Ненасилие означава да не навреждаме на живите същества. Това означава
да не увреждаме всички същества, на всички възможни нива. Ахимса или
ненасилието следва да се практикува на всички нива, на нива на мисъл, реч и
физическо ниво. Казва се, че ахимса е най-великата дхарма. Когато има насилие у
дома или в обществото, нацията е емоционално неуравновесена. Напредъкът и
просперитетът се забавят когато не се следва ахимса. Нехаресването се превръща
в гняв и ненавист, а те се превръщат във вербално и физическо малтретиране на
ниво на индивида, дома и обществото. Това от своя страна води до отмъщение,
страх и злоупотреба с власт, които в края на краищата разрушават мира и
напредъка в обществото и света.
В дефиницията за ахимса има известна относителност. Зависи от
условията и мотива. Ножът, използван за отмъщение, е насилие. Ножът, използван
от хирурга за да отреже малко нездрава тъкан, е ахимса. Той прави служене или
сева. Където има мотив за увреждане или да се предизвика болка – това е
насилие. Където загриженост, възпитание или обслужване, като мотив това е ахимса липса на насилие. Да се
обиждаме един друг е насилие. Но когато
майката вика по детето, за да го спре да връхлети в опасност, е ахимса. Да
казваме истината, за да предизвикаме тъга или болка у друг човек, това е
насилие. Да кажем невинна лъжа, за да
спасим другия от опасност, е ахимса.
Ако ахимса означава да не използваме оръжие или насилие, как тогава да
се пазим? Прочетете тази история която показва как:
Една могъща змия живяла на края на гората. Тя имала плашещ вид и била
дълга и силна. Съскала свирепо. Ако някой минале на близо, тя ги нападала и го
хапела. Хората, които живеели в околността, били ужасени от нея. Едни ден
мъдрец минал оттам. Змията била впечатлена от
сиянието и покоя на лицето на мъдреца. Докоснала краката му и поискала
благословията му. Мъдрецът казал на змията, че ако иска да живее спокойно
трябва да изостави насилието. Не трябва да хапе, вреди и убива хората. Мъдрецът
благословил змията и си заминал. От този ден змията решила да не хапе и убива
никого.
След няколко дни селяните забелязали, че змията е спряла да съска.
Когато хората минавали, без да съска и да хапе, тя си лежала спокойно на
слънцето. Скоро, няколко деца от училището дошли наблизо, за да я наблюдават.
Те забелязали, че тя не реагира. Новината се разнесла из селото. Един ден група
деца хвърлили камъни по змията и я ударили. Змията не съскала и не отвърнала на
насилието. Децата станали по-уверени и я
засипали с камъни и почти я убили. Змията успяла да допълзи до дупката си и да
се скрие, за да си спаси живота. Лежала там много дни, наранена и кървяща без
храна, тъй като не можела да излиза да ловува. Лежала си змията и умирала,
когато отново минал същият мъдрец. Видял състоянието на змията и бил ужасен.
Докоснал я с любов и тя се възстановила. Попитал змията: защо си в такова
ужасно състояние? Змията отговорила: Велики, следвах твоите заповеди. Ти ми
каза да спра с насилието. Когато станах мирна, бях атакувана от селяните и те
почти ме убиха. Как бих могла да бъда в покой и да следвам ахимса? Моля те
научи ме. Мъдрецът отговорил: съскай. Не съм ти казвал да не съскаш!
Също като змията ние трябва да имаме покой в сърцето, но трябва да се
научим да съскаме, когато другите имат насилнически намерения към нас. Като ни
видят, че съскаме, те ще стоят на разстояние.
Насилието се появява, когато има чувство за
разлика между хората. Не изпитваме чувство за насилие към тези, които са
истински свои. Майката няма чувства за насилие към детето си. Едва когато сме
наистина установени по духовния път и чувстваме любовта на Бог в себе си, ще
бъдем в състояние да изоставим насилието. Когато виждаме, че целият свят е
отражение на Бог, няма да има насилие в обществото и нацията. Само човекът на
Бог може да живее в мир, без дори да съска.
