Мисли преди да искаш от Бог

Бог е първото и последното място, където отиваме с искане за дар и благословия. Ежедневно ние Му представяме шопинг лист със желанията си и искаме той да ни гарантира, че ще получим точно това, което искаме. Списъкът от исканията и желанията ни е безкраен и се възобновява автоматично и редовно. Бог е достатъчно мил/добър, за да ни даде каквото искаме, и при все това, ние не оценяваме това, което ни дава и му хленчим по навик. Хленченето ни взима формата на все повече и повече желания. Търсим най-новото най-доброто на пазара на механични играчки, електроника, коли, къщи, здраве, вино, жени, музика/песни, богатство още малко повече богатство, още повече богатство и накрая много повече богатство. 

Много по-добре е да искаме от Бог, отколкото на падаме с молба в краката на хората. Когато искаме от другите, попадаме в ранима позиция и можем да бъдем подложени на изнудване от тяхна страна по най-различни начини. Ще бъдем принудени да правим компромиси с нашите етика, принципи, морал и вярвания от другия човек, от когото зависим. Когато това се случва редовно, ние страдаме и сме принудени да преосмислим стратегията си и започваме да искаме от Бог. Когато се молим на Бог, ние получаваме, това което искаме без грозното физическо, емоционално, умствено и финансово изнудване, на което сме подложени в ръцете на другите хора. Така ние ставаме по-уверени и търсим все повече и повече от Бог.

Често нашите желания биват удовлетворени веднага и ние страдаме, защото ни е било дадено. Трябва да се научим да искаме от Бог по правилния начин. Следващата малка история илюстрира това:

Един мъж се изгубил в гората и обикалял цяла сутрин в опит да намери пътя. Слънцето било високо в небето и той бил загубен, жаден, гладен и живота му бил опротивял. Видял огромно дърво в далечината и тръгнал към него. Дървото било необичайно привлекателно с голяма корона от листа хвърлящи сянка. Разноцветни птички били кацнали по него и чуруликали. Когато той се приближил към дървото, можел да усети хладния бриз около него. Седнал под дървото и се почувствал доста по-добре от хладината. В ума му дошла мисъл: колко добре би било можех да изпия една голяма глътка хладна вода. И хоп, хоп, изведнъж, гърне с хладна, кристално чиста вода се появило пред него. Той взел гърнето и се напил добре с водата. Утолил жаждата си и че почувствал още по-добре. След това си помислил: еха, да имаше сега и малко топла храна!  И виж ти , ,изведнъж, една голямо плато с прясно приготвена, ароматна храна се появила пред него. Той се нахвърлил върху храната и се нахранил до насита. След като задоволил глада си с обилната и вкусна храна му се доспало. Казал си: ех, сега да имаше и една постеля с мек дюшек и възглавница. И хоп, хоп,изведнъж, появил се креват с мек матрак и възглавница. Той се тръшнал върху него и се нагласил удобно. Ветрецът бил хладен, дървото правело хубава сянка, жаждата и гладът му били утолени и под него имало комфортно легло – чувствал като в Рая. Тъкмо когато щял да заспи, и  в ума му внезапно дошла мисъл, ами, ако внезапно ме връхлети тигър и ме убие? И изведнъж, внезапно от гората се появил тигър,  нахвърлил се върху него и го убил!

Дървото била Калпаврикша, дървото на желанията, което дава това, което си поискаш. Този мъж е трябвало да помисли малко, след като всеки път, когато пожелавал нещо, то било му давано. Той нямал представа кой му удовлетворява желания и че трябва да внимава какво си пожелава. Неправилното му мислене и желания го довели до тъжния му край.

Бог е дървото Калпаврикша. Вселената и Природата обслужват всички наши желания. Алчността ни и липсата на предвидливост е нещото, което създава проблемите ни в този живот. Търсим високо платена работа и се молим да я получим, а след като я получим, се оказва, че не можем да се справим с отговорностите произтичащи от нея. Молим се за по-голям бизнес, а разрушаваме почвата и водата около нас, което се отразява в замърсяване на околната среда, от което ние страдаме. Молим се за последен модел кола и я получаваме. Удовлетворени сме за кратко време и след това отново сме нещастни, защото на пазара се е появил нов модел и някой друг вече го има. Търсим красота и хубав външен изглед за сметка на морал, здраве и етика и след това плащаме цената под формата на нещастие, тъй като не сме подготвени, за да се справим с последиците на това, което ни е дадено.

Нека да се предадем на Бог и да търсим само Неговата Любов и Благодат. Божественото знае какво и кога да ни даде и решението на Бог, какво и кога да даде е винаги съвършено. Той, който е създал вселената и изобилието от форми на живот, знае как да се грижи за нас. Така, че нека да се научим да се молим по правилния начин, като искаме от Бог да ни даде това, от което се нуждаем, а не това, което иска нашата алчност.

---

 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Как да получим Гуру Крипа

Благодатта на Гуру или Гуру Крипа е уникална и мистериозна сила, която дава на последователя всички, качества, които не му достигат и го прави изключително същество, годно да помага и служи на другите, а също така и да може да получава най-висшите нива на знание, мъдрост и реализация. Гуру Крипа дава божествена светлина, блаженство и безсмъртие на последователя. Тази изключителна сила и благословия може да бъде получена само от (истинските) последователите на Гуру.

Как можем да станем последователи?

Необходимо е да приемем, че Гуру е божествено  същество и, че ние сме душа, която живее окаян живот в това тяло от плът и кости. Когато това осъзнаване дойде и когато усещаме нуждата да преодолеем това състояние и да постигнем състоянието на блаженство, ние правим първата стъпка към това да станем последователи. Гуру е свободен от всякаква привързаност и ние  имаме нужда да научим как да освободим себе си от ограниченията на светското мислене. Когато вътре в нас се появи терзание и нуждата да преодолеем и да се освободим от робството на материалното съществуване, върху нас потича Гуру Крипа. Това терзание се провява не просто в думи ни, а в копнежа на душата ни.

Следващата стъпка е да служим на Гуру. Служенето на Гуру включва следване на неговите инструкции, учение и правенето на ежедневните практики, който са ни дадени. Нашето его и предразсъдъци за това как да живеем живота си и кое е правилно, и кое е погрешно образуват висока колкото Хималаите преграда между нас и Гуру Крипа и само Гуру Сева, правена в правилния дух, може да я разруши. Като последователи е необходимо да бъдем смирени и послушни дори в душата си. Иначе няма да бъде възможно да преодолеем по-низшата си природа, блокажите в мисленето ни, миналите навици, арогантността и кармата, които ни оплитат в този свят. За да бъдеш последовател, трябва да се подчиняваш дори и на сън. Гуру не е човек, но ние сме хора. Необходимо е да бъдем напълно слепи за човешката страна на Гуру и да се фокусираме само върху неговата Божественост. Това ще ни помогне да трансформираме себе си от обикновени хора в божествени. Необходимо е да отстраним човешките връзки с Гуру и да навлезем в Чиста Божествена връзка с него.

