Рама Нама Махима – Свами Бодхендрар – 4 част
Свами Бодхендрар прекарал живота си в разпространяване на
Рама Нама и преподаване на стойността и силата на Името. Дошло време да се
върне обратно в Универсалната Божественост - Шри Рама. Един ден се разхождал по
бреговете на река Каувери. Красотата на мястото го привлякла. Видял няколко деца да си играят в пясъка на реката.
Те копаели дупки в пясъка, после влизали в тях, заривали краката си с тиня от
реката. След това се измъквали и повтаряли всичко отначало. Било игра на жмичка за тях. Върховното
божество правело мълчалив знак на Свами Бодхендрар и той видял в това една
добра възможност да се отстрани от този материален свят.
Свами Бодхендрар попитал децата дали и той може да си
играе с тях. Децата били ентусиазирани и щастливи. Той ги накарал да изкопаят
дупка достатъчно голяма за тялото му и да го покрият с пясък. Казал на децата,
че ще се измъкне от дупката по същия начин, по който те измъквали краката си.
Децата го изпълнили желанието му с ентусиазъм. Заедно те изкопали голяма дупка.
Свами Бодхендрар седнал в нея. Казал им да го заровят с тиня от реката и след
като играта свършела, той щял да се върне веднага. Децата изпълнили иструкциите
му, без са се съобразят с последиците от това да го заровят целия в пясъка. Те
просто си играели със Свами. Свами бил заровен под пясъците, а децата
продължили да си играят и се прибрали у дома, когато се свечерило. Този ден бил
денят на пълната луна на Тамилския месец Пуратаси (Септември-Октомври) 1692.
Свами Бодхендрар Сарасвати постигнал Джива Самадхи като седял в йогическа
състояние на брега на реката Каувери в Говиндапурам.
На следващия ден Свами Бодхендрар го нямало. Всички хора
от Мутт-а и селото тръгнали да го търсят. Някой от тях достигнали до реката,
където видели деца да си играят. Когато
ги разпитали, открили, че бил заровен жив под пясъците. Селяните се
разтревожили и усилили търсенето си.
Дошли още хора да търсят закопания Свами. Както си търсили, чули
невиждан глас да казва: Спрете да
търсите. Свами Бодхендрар постигна МахаСамадхи. Не го тревожете повече. И
така, те отишли и съобщили на света, че Свами Бодхендрар бил постигнал своя
Рама, а мястото, където Свами Бодхендрар постигнал МахаСамадхи, било забравено.
По-късно много хора търсили мястото, където било заровено
тялото на Свами Бодхендрар, защото искали да издигнат Самадхистал (сграда,
която да отбелязва мястото, където почива тялото му в МахСамадхи). Сто години
след събитието търсенето продължавало. Шри Манутаналур садгуру Свамигал смятал
Свами Бодхендрар за своя „Манасика Гуру“ (възприемал го като свой Гуру),
претърсвал местността педантично. Завързал краката си и допълзял до брега,
защото не искал случайно да докосне с крак МахаСамадхи. На едно място, той
можел да чуе пеене на Рама Нама и отбелязал това място. С помощта на Царят на
Танджоре издигнал на това място сграда Адхистханам. Духовното присъствие на
Свами Бодхендрар все още се усеща в тази Адхистана на Говиндапурам. Казва се,
че в тишината на нощта може да се чуе мелодичен глас да произнася Рама Нама.
Усилва се тихо до кресчендо и след това отново избледнява в тишината.
Няма нужда от сложни ритуали за богослужение или
заучаването на текстове или дискусии на свещените писания. Достатъчно е само да
се пее Святото Име на Рама. То ни пречиства и освещава. Величието на Рама Нама
е описано от Бог Шива на Парвати Деви. Той казва:
рама рама рамети раме раме манораме ахасра нара тат
тулиям рама нама варане
„О Варанана
(жено с прекрасно лице), аз пея святото има на Рама, Рама Рама и така постоянно
се наслаждавам на прекрасния звук. Това свято име на Рамачандра е равнозначно
на хилядата свети имена на Бог Вишну “ (Брихад-вишну-сахасранама-стотра, Уттара
Канда Падма пурана)
Да пеем святото име на Рама постоянно с вяра и
предано-отдаденост, и да живеем в мир в този свят и накрая да постигнем Светите
Нозе на Бог.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов