Върховната привързаност към Бог е Бхакти. Бхакта изпитва безкористна
любов към Бог. Върховната Любов към Бог се проявява по девет различни начина.
Любовта на бхакта към Бог е интензивна и специална. Такава любов се разкрива във
всички методи на посвещаване на Бог. Бхакти автоматично показва, че личноста е
морална и етична. Не бихме могли да развием любов за Бога, ако сме с нечестно
сърце или ако сме изпълнени с желания и съблазнени от светските материални
неща, или ако сме прекалено обвързани към семейството, храната или тялото; или
сме егоистични и печелим, за да бъдем богати, известни и за власт и положение.
Чистата любов не може да съществува, когато сме подмамени от светските неща.
Бхакти е възможна, само когато има правилното знание и непривързаност към
светските неща. Поговорката гласи: „Където е Рама, няма Кама”, което означава,
че в Любовта за Рам или Бог, няма Кама или Желания. За да постигнем Рама,
трябва да се откажем от Кама. Този отказ или непривързаност се постига чрез
Нава Видхи Бхакти или деветте форми на Бхакти.
Свещеното писание Шримад Бхагвад и Вишну Пурана описват девет форми на
бхакти. Следваме един от тези пътища (методи) в съответствие със личните ни
наклонности (предпочитания). Всеки един от деветте пътя в края на краищата ще
ни доведе до Божествено просветление и себереализация.
Сравана означава да слушаме истории прославящи Бог и истории свързани
с Неговото Божествено Име и Форма. Когато слушаме истории за Бог, умът ни се
слива с божествена любов на бог и ние помним Бог дори и когато спим. Крал
Парикшит постигнал спасение чрез сравана.
Киртана е пеене възхваляващо Бог. Бхакта е изпълнен с божествена
емоция и любов. Той изгубва себе си в любовта към Бог. Миирабай е правила
киртана – пеела е за Бог постоянно.
Смаран е постоянно да си спомняме за Бог. Умът на бхакта е постоянно
потопен в паметта за Бог и медитира постоянно върху великолепието на Бог. Бог
следва да се помни постоянно. Прахлада и Друва са правили смаран (спомняне) за
Бог постоянно.
Падасева е служене на краката на Бог. Това е правено от Лакшми Деви и
Парвати Деви. С разбирането, че Вселената е тялото на Бог, можем да служим на
болните и нуждаещите се.
Арчана е богослужение. Може да се прави чрез рисунка или снимка или
дори с ментална форма на Бог вътре в нас. Цветя, плодове, аромати и други се
използват при арчана. Напредналия бхакта изоставя външната форма и прави
богослужение на формата на бог вътре в себе си. Целта на това богослужение е да
удовлетвори Бог и да пречисти себе си
чрез изоставяне и предаване на егото и любов към Бог.
Вандана е молитва и прострация (прекланяне) пред Бог.
Прострацията пред Бог помага да преодоляване на егото.
Дасия Бхакти е служене на Бог и означава, че бхакта възприема себе си
като слуга на Бог и обича и служи на Бог. Той изпълнява желанията на Бог, като
вижда Бога като Върховен Господар. Хануман е пример за Дасия Бхакти. Служенето
на светци, мъдреци и други бхакта, служенето на бедните и болните като форма на
Бог е също така дасия бхакти.
Сакхия бхава е да виждаш Бог като най-добрия си приятел. Аржуна е имал
такава любов към Шри Кришна. Любовта на нивото на хората е пълна с очаквания и
даване и взимане. Когато Бог се обича по този начин, това е трансформация на
светската любов в божествена.
Атма ниведана е себепредаване/себеотдаване. Бхакта предлага всичко на
Бог – тяло ум, душа. Няма лично съществуване. Той е част от цялостта на Бог и
Бог се грижи за него. Той се превръща в перфектен инструмент в ръцете на Бог.
Бхакти е върховна любов за Бог. Бхакта обича Бог
по различни начини. Бхакти помага на бхакта да постигне Върховното Състояние на
Себе Реализация. Деветте начина на практикуване на бхакти са начини, по които
бхакта постига върховното състояние на живеене. Можем да поемем, по който и да
е от тези пътища (начини) и да постигнем до най-висшето състояние. Пътят на
бхакти е най-лесния и следва естествените склонности на човешката природа да
обича Бог по познати и начини. Бхакти ни отвежда бавно и постепенно до Бог, без
да изисква екстремални поведения или драстични промени в начина ни на живот. Тя
(бхакти) е постепенно нарастващо осъзнаване на Бог.
