четвъртък, 3 януари 2013 г.

Рам Нам Махима - Свами Бодхендрар

Величието на Рама Нама е установено и доказано многократно от велики светци и предано-отдадени почитатели. Велики светци като Свами Рамананда, Тиягараджа, Кабир, Свами Бодхендра и други са разпространявали Рама Нама или Рама мантра по цяла Индия и са показвали на хората, че най-лесният начин за постигане на мокша, освобождение е чрез пеенето на името на Рама. Казва се, че в Кали Юга пътят с най-малко усилия за постигане на освобождение е чрез предано- отдаденост и пеене на името на Бог. Свами Бодхендрар е подчертавал, ефикасността на преданоотдадеността като начин за постигане на освобождение и е предприел правенето на Рама Сиддханта – разпространяването на Името и предано-отдадеността на Шри Рама като Мукти Марг (път към спасението) в Кали Юга – времето, в която живеем ние.

Свами Бодхендрар Сарасвати  бил първосвещеник или Ачария от 17-ти век на Канчи мутт. Бил роден в Мандана Мишра Аграхарам в Канчи в семейството на Кишава Пандуранга и Сугуна. Тази предано-отдадена двойка нямала деца и те се молели на техния Гуру, Свами Вишвадикендра Сарасвати, който по това време бил първосвещеник  на Канчи мутт. Той ги благословил и скоро им се родило момче. Те го нарекли Пурушотаман. Пурушотаман бил будно дете и когато достигнал подходящата възраст му била направена церемонията на свещената нишка. Родителите завели детето за даршан при Гуру. Когато Гуру попитал кое е детето, бащата отговорил, че детето е на Гуру. Гуру поискал от Кешава да му даде детето, ако наистина мисли така. Когато едно дете се даде на Канчи мутт, то става саняси, а това означава, че родословното дърво се прекъсва. Заради това Кешава поискал и съгласието на жена си. Сугуна отговорила, че и тя, и детето му принадлежат, а той принадлежи на Гуру и следователно няма нужда да иска позволение от нея, за да даде детето на Гуру.

Кешава с охота дал сина си на Гуру и си отишъл у дома. Гуру организирал учител, който да преподаде на Пурушотаман всички Веди и Шастри.    Пурушотаман учел заедно с друго момче на име Гянашанкаран. Те много се обичали. Пурушотаман приключил с обучението си, когато станал на 18 години. Неговият Гуру му обещал да го научи лично на Брахмавидия. По това време, обаче, Гуру бил на ятра в Каши или Бенарес. И така, момчетата решили да отидат пеша до Каши. Гянашанкаран бил добър в астрологията и предсказал, че му предстои скорошна смърт. Казал на приятелят си, че ако умре, Пурушотаман трябва да извърши последните ритуали и да изостави собствения си живот в Ганг така, че да могат да бъдат заедно, дори и след смъртта. Съгласно това предсказание Гянашанкаран умрял и Пурушотаман изпълнил последните ритуали и продължил пътешествието си към Каши, за да се срещне със своя Гуру. Разказал на своя Гуру за случилото се и поискал от него разрешение да изостави живота си в Ганг.

Свами Вишвадикендра Сарасвати имал планове да направи Пурушотаман следващия  първосвещеник в Канчи мутт, защото момчето било подходящо и заслужавало тази позиция. Той казал на момчето за своите планове за него и му предложил решение, което да изпълни желанието на неговия приятел и да удовлетвори мечтите на Гуру за него.   Обяснил му, че приемането на саняс е също като смърт и прераждане. Дал на Пурушотаман саняс и името Багаваннама Бодхендрар.

Свами Бодхендрар останал в Каши известно време и научил всичко от своя Гуру. След това неговият Гуру поискал да отиде в Южна Индия и да направи Нама прачарам, да разпространи името на Божественото Име на Бог. Поискал от него да спре в Пури, в Ориса, и да посети един велик светец и да вземе от него книга. В дома на този светец Свами Бодхендрар станал свидетел на чудо, което го променило завинаги, променило завинаги   възприятието и разбирането му за Силата на Свещеното Име на Рама.

Свами Бодхендрар предприел великата задача да покаже на хората силата на Багаван Нама. Името на Шри Рама. Той също така се заел да установи върховната ефикасност на рецитирането на имената на Багаван в много от неговите писания. Той написал книги наречени „Намаамрита Расаяна“ и „Намаамрита Расодхая“. Благодарание на неговите усилия възникнала „Бхаяна Сампрадая“ - пеенето на божествените имена на Бог – като институция в религиозния живот на хинду общността в Южна Индия.

Следва продължение



Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов