Всички светци и Гуру ни казват, че щастието е вътре в нас. Трудно е да
се намери щастието вътре в нас, но е на практика невъзможно да се открие щастие
навън. Това изглежда парадоксално, но е истина. Целият ни живот е насочен и
пригоден за откриване на щастието навън (от нас). С полагане на усилия
постигаме щастие, но то е за кратко и отново сме нещастни.
Хората чувстват, че парите, властта и славата са основните показатели
за щастие. Вярно е, че богатството, властта и славата дават някакво ниво на
удовлетвореност за кратко време. Но ако това беше истина, тогава тези, които
имат тези неща, щяха да са невероятно щастливи , а ние знаем, че
това не е непременно така.
Всичките ни физически и умствени усилия, времето и парите ни, връзките
ни са насочени към постигане на щастие. Преследваме го постоянно. Трупаме
повече и повече предмети. Те ни задоволяват за известно време. След това отново
губим щастието си и започваме още един цикъл от усилия и натрупване.
Кога ще разберем, че щастието не е в тези предмети? Имат ли предметите
способността да ни носят щастие? Изяждането на една пилешка кълка носи ли едно
и също удоволствие за всички хора? Чувстват ли разлика хората, когато изяждат
едно манго? Имат ли пилешкото и мангото някакви вградени в тях качества, които
носят щастие на всички? Ще бъде ли щастлив един неграмотен човек в селище без
ток, ако му подарим последен модел лаптоп? Балонът същото щастие ли носи на
детето и на възрастния?
Необходимо е да поразмишляваме. Притежаването на конкретен обект,
например, кола, дава ли на всеки човек същото ниво на щастие? Дали всеки човек,
който се докосне до даден предмет, чувства същото чувство на удовлетворение
и задоволство. Един и същ човек, дали
постоянно се чувства щастлив с един и същ предмет за продължително време? Не.
Не се чувства. Можем да осъзнаем тази истина, ако поразмишляваме върху нея.
Всъщност повечето от нас знаят тези истини. Тогава защо ние продължаваме да
преследваме щастието вън от нас и в предметите?
Отговорът е, поради това, че не знаем, че щастието е вътре в нас. Дори
и да сме чули това твърдение или да сме го прочели или сами да сме достигнали
то този извод, не знаем как да отидем вътре в нас и да открием щастието. Всяка
религия ни учи, че трябва да отидем вътре в себе си. Тъй като източникът на
щастието е искрата на Бог вътре в нас –Духът. Бог е блаженство. Природата на
Духа е блаженство. Когато се разкрие блаженството, то блести ярко и ние сме
постоянно щастливи.
Тук е мястото, където ПарамГуру помага на търсещите. Когато имаме
ПарамГуру и практикуваме мантра джапа и медитация, ние отиваме вътре в себе си
и наблюдаваме ума и мислите си. Преместваме погледа си отвън навътре.
Вибрациите на Гуру Мантрата изчистват умствените
отпадъци и ние ставаме способни да видим моделите в мислите и реакциите си.
Това води до увеличаване на разбирането ни за начина, по който функционираме
вътре в нас, което пък ни позволява по-лесно да изоставим слоевете от
невежество, които обвиват духа и да преживяваме блаженството вътре в нас
постоянно.
Тези, които нямат Гуру нека да се учат
самостоятелно да гледат в себе си и да наблюдават мислите си. Ще видите и ще
проумеете моделите на възникване на мислите ви. Ще получите знанието какво да
задържите и какво да изоставите. Когато желанието ви за Бог и Истината стане
силно, вашият Гуру ще дойде и те ви поведе нататък. Запомнете, че само
вътрешното щастие е перманентно, тъй като то принадлежи на Духа, а Духът е
искра на Бог, който е Вечен. Тази истина ще ви даде сила, за да навлезете вътре
в себе си и да си помогнете
