем да работим, когато решим, без да светлината на сллънцето. Томас Алва Едисон, който я създава не е първият човек, който е опитвал да я направи. Но той бил  единственият, който продължил независимо от неуспехите и продължил да опитва, докато накрая успял. Откриването на телефона, радиото и компютрите са примери на хора, които не са се отказали независимо от безброя неуспехи.

Трудностите са част от живота. Необходимо е да можем да продължим напред, без да се оплакваме и спокойно да продължим да работим. Това е непоколебима настойчивост и упорство поради вътрешна мотивираност, която ни помага да преодолеем трудностите. Само тези, които имат това качество могат да постигнат успех в живота.

Постоянството е изключително важно в духовния път. Духовният растеж е дълъг и бавен процес, който се случва в хода на много години търпелива работа. Взимаме решение и започваме пътешествието. Не можем да знаем, когато ще се спусне благодатта и кога ще свърши пътешествието. Има периоди, когато чувстваме, че нямаме напредък и отвътре ставаме нетърпеливи и гневни и искаме да се откажем. Когато дойде такова време, е особено важно да продължим с практиките.

Практиките на мантра джапа отнемат извесно време, за да покажат резултати. Вибрациите на мантрата работят бавно, но сигурно, на физическо, ментално, емоционално и кармично ниво.  Резултати се виждат бързо, но като хора ние търсим и очакваме внезапни чудотворни ефекти. Това по принцип не е възможно, освен ако човек не е бил Сиддха в предишните си прераждания. Необходими са много години на самоотвержена практика с мантра джапа, за да се получат мантра сиддхи. Медитацията е друг процес, който е бавен и изисква усърдие. Медитацията е наблюдаване на мислите без реагиране на тях, като постепенно се придвижваме към по-висши състояния на съзнанието.

Вътрешното изчистване и прочистване също е бавен процес. Никой не се променя за една нощ. То е дълъг мъчителен процес, при който от страданието и болката научаваме уроците на живота. Научаваме се да избягваме известни поведенчески модели, защото те ни предизвикват болка – физическа, ментална и емоционална. Научаваме се да преодоляваме гнева, похотта, завистта, отмъстителността, привързаността и гордостта. Научаваме се да заместваме тези пороци с божествените качества покой, състрадание, безкористна любов, балансираност и блаженство. Тази вътрешна трансформация става бавно и постепенно. Не можем да насилим тези промени върху себе си незабавно. Търпението и редовните практики са от съществено значение.

Задачата по себе-трансформацията – от човек до божествено ниво – наистина не е за страхливите. Не трябва да бягаме от нея, защото е една крайно трудна задача. Постоянството ни дава непоколебимост и да продължим да полагаме усилията си. Благодатта и Богинята на Просперитета остават при тези, които никога не се предават   независимо, че  пътешествието е изпълнено с обезсърчаващи трудности. Да работим усърдно и тръпеливо върху себе си с практиките на СитаРам Мантра, медитация и като следваме учението на Гуру.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Животът е твърде кратък, за да го пропиляваме

Раждането се празнува, защото е нов живот и продължаване на потеклото и вида. Но още с раждането часовникът започва да тик-така. Раждането винаги се последва от смърт. Всички ние знаем, че смъртта е неизбежна и че всяко живо същество трябва да умре. Обаче живеем с надеждата, че някой друг ще се разболее и ще умре. Не ние. Едно от най-изумителните чудеса на този свят е, че хората отиват на погребение и им е мъчно за току-що умрелия човек. Те размишляват колко кратък е живота и как бързо идва смъртта. След като напуснат гробищата, забравят това и продължават да живеят сякаш ще живеят вечно.

