За тези, които могат да наблюдават, Природата е най-добрият учител.
Природата ни учи на удивителна мъдрост и познания, и духовният търсач може да
получи безценни уроци за духовния си път и живота. Продължаваме с уроците,
научени от Даттатрейя, докато бродел из горите на Индия, като наблюдавал
случващото се около него.
Птицата с жертвата: по време на своето бродене Даттатрейя наблюдавал
едно врабче с храна в човката си. Той видял как врабчето летяло като обезумяло,
за да избяга от гонещата го по-голяма птица, която го преследвала. По-голямата
птица атакувала врабчето и го кълвяла, за да му задигне храната. Като разбрало,
че врагът е по-голям и по-силен, врабчето инстинктивно изпуснало храната и се
освободило от преследвача си. След това кацнално на едно клонче и зачуруликало
в облекчение и било в покой.
Като наблюдавал врабчето и неговия преследвач, Даттатрейя разбрал, че
когато човек гони материалните удоволствия и желания, той ще бъде преследван и
атакуван от много, тъй като хората жадуват и живеят само за светски удоболствия
и желания. Така, ще му се налага постоянно да се среща с противопоставяне,
конкуренция и антагонизъм. Ако се научи да преодолява жаждата за светски желания,
ще бъде оставен на мира от другите, тъй като вече няма да има надпревара за материалните
неща. Когато врагът е по-силен, не трябва да се стискаме за собствеността си- Даттатрейя
осъзнал, че изоставянето и преодоляването на желанията е единственият начин да
постигнеш мир в света.
Тази истина за изоставянето важи не само за материалните желание и
собственост, но също така и за силните емоции. Когато силна емоция ни обхване,
не е умно да се борим с нея в този стадий. По-добре е да наблюдаваме и да бъдем
безпристрастни свидетели на бурята, създадена от тази емоция в ума ни. Когато
постъпим по този начин, енергията свързана с тази емоция се успокоява след
известно време. Ако ние се поддадем и реагираме веднага, ще предизвикаме
разрушение в себе си и другите. Винаги съжаляваме, когато си позволим да
реагираме неразумно.
Духовният търсач се нуждае систематично да изгражда основата на
себе-контрола и себе-изследването си. Трябва да се стабилизира и да бъде
балансиран. Той се нуждае да научи да преодолява и да балансира водовъртежите и
бурите в ума му. Иначе неговата садхана няма да бъде успешна и той ще става
жертва на всяко преходно желание и собственост/притежание. Необходимо е да
наблюдаваме себе си и да приемем ограниченията и недостатъците си, за да се
научим как да ги преодоляваме и да станем по-силни. Ако не го направим, ще
изоставим духовните си практики още в ранните стадии на садханата.
Девицата: едно младо момиче, което си било у дома само, научило Даттатрейя
на ценен духовен урок. Той наблюдавал младо момиче, което си било само в къщи,
когато дошли неочаквани гости. В Индия, има традиция, „атхити дево бхава”, което означава, че гостите са божествени и домакинът следва да
се се погрижи за нуждите им с уважение и почести. Момичето трябвало да приготви храна за
всички. Трябвало да начука ориз преди да започне да готви. Докато чукала ориза
гривните й издавали шум. Тя не искала да пречи на гостите си и махнала всички
гривни, с изключение на две от китките си. Когато отново започнала да чука
ориза, двете гривни се удряли една в друга и пак вдигали шум. Така тя махнала още по една и останала само с
по една гривна на всяка ръка. Тя вече
била в състояние да работи безшумно и без да пречи на гостите си.
Даттатрейя веднага разбрал, че човек трябва да върви по пътя към Бог
сам. Когато няколко духовни търсачи живеят заедно, много нежелани клюки се
случват. Това предотвратява еднонасоченото усилие в ежедневните практики. Дори
и един другар/придружител може да създаде умствен шум и неспокойствие. Духовният
търсач трябва да живее в усамотение, за да прави практиките си добре. По пътя е
необходима велика тишина.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