Живеем привързани към света с неговите окови. Търсим от Гуру помощ, за да разрешим физическите, умствените, финансовите и емоционалните си трудности. Когато искаме само дребни неща от Гуру, ще получим само тези дребни подаръци, а не великата благословия на Гуру Крипа. Трябва да се издигнем отвъд човешките връзки с Гуру и да навлезем в осъзнаване на неговата Абсолютно Божествена Същност. След това нашата ежедневна садхана ще ни помогне да изоставим човешкото съзнание и да разкрием божествеността в себе си. След това, постепенно Благодатта на Гуру започва да се появява в нас и започваме да се наслаждаваме на Гуру Крипа.

Знайте, че вие сте чеда на Бог и искайте от Него своето Божествено Наследство. Ако заставате пред него и искате само хляб и масло и по-добра кола, това е нещото, което ще получите. Търсете Него и ще Го получите и заедно с него всичките съкровища на Вселената. Гледайте на Гуру като на бог и като негово дете  вие ще участвате в богатството на Космоса. Тогава Гуру Крипа се проявява и работи във вас.

Накрая, но не на последно място, ще трябва да почакаме да дойде времето, когато Гуру реши, че е правилно за нас да получим Най-висшето и окончателно Съкровище на Себе Реализацията. Нуждаем се от вътрешна зрялост  и развитие на някои качества, които да ни помогнат да получим пълната сила на Гуру Крипа. Само Гуру знае кога сме готови. Дотогава, трябва търпеливо да чакаме и да продължаваме със самоподготовката, като правим дисциплинирана садхана и гуру сева. Когато се превърнем в последователи изпълнени с послушание и готовност, Благодатта на Гуру ще потече автоматично в нас. Не трябва да правим грешката и да заповядваме кога и колко от Благодатта на навлезе в нас. Не можем да очакваме Гуру Крипа да се адаптира към нуждите и желанията ни.  Имаме много желания и карми в себе си и понякога Благодатта може да дойде при нас като разочарование. А когато приемем тези пречки като благословия, ще ни донесат Гуру Крипа. Молете се постоянно на Гуру, за да ви помогне да следвате неговите инструкции и се предайте в неговата Божествена Личност. Най-съвършеният начин да получите Гуру Крипа е като бъдете истински последователи. Нека всяко усилие на мисълта, думата и делата в ежедневието да бъдат насочени към това.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Гуру Крипа или Благодатта на Гуру

В предишните блогове прочетохме за Благодатта на Гуру или Гуру Крипа. Тя е уникална сила, божествено благословение, великодушно излъчване от Гуру, което дава благословия на последователя за знание, за (разбиране  на смисъла на) Свещените Писания,  дълъг живот, богатство, мъдрост и най-висшето състояние, което е себереализация. Садананда, Аруни, Калияан, Махараджа Шиваджи и много други са получили изключителни благословии и знание чрез Гуру Крипа или Благодатта на Гуру. Всичко, което последователя търси да постигне в живота и много повече се постига, когато Гуру благослови последователя и Гуру Крипа потече в последователя. Гуру Крипа отстранява всички норми и закони, които оперират на висшите нива и дава на получателя блаженството на Върховното. На пръв поглед, изглежда, че това е само волята, благословията и Благодатта на Гуру,  които имат значение, а не редовната садхана, практиките, които последователят прави. Свещените писания ни казват, че няма нищо друго освен Гуру Крипа, което ни помага да постигнем съвършенство в живота.

Върховната сила взима формата на ПарамГуру, за да отведе душата обратно към Върховното Божество. Гуру е океан от състрадателност и той полива всички ни поравно с любовта и благодатта си. Защо тогава, някои от последователите изглежда трансформирани, а други не? Можем да видим, че болшинството от последователите стават жертна на техния низш аз и страдат. Те страдат от заблудата и невежеството, подлъгани от обаянието на света и личните желания. Това изглежда като една доста обезпокоителна ситуация. Свещените писания декларират, че Гуру Крипа е окончателното нещо, от което се получава всичко, което си заслужава и, че Гуру е безкрайно обичащ и раздава  любов и благодат на всички ни. Благодатта на Гуру е божествена сила, която е по-мощна дори от Философския Камък. Парас Мани (Философският Камък) превръща низшите метали в злато, докато Гуру превръща нормалния последовател в реализирано същество. Същество, което е в състояние да помага и да трансформира другите. Гуру Крипа трансформира низшия последовател в Парас мани или философски камък. Защо тогава не всички последователи се изпълват с блаженство? Къде е грешката?

Сериозното размишление върху този конкретен въпрос може да ни доведе до отговора. Когато разберем, че не е достатъчно само Гуру да даде Гуру Крипа или да излее неговата Благодат върху последователите. Също толкова, а може би дори много повече, е важно последователят да получи Благодатта. Когато последователят получи Благодат или Крипа, тя води до трансформация, метаморфоза, промяна от просто светски човек във върховно същество. Човек се обезсмъртява, когато получи Благодатта на Гуру. Той се трансформира от обикновено човешко същество в Божествено Същество.  

Лесно е да разберем този фундаментален закон. Всички ние знаем, че можем да заведем коня до водата, но не можем да го накараме да пие. Но, само когато конят пие от водата, той може да удовлетвори жаждата си. Природата ни дава изобилни пълноценни подаръци като зърнени храни, плодове и зеленчуци. Необходимо е да отидем до местата където те растат, да ги откъснем и да ги подготвим, за да ги изядем и да задоволим глада си. Необходимо е да се научим да получаваме. Върховната Сила, ПарамГуру и Природата са щедри дарители. Ние трябва да се научим  да бъде добри получатели.

Как можем да са научим да бъдем добри получатели? Можем да го направим като сме добри последователи. Любовта, състраданието и благословията на Гуру са достъпни за всички, дори и за тези, които не са последователи. Тези, които обичат Гуру и са му преданоотдадени, но не са негови последователи, също получават обичта (любовта), милостта и благословията на Гуру. Но само тези, които са последователи, получават Гуру Крипа или Благодатта на Гуру. Като сме добри последователи, можем да получим Гуру Крипа, която дава най-висшата реалност на безсмъртие, светлината и безкрайното блаженство. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Уроците на Водата, Пчелата и Елена

Духовният търсач има нужда да развие в себе си божествени качества като осъзнатост, състрадaние, способност да прощава, безпристрастност и др. Най-добрият начин за научаването на тези качества е като наблюдаваме проявата им в хората и нещата около нас. Даттатрейя забелязал много такива случки по време на неговите скитания. 

Вода – водата е обикновена. Има я навсякъде във формата на реки, езера, извори, потоци  и океана. Използва се от всички живи същества на земята и след това се възстановява и винаги я има. Никой не може да живее без вода. През милионите години, водата е отговорна за оформянето на лицето на земята. Тя е отговорна за растежа на огромните гори, дървета, растения, плодове, посеви и зеленчуци. Тя е основният фактор в оформянето на климата. Водата очиства, прочиства и освежава. Водата е нещо обикновено, но когато разберем за функциите на водата – тя изведнъж става удивителна. Тя служи на всички, но в нея няма гордост. Тече от по-високото към по-ниското.   

За Даттатрейя  водата била символ на състраданието на йогина. Състраданието на йогина тече в света много тихо и успокоително и подхранва и освежава света. Йогинът дарява със здраве, покой и радост създанията, които се обърнат към него и въпреки това остава смирен и кротък. Така, водата била Гуру за Даттатрейя. 

Пчелата: пчелата лети от цвят на цвят и извлича сладък нектар. Не смачква и не разрушава цветето. Взима само това, което й е нужно. И цветето дава с желание на пчелата, каквото й е нужно.

От пчелата, Даттатрейя научил, че трябва да взима подаяния, които са дадени доброволно и трябва да взима само това, от което има нужда за деня, а не да трупа запаси за бъдещето. Бхикша или взимането на подаяния от храна, необходима за едно хранене и не трупането на храна заедно с благословията за взимащия, е практика, която в Индия следват светците, мъдреците и духовните търсачи. 

Даттатрейя научил също така, че също както пчелата посещава всички цветя, но взима само каквото и е нужно, за да направи мед, така духовния търсач трябва да чете всички писания, но трябва да запазва за себе си това, което е нужно за неговата духовна практика. 

Еленът : един ловец преследвал елен и еленът, който бил лек и с бързи крака успявал да му избяга всеки път. Даттатрея забелязал, че ловецът започнал да свири мелодия на елена. Еленът забравил за страха си и очарован от музиката, се приближил до ловеца. Тогава ловецът се хвърлил върху елена и го хванал.

Дататрейя разбрал, че когато духовният търсач има слабост, той може да бъде разсеян (объркан) и заловен лесно. Страстите, сетивните желания, народната музика и танците отвличат вниманието и подмамват сетивата на търсача и могат да доведат до неговото падение. Като се отдава на желанията си, търсачът губи постигнатото в духовното и пада на по-ниско ниво. Търсачът, който се е изкачил от низшите гуни/качества до сатва/чистота, губи всичко и  се потапя отново в раджас и тамас (низшите качества на трескава активност и мързел).

Духовният  търсач се нуждае от еднонасочена концентрация – екаграта, за да постигне целите си по пътя. Той трябва да знае своите слабости и да внимава така, че да не загуби целта от погледа си.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Защо специална стая/ъгъл за молитва/медитация?

В повечето домове в Индия, а също и в други части на света да има стая за молитва или олтар. Това е специална стая или ъгълче, където се прави богослужение и молитва. Там се поставят снимки или образи на Бог и Гуру. Запалва се маслена лампа или свещичка, горят се ароматни пръчици и се прави боготворене на Върховната сила на Вселената.

Всяка стая в дома ни има цел. Всяка стая е мебелирана и декорирана по различен начин. Имаме всекидневна, която се използва за събиране на семейството и релаксация, спалня за почивка и сън,  кухня и трапезария за готвене и хранене. Стая за молитва или пуджа има в по-големите домове. Повечето хора по света имат ъгълче или олтар за боготворене и молитва. Тук ежедневно се прави богослужение. Тук се правят и другите духовни практики като медитация, джапа, четене на Свещените Писания, пеене и ритуали. Тук се прави и специално богослужение на празниците, рождени дни, сватби, годишнини и други церемонии на благодарност. Специални богослужения се правят и когато имаме трудности и сме натъжени и имаме нужда от утеха и комфорт от Божествения Баща и Майка. Този ъгъл на дома е специално място за всички членове на семейството.

Всичко, което имаме е дар от Божественото. Телата ни, домовете ни, собствеността ни, децата ни, семейството и приятелите са съкровища дадени от Бог. Признаваме, че Бог обитава сърцата и тялото ни. По същия начин той е обитава и дома ни. Когато душата напусне тялото, тялото се обявява за мъртво и се изхвърля. Дом в който няма ъгълче за молитва е като тяло без душа. Безжизнено е. Ъгълът с олтара или стаята за молитва е сърцето и душата на всеки дом.

Когато живеем с приемането, че Бог обитава сърцата и телата ни, ние се грижим за поддържането на вътрешна и външна си чистота. Наблюдаваме мислите, думите и делата си. Съзнателни сме когато показваме негативните си стани на гняв, гордост, похот, алчност, отмъстителност и властност. Стараем се да отстраним тези грозни страни от себе си, тъй като Богът на Творението обитава сърцата и телата ни. По същия начин, когато приемем и живеем със съзнанието, че Бог е притежател на дома ни, поддържаме дома си подреден и чист и добре поддържан. Като признаваме, че домът ни е дар от Бога и че ние просто се грижим за дома, се освобождаваме от фалшивото его и гордост произлизащи от притежанието.

Поддържането на стая за молитви или олтар у дома ни държи будни и за Вездесъщостта на Бог. Бог е всепроникващ, вездесъщ. Спомняме си за това всеки път, когато минаваме през стаята за молитва или олтара. Когато се молим или благодарим в стаята за молитви или олтара, можем да извършим и най-трудните задачи, тъй като благодатта на Бог е това, което ни носи разултатите. От нас самите си зависи да извършваме работата си по най-добрия начин, на който сме способни и да оставим останалото на Бог.

Когато се правят молитви в специална стая за молитви или олтара или ъгъл от дома предназначени за Бог, тази част от къщата се насища с лечебни вибрации. Молитвите и чувството за присъствието на Бог в това място го прави изпълнено с покой и свещено. Редовните молитви, мантра джапа и медитацията натрупва духовни мисли и висши вибрации това място. Когато сме уморени или превъзбудени или тъгуваме и потърсим утеха в това място, ще получим комфорт поради присъствието на тези вибрации. Ще се почувстваме спокойни, енергетизирани и подмладени в този ъгъл. В домове, където се прави редовно богослужение, свещените вибрации от олтара или стаята за молитви се разпространяват из целия дом и домът се изпълва с покой и обитателите са умиротворени и балансирани.

Направете си специално ъгълче в къщи за молитви, джапа и дхяна. Окуражете всички членове на семейството да правят богослужение там ежедневно. Правете семейно богослужение ежедневно или седмично. Това ще свърже семейството с лепилото на Божествената Любов и Вибрации. Семейство, което се моли заедно остава заедно. Поддържайте чисти асаната или място за сядане за джапа и медитация и не го споделяйте. Запалете свещ или маслена лампа всеки път когато се молите. Предложете ароматни пръчици и цветя на Бог. Не викайте и не използвате оскърбителни думи там. Поддържайте светостта на това място. Тогава то ще се превърне в  убежище? За вас и ще откриете покой и комфорт всеки път, когато имате нужда от него.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Ненасилие на нивото на обществото

На нивото на обществото и нацията, безконтролното увеличаване на мераците и битката за престиж, власт и нуждата на доминираме на другите води до насилие. Образованието ни е нагласено да имаме за ценност увеличаване на информацията и приходите. Стремим се към по-отговорни работи с по-големи заплати. Стандартът на живеене се покачи. Насилието и престъпленията също. Имаме много собственост, но живеем в страх от насилие, което ни преследва постоянно.

