неделя, 6 януари 2013 г.

Мястото, където Рама Нама ехти

Рама Нама Махима – Свами Бодхендрар – 4 част





Свами Бодхендрар прекарал живота си в разпространяване на Рама Нама и преподаване на стойността и силата на Името. Дошло време да се върне обратно в Универсалната Божественост - Шри Рама. Един ден се разхождал по бреговете на река Каувери. Красотата на мястото го привлякла. Видял  няколко деца да си играят в пясъка на реката. Те копаели дупки в пясъка, после влизали в тях, заривали краката си с тиня от реката. След това се измъквали и повтаряли всичко отначало.  Било игра на жмичка за тях. Върховното божество правело мълчалив знак на Свами Бодхендрар и той видял в това една добра възможност да се отстрани от този материален свят.

Свами Бодхендрар попитал децата дали и той може да си играе с тях. Децата били ентусиазирани и щастливи. Той ги накарал да изкопаят дупка достатъчно голяма за тялото му и да го покрият с пясък. Казал на децата, че ще се измъкне от дупката по същия начин, по който те измъквали краката си. Децата го изпълнили желанието му с ентусиазъм. Заедно те изкопали голяма дупка. Свами Бодхендрар седнал в нея. Казал им да го заровят с тиня от реката и след като играта свършела, той щял да се върне веднага. Децата изпълнили иструкциите му, без са се съобразят с последиците от това да го заровят целия в пясъка. Те просто си играели със Свами. Свами бил заровен под пясъците, а децата продължили да си играят и се прибрали у дома, когато се свечерило. Този ден бил денят на пълната луна на Тамилския месец Пуратаси (Септември-Октомври) 1692. Свами Бодхендрар Сарасвати постигнал Джива Самадхи като седял в йогическа състояние на брега на реката Каувери в Говиндапурам.

На следващия ден Свами Бодхендрар го нямало. Всички хора от Мутт-а и селото тръгнали да го търсят. Някой от тях достигнали до реката, където видели деца  да си играят. Когато ги разпитали, открили, че бил заровен жив под пясъците. Селяните се разтревожили и усилили търсенето си.  Дошли още хора да търсят закопания Свами. Както си търсили, чули невиждан глас да казва: Спрете да търсите. Свами Бодхендрар постигна МахаСамадхи. Не го тревожете повече. И така, те отишли и съобщили на света, че Свами Бодхендрар бил постигнал своя Рама, а мястото, където Свами Бодхендрар постигнал МахаСамадхи, било забравено.

По-късно много хора търсили мястото, където било заровено тялото на Свами Бодхендрар, защото искали да издигнат Самадхистал (сграда, която да отбелязва мястото, където почива тялото му в МахСамадхи). Сто години след събитието търсенето продължавало. Шри Манутаналур садгуру Свамигал смятал Свами Бодхендрар за своя „Манасика Гуру“ (възприемал го като свой Гуру), претърсвал местността педантично. Завързал краката си и допълзял до брега, защото не искал случайно да докосне с крак МахаСамадхи. На едно място, той можел да чуе пеене на Рама Нама и отбелязал това място. С помощта на Царят на Танджоре издигнал на това място сграда Адхистханам. Духовното присъствие на Свами Бодхендрар все още се усеща в тази Адхистана на Говиндапурам. Казва се, че в тишината на нощта може да се чуе мелодичен глас да произнася Рама Нама. Усилва се тихо до кресчендо и след това отново избледнява в тишината.

Няма нужда от сложни ритуали за богослужение или заучаването на текстове или дискусии на свещените писания. Достатъчно е само да се пее Святото Име на Рама. То ни пречиства и освещава. Величието на Рама Нама е описано от Бог Шива на Парвати Деви. Той казва:

рама рама рамети раме раме манораме ахасра нара тат тулиям рама нама варане

„О Варанана (жено с прекрасно лице), аз пея святото има на Рама, Рама Рама и така постоянно се наслаждавам на прекрасния звук. Това свято име на Рамачандра е равнозначно на хилядата свети имена на Бог Вишну “ (Брихад-вишну-сахасранама-стотра, Уттара Канда Падма пурана) 

Да пеем святото име на Рама постоянно с вяра и предано-отдаденост, и да живеем в мир в този свят и накрая да постигнем Светите Нозе на Бог. 



Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов