Гледаме другите и ги преценяваме по начина, по който изглеждат. Когато
някой проговори, преценяваме го по речта му. Харесваме или не харесваме някого
спонтанно, заради цвета на кожата, косата, фигурата, типа на обувките, които
носи. Когато преценяваме и осъждаме другите, не можем да ги разберем. Когато
осъждаме, нас също ни осъждат, и най-често оставаме неразбрани. За да имаме
връзки, основаващи се на доброта и любов с партньора, семейството, приятелите и
в работата, е необходимо да спрем да съдим и да започнем да разбираме.
Нищо не е това, което изглежда на пръв поглед. Не бихме могли да
разберем някого от няколко сесии на срещи или разговори. Много бързо по време
на първата ни среща с някого, ние слагаме етикети като умен, глупав,
интелигентен, нацупен, весел, тъжен и т.н. Като не направим усилие да ги
разберем, ние се само-осъждаме. Настроенията и емоциите ни не са стабилни дори
в продължение на един единствен ден. Събитията от деня ни правят щастливи или
навъсени, ядосани или потиснати. Преодоляваме ги и отново ставаме нормални.
Погрешно е да преценяваме и осъждаме или да ни преценяват и осъждат по
временните ни настроения или когато живота ни е залюлял във въртележката си.
През различните стадии от живота ни като дете, тийнейджъри, млади,
зрели и стари хора ние сме различни. Всеки стадий на живота ни води до различен
подход към живота и развива в нас различни качества. Физическата сила,
невинност, свежестта в подхода, менталната зрялост, интелектуалния растеж,
емоционалната стабилност и мъдростта нарастват с различни темпове през
различните фази на живота ни. За да познаваме и разбираме човека, е необходимо
постоянно да се опитваме да го разберем през продължителен период от време и да
изоставим осъждането. Следващата история е един добър пример:
Имало едно време един мъдър мъж, чиито синове не били зрели и мъдри и
той искал те да се научат да разбират събитията и хората и да не осъждат
прибързано. И така, изпратил ги да наблюдават едно голямо мангово дърво, което
растяло на голямо разстояния близо до планината и да му кажат каква са
разбрали, когато се върнат.
Първият му син отишъл през зимата, вторият през пролетта, третият през
лятото, а най-младият точно преди есента. Когато се върнали, бащата ги събрал и
поискал да му опишат какво са видели.
Първият син казал, че в манговото дърво няма нищо красиво и е усукано
и чепато. Не си заслужавало дългото пътешествие, за да се види това дърво.
Вторият син казал, че вероятно по-стария му брат е бил сляп, когато е гледал
манговото дърво, тъй като когато той видял дървото през пролетта, то било пълно
със зелени и златни листа, пъпки и имало изкусителен аромат. Било символ на
велико бъдеще. Третият брат казал, че манговото дърво било великолепно и пълно
с листа и зелени манго. Много птици и малки животинки намирали подслон в
короната му. Да си почиваш в сянката на дървото на хладния бриз било райско.
Вероятно братята му не били забелязали цялата истина за реалността на дървото.
Последният син казал на братята си, че са идиоти и са родени слепи, тъй като не
могли да видят дървото, огънато от сочните златни плодове и да се наслаждават
на щастливото чуруликане на птиците и бръщолевенето на маймуните в клоните му.
Дървото било истински рай за хората, птиците и животните. То било символ на
живота и задоволството.
Избухнал скандал между братята, като всеки наричал с грозни имена
другите и твърдял, че той е видял истината. Мъдрецът ги спрял и им обяснил, че
каквото са видели е правилно и вярно, но непълно, тъй като всеки един от тях
бил видял само по един сезон от живота на дървото. Обяснил им, че не е възможно
и не е правилно да преценяват дървото или което и да е друго нещо, или човек
само по един сезон. Възможно е да познаем и разберем същността на човека или на
което и да е друго нещо само когато сме с тях през всичките сезони на живота,
по време на радост и тъга, през сезоните на болка и удоволствие, на подем и
упадък. Ако изоставим дървото или човека през зимата, няма да видим красотата
му през лятото, растежа и зрялостта през следващите сезони.
За да разбереш един човек, е необходимо да упорстваш през всички
трудни моменти на живота му с вярата, че ще дойдат по-добри времена. Всеки
човек има история, скрита болка, която го оформя. Когато подходим към него с
разбиране, той може да ни разкрие истинският си аз. Това ни води до нови уроци
в разбирането на другите и на себе си и нови уроци за живота. Това богатство и
съкровище не може да бъде получено от книгите, а само от личната ни опитност с
правилния подход. Когато подходим към другите с такова разбиране, плодовете са
любов и състрадание и животът ни е пълен с любов и обещания за по-добри
времена. Един от най-добрите резултати
от този подход е разбирането на нас самите.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
