Продължаваме с уроците, които Даттатрейя научил от наблюденията му
върху Природата. Даттатрейя разказал на Яду какво е научил, когато се срещнали в
гората.
Слънце – слънцето, което грее в небесата е едно. Но изглежда като
много, когато се отразява във водата в локвите, езерцата, кладенците, ручеите и
реките. Изглежда по различен начин в зависимост от качествата и съдържанията на
водата, но то си остава едно и също и не се променя. По същия начин Върховната
Сила се проявява в многото души на всички живи същества и изглежда по различен
начин в зависимост от физическата им структура. Светлината на слънцето осветява
безкрайното различие от форми и ги
осветява всички, за да можем да ги видим със зрението си. По същия начин
мъдрецът осветява истинската природа на нещата за своите последователи.
Слънцето изпарява водата от различните източници и връща обратно
водата на земята като даващ живот дъжд. По същия начин мъдрецът може да вземе
същността на обектите чрез сетивните си органи, без да бъде обсебен от външната
форма на обекта. Слънцето научило Даттатрейя на способността за вездесъщост без
его.
Гълъб – Дататрейя наблюдавал как ловецът пленява гнездо с гълъбчета.
Те били хванати в мрежите не ловеца. Техният писък подмамил птицата-майка,
която се впуснала да спаси бебетата си. И тя била хваната и всички загинали
заедно. Бащата гълъб дошъл след време и като видял съдбата на любимата си и
семейството си бил съкрушен и скочил в примката на ловеца и загинал. Дататтрейя
осъзнал, че самсара, или обвързаността със светските неща, е опасна. Тя разрушава
духовността. Привързаността към семейството е нещото, което унищожило майката и бащата птици. Ние
сме изпълнени с неща, които харесваме и неща които мразим, страсти и мнения. Те
ни хващат в капана на този свят и разрушават желанието ни за духовност. По-висшият
копнеж за Истина и Бог се обуздават и задушават до смърт от негъвкавия ни ум,
интелектуалния ни безпорядък и крясъците на егото.
Човекът е интелигентно същество, но впримчен от чувството за собственост, той предизвиква
своето собствено духовно разрушение. Азът, който изначално е свободен, се
асоциира с тялото и се хваща в капана на чувствата и желанията. След това той е
заловен в безкраен цикъл на раждане, смърт и болка. Така и гълъбите станали
Гуру за Даттатрейя.
Питон – питонът е бавен и мързелив и не излиза да търси плячка. Той си
лежи в гнездото си и чака жертвата
да дойде при него. Изяжда всяко същество, което му попадне. Като гледал питона,
Дататрейя научил, че мъдрият не тича подир удоволствието, а приема това което
идва при него и се задоволява с него. Научил урока да бъде доволен от
това, което има.
Океан – реките получават вода от дъждовете и
преливат и се впускат към океана. Многобройни реки се вливат в океана, но
океанът никога не прелива. Той приема цялата вода, но запазва границите си.
През лятото, реките са сухи и по-малко вода навлиза в океана. Въпреки това
океанът поддържа нивото на водата в него.
По същия начин, мъдрият човек се впечатлява от радостта и болката на
света, но не става емоционално неуравновесен от това. Поддържа баланса и покой постоянно. Подобно
на океана, той е стабилен и издържа на потока на впечатления през сетивата. Той
винаги запазва най-високо равнище на етика и принципи при всякакви условия.
Дълбочините на океана не подлежат на завоюване и не са лесни за
проумяване, подобно на дълбините на мъдрия човек. Този важен урок Даттатрея
получил от океана.
