Това е един от най-важните фестивали в Индия с дълбоко духовно
значение. Той се пада на 11-тия ден от новолунието в индуския лунен месец Пауш.
Този ден е утре – 5-ти януари 2012. Месец Пауш е отреден за духовни практики.
Спазването на гладуване по време на
Вайкунта Екадаси и богослуженията се предполага, че ни носят благословията на
просветлението (Мокша). Заради това другото му име
е Мокашада Екадаси.
Падма Пурана, един от древните и свещени текстове на индуизма,
разказва историята за демона Муран и за това как той безпокоил Боговете (Девите). Бог Шива наредил
на Девите да търсят закрилата на Бог Вишну. Бог Вишну водил дълга и
унищожителна битка с демона Муран, но не можал да го победи. Богът се оттеглил
в пещера наречена Химават в Баднират, където той изпаднал в йогически сън, за
да създаде ново оражие срещу демона. Муран открил спящия бог и го нападнал.
Женската енергия на Бога, Шакти на Бог, изникнала от него и изгорила Муран само
с един поглед. Тази женска енергия била наречена Екадаши. Когато и било
предложено да си избере дар (за стореното), тя поискала тези, които спазват
гладуване на този ден, почитат Бог през деня и нощта и посещават храма на
бога на този ден да им бъде даден достъп до най-висшето обиталище на Бога.
Гладуването и богослуженето са интегрална част от Вайкунта Екадаси.
Гладуването започва от предишния ден след обедното хранене, а богослужението
продължава през целия ден след Вайкунта Екадаси. Богомолците остават будни през
нощта, като пеят името на Бога и посещават храма по времето Брахма мухурт (4
сутринта) или в ранни зори. На входа на храма преминават през украсена порта,
която символизира портите за влизане във Вайкунта.
Вайкунта Екадаси има голямо духовно значение. Себереализацията или
навлизането в най-висшата обител на Върховното е възможно само когато
преодолеем всички негативни качества вътре в нас и умът ни е изпълнен с покой и
любов към Бог. Демонът Муран символизира качествата Раджас и Тамас в човека. Те
са всъщност срамните качества гняв, похот, гордост, привързаност, алчност и
ревност. Необходимо е тези качества да бъдат преодоляни или „убити”, за да стане
възможно проявяването на сатвическите качества у нас и едва тогава става
възможна себереализацията или мокша във Вайкунта.
Себереализацията се нуждае от тих и чист ум. За да може умът да
утихне, е необходимо да го наблюдаваме. Трябва да се наблюдаваме и да
бъдем в състояние на бдителност. Това е възможно само когато негативните
качества са намалени и чистите качества на ума са усилени и проявени.
Гладуването, което се състои в неприемането на някой храни, като например ориз
и др., е важно, тъй като тези храни правят ума муден. Бдението през нощта и
пеенето на името на Бог ни поддържа будни и осъзнаващи. Когато отидем в храма
със спокоен и умиротворен ум, става възможен истински Даршан и има възможност
за себереализация.
Препоръчва се духовните практики да се започнат в деня преди фестивала
като с това се показва, че свещените практики като пеене, четене на свещени
книги, мантра, медитация и осъзнаване на себе си, следва да се практикуват
ежедневно през целия живот за постигане на Мокша (себереализация), тъй като
умиротворен и спокоен ум не се получава за една нощ и няколко часа практикуване
на джапа и медитация.
Космическите
енергии, които заливат атмосферата в деня на Вайкунта Екадаши, са подходящи за
духовни практики. Практикуването на СитаРам мантрата и медитацията на този ден,
както и приемането на Даршан на Бог вътре в нас, а също така и във физически
храм, ще ни благословят с огромни награди. Нека СитаРам Мантрата да ви благослови
на този и на всеки следващ ден.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
