Маймунският ум! Той чевръсто подскача от тема на тема. В един момент е тук,
а в следващия на съвсем друго място. Рядко е спокоен и изпълнен с мир. Всички
ние имаме маймунски умове. Умовете ни блуждаят и ние се движим бързо през
стотици теми в рамките на няколко минути. Понякога се залепваме за някоя тема,
или някаква болка от миналото, или някоя тревога за бъдещето. Тогава умът ни, обзет от тежки мисли, произвежда и мъти
негативни мисли и от една дребна мисъл изгражда могъщ монумент. Тогава става трудно да
преодолеем тъмните мисли, които са се вкоренили в ума ни. Прекарваме много
години в отглеждане на тежки мисли за миналото или въжделения за бъдещето и
това отглеждане рядко ни води към решение на проблема, а само увеличава стреса
и напрежението.
Как тогава да преодолеем този сериозен проблем с негативните мисли в ума
ни? Мисълта си е само мисъл. Стресът се поражда от нашата реакцията на мисълта.
И когато продължаваме да отглеждаме
една и съща мисъл отново и отново, тя се вкоренява в нас. Когато редовно
отглеждаме нещо, то расте и става все по-силно и идва ден, когато то е толкова
дебело, че засенчва цялата слънчева светлина в живота ни. Оказва се крайно трудно
да изкореним тази негативност от умовете си, защото тя се е вкоренила здраво в тях.
Ако искаме да преодолеем такива негативни мисли, трябва да спрем да ги
подхранваме с вниманието и енергията си. Трябва да започнем да ги пренебрегваме
и да ги изоставим. Трябва да спрем да реагираме на тях още в момента, в който
се опитват да се вкоренят в ума ни. Следващата история разказва за тази истина:
Един търсещ отишъл при Гуру, за да разсее съмненията си и за съвет.
Осъзнавал, че трябва да контролира мислите си, за да може да медитира и да
преодолее пороците на ума. Иначе било трудно да се фокусира върху Бог и да
постигне себе- реализация. Той задал въпрос на Гуру: ”Вярно ли е, че трябва да контролираме мислите си?” Гуру не му дал
пряк отговор. Той взел едно семе, дал го на търсещия и му казал да го посее.
Така младият мъж засял семето и се надявал да получи отговор, докато посипвал
семето с пръст. Но никакво просветление не получил и никаква истина не се
разкрила пред него.
Търсачът чакал много месеци Гуру да му даде отговор. Отново задал същия
въпрос. И отново Гуру вземе семе, дал му го и му казал да го посади. Търсещият
се подразнил, но си замълчал. Отишъл и посадил семето близо до предишното. След
това прекарал няколко месеца в опити да разбере смисъла и значението на първото
семе и на второ семе, но не станал по-мъдър.
След няколко месеца отново отишъл при Гуру с горящия въпрос в ума си. Преди
да попита, обаче, Гуру му дало още едно семе и търсачът си тръгнал намусен и го
посадил близо до второто семе. Много силно се опитвал да разбере скрития смисъл
на действията на Гуру, но не можел. Нямал избор. Отново отишъл при Гуру. Бил
изпълнен с решимост да получи отговор от Гуру, дори ако трябва да го раздруса и
да го получи насила. Когато влязъл, Гуру му се усмихнал с голяма любов. Гневът
му се изпарил и с голямо смирение казал: „О,
учителю, отново идвам със същия въпрос, но моля те, не ми давай повече семена,
които да посаждам. Моля те, обясни ми смисъла на твоите действия и как да се
науча да контролирам мислите си.”
Гуру излязъл с него на разходка. Последното семе било поникнало в мъничко
стъбълце. Накарал търсещия да го изтръгне и той лесно го направил. Второто семе
било пораснало в малко растение. Отново на търсача му било казано да ги
изкорени, което той успял да направи след известни усилия. Първото семе обаче,
било пораснало в дърво с клони. Не било възможно търсачът да го изкорени. Гуру
му обяснил: ”Мислите са като семена.
Когато те са наскоро посадени в ума, те могат лесно да бъдат изкоренени с
волята ни. Когато държим мислите в ума си за известно време, те стават малко
по-трудни за изкореняване. Когато ги поливаме с възмущение, обида или копнеж
продължително, те порастват в големи дървета и не могат да бъдат изкоренени.
Необходимо е да се придържаме само към мисли, които ни дават покой на ума и да
изоставим мислите, които ни правят гневни, възмутени и отмъстителни. Мислите
водят до действия. Повтарящите се действия се превръщат в навици, а навиците в
характер. Характерът определя нашата съдба. Не трябва да позволяваме умовете ни
да се превръщат в плодородна почва за отглеждане на болезнени мисли.”
Редовното практикуване на СитаРам Мантрата и медитацията и следването на
учението на Гуру ще ни помогнат да изоставим болезнените мисли и да изчистим
умовете си. Да посеем семето на СитаРам Мантрата в умовете си и да я поливаме
ежедневно с любов и предано отдаденост. Когато порасне, тя ще ни пази със
сянката си от всички грубости в живота.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
