Цар Яяти бил обхванат от похот. Тази му слабост го разваляла и той бил
прокълнат от един Риши да остарее преждевременно. Имал обаче възможност за
изкупление – ако някой се съгласи да замени своята младост за старостта на краля,
това щяло до свали проклятието. Яяти
молил най-възрастния си син Яду да му помогне. Яду се интересувал от духовния
живот. Дълбоко размишлявал върху създалата се ситуация. Той разбрал, че
желанието на баща му за младост и похот било (желание) за нещо временно. Той бил изпълнен с непривързаност. Но не
желаел да даде младостта си, тъй като смятал, че това било най-доброто време от
живота за духовна садхана и подготовка за по-висше съзнание. Баща му го
изхвърлил от дома и Яду бил щастлив да си тръгне. Яду отишъл в гората да търси
ПарамГуру. В гората той срещнал Даттатрейя и получил от него духовни
наставления. Ето някой от тях:
Небе – небето покрива света като балдахин, но не е част от света. На
пръв поглед, изглежда, че има граници, но на практика е безгранично. По същия
начин Атман, или Духа, обитава тялото на човек, но не е тялото. Нашият дълбок ум
е подобен на небето. Небето е огромно и сякаш се простира над всичко. Изглежда
направено от облаци, които са част от небето, но те не са небето. Умът ни съдържа мисли и чувства и изглеждат ограничен,
но на практика възможностите му са безгранични.
Понякога небето изглежда мрачно и тъмно от облаци. Понякога изглежда
неясно поради прах и дим. При изгрев и залез небето приема възхитителни нюанси
на оранжево, червено и златно. Но фактът е, че то е безцветно. Не се променя
или оцветява от нищо. Духът е като небето. Не се променя или оцветява от
мислите и действията на човека. Истинският мъдрец следва да бъде като небето.
Не трябва да се променя от времето, физическите процеси или събитията в света.
Неговият вътрешен свят следва да бъде свободен от емоционални реакции към
нещата и събитията, подобно на небето или пространството. Небето било третия
Гуру на Даттатрейя.
Огън – огънят бил четвъртия гуру на Дататрейя. Огънят се представя
като ярки пламъци или като горящи въглени, покрити с пепел. Съществува във
всичко като потенциална топлина. Огънят приема всичко, което му се
предложи (за гориво) – не прави разлика между заслужаващ и незаслужаващ обект. Всички
неща, предадени на огъня (обекти), се изгарят и редуцират до пепел. Той
прочиства всичко и довежда материята до нейната същност – пепел/прах (бхасма).
Огънят на вътрешната осъзнатост изгаря цялото невежество и прочиства ума и с
това разкрива вътрешната същност на аза – Атман. По същия начин перфектно
реализираният мъдрец приема храната, дадена му от всеки, изгаря греховете и
благославя даващия.
Огънят няма своя собствена форма. Възприема формата на горивото. По
същия начин Атман или аза няма форма, но се появява във формата на Богове,
човеци, животни, растения, когато е свързан със съответните физически тела.
Вездесъщия Върховен Дух или Универсалната Сила е и източникът, и краят на
всички форми в тяхното съществуване между началото и края. Природата на
елемента огън е подобна. Проявеният огън трансформира всички обекти в пепел и
освен това изгаря и пепелта. По същия начин самореализираният човек има
мъдростта да отхвърли формите и свойствата на нещата като илюзия и да разпознае
същността и произхода на всичко като идващо от Върховния. Елементът огън бил
четвъртият Гуру на Даттатрейя.
Луна – Луната е уникална с това, че постоянно се
променя по време на цикъл от новолуние към пълнолуние и обратно, но всъщност
винаги си остава една и съща. Човек преминава през много фази в живота си –
новородено, детство, младост, зрялост и старост. Преминава през много промени в
настроението през живота си. По време на тези физически промени на тялото и
промени в настроенията на ума Азът си остава същия. Луната няма собствена светлина. Тя отразява
светлината на Слънцето. Духът на човека е отражение на светлината на
Универсалната Сила.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