Обществото е направено от групи. Всички промени в обществото трябва да дойдат от индивида, вътре в групата. Образованието, което е основна нужда, на която се основава растежа и развитието, трябва да подчертава ненасилието и мира. От млада възраст трябва да бъдем учени да почитаме живота и живото. Където има уважение към живота, ще има и ахимса. Цялото творение (света) е с божествен произход. Ние всички сме деца на Бог. Ние сме част от едно Космическо тяло. Когато е наранен палеца на крака, плаче окото. Тези истини трябва да бъдат преподавани в училище с примери за глобалния напредък и глобалните катастрофи. Когато една част от света напредва икономически, другите споделят ползите. Когато една страна е подложена на бедствие, предизвикано от човека или природата, страданието и недостатъците на тази част ще имат ефект върху другите части на света, под формата на намаляване на продукцията  и износа, нарастване на болестите, икономическа криза и др.

Децата трябва от ранна възраст да бъдат учени да решават проблемите с обсъждане, а не с юмруци. Когато се научат да интегрират мисъл, дума и дело, ще има естественост/спонтанност в техния характер и търпение, което помага за ахимса да разцъфти. Уважение на мнението на другите, хармонизиране на разликите и ненасилствени разрешавания на разликите ще ни помогнат да овладеем низшите си качества

Покой, удовлетвореност и задоволство в живота се появяват, когато работим за човечеството и за по-висши каузи. Децата трябва да бъдат учени и тренирани да служат на обществото и нуждаещите се от ранна възраст, за да могат да имат лична опитност с тези истини. Уважението към природата и признателност към творението ще осигурят това, че децата ще се научат да използват ресурсите и няма да развалят и замърсяват природата. Когато има напредък в разбирането и истината, ахимса, ненасилието процъфтява.

Светът ни е преживял наскоро много войни и живее в сянката на идващи войни. Те са довели да много ужас и смърт. Как да съгласуваме войната и ахимса? В Бхагават Гита, Шри Кришна учи на ахимса. Той също така нарежда на Арджуна да се бие и разруши Кауравите и тяхната огромна армия. Това означава убиването на хиляди войници, а това би разрушило техните семейства. Тази заповед на Шри Кришна противоречие ли е?

Прост пример от ежедневието ни помага да разберем. Когато човек се разболее, докторът понякога трябва да отреже заболялата част, за да спаси тялото. Такава операция е ахимса. Това е следване на дхармата на доктора за най-доброто на пациента. Дуриодхана от кауравите и неговата група били като раково образование. Те трябвало да бъдат отрязани, за да се спаси обществото. Дребните лечения не могли да унищожат злото като силния и гладен за битки Дуриодхана. Ако хората като него не бъдат отстранени, обществото ще се дезинтегрира и добрите хора ще страдат. Шри Кришна искал да се следват тези закони на Дхарма и Ахимса, макар че цялата война била пълна с кръвопролития и клане.

Като индивиди ние не отговаряме на насилието с пистолети, пушки и оръжие. Можем да се справим с насилието с ахимса, мир и не навреждане. Но ниво нация, правителството не може да си позволи сигурността на нацията да бъде застрашена. Трябва винаги да е готово да пази сигурността на нацията от всичко и всеки. Ахимса следва да бъда разбирана в нейната пълнота. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Ненасилието на нивото на личността

Ненасилие означава да не навреждаме на живите същества. Това означава да не увреждаме всички същества, на всички възможни нива. Ахимса или ненасилието следва да се практикува на всички нива, на нива на мисъл, реч и физическо ниво. Казва се, че ахимса е най-великата дхарма. Когато има насилие у дома или в обществото, нацията е емоционално неуравновесена. Напредъкът и просперитетът се забавят когато не се следва ахимса. Нехаресването се превръща в гняв и ненавист, а те се превръщат във вербално и физическо малтретиране на ниво на индивида, дома и обществото. Това от своя страна води до отмъщение, страх и злоупотреба с власт, които в края на краищата разрушават мира и напредъка в обществото и света.

В дефиницията за ахимса има известна относителност. Зависи от условията и мотива. Ножът, използван за отмъщение, е насилие. Ножът, използван от хирурга за да отреже малко нездрава тъкан, е ахимса. Той прави служене или сева. Където има мотив за увреждане или да се предизвика болка – това е насилие. Където загриженост, възпитание или обслужване, като мотив  това е ахимса липса на насилие. Да се обиждаме един друг е  насилие. Но когато майката вика по детето, за да го спре да връхлети в опасност, е ахимса. Да казваме истината, за да предизвикаме тъга или болка у друг човек, това е насилие. Да кажем невинна  лъжа, за да спасим другия от опасност, е ахимса.

Ако ахимса означава да не използваме оръжие или насилие, как тогава да се пазим? Прочетете тази история която показва как:

Една могъща змия живяла на края на гората. Тя имала плашещ вид и била дълга и силна. Съскала свирепо. Ако някой минале на близо, тя ги нападала и го хапела. Хората, които живеели в околността, били ужасени от нея. Едни ден мъдрец минал оттам. Змията била впечатлена от  сиянието и покоя на лицето на мъдреца. Докоснала краката му и поискала благословията му. Мъдрецът казал на змията, че ако иска да живее спокойно трябва да изостави насилието. Не трябва да хапе, вреди и убива хората. Мъдрецът благословил змията и си заминал. От този ден змията решила да не хапе и убива никого.

След няколко дни селяните забелязали, че змията е спряла да съска. Когато хората минавали, без да съска и да хапе, тя си лежала спокойно на слънцето. Скоро, няколко деца от училището дошли наблизо, за да я наблюдават. Те забелязали, че тя не реагира. Новината се разнесла из селото. Един ден група деца хвърлили камъни по змията и я ударили. Змията не съскала и не отвърнала на насилието. Децата станали по-уверени и  я засипали с камъни и почти я убили. Змията успяла да допълзи до дупката си и да се скрие, за да си спаси живота. Лежала там много дни, наранена и кървяща без храна, тъй като не можела да излиза да ловува. Лежала си змията и умирала, когато отново минал същият мъдрец. Видял състоянието на змията и бил ужасен. Докоснал я с любов и тя се възстановила. Попитал змията: защо си в такова ужасно състояние? Змията отговорила: Велики, следвах твоите заповеди. Ти ми каза да спра с насилието. Когато станах мирна, бях атакувана от селяните и те почти ме убиха. Как бих могла да бъда в покой и да следвам ахимса? Моля те научи ме. Мъдрецът отговорил: съскай. Не съм ти казвал да не съскаш!

Също като змията ние трябва да имаме покой в сърцето, но трябва да се научим да съскаме, когато другите имат насилнически намерения към нас. Като ни видят, че съскаме, те ще стоят на разстояние.

Насилието се появява, когато има чувство за разлика между хората. Не изпитваме чувство за насилие към тези, които са истински свои. Майката няма чувства за насилие към детето си. Едва когато сме наистина установени по духовния път и чувстваме любовта на Бог в себе си, ще бъдем в състояние да изоставим насилието. Когато виждаме, че целият свят е отражение на Бог, няма да има насилие в обществото и нацията. Само човекът на Бог може да живее в мир, без дори да съска.

---

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Да разбираме другите

Гледаме другите и ги преценяваме по начина, по който изглеждат. Когато някой проговори, преценяваме го по речта му. Харесваме или не харесваме някого спонтанно, заради цвета на кожата, косата, фигурата, типа на обувките, които носи. Когато преценяваме и осъждаме другите, не можем да ги разберем. Когато осъждаме, нас също ни осъждат, и най-често оставаме неразбрани. За да имаме връзки, основаващи се на доброта и любов с партньора, семейството, приятелите и в работата, е необходимо да спрем да съдим и да започнем да разбираме.