В краткото време, което ни е отредено трябва да живеем богат и удовлетворителен живот, който си струва. Трябва да даваме безкористна любов, покой и разбиране на всички. Трябва да работим здраво и да развием себе си до максимално възможния за нас капацитет. Обичливи отношения с всички, заслужаваща си работа и професия, безкористно служене на нуждаещите се правят живота да си струва да се живее, без значение колко кратък е той, това следва да бъде целта на живота ни. А върхът на  смисъла на живота ни е да осъзнаем Светлината на Бог в себе си. Не знаем кога смъртта ще дойде при нас, кой ден, на коя дата на каква възраст и по кой начин. Трябва да използваме   даденото ни време в бхакти и боготворене на Бог и като отиваме към Него. Тази случка е за Царя, който осъзнал, че е остарял и направил правилните стъпки, за да навлезе в Пътя на Светлината.

Имало едно време едно благоденстващо и преуспяло  царство, в което всичките поданици били щастливи и доволни. Техният Цар току що се бил отказал от трона си и го бил дал на своя син. Младият Цар бил мъдър и  обичлив лидер и неговите поданици го обичали. Минало се време, младият цар остарял, бил се оженил и имал собствени деца. Един ден казал на бръснаря си: „Ако видиш бели косми по главата ми, трябва да ми кажеш незабавно.”

Един ден неговият бръснар казал: ”Господарю, видях бял косъм на главата ти. Отрязал белия косъм със златна ножица и го сложил в ръцете на Царя. Царят бил още млад, силен и издръжлив. Можел да управлява още много години без проблем. Но като видял белия косъм се уплашил от смъртта. Усетил, че смъртта идва, без той да е тръгнал по пътя към Светлината. Почувствал се като затворен в горяща къща.  Пот го обляла и той изтръпнал. Осъзнал, че бил изхабил живота си, без да се е опитал да преодолее пороци като гняв, алчност и завист.  Не бил се научил да дава, без да мрази и да се отърве от невежеството, за истината за Аза и да стане наистина мъдър. А сега, смъртта идвала и  той решил да действа веднага, за поправи грешката си. Решил да стане монах и да практикува медитация. Благодарил на бръснаря за услугите му, възнаградил го и се върнал в двореца.

Царят обявил на синовете и царедворците си за своето решение. Бил видял бял косъм и бил остарял. Бил се наслаждавал достатъчно на светските удоволствия, голямото си богатство и властта. Не искал да умре, без да е постигнал Правилното познание са Аза. Първият бял косъм бил послание, че смъртта идва. Прошарените коси са послание от Бог към човека, че трябва да използва мъдро оставащите от живота му години по най-полезния начин. Царят коронясал най-възрастния си син за Цар, изоставил всичко и станал монах. Отишъл в гората и практикувал интензивна медитация. Бил страхотно съсредоточен и скоро постигнал светлината.

Не е необходимо да напускаме домовете и семействата си и да отиваме в гората да практикуваме медитация, след като се появят белите косми по главата ни. Да осъзнаем краткостта на живота и да правим редовно и честно практиките на СитаРам мантра, медитация и учението на Гуру. Нашите практики ще ни водят неотклонно към целта ни, дори когато сме част от семейството и обществото и ние можем да достигнем целта на осъзнаване на Божественото. 


Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Кармата винаги отвръща!

Успехът, в която и да е област привлича възхищение и последователи. Тя привлича и завист, омраза и враждебност. Успешният човек се сдобива с добро име, става известен и има много последователи. Той има и много врагове, които го мразят и правят заговори да разрушат доброто му име и репутация. Когато правим заговори, за да разрушим другите, ние самите биваме разрушени. Когато правим добро за другите, ние самите биваме благословени. Това е законът на кармата. Това, което отива нагоре, винаги се връща и надолу. Получаваме точно толкова, колкото сме дали. Това, което даваме на просветлените същества и гуру ни се връща хилядократно! Случката с Буда и бременната жена ни илюстрира тази истина:

Буда бил винаги в покой и блаженство. Около него постоянно имало голяма тълпа от ученици, последователни и почитатели. Където и да отидел, хората го следвали и слушали мъдрите му думи. Без особени усилия той събирал големи тълпи около себе си и неговото учение се разпространило на шир и длъж. Това предизвикало омразата и зависттта на монасите от другите религии. В неговата група също имало някои, които искали да изместят Будна и те самите да станат лидери. Един път, едни завистливи монаси направили заговор срещу Буда, за да разрушат репутацията му и след като той е посрамен, да заемат неговата позиция и те самите да станат известни.  Та накарали красива тяхна последователка да осъществи техния план.

Един ден, по залез слънце, младата жена тръгнала по посока на манастира, в който бил отседнал Буда. След това отишла и прекарала нощта в мястото, където били завистливите монаси. Рано сутринта тя се върнала у дома и любопитните съседи я попитали къде е била. Тя отговорила, че била прекарала нощта при Буда. След няколко месеца, тя започнала да увива около кръста си плат, за да изглежда бременна. С всяка изминала седмица добавяла още плат. Тя удряла ръцете и краката си, за да изглеждат оточни. Преструвала се на уморена като бременна и ходела бавно и уморено. Изглеждала така, сякаш ще роди всеки момент.

Една вечер, когато Буда изнасял беседа, тя дошла като се държала за корема. Като го видял да проповядва, тя извикала: „Вместо да държиш лекции, трябва да се грижиш за мен и моето бебе. Забавлява се с мен и сега повече не се интересуваш от мен и не те е грижа за твоите отговорности.” Буда седял спокойно и я чакал да каже всичко, което има да казва. След това й казал, че и двамата знаят, че думите й не са истина. Тя го погледнала подигравателно и казала, че никой не можел да  види какво били правили през нощта.

Още преди да довърши изречението, връвта, която държала вързопа от плата около кръста й се разхлабила и нейното „бебе” изпаднало. Всички разбрали, че жената лъже. Струпали се около нея и и казали, че е лоша жена, лъжец и измамник. Тя се уплашила, че ще я набият и че животът й бил в опасност. Избягала, колкото се може по-бързо от там. По пътя и се случил инцидент и тя умряла от жалка смърт. Злонамерените монаси, които били направили заговора срещу Буда също страдали ужасно.

По-късно, когато всички се събрали около Буда, той им казал, че този, който не се страхува да лъже, не му пука какво ще се случи в бъдещите му животи и би вършил зло, без да се колебае. Трябва да осъзнаем, че ние правим съдбата си чрез действията си. Не можем да променим миналото, но можем да се научим да се справяме с настоящето и да си създадем велико бъдеще чрез собствените си действия, собствената си карма. Да не вредим или правим лошо на светите хора, защото последиците от такива действия са ужасни. Да правим джапа с мантрата СитаРам, медитация и да следваме учението на Гура и да оставим Благодатта да ни помогне да са справим с миналото и да оформи настоящето и бъдещето ни.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Има ли прераждане?

Философията на индуизма говори за прераждане. Безкрайното е създало от себе си милиони души и ги е пуснало на свобода във Вселената, за се насладят тези души на свободата и различните преживявания и след това да се върнат обратно в Източника на Покой и Блаженството. Тези души са покрити от петте елемента, петте сетива, петте органа на действието и трите гуни – сатва, раджас и тамас. Докато душата преживява света и себе си, тя се покрива от слоеве на негативизъм и желания. Душата облича много тела и претърпява множество преживявания. Тя се развива, докато достигне състояние на девствена чистота и се слее със Светлината. Също както изхвърляме старите и скъсани дрехи и обличаме нови, душата изхвърля болните и стари тела и облича нови. Един от великите Джагат Гуру на Индия обяснява в дадения по-долу пример, прераждането по много логичен начин:

Негово Светейшество ДжагадГуру Шри Чандрасекхарендра Сарасвати бил Свами в Канчи Камакоти Матх. Заради своята мъдрост, търпение, хладнокръвие и доброта бил наричан Махаперияваал (велик мъж с внушителни пропорции).  Махаперияваал бил просветлено същество и човек на Бог. Той приемал посетители от целия свят и премахвал и изяснявал съмненията на търсещите.

