Безкрайните плодородни полета на Индия с широка мрежа от
реки, климат подходящ за земеделие и наличие на много работа ръка спомогнали за
просперитет на нейните обитатели. Когато нуждата от храна, дрехи и подслон са
удовлетворени и другите нужди са разумно задоволени и битката с живота е
спечелена в умовете на хората възникват въпроси: Кой съм Аз? Защо съм тук?
Какъв е смисълът на живота ми? Какво представлява умът? Как изпитваме
удоволствие от живота? Защо ние болката? Как да преодолеем болката? Како ще се
случи с нас след смъртта? Кой или какво е Бог? Резултатът от изследването на
тези въпроси довело до „даршаните“, индийските философски системи.
За да открият отговорите на тези въпроси, Индийските
мистици търсели вътре в себе си. Те били водени от инстинктите си да отидат в
себе си, а да не търсят отговорите навън. Те интуитивно изпитали отговорите на
тези въпроси по отношение на целите на живота и Божественото ясно и логично. Те
видели истините и и затова техните мисли са наречени „даршани“, което означава
възгледи или осъзнавания. Тези просветяващи мисли на Ришите или Мъдреците-ясновидци
били наречени даршани.
В Индийската философия Има шест системи или метафизически
системи, Шад Даршани. Те представляват възгледи за света през очите на
мистиците. Някой от тях са били съставени преди, а други след Христос. Шестте
системи имат и разлики и имат сходства по между си. Следните две концепции са
общи за всичките шест системи:
Душата преминава през безкраен цикъл на раждане и смърт –
доктрината на реинкарнацията на душата и космология на безкрайни космически
цикли.
Възможността на душата да достигне съвършенство в този
феноменален (сетивен) свят и да отиде отвъд циклите на прераждания и смърт,
тоест да постигне себе-реализация, просветление или сливане с Бог.
Тези две теми се откриват и в Джайнизма и в Будизма. Тези
теми за първи път се появяват в Упанишадите.
Шестте Даршани са:
·
Вайшешика или атомизъм
·
Няя или логика
·
Пурва Мимаса или ритуалистична
интерпретация на Ведите
·
Самкая или изброяване на
различните космически принципи (татви), които се разглеждат като отделни от
истиският аз или съзнанието (Пуруша)
·
Йога или учението на медитацията
и трансцендирането
·
Утара Миманса или Веданата или
метафизически разсъждения/теория
Те се занимават с четири теми:
·
Брамхан, Създателят, съществуване
и природа на Брамхан
·
Джива, част от Брамхан, която се
отделя от него – природата на Джива, индивидуалната душа
·
Джагат, Творението, сътворението
на Джагата или на света
·
Връщане обратно в Брамхан, Мокша
или Освобождение и дисциплините, които водят до него.
Днес Вайшешика, Няя и Миманса нямат съществено
въздействие върху Индийската мисъл и философия за живота. Самкхя е асимилирана
от Веданта и се е превърнала в част от нея. Йога е популярна из целия свят като
практическа техника за физическо здраве и умствена медитация. Даршаните на
философията стигат до заключението, че независимо от усилията на човека,
животът му е пълен със страдание и има малко щастие и блаженство. Човек полага
постоянни усилия, но рядко получава удовлетворение. Търсенето на изход от
светското страдание, болки и въртележка на живота е една от главните цели на
човешкия живот.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