Нищо не е това, което изглежда на пръв поглед. Не бихме могли да разберем някого от няколко сесии на срещи или разговори. Много бързо по време на първата ни среща с някого, ние слагаме етикети като умен, глупав, интелигентен, нацупен, весел, тъжен и т.н. Като не направим усилие да ги разберем, ние се само-осъждаме. Настроенията и емоциите ни не са стабилни дори в продължение на един единствен ден. Събитията от деня ни правят щастливи или навъсени, ядосани или потиснати. Преодоляваме ги и отново ставаме нормални. Погрешно е да преценяваме и осъждаме или да ни преценяват и осъждат по временните ни настроения или когато живота ни е залюлял във въртележката си.

През различните стадии от живота ни като дете, тийнейджъри, млади, зрели и стари хора ние сме различни. Всеки стадий на живота ни води до различен подход към живота и развива в нас различни качества. Физическата сила, невинност, свежестта в подхода, менталната зрялост, интелектуалния растеж, емоционалната стабилност и мъдростта нарастват с различни темпове през различните фази на живота ни. За да познаваме и разбираме човека, е необходимо постоянно да се опитваме да го разберем през продължителен период от време и да изоставим осъждането. Следващата история е един добър пример:

Имало едно време един мъдър мъж, чиито синове не били зрели и мъдри и той искал те да се научат да разбират събитията и хората и да не осъждат прибързано. И така, изпратил ги да наблюдават едно голямо мангово дърво, което растяло на голямо разстояния близо до планината и да му кажат каква са разбрали, когато се върнат.

Първият му син отишъл през зимата, вторият през пролетта, третият през лятото, а най-младият точно преди есента. Когато се върнали, бащата ги събрал и поискал да му опишат какво са видели.

Първият син казал, че в манговото дърво няма нищо красиво и е усукано и чепато. Не си заслужавало дългото пътешествие, за да се види това дърво. Вторият син казал, че вероятно по-стария му брат е бил сляп, когато е гледал манговото дърво, тъй като когато той видял дървото през пролетта, то било пълно със зелени и златни листа, пъпки и имало изкусителен аромат. Било символ на велико бъдеще. Третият брат казал, че манговото дърво било великолепно и пълно с листа и зелени манго. Много птици и малки животинки намирали подслон в короната му. Да си почиваш в сянката на дървото на хладния бриз било райско. Вероятно братята му не били забелязали цялата истина за реалността на дървото. Последният син казал на братята си, че са идиоти и са родени слепи, тъй като не могли да видят дървото, огънато от сочните златни плодове и да се наслаждават на щастливото чуруликане на птиците и бръщолевенето на маймуните в клоните му. Дървото било истински рай за хората, птиците и животните. То било символ на живота и задоволството.

Избухнал скандал между братята, като всеки наричал с грозни имена другите и твърдял, че той е видял истината. Мъдрецът ги спрял и им обяснил, че каквото са видели е правилно и вярно, но непълно, тъй като всеки един от тях бил видял само по един сезон от живота на дървото. Обяснил им, че не е възможно и не е правилно да преценяват дървото или което и да е друго нещо, или човек само по един сезон. Възможно е да познаем и разберем същността на човека или на което и да е друго нещо само когато сме с тях през всичките сезони на живота, по време на радост и тъга, през сезоните на болка и удоволствие, на подем и упадък. Ако изоставим дървото или човека през зимата, няма да видим красотата му през лятото, растежа и зрялостта през следващите сезони.

За да разбереш един човек, е необходимо да упорстваш през всички трудни моменти на живота му с вярата, че ще дойдат по-добри времена. Всеки човек има история, скрита болка, която го оформя. Когато подходим към него с разбиране, той може да ни разкрие истинският си аз. Това ни води до нови уроци в разбирането на другите и на себе си и нови уроци за живота. Това богатство и съкровище не може да бъде получено от книгите, а само от личната ни опитност с правилния подход. Когато подходим към другите с такова разбиране, плодовете са любов и състрадание и животът ни е пълен с любов и обещания за по-добри времена. Един от най-добрите  резултати от този подход е разбирането на нас самите.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Защо се случват лоши неща на добри хора?

„Аз съм толкова добър човек, но въпреки това страдам”. Той е толкова порочен (зъл) човек. Как така, той е толкова богат и се наслаждава не живота си? Редовно чуваме такива твърдения. Сякаш повечето добри хора в света страдат, а злите и порочните процъфтяват. Наистина ли е така?

Когато се вгледаме внимателно в хората, виждаме, че всеки страда. Няма значение дали е добър или лош. Всички страдат по един или друг начин. Такива въпроси относно страданието са безмислени. Просто, защото човек е добър, не означава, че няма да страда.

Нека да разберем какво е „добър”. Човек, който работи и храни семейството си, просто изпълнява дълга си. Той не е добър. Когато върнем услугата, ние не правим нищо специално. Това е просто отплата. Когато помагаме и служим на другите в обществото, просто за да им помогнем, без очаквания, тогава ние сме добри. Човекът е божествено създание, което е на ваканция като човек. Не би трябвало да забравяме истинската си природа. Когато изпълняваме действия, които утвърждават истинската ни природа, ние сме добри. Една случка от живота на Намдев илюстрира тази истина: един път, когато Намдев току-що се бил изкъпал, един дързък селянин го наплюл. Намдев е върнал обратно в реката и отново се изкъпал, и отново излязъл. Не казал нито дума. Селянинът го наплюл отново. И отново Намдев отишъл да се изкъпе. И селянинът го наплюл отново. Това се повтаряло, докато Намдев се къпал 108 пъти. Селянинът осъзнал грешката си и се поклонил в краката на Намдев. Намдев му простил, тъй като той бил осъзнал истинската си природа, че той е Атман. А Атман е отвъд обидите. Това е най-висшата възможна добрина.

Необходимо е да осъзнаем истинската си природа, за да бъдем добри. Истинската добрина е качество на Върховната Сила. Когато ние се идентифицираме с тази Сила и осъзнаем тази Сила вътре в нас, ние ставаме добри. Не правим разлика между човеците и служим на всички с най-висши намерения. Когато с появи копнежът да служим на другите без очаквания, добрината в нас започва да изплува. Когато следваме практиките на Мантра Джапа, Медитация и Бхакти, добрината ни се усилва. Когато изпълняваме всичките си действия с любов към Бог и Човечеството, се появява пълнота и сила в добрината ни.

Какво е страдание? Всички хора по света страдат. Страданието не избира някого конкретно. Страданието ни може да се дължи на действията ни в миналото. Колкото и  добри да сме в този живот, ако сме посяли тръни в предишните си животи, не може да очакваме да пожънем жасминови цветове в този. Страданието в света се дължи на болка, болести и осакатени тела. Но степента на тъгата и мъката е напълно субективна. Ние можем да имаме огромни богатства, но страдаме, защото никой не ни намира за важни. Можем да имаме много власт, но не всеки човек приема власттта ни и ние страдаме. Осакатеният човек може да има физически дискомфорти до известна степен, но когато преодолее недостатъка си и постигне целите си, той е щастлив и не чувства страдание. Страданието идва и когато ни насилват да правим неща против принципите и етиката ни. Един светец би се подложил на всякакви степени на личен дискомфорт вместо да предизвика болка в другите. Той страда само когато не може да помогне на другите, които са в нужда или страдат.

Нашата бхакти или любов към Бог ни пази от страданието. Ние приемаме ситуациите и случките (в живота) като Воля на Висшата Сила и сме в състояние да се включим към ресурсите и енергиите на най-висшите нива и да продължим напред. Това, което за един е страдание за друг не е. Бхакта е предпазен от любовта на Бог и от по-висшите цели на живота, който той живее. Добрият човек не страда. Когато добра мисъл навлезе в ума му, той е щастлив. Когато обстоятелствата не са благоприятни, той ги приема като воля на Бог и отново е щастлив. Страдаме само, когато правим компромис с добрината си. Следователно, трябва да бъдем силни в нашите убеждения. Тогава – няма страдание.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Уроците на врабчето и девицата

За тези, които могат да наблюдават, Природата е най-добрият учител. Природата ни учи на удивителна мъдрост и познания, и духовният търсач може да получи безценни уроци за духовния си път и живота. Продължаваме с уроците, научени от Даттатрейя, докато бродел из горите на Индия, като наблюдавал случващото се около него.

Птицата с жертвата: по време на своето бродене Даттатрейя наблюдавал едно врабче с храна в човката си. Той видял как врабчето летяло като обезумяло, за да избяга от гонещата го по-голяма птица, която го преследвала. По-голямата птица атакувала врабчето и го кълвяла, за да му задигне храната. Като разбрало, че врагът е по-голям и по-силен, врабчето инстинктивно изпуснало храната и се освободило от преследвача си. След това кацнално на едно клонче и зачуруликало в облекчение и било в покой.

Като наблюдавал врабчето и неговия преследвач, Даттатрейя разбрал, че когато човек гони материалните удоволствия и желания, той ще бъде преследван и атакуван от много, тъй като хората жадуват и живеят само за светски удоболствия и желания. Така, ще му се налага постоянно да се среща с противопоставяне, конкуренция и антагонизъм. Ако се научи да преодолява жаждата за светски желания, ще бъде оставен на мира от другите, тъй като вече няма да има надпревара за материалните неща. Когато врагът е по-силен, не трябва да се стискаме за собствеността си- Даттатрейя осъзнал, че изоставянето и преодоляването на желанията е единственият начин да постигнеш мир в света.

Тази истина за изоставянето важи не само за материалните желание и собственост, но също така и за силните емоции. Когато силна емоция ни обхване, не е умно да се борим с нея в този стадий. По-добре е да наблюдаваме и да бъдем безпристрастни свидетели на бурята, създадена от тази емоция в ума ни. Когато постъпим по този начин, енергията свързана с тази емоция се успокоява след известно време. Ако ние се поддадем и реагираме веднага, ще предизвикаме разрушение в себе си и другите. Винаги съжаляваме, когато си позволим да реагираме неразумно.

Духовният търсач се нуждае систематично да изгражда основата на себе-контрола и себе-изследването си. Трябва да се стабилизира и да бъде балансиран. Той се нуждае да научи да преодолява и да балансира водовъртежите и бурите в ума му. Иначе неговата садхана няма да бъде успешна и той ще става жертва на всяко преходно желание и собственост/притежание. Необходимо е да наблюдаваме себе си и да приемем ограниченията и недостатъците си, за да се научим как да ги преодоляваме и да станем по-силни. Ако не го направим, ще изоставим духовните си практики още в ранните стадии на садханата.

Девицата: едно младо момиче, което си било у дома само, научило Даттатрейя на ценен духовен урок. Той наблюдавал младо момиче, което си било само в къщи, когато дошли неочаквани гости. В Индия, има традиция,  „атхити дево бхава”, което означава, че  гостите са божествени и домакинът следва да се се погрижи за нуждите им с уважение и почести.  Момичето трябвало да приготви храна за всички. Трябвало да начука ориз преди да започне да готви. Докато чукала ориза гривните й издавали шум. Тя не искала да пречи на гостите си и махнала всички гривни, с изключение на две от китките си. Когато отново започнала да чука ориза, двете гривни се удряли една в друга и пак вдигали шум.  Така тя махнала още по една и останала само с по една гривна на всяка ръка.  Тя вече била в състояние да работи безшумно и без да пречи на гостите си.

Даттатрейя веднага разбрал, че човек трябва да върви по пътя към Бог сам. Когато няколко духовни търсачи живеят заедно, много нежелани клюки се случват. Това предотвратява еднонасоченото усилие в ежедневните практики. Дори и един другар/придружител може да създаде умствен шум и неспокойствие. Духовният търсач трябва да живее в усамотение, за да прави практиките си добре. По пътя е необходима велика тишина. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Шиваратри – Нощта на Благословението

Махашиваратри, свещеният ден за богослужение на Бог Шива тази година е на 20-ти февруари 2012. Историята на този празник е очарователна. След като я научим, ще разберем нуждата и важността да се подготвим за боготворене на Бог Шива и за получаването на Неговата Благодат на този ден.

Сати Деви, дъщерята на ДакшаПраджапати се венчала за Бог Шива, след като изпълнила тапас и аскетични практики. ДакшаПраджапати не харесвал Бог Шива и бил настроен срещу него. За да обиди Бог Шива, той организирал велика ягна, на която не поканил Бог Шива. Сати Деви отишла на ягната, но била обидена от постъпката на Нейния баща. Като видяла неуважението на баща й към Нейния Съпруг, Бог Шива, Тя била натъжена и разгневена. Тя извикала огъня на тапас, или на аскетизма, вътре в Себе Си и изоставила тялото си, което било й дадено от Нейния баща. Нанди съобщил за тази трагедия на Бог Шива, който изпратил Вирабхадра  да разруши ягната. Бог Шива бил покрусен от смъртта на Сати Деви, той понесъл Тялото Й на рамото си и се скитал из Акаш(пространството) в продължение на хиляди години. След това се върнал на Земята, като ходил по местата където била живяла Сати Деви. Тъгата и болката на Бог Шива били безкрайни и Той не искал да изостави мъртвото тяло на Сати Деви. Бог Нараняна (Вишну) видял, че Творението се разваля от липсата на внимание от страна на Бог Шива и се захванал да оправи нещата. Със собствената си санкалпа или намерение, Той изпратил Сударшан Чакра, която нарязала тялото на Сати Деви на 52 части и всяка една от тях паднала на различни места и образувала на тези места Шактипит. Тъй като мъртвото тяло на Сати Деви било нарязано на парчета от Бог Нараяна, Тя също така се нарича Нараяни. Шактипитите са мяста изпълнени с енергии на които се прави богослужение на Майката Богиня – Нараяни.

