Времето е скъпа стока. Денят има винаги 24 часа за всеки
от нас, нито повече, нито по-малко. Броят на часовете от деня е един и същ и за
богатия, и за бедния, за младия и за стария, за мъжа и за жената, за работещия
и за мениджъра. Всички ние разполагаме с едно и също време за работа, постигане
на целите, сън, радост, медитация и т.н. Напредъкът ни зависи от това колко
добре си подреждаме приоритетите в работата и почивката и как извършваме
важната и спешна работа спрямо работата, която не е нужна, но която ни доставя
удоволствие.
Част от човешката природа е да отлага работата,
която е важна, но която не харесваме и
да се отвръщаме от нея и да се заемаме с активности, които не са важни, но
които ни доставят удоволствие. Това се нарича отлагане и мотаене, и с това ние
се самозалъгваме, че сме много заети и нямаме време за цялата работа, която ни
е доверена. Работата, която включва отговорност и подотчетност, която в нашите
очи е негативна и изпълнена със стрес, винаги се отмахва настрани, в ъгъла и
започваме да се занимаваме с безкрайни дреболии без значение в живота ни.
Не признаваме пред никого
истината, че се мотаем и отлагаме, но вътре в себе си знаем, че по
собствена воля сме мързеливи. С напредването на времето това вътрешно знание
започва да се превръща в тревожност и стрес. Ставаме импулсивни и започваме да
работим още по- неорганизирано. Намалява личната ни продуктивност и нараства
чувството ни за вина, намалява самочувствието и себеоценката ни и започваме да
обвиняваме другите за това. Семейството и колегите в работата започват да ни се
мръщят, когато ни срещнат, защото ние не
постигаме поставените цели заради мотаенето и отлагането. Да разгледаме
сега една случка за отлагане и мотаене:
Имало едно време един Гуру, който живеел в ашрам на края
на гората. Имал няколкостотин ученици, които учели при него. На поверените на
неговите грижи млади мъже се давали различни задачи за поддържането на
управлението на ашрама и хората в него. Един ден група млади мъже били
изпратени в гората, за да събират дърва за огън. Един от тях намерил дърво без
листа. Бил много щастлив, че дървото е умряло и сухо и било много добро за
горене. Нямало нужда да се търси повече. И така, проснал наметката си на
тревата и заспал спокойно в сянката на близкото дърво.
Другите ученици се отдалечили в търсене на подходящи
дърва за горене и се върнали с наръчи в ашрама. На връщане сритали хъркащия
поспаланко. Мързеливият студент се събудил внезапно. Качил се на дървото още
сънен и започнал да чупи клоните. Един клон се отплеснал и му наранил окото.
След това трябвало да покрива нараненото око с ръка и да работи с другата, за
да събира дървата и да ги прави на наръч. Събрал наръч с дърва и бягал по целия
път до ашрама, за да настигне другите. Бил последен и хвърлил своя наръч върху
наръчите на другите.
По време на вечеря гуру обявил: „Утре има голям празник в дома на кмета на селището. Той покани всички
вас на обяд. Моля закусете рано и отидете в селото. Помогнете за празника. След
като мине празника и обяда, върнете се обратно в ашрама.” И така, на
следващата сутрин учениците, които отговаряли за готвенето, се събудили рано,
за да приготвят овесена каша за закуска. Навън било тъмно и те взели наръча с
дърва, който бил най-отгоре, хвърлен там от мързеливия ученик. Не могли да
запалят хубав огън, защото дървото било зелено и влажно. Слънцето изгряло, но
все още нямало закуска. Учениците отишли да кажат на Гуру: „Този мързелив ученик е събрал зелено дърво,
което не гори. Не можахме да направим закуската и ще закъснеем за празника.”
С мотаенето и отлагането си създаваме проблеми на нас
самите и на другите. Когато става дума за избор на приоритети, повечето от нас
изместват духовните практики назад в списъка с приоритетите. Дори и тези, които
редовно практикуват първото нещо, което пожертват е джапа и дхяна. Редовното
правене на ситарам мантрата, медитация и следването на учението на Гуру ни
поддържат здрави, спокойни и балансирани в този свят. Да не се мотаем и
отлагаме правенето на редовната садхана и другата работа навреме и да водим
щастлив и спокоен живот.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