Един път, чужденец който се интересувал от философията на индуизма, чакал за даршан на Махаперияваал. Имал важно съмнение, което искал да бъде изяснено от ДжагадГуру. След кратко време бил повикан и без да губи време той обяснил съмненията си на ДжагадГуру: „Свамиджи, разбирам и уважавам концепциите на индуизма.   Но има една, за която имам сериозни съмнения, че е вярна. Вие смятате, че една и също душа се ражда и преражда много пъти. Една и съща душа се появява в различни тела, съгласно натрупването на паапа (нередни дела) и пуния (добри дела), които се пренасят в следващото прераждане. Душата приема тяло, семейство и лични качества съгласно добрите и лошите дела от миналото. Можеш ли да ми помогнеш да приема този аспект? В нашата религия ни учат, че ние жънем наградите от това, което сме направили само в това прераждане. Ако сме добри и честни и Бог е доволен от нас, ние отиваме в рая и му се наслаждаваме, а ако сме нечестни, той ни наказва като ни изпраща в Ада да страдаме.”

В този момент Махаперияваал го прекъснал. Той попитал дали неговия посетител има кола и дали би му направил услугата да събере малко статистическа информация в Канчипурам, като използва колата си. Посетителят охотно се съгласил, но в същото време се учудил защо не му се отговаря спонтанно на поставения въпрос. Било му наредено да посети десет родилни дома в Канчипурам и да събере данни за децата родени през последните два дни. Трябвало да събере информация за пола, здравното състояние, имената и статуса на родителите, образователната квалификация и времето на раждането. Дали му два дни, за да извърши работата.

Посетителят тръгнал веднага да изпълни дадената му задача. Събрал необходимата информация и се втурнал обратно още същата вечер, за да види Махаперияваал. Показал точната статистика: 15 деца били родени в десетте болници, 8 момичета и 7 момчета, от които 3 деца с дефекти, свързани с недохранване, 2 били първото дете на много богати родители и родени в луксозни болници, 4 били на работници, които вече имали няколко деца.

Махаперияваал се усмихнал и задал на посетителя няколко въпроса: „Тези деца са на по ден-два. Мислиш ли, че те са били честни или нечестни и че са спечелили паапа и пуния през тези дни? Те са толкова малки, че дори не могат да разпознаят майките си. Те със сигурност не са направили нещо добро или лошо.

Съгласно концепциите дадени от теб, тези деца би трябвало да имат един и същи статус и да живеят по един и същи начин. Но това не е така. Някои са болни, други са здрави. Някой са родени в семействата на богати родители, а други на бедни. Обърни внимание, всички тези деца са родени в рамките на няколко часа разлика едно от друго, на същата географска ширина и дължина и така техните хороскопи ще бъдат почти еднакви. Не можем да ги обвиним тях!”

Посетителят бил смаян. Нямало какво да каже и сега можел ясно да разбере концепцията за прераждане и минала карма. Всички деца, които той бил посетил и проверил, били родени съгласно техните минали добри дела или злодеяния и всяко дете имало различен статус и положение в живота.

Целта на прераждането е да даде нова възможност на душата да се очисти и пречисти слоевете от желания и негативности, които я покриват. Приемаме безкраен брой прераждания за тази цел. Да използваме даденото ни време в това прераждане по правилния начин като правим СитаРам мантра, медитация и като следваме учението на Гуру, така че да достигнем това състояние на девствена чистота и да се слеем със светлината. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Направи ума си своя най-близък приятел!

Умът винаги е бил подлаган на критика и е осъждан като основна причина за нашите страдания и неприятности. Често го наричат „маймунски ум“, защото се разхожда безцелно и скача от тема на тема. Скача от осъждане на (неоправдани) заключения и рядко дочаква да разбере за какво точно става дума. Нетърпелив е, чува само собствения си глас. Изпълнен е с чувство за собствена важност и се води само от това, което му харесва или не харесва. Умът си има собствени предпочитания – неща, които харесва, и неща, които не харесва. Те са му много мили и той никога не ги изоставя. Наистина, нашият ум, може да бъде причина за нашия провал. Той, обаче, може да бъде и причина за нашата трансформация и да ни помогне да реализираме заложения ни потенциал.