Тогава Бог Шива започнал период на дълбока медитация и Майката Богиня се преродила като Парвати, дъщерята на Химаван – Кралят на Хималаите. Тя изпълнила тапас и се венчала с Бог Шива. Шиваратри е денят на тяхната сватба – денят, когато Шакти, Универсалната Сила се съединила с Бог Шива. Когато тялото няма Шакти, то се превръща в Шава – труп. Шакти дава на тялото сила и го прави Шива или Съзнание.  В този светла и свята нощ Бог Шива прегърнал Шакти/Парвати и се слял с Нея. От сливането между Шива и Шакти, благословиите, силите и сиддхите бликнали от Бог Шива. Боговете Асурите, Демоните и хората получили от тях, според природата, нуждите и готовността си да получават. Всички, които търсели сливане с Шива Съзнанието, били наградени с дарове - сили и сиддхи. Така, на този ден, ние се изкъпваме, храним се с лека храна от мляко и плодове и се фокусираме върху Шива и Шакти през целия ден и боготворим Шива. Когато сме подготвени, Благодатта на Бог Шива и Шакти потичат в нас и ние сме благословени.

Фестивалът МахаШиваратри е ден и нощ на богослужение на Бог Шива. Бог Шива е Прастарата Първична Енергия , която подържа равновесието във Вселената. Когато Бог Шива се слее с Шакти, той е създателят. Във формата на МахаКаал, Той е разрушителят на всичко създадено. Бог Шива е МахаЙоги. Той е МахаДева. Той е Чандрашекар. Той носи реката Ганг в косите си, а също така и Луната. В Неговия танц Тандава,  Той разкрива Първичното Зачатие, Поддържане и Разрушаване. Той е Агхори. Той е Дакшинамурти – Ади Гуру.

На този ден МахаШиваРатри, ние, последователите на пътя на Кундалини Маха Йога трябва да фокусираме ума си върху ПарамГуру, който е всъщност форма на Бог Нараяна, Бог Шива и Шакти и да правим джапа и медитация със Мантрата СитаРам. Рама Мантрата е много мила на Бог Шива и той прави постоянна джапа с Рама Мантра. Рама Мантрата носи енергиите на Бог Нараяна, тъй като като Рама е инкарнация на Бог Нараяна. Боготвореното на Бог Нараяна дарява с Благодатта на Деви Нараяни.

И така, ние трябва да подготвим тялото, ума и душата си, за да получат Благодатта на Бог Шива и Шакти. След като се изкъпем, обличаме чисти и свежи дрехи и запалваме маслена лампа или свещ. Предлагаме на Бог ароматни пръчици. Сядаме на асаната и мислим за ПарамГуру, Бог Шива и Шакти и правим джапа със СитаРам Мантрата. Маа Сита е самата Шакти, а Рама е ПараБрахман – абсолюта. Умственото и емоционално се предаваме на Божественото и правим джапа. Самият Бог Шива е казал на Деви Парвати, че Рама Нама дарява всички съкровища на Вселената, включително Знанието за Аза и Окончателната Благодат. Нека да уважим съвета, който Бог Шива ни дава. Нека да правим СитаРам Мантра и да получим благословията на Бог Шива и Шакти. 

 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Уроците на Пингала, майстора на стрели и играещото си дете

Продължаваме с уроците, които Бог Даттатрейя научил от наблюденията си върху природата. Когато живеем осъзнато и осъзнаваме случващото около нас, взимаме поука от природата, която ни помага да вървим по божествения път  по-лесно.

Пингала - един ден Даттатрейя наблюдавал проститутката Пингала. Тя се била облекла добре и чакала с нетърпение определен клиент да дойде, за да може да задоволи похотта си и да получи щедра награда от него. Тя го чакала до късно през нощта. Той не дошъл и тя била много разочарована. Размислила върху действията си и била възмутена от себе си. Тя се почувствала глупаво, че чакала своя клиент и пренебрегнала Божествения Дух в себе си. Тя разбрала, че похотта и очакванията водят само до разочарования в живота и че медитацията върху божествената душа/дух води до покой и вечно блаженство. На върха на страданието й в нея се появили непривързаност и мъдрост. Тя обърнала осъзнатосттта си навътре и била способна да отреже привързаността си към похотта, клиентите и богатството. В нея се случила голяма трансформация и тя се фокусирала върху Бог вътре в нея. Чрез това разкаяние тя се сдобила с благословение.

Като я наблюдавал Даттатрейя разбрал, че мъдрецът трябва да отхвърли съблазънта на Сиддхите, тъй като такива дребни сили биха могли да  заблудят и отвлекат вниманието на духовния търсач от крайната цел. Той също така научил, че да чакаш другите да направят нещата, от които имаш нужда, ще те води винаги до разочарование и болка. Разбрал, че отхвърлянето и вътрешното съзерцание  са единственият начин да реализираш безкрайното блаженство и радостта в себе си. Вивека и Вайрагия – знанието и непривързаността са нужни, за да можеш да излетиш свободно и да достигнеш до светлината вътре.

Майсторът на стрели: един път Даттатрейя минал покрай майстор на стрели. Даттатрейя забелязал, че майсторът на стрели бил напълно фокусиран върху изготвянето на остра стрела. Неговата концентрация била толкова интензивна, че изобщо не му отвлякло вниманието минаващото цветно, шумно и радостно кралско шествие. Даттатрейя разбрал, че когато духовният претендент е концентриран върху своя Аз, той не съзнава света. Той е напълно абсорбиран в светлината вътре в него. Примамките и изкушенията на света и цветистата светска веселба не могат да го разсеят. Майсторът на стрели напомнил на Дататрейя значението на саттвагуна и ненарушимата еднонасоченост, екаграта, която е от съществено значение за търсача. Еднонасоченото фокусиране и концентриране на ум и поглъщащото съзерцание на аза е единствена тайна на успеха по духовния път.

Играещото си дете: малкото дете е релаксирано и игриво. То няма его и не си спомня болките от миналото или плановете за бъдещето. Живее в момента. Тъй като не знае слава и позор, то не таи злоба срещу никого. Няма напрежение и конкуренция в играта му. Живее и си играе в истинска чиста радост. За него животът е забавление и празник. Щастието му извира отвътре. Не зависи от някакъв външен фактор или условия.

Даттатрейя разбрал, че мъдрецът с перфектно просветление е подобен на играещото си дете. Щастието и удовлетворението му извират отвътре. Духовният път е пълен с любов, радост и празнуване. Духовният търсач трябва да внимава и да не дава тежест на егото. Егото разрушава чувството за удовлетвореност или сантош. Усещането за удовлетвореност е важно качество за духовния търсач. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Уроците на нощната пеперуда, слона, мравката и рибата

Веднъж като бродел в гората в търсене на духовно знание, Яду видял Бог Даттатрейя. Даттатрейя бил лъчезарен и блажен и Яду го попитал кой e и какво прави в гората. Той освен това искал да научи и тайната на вътрешната лъчезарност и удовлетвореност на Даттатрейя.

