Върховното божество има три основни
функции – да създава, да поддържа и да разрушава. Този цикъл от функции е
вечен. В Индуизма тези функции на Бог са наричат Бог Брахма – създателя, Бог
Вишну – съхраняващия/пазителя, Бог Шива – разрушителя. В миналото е имало
момент, в който тези три форми на Бога са били сляти в един човек-аватар, за да
могат се проявят на Земята и да поведат човечеството обратно към Бог. Този
аватар са нарича Даттатрея. То е бил „Бог на Йога”. Той е Ади Гуру – първият
Гуру от Ната Сампрадая – линия, група от хора, наречени Ната. Той се почита и
като Аватар, и като ПарамГуру.
Даттатрейя ни учи да внимаваме и да живеем съзнателно. Той живял в Истината и
преподавал Истината. През живота си той наблюдавал и научил много неща. Даттатрея
говори за дведесет и четирите гуру, от които той научил важни уроци: земята,
въздухът/вятърът, небето, огъня, слънцето, гълъбът, питонът, морето, нощната
пеперуда, слонът, мравката, рибата, Пингала
куртизанката, майсторът на стрели, играещото си дете, луната, пчелата,
еленът, птицата и нейната жертва, девицата, змията, паякът, гъсеницата и водата.
Даттатрея наблюдавал и живите и неживите
неща около себе си. Те били негови Гуру. От земята той се научил да бъде
търпелив и обичащ и да се посвети на доброто на всички живи същества. От
въздуха да живее в този свят, без да бъде засегнат от радостите и страданията,
също както въздухът изоставя добрите и лошите миризми, когато духа. Да бъде
чист и непроменен вътре в себе си като небето, което не се променя от облаците,
които минават по него. От огъня, който изгаря всичко и го превръща в пепел, по
същия начин реализираният човек отхвърля видимите форми и свойства на нещата
като илюзия и осъзнава тяхната изначална същност. От Слънцето, което осветлява
много форми в природата, за да можем да ги видим, по същия начин мъдрецът със
знанието си, осветлява истинската природа на нещата за последователите си. От
семейството гълъби, които дали живота си един за друг поради тяхна привързаност
– урокът, че не трябва да попадаме в капана на чувството за собственост и с
това да доведем до духовното си разрушение.
Научил от питона, който лежи на едно
място, хваща и изяжда каквото му попадне, че човек в търсене на истината трябва
да се въздържа да гони удоволствията и да приеме това, което получава спонтанно
със задоволство. От морето, че то приема водите на всички реки, но не нараства
дори и един сантиметър, той научил да не са надува с радостта или да потъва в
депресия от тъгата в живота. От пеперудата, която скача в огъня и изгаря,
научил, да скача в огъня на мъдростта и да изгаря илюзиите в живота. От
мравката, която работи неуморно и събира храна, той видял пример как да преодолее
пречките и да работи неуморно за себереализация, от рибата, която била хваната
на кукичката поради червея, да не се поддава на жадуването за възхитителна
храна и да има контрол върху апетита си.
Пингала, проститутката, занемарила
божествения си дух и прахосала живота си в светски удоволствия, осъзнала и се
разкаяла да греховете си, по същия начин мъдрият човек трябва да разбере, че
изоставянето на материалните неща води до реализиране на безкрайна радост. От
майстора на стрели, който бил толкова фокусиран върху работата си, че дори не
забелязъл парада, който минавал наблизо, че трябва да се научи да съсредоточава
вниманието си еднонасочено, за да постигне себереализация. От играещото си
момче, което не се интересувало от нищо друго и било щастливо вътре в себе си.
По същия начин мъдрият човек е щастлив вътре в себе си. От Луната, която
отразява светлината на Слънцето, по същия начин нашият дух отразява светлината
на Бог. От пчелата, която извлича само нектара - да чете светите писания, но
да запомня само това, което е съществено за духовните практики. От елена, който
бил попаднал в капана на музиката, също както духовния търсач, който има
слабост към светската музика и попада в
нейния капан.
От птицата с жертвата, която пуска мъртвия плъх, за да избяга от
атаката на другите птици, по същия начин мъдрият човек изоставя светските
желания, за да живее в мир и покой. От девицата, която махнала всички гривни, с
изключение на една от ръката си така, че да не
шуми, докато се движи, така мъдрия човек живее в уединение, за да може
да избегне шума и сплетните и да прави садханата си с еднонасочен ум. От
змията, която сменя кожата си, когато новата и е готова, - по същия начин в
часа на смъртта, мъдрият човек напуска тялото си сякаш изхвърля стари дрехи и
надява ново тяло. От паяка, който от слюнката си оплита мрежа и по-късно
притегля мрежата в себе си, по същия начин Върховната Сила създава вселената от
себе си и също така я прибира отново в себе си по време на разтварянето (пралая
на Вселената). От гъсеницата, която се фокусира върху жуженето на осата и
накрая се пръвръща в оса, по същия начин умът на последователя е фокусиран върху
чара и качествата на Гуру и става подобен на Гуру. От водата, която служи на
всички, за да утоли жаждата им и тече от по-високо към по-ниско, по същия начин
мъдрият човек служи на всички, но остава смирен и слуга на Бог.
Даттатрея е източникът на всички духовни
традиции и неговите учения обхващат всички духовни пътища. Той
разпространявал универсалността на истинската религия. Когато вървим по пътя на
Истината, ние вървим по стъпките на Дататрейя. Можем да принадлежим към която и
да е религия или секта, но в края на краищата попадаме във водачеството на Даттатрея,
който е Гуру на цялото човечество. Той е връзката между човека и Божественото.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
