Бог Даттатрейя имал двадесет и четири гуру, от които научил ценни
уроци. Заслужава си да чуем и размишляваме върху уроците, които той научил и
следвал (поуките от тях). Сега започваме да описваме подробно уроците, които
научил от Земята и Въздуха. Когато ги четем, можем да проумеем защо Земята и
Въздуха се почитат като богове в много култури по Земята. В Индуизма Земята се
нарича Бху Мата или Бху Деви, което означава Майка Земя или Богиня Земя, а
въздухът се нарича Вайю Бхагаван или Бог на Въздуха. Като се обожествяват, се
предполага, че земята и въздуха ще бъдат изпозвани с уважение и по подходящ
начин, което означава, че не трябва да се замърсяват.
Земята е майка на безброй живи същества, които живеят, растат и умират
в „скута” й. По пътя на еволюцията им, 8,4 милиона видове живот се
раждат, живеят и умират на земята
съгласно тяхната карма. Ние орем, копаем и бродим по земята. Замърсяваме Я физически и по различни други начини.
Строим къщите си и живеем върху Нея. Земята понася всичко това търпеливо. Тя ни
дава подслон, храни ни и се грижи за нас. Търпението И е несравнимо. Макар да
се отнасяме с нея зле и неблагодарно, Земята не се отклонява от избрания от Нея
път дори и на един сантиметър. Трябва да научим този урок от Майката Земя. Не
трябва да се отклоняваме от пътя си на последователи и от практиките
преподавани ни от Гуру. Трябва да се придържаме към търпение, любов,
състрадание и разбиране при всички обстоятелства. Трябва да посветим живота си
на добруването на всички същества подобно на Майката Земя. Само, когато
посветим живота си на по-висша цел, намираме покой в живота си.
Майката земя персонифицира качествата опрощаване и несебичност. Тя има
безмерна сила да понася бреме. Даттатрейя научил тези качества от Нея. Често
напредъкът на последователя се забавя поради това, че той живее в миналото.
Болка от миналото, травма или дълбока обида има своето въздействие върху нашите
реакции на подобни ситуации в настоящето и бъдещето. Не сме в състояние да
изоставим миналото и да живеем на чисто в настоящето. Гледаме на живота през
очилата на болката от миналото. Губим способността си да бъдем невинни и да се
радваме. Проектираме болката от миналото и върху външния свят, и върху
вътрешния си свят. Такъв подход в живота показва, че ни липсва увереност в
собствените сили и възможности. Отхвърляме себе си. В такова състояние е трудно
да се ходи по духовния път.
От Майката Земя трябва да се научим да изоставяме и да продължаваме
напред с увереност и вяра. Тя има най-неблагодарната задача, но не отговаря (на
обидата с обида, удара с удар). Тя не наказва или отхвърля себе си. Тя е
отражение на Дхарма. С голяма любов и състрадание Тя поддържа целият живот. Тя има
великото свойство да поддържа себе си с
вяра и също така да поддържа другите, свързани с Нея . Тя отдава себе си по всички възможни начини,
които ние изискваме от Нея, по същия начин по който физическото ни тяло дава
себе си, докато съдържа в себе си искрата на Върховното.
Въздух: Даттатрейя забелязъл, че въздухът е чист и без мирис. Въпреки
това той носи ароматите на цветята и дърветата, но също така и лошите миризми,
които замърсяват земята, без дискриминиране (разграничаване) или предпочитания.
Поема миризмите за кратко време от околността, но след като подуха известно време,
отново става чист и девствен. Йогинът би трябвало да живее по този начин. Не е
необходимо да позволява радостите и тъгите, възникващи от привлекателността на
обектите на сетивата, да го променят. Сърцето и речта му трябва да са
незамърсени и девствени също като въздуха.
Даттатрейя видял въздуха като символ на живота –
прана. Въздухът е навсякъде. Той е като чистото съзнание, което съществува в
цялото творение. То не се влияе от движенията и промените в него. То не е
привързано. Въздухът го научил на покой в движението.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