Даттатрейя отговорил, че той е Авадхут. Авадхут е човек, който е свободен от всички привързаности към материалното. Неговото блаженство и удовлетвореност били резултат от себереализацията. Даттатрейя живеел в мир с Природата, наблюдавал природата и бил придобил мъдростта си от (изучаването) на Творението. Той описал уроците, които научил от 24 божии Създания. Уроците, научени от  нощната пеперуда, слона, мравката и рибата, са:

Нощната Пеперуда: Даттатрейя често наблюдавал как Нощната Пеперуда била изкушена от блясъка на огъня и искрите, които излизали от него. Подмамена от топлината и заслепена от огъня, нощната пеперуда отивала все по- близо до огъня, докато накрая един ден изгаряла в него и умирaла. Повечето хора са като нощната пеперуда. Те са изкушени от блясъка на материалния свят, отиват все по-близо и по-навътре и се хващат в мрежата му. След това те попадат в безкраен цикъл на прераждания. Техните желания ги водят до себе-разрушение. Такова поведение е много различно от поведението на мъдрия човек. Мъдрият човек зърва огъня на мъдростта и изоставя всичко друго, скача в него. Резултатът от това е, че изгаря илюзиите си, че той е един ограничен аз и осъзнава, че е Подобен  на Върховната Сила.

Слонът: дивите слонове в гората са трудни за залавяне. Ловците на слонове обаче знаят трик, с който лесно хващат огромните животни. Те препарират  женски слон и го оставят на място, от където често минават мъжките слонове. Похотта подмамва мъжките слонове в капана, където ги хващат лесно. По подобен начин хората се поддават на съблазняване от противоположния пол. Тогава, човек се поробва и привързва с веригите на желанието, страстта и  сляпото увлечение. Тези, които ходят по духовния път, трябва да полагат специални грижи, за да не попаднат в капана на похотта. В тази примка лесно се хващат всички. Търсачите на себереализация трябва да са свободни от похот. Филмите, снимките, историите с порнографски характер трябва да се избягват. Дори  постоянното мислене за другия пол отклонява енергиите по посока на похот и дърпа надолу и назад човека от еднонасоченото търсене на Бог.

Мравката: мравката е неуморен работник. Тя никога не губи кураж от трудностите и пречките в работата й - да търси храна и да я носи в мравуняка. Предолява всякакви затруднения и работи, за да събере максимално количесво храна. Йогин, който иска да се слее с Бог, ще срещне много трудности и пречки по пътя си. Подобно на мравката, той трябва да ги преодолява неуморно и да се стреми напред.

Мравката ни учи и на друг урок. Мравката се запасява постоянно с храна. Съхранява големи количесва храни, които нито яде, нито дава на другите. Поради това по-големите и по-силни същества са изкушени да плячкосват мравуняка и да откраднат от мравката събраната храна.  При това приключение има загуба на живот за мравките и загуба на храна. Като наблюдавал мравките, Даттатрейя научил, че когато човек трупа много съкровища, храна и собственост, се превръща в жертва на грабеж и кражба. Той и неговото семейство могат да загубят живота си по време на такъв грабеж.

Рибата: Даттатрейя научил два урока от рибата. Има много храна във водата, но рибата е изкушена от тлъстия и вкусен червей, който се клати във водата. Когато рибата отиде да хване червея, се хваща на кукичката на въдицата. Жадуването за  различни храни с възхитителен вкус е голямо падение за човека. Когато езикът е под контрол, всички други сетива могат да се контролират лесно. Рибата никога не напуска дома си. По същия начин, Йогинът не трябва да губи от погледа си това, че е Божествен и трябва неуморно да се стреми да постигне истината.

  

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Арджун – Сакхия Бхакти

Арджун, третия брат от петте братя Пандави бил сръчен стрелец с лък и велик воин. Шри Кришна  бил негов братовчед и те са били на една и съща възраст. Връзката между тях  била връзка между най-добри приятели. Арджун  имал Сакхия Бхакти към Бог. Бог  бил неговият най-добър приятел. За Арджун, Шри Кришна не бил само неговият най-добър приятел, но също така и водач, философ, спасител и Бог. Шри Кришна изиграл основна роля в живота на Арджуна, като го напътствал и го учел. Връзката между тях е връзка между Душата – Дживатма и Супер Душата – Параматма. Връзката между Душата и Бог е също толкова стара, колкото самото време. След първоначалното разделяне, душата трябва са се слее отново със Супердушата. Връзката между Арджун и Шри Кришна показва този процес.

Арджун е трябвало да се изправи срещу безкрайни проблеми през живота си заради враждата с неговите братовчеди Кауравите. Шри Криша е бил най-добрият му приятел и негов спасител и те били неразделни. Във всеки случай, когато Арджун се нуждаел от помощ, Шри Кришна идвал, за да го спаси. Той напътствал Аджун в неговото образование и покрепял неговите игри и съревнования, като го пазил, когато бил в изгнание или в опасност. Той оженил сестра си Субхадра за Арджун. Когато започнала великата война между Пандавите и Кауравите, той бил посредник за мира, а когато преговорите се провалили, той бил колесничар на Арджуна. Когато Аржудна се обезсърчил и не желаел да се бие, той го научил на безсмъртната Багават Гита насред бойното поле. Багават Гита е върховното учение на Бог, което е дадено чрез Арджун на цялото човечество за идните векове. Душата преминава през многобройни цикли на раждане и смърт и е уловена в една илюзия. Само когато Върховната Сила реши да спре болката и страденията на душата, Бог разкрива светлината на истината и Арждун е могъл да види Върховната Сила и реалността на Истината за Живота.

Защо Шри Кришна избрал Арджун да получи Върховната Истина от Бхагават Гита? Пандавите са били пет братя, и Бог спокойто е можел да избере някой друг от братята. Ако воденето на война била основната цел, Бхима би бил един чудесен избор, тъй като той жадувал за отмъщение. Ако целта на голямата война била разрушаване на адхарма и възстановяване на дхарма, Юдхиштира  би бил чудесен избор. Но бог преднамерено избрал Арджуна. На Бхима не му достигали качества, за да се учи на йога и себе познание, тъй като му липсвала способността да се себеконтролира и в него имало животинска прибързаност и базразсъдство. Такъв човек не е подходящ да получи и проумее Свещената Песен. Юдхиштира вече бил твърде напреднал в йога и да му се даде на него би било ненужно излишно.  Нивото на духовно развитие на Арджуна било между това на Бхима и Юдхиштира. Той бил преодолял низшите си инстинкти, но не бил достигнал фините нива на Йогин. Той имал нужната квалификация, за да преодолее своите недостататъци и да издигне достойнствата си до реалността на Божественото, което е и целта на Живота.

Арджун бил Махарати – велик воин. Той победил външните си врагове и, също така, се борел и преодолял и вътрешните си врагове. Куражът и способността да се изправи с лице пред себе си и да преодолее недостатъците си е необходимо качество за схващането на Бхагавад Гита и за прилагането й на практика. Следователно, Бог избрал Арджун като ефективен инструмент, за да получи и предаде възвишените  учения на Бхагават Гита. Шри Кришна казал на Арджуна: Арджуна, ти си най-близкият ми Бхакта и най- любим приятел. Това е причината да те уча на това Върховно и Тайно Учение. Бог оценил и наградил Арджун за неговата Сакхия Бхакти. Арджуна бил върховен Бхакта. Той безрезервно се подчинявал и бил с чисто сърце. Но да бъдеш преданоотдаден не е достатъчно, за да получиш най-висшите учения. Шри Кришна използва думата „митра” за приятел. Приятелят не се страхува. Това го прави перфектен получател на Върховното Знание.

---

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов