Сблъскваме се с много
проблеми в живота си. Един от тях е чувството за безизходица във връзките ни с
хората. Не знаем как да се справим с това чувство. Това чувство на безизходица
се върти в ума ни денонощно и не ни позволява да спим добре нощем. Пречи на
прогреса и в материалния, и в духовния ни живот. Не можем да правим мантра
джапа и медитация с толкова много чувство за безизходица в ума ни. Необходимо
ни е да се научим да се справяме с него, за да изцелим връзките си, да подобрим
качеството на живота си и да напреднем в духовния живот.
Чувството за
безизходица идва от гнева. Гневът се появява в нас, когато другите хора не говорят и действат съгласно нашите очаквания.
Чувството за безизходица се усилва до максимум, когато не получим, това, което
искаме от другите хора. Фрустрирани сме от себе си, когато не постигаме,
действаме или не се държим съгласно нашите
планове, прогнози или желания. Това е извънредно мъчително, тъй като е
белег за неспособност. Планираме и изпълняваме добросъвестно и не получаваме
очакваните резултати. Чувстваме, че сме се провалили. Губим самочувствието и
себеувереността си. А това предизвиква още повече гняв и чувство за безизходица
в живота ни.
За да преодолеем чувството
за безизходица във връзките ни с хората е необходимо да разберем две неща: миналото
не може да бъде променено или отменено. И второ, хората не се променят.
Затова необходимо ни
е да се научим да изоставяме миналото и да не размишляваме отнесено какво е можело
да стане или да бъде направено. Прекарваме часове в анализиране на миналото.
Обвиняваме себе си или другия за болката предизвикана в миналото или за липсата
на резултати в миналото. Но миналото е минало. Колкото и пъти да размишляваме
за него, това няма да помогне на никого. Това само ни покачва кръвното налягане
и се отдаваме на безкрайни спорове по въпроса какво би могло да бъде направено.
Разберете, НИЩО не може да се направи за нещо, което вече е отминало. От
миналото можем само да се поучим и да продължим напред. Но миналото не може да
бъде променено. Родителите, децата и другите в семейството не трябва да се
винят едни други за събития от миналото. Необходимо е да приемем събитията от
миналото и техните последствия, които вече са се случили и да ги изоставим.
Хората не се
променят. Необходимо ни е да научим и да приeмаме тази жестока истина. Трудно ни
е да променим себе си. Как тогава да очакваме другите да се променят? Необходимо
е да се научим да променяме себе си, за да не страдаме от това как другите се държат
или се справят с живота. Майката иска детето и да работи здраво, да е послушно,
обичащо, умно и да бъде отличник. Детето иска майката да му се кара по-малко, да
му говори с повече любов, да му готви любимата храна и да не го преследва да
прави нещата, които не иска да прави. Съпругът иска жена му да бъде по-спокойна,
по-готина, чиста, учтива и да готви по-добре. Жената очаква мъжът и да подрежда
след себе си, да не хърка, да печели повече и да изхвърля боклука. Списъкът с
очакванията ни към членовете на семейството ни са безкрайни. Използваме
неправилно силата и положението си, за да заплашваме другите с лоши последици, ако
не се променят. Емоционалното изнудване е друг инструмент използван, за да
принуждава другите да имат поведението, което ние искаме. Използва се пола – аз
съм мъж и ти трябва да ме слушаш, или аз съм жена и аз съм слаба, ти трябва да
вършиш работата. Възраст – аз съм по възрастен, трябва да ме слушаш, или аз съм
по- млад и не мога да го направя, плач, насилие, заплахи и други начини се
използват, за да се заставят другите да изпълняват нашите желания. Всяко нещо,
което се получава с тези начини за принуждаване, няма да е за дълго.
След като сме
разбрали, че миналото не може да бъде променено и че хората не се променят, нека
да си поставяме реалистични цели в живота. След като приемем хората с техните
силни и слаби страни, ще можем да правим много по-добра и реалистична оценка на
всяка ситуация. Научете се да се фокусирате върху силните страни на човека, но
си пазете гърба от слабостите му. Така, когато има недостатък в резултата, ще
бъдем в състояние да се адаптираме и да го приемем по много по-разумен начин,
вместо да изпитваме чувство за безизходица. Когато си поставяме малки и
реалистични цели в поведението и резултатите в общуването си с другите, ще
получаваме положителни резултати ежедневно. Скоро ще постигнем позитивен модел
на поведение и това ще доведе до повече мир и покой, щастие и удовлетвореност
във връзките ни с другите хора. Когато размишляваме за хората , е нужно да
променим етикетите в ума ни с по-обичащи имена и асоциации. Не наричайте баща
си „хитлер”. Когато мислите за него наричайте го „тати” със същата любов, която
сте изпитвали като дете. Кажете молитва за неговото добруване и ще откриете
подобрение в менталната си връзка с него. Това ще се отрази накрая и в
подобрение на отношенията с него.
Хич не е лесно да се
постигне такава промяна в себе си или в другите. Но вие вече имате известен
контрол върху себе си. Не позволявайте на чувството за безизходица да ви управлява,
да управлява вашите мисли, думи или поведение. Поемете контрол върху собствения
си живот и не позволявайте никой да ви насилва или манипулира по посока на
негативни реакции. Контролирайте мислите, реакциите си и личната си сила.
Необходимо е да мислите и да решите какво искате да мислите и чувствате.
Когато правите джапа с мантрата СитаРам
вибрациите на мантрата ще ви дадат необходимата сила на волята, разбиране и
способност да упражнявате себеконтрол. Дори и в екстремални ситуации няма да
загубите хладнокръвие и ще реагирате нормално. Вибрациите на мантрата СитаРам ще поставят защитно покритие
около вас и вие няма да бъдете засегнат от вибрациите на гняв на околните.
Тогава вашите реакции ще са такива каквито вие искате те да бъдат – реакциите
на духовно напреднало същество.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
