Учителят има задължението да дава правилното знание на учениците си. Когато
преподаваното знание е неправилно или когато на учениците не е преподаден
изцяло правилният начин на използване на знанието, или ако не са научени да
уважават знанието и да го оценяват, знанието може да се използва по неправилен
начин. Това неправилно използване на знанието води до разрушаване на индивида,
обществото и нацията. По духовния път Гуру има задължението да покаже на
последователите си правилния път в зависимост от техните склонности и природа.
Той има също така и дълга да показва пътя на Дхарма на обществото. Неговото
учение поставя основите на уважение и почитание към праведността или Дхарма в
обществото. Там, където Гуру не успява в това начинание и преподава суеверия или
неетични и безпринципни учения, той довежда до повече страдания върху другите и
освен това претърпява последиците на собствената си карма. Тази кармична отплата
е илюстрирана в дадената по-долу случка:
В планините на Тибет живеел едни посредствен монах и практикувал Дхарма.
Събирал малко пари пътувал след това из
страната. Но неизбежно се разболявал и всичките му спестявания се изчерпвали през
времето, когато се възстановявал от болестта. Един път минавал покрай селище,
което било поразено от глад. Не получил никаква храна в продължение на няколко
дни и бил на прага да загуби съзнание. Така той лежал под сянката на едно дърво,
изпълнен със себе- съжаление и отчаяние.
Внезапно пред него се появил индийски монах и казал: „О, уважаеми Учителю, приключи ли с твоето пътуване? Спомняш ли си как
преподаваше Лотос Сутрите в миналия си живот в Северните провинции?”
Посредственият монах отговорил: „Аз не
заслужавам титлата, с която си обръщаш към мен и никога не съм пътувал в
Северните провинции. Вече ми омръзнаха всичките пътувания!”
Индийският монах му дал една голяма червена ябълка, която той изял с охота,
защото гладувал от дни. След това пил малко вода и заспал. Ябълката била
благословена с магически свойства и за миг, той се събудил и си спомнил миналия
живот. Спомнил си, че бил Будистки монах с висок сан, който проповядвал Дхарма
на всички. Бил част от група от четири монаха, които били близки приятели.
Затова попитал какво било станало с другите монаси. Единият монах се бил
преродил като монах в друга провинция, с другия съдбата се пошегувала, защото
се бил преродил като бил висш държавен служител. Третият бил индиецът, който
получил просветление в самия този живот и четвъртият бил посредственият монах.
Посредственият монах пролял сълза на самосъжаление и казал: „В предишния си живот, в продължение на
четиридесет години се хранех по веднъж на ден и имах само една дреха и работех
здраво, за да се освободя живота си от всички мисли за материалното. Защо паднах толкова ниско в това прераждане,
че гладувам толкова много днес?” Индийският монах отговорил: ”В миналото, когато беше уважаван учител,
ти проповядваше много суеверия. Твоето лично поведение и държание също не бяха
на необходимото ниво. Не практикуваше Дхарма така, както я проповядваше. В
резултат на това много хора започнаха да се съмняват в Дхарма и загубиха вярата
си в нея. Сега си плащаш цената за това.”
Индийският монах му показал огледало, в което се виждало бъдещето на
посредствения монах и неговата съдба на възходи и падения. Посредственият монах
проумял, че възмездието, честа и позора в неговия живот се дължат на
собствените му действия. Благодарил на състрадателния си помощник и двамата
тръгнали заедно. Внезапно индийският монах изчезнал. Посредственият монах
стигнал до един манастир, където получил висок пост. Пътувал из цялата страна и
преподавал Дхарма на Буда. Всички оценявали и се възхищавали на възвишеното му
държане и аскетичните му практики.
Когато даваме знание на някого, или обучаваме някого или даваме съвет,
играем ролята на Гуру. Дадените по-горе правила важат и за нас. Не трябва да
заблуждаваме или да подклаждаме съмнение в Дхарма или Бог. Трябва да
практикуваме това, което проповядваме. Ако не го правим, ще страдаме от
кармичните последици на злодеянията си.
Да правим СитаРам Мантрата, медитация и да следваме учението на Гуру, за
да очистим себе си от вътрешните нечистотии и да дадем пример на поведение и
реч на всички около нас. Най-добрият начин да помогнем на другите е чрез
собственото ни правилно поведение и реч.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
