АТМАН
Атман е
душата. Атман е аспект на Пуруша, който е част от творението. Атман е
безсмъртният аспект на нашето смъртно съществуване. Атман е най-съкровената
част от всички сътворени обекти, включително и човека. Атман е по-фин от
материята. Атман генерира собствена поредица от материални тела. Атман е
микрокосмосът, който представлява макрокосмосът вътре в нас. Човекът отразява
божествените качества на Атман и може да живее целесъобразен живот, да има
стремежи и цели в живота си, и да работи за да ги постигне и да изпита
удоволствията и страданията на земния живот.
Този свят и съществата в него са тук, за да съдействат за
удовлетворяването на себе-центричните желания на душата, и в края на краищата
да и позволят да се върнат обратно в Брамхан.
Багавад Гита дава
чудесно описание на душата. Съгласно Багавад Гита, Душата( Атман) е неразрушима
и вечна. Тя нито убива, нито може да бъде убита. Тя не се е родила, никога няма
да умрe и след като е възникнала никога
не спира да съществува. Тя е винаги (нитя), перманентна (сасватаа) и много древна
(пурана). Тя не страда и не може да бъде опетнена. В момента на смъртта не
умира, а напуска тялото и навлиза в друго тяло. Оръжията не могат да я
прободат, огънят не може да я изгори, водата не може да я намокри, а вятърът не
може да я изсуши. Тя е непроницаема, негорима, вездесъща, стабилна и
неподвижна. Тя е неделима, недоловима и непроменяща се.
Човешкото тяло
е сложна смес от много неща. Душата е по-висша от всичко друго в човешкото
същество. Сетивата, чрез които се наслаждаваме на света, са велики, по велики
от сетивата е умът, защото той свързва съзнанието ни със външния свят чрез
сетивата. По-велик от ума е буддхи, защото буддхи знае, взима решения, отсъжда
и преценява разумно. По-велик от будхи е Азът, защото буддхи е бил създаден от
сливането на Аза (Пуруша) и Пракрити.
Макар че по
своето естество е самият Брамхан, Атманът се опакова/облицова/затваря в трите
гуни, петте елемента и петте сетива. Той снизхожда във физическото тяло и света
чрез себе-проектиране и участва в играта по само-предизвиканата илюзия и
наслаждение. Тъй като е поробен от егото, което създава илюзията, че Атманът е ограниченото
тяло, истината за неговия божествен произход и мъдрост са покрити от
невежество. Цялото ни съществуване е насочено навън чрез сетивата и сетивните възприятия
и ние забравяме нашите божествени корени. Атманът е тихият партньор на всички
наши мисли, дела, случки и преживявания в този свят. Той е наблюдателят и
обитателят във всички същества.
Ахамкара
(Егото) често се бърка с Атман. Егото е фалшив център, която поема положението
на управител и собственик. На практика обаче, то е една заблуда/илюзия, която
се ражда от сетивните преживявания и колекцията от мисли и спомени. Природата
не Егото е илюзорност, непостоянство (неперманентност) и страдание, докато
природата на Атман е реалността, постоянството (перманентност) и Блаженството.
Егото говори за Аз, Мен и Мое и когато се издигнем над Егото, Атманът се
разкрива като истинският Аз или Брамхан.
Атманът не
може да бъде опознат и разбран (проумян) чрез сетивата и ума. Умът е
недостатъчно съвършен инструмент, който има присъща неспособност да разбере
Атман. Интелектът и логиката също не са в състояние да ни помогнат да познаем
Атман. Как тогава можем да реализираме/осъзнаем Атман? Какви процедури би
трябвало да следваме за тази цел?
Яма, богът на
Смъртта, която е персонификация на Дхарма за индуистите, преподава на Начикета
урок по себе-реализация (осъзнаване). Той казва, че азът не може да бъде познат
от този, който:
·
Живее праведен живот
·
Контролира сетивата си
·
Успокоява ума си
·
Практикува медитация
Не се постига
чрез интелекта или научени проповеди. Идва от близкото общуване с реализиран
учител или Гуру. Да се сближите с
реализиран учител или Гуру няма полза, освен ако не сте дълбоко ангажирани с мисията да
разберете истината. Азът може да бъде постигнат само от тези, които Азът
избере. На такива хора Азът се разкрива.
Освободената
душа, е различна от душата живееща в
тялото, която индуистките писания наричат с думата Дживатма или въплътена душа.
Въплътената душа е хваната в капана на самсара сагара, светът на причинно следствените
връзки, чрез желанията и привързаностите си. Освободената душа живее в този
свят , но е освободена от всички затруднения и е завинаги свободна от контрола
на Пракрити.
(Продължава в следващия
блог 9)
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