Нашият ум е невидим орган, който създава мисли. Съдържа в себе си спомени и емоции. Мислите са само мисли. Нашите конкретни и специфични предпочитания, харесвания и нехаресвания са оцветени от миналата ни карма, и от кармата от този живот. Това прави мислите добри, лоши или непоносими. Някои мисли ни карат да се смеем, защото поражда добри асоциации, а други ни правят тъжни, защото нашето его е наранено и боли от тях. Когато се привързваме силно към спомените, харесваното и нехаресваното, започваме да се давим и търсим помощ, за да оцелеем. Повечето от нас прекарват целия си живот с чувството, че се задушават от собствените си мисли и спомени и не са в състояние да дишат и да живеят свободно.

Умът ни може да бъде и нашият най-добър прятел. Може да ни помогне да се съсредоточим върху настоящата ни работа. Може да ни помогне да си изясним целите в живота и да ги подредим по техния приоритет. Яснотата на мисленето ни дава възможност да оценим живота си, работата, която извършваме, даровете с които сме благословени, различните връзки, които имаме и ролята, която те играят, за да ни оформят. Спокойният и ясен ум отразява и Божественото. Когато умът ни е чист, светлината на Бог в нас свети ярко и може да бъде видяна от всички.

Можем да пречистим ума си, ако се научим да преодоляваме предпочитанията и омразите в нашия ум. Нужно е безмилостно да изхвърлим грозотата и отхвърлянето, които носим в ума си, които създават толкова много отрицателни мисли. Когато се научим да бъдем независими от харесванията и нехаресванията и да зависим само от Божественото, ще престанем да бъдем наранявани и да нараняваме другите. Ще спрем да се мусим, ще станем радостни, доволни и балансирани. Трябва да се научим да разпознаваме грозотата в себе си и да се научим да я изоставяме.

Нашият ум се наслаждава от това да управлява другите и да диктува тяхното поведение. Докато играем играта на контролиране и манипулиране на другите, няма да бъдем невъзмутими и спокойни. Трябва да признаем правото на другите да живеят живота си, както им хареса и да живеем живота си, както ни харесва. Трябва да осъзнаем какво искаме в живота и да работим за него. Не трябва да разчитаме или зависим от никого, за да постигнем целите си. В момента, в който другите разпознаят, че ние зависим от тях за постигането на целите си, те започват да ни манипулират. И това води до безкрайна болка за всички. Умът ни се нуждае от постоянно критично преценяване и признаване. Трябва да се научим да преценяваме себе си и да не зависим от оценката и признанието от другите, защото те ще използват тази наша страхотна нужда от признаване, за да ни насилват,  заставят и изнудват да правим нещата, които те желаят.

Практикуването на мантра джапа и медитация са най-добрите инструменти, които имаме, за да се сприятелим с ума си и да го направим нашият най-добър приятел. Мантра джапа ни изпълва с вибрациите и силата на Святото име на Бог. Медитацията ни позволява да успокоим ума, а мислите спират да съществуват по време на Самадхи. Редовното практикуване на джапа и медитация ни помага да преодолеем пороците на ума и да живеем в постоянна любов към Бог и неговото творение. Научаваме се да оценяваме и признаваме всичко, което ни е дадено и всички около нас. Живеем в настоящето и изоставяме миналото и бъдещето. В нас винаги има устрем и  жар. Способни сме да работим съсредоточено и да постигаме целите си лесно. Свежият поглед върху живота ни кара да поемем отговорност за собствения си живот и спираме да обвиняваме другите за всичко, което ни се случва. Наистина се наслаждаваме на живота. Да използваме СитаРам мантрата, медитацията и учението на гуру, за да направим ума си нашия най-добър приятел.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов