Духовният търсач има нужда да развие в себе си божествени качества
като осъзнатост, състрадaние, способност да
прощава, безпристрастност и др. Най-добрият начин за научаването на тези
качества е като наблюдаваме проявата им в хората и нещата около нас. Даттатрейя
забелязал много такива случки по време на неговите скитания.
Вода – водата е обикновена. Има я навсякъде във формата на реки,
езера, извори, потоци и океана. Използва
се от всички живи същества на земята и след това се възстановява и винаги я
има. Никой не може да живее без вода. През милионите години, водата е отговорна
за оформянето на лицето на земята. Тя е отговорна за растежа на огромните гори,
дървета, растения, плодове, посеви и зеленчуци. Тя е основният фактор в
оформянето на климата. Водата очиства, прочиства и освежава. Водата е нещо
обикновено, но когато разберем за функциите на водата – тя изведнъж става
удивителна. Тя служи на всички, но в нея няма гордост. Тече от по-високото към
по-ниското.
За Даттатрейя водата била
символ на състраданието на йогина. Състраданието на йогина тече в света много
тихо и успокоително и подхранва и освежава света. Йогинът дарява със здраве,
покой и радост създанията, които се обърнат към него и въпреки това остава
смирен и кротък. Така, водата била Гуру за Даттатрейя.
Пчелата: пчелата лети от цвят на цвят и извлича сладък нектар. Не
смачква и не разрушава цветето. Взима само това, което й е нужно. И цветето
дава с желание на пчелата, каквото й е нужно.
От пчелата, Даттатрейя научил, че трябва да взима подаяния, които са
дадени доброволно и трябва да взима само това, от което има нужда за деня, а не
да трупа запаси за бъдещето. Бхикша или взимането на подаяния от храна,
необходима за едно хранене и не трупането на храна заедно с благословията за
взимащия, е практика, която в Индия следват светците, мъдреците и духовните
търсачи.
Даттатрейя научил също така, че също както пчелата посещава всички
цветя, но взима само каквото и е нужно, за да направи мед, така духовния търсач
трябва да чете всички писания, но трябва да запазва за себе си това, което е
нужно за неговата духовна практика.
Еленът : един ловец преследвал елен и еленът, който бил лек и с бързи
крака успявал да му избяга всеки път. Даттатрея забелязал, че ловецът започнал
да свири мелодия на елена. Еленът забравил за страха си и очарован от
музиката, се приближил до ловеца. Тогава ловецът се хвърлил върху елена и го
хванал.
Дататрейя разбрал, че когато духовният търсач има слабост, той може да
бъде разсеян (объркан) и заловен лесно. Страстите, сетивните желания, народната
музика и танците отвличат вниманието и подмамват сетивата на търсача и могат да
доведат до неговото падение. Като се отдава на желанията си, търсачът губи
постигнатото в духовното и пада на по-ниско ниво. Търсачът, който се е изкачил
от низшите гуни/качества до сатва/чистота, губи всичко и се потапя отново в раджас и тамас (низшите
качества на трескава активност и мързел).
Духовният
търсач се нуждае от еднонасочена концентрация – екаграта, за да постигне
целите си по пътя. Той трябва да знае своите слабости и да внимава така, че да
не загуби целта от погледа си.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
