Когато последователят се подчинява и служи на Гуру с доверие и вяра,
благословиите, които потичат към, него като награда от Гуру, са огромни и трансформиращи живота. Тази случка е за един
последовател на известен Гуру, който обичал много своя учител и му служил
безрезервно. Това е един добър пример за трансформацията на последователя чрез
Благодатта на Гуру.
Ади Шанкара е един от великите Гуру на Индия. Той се разглежда като
малка реинкарнация на Бог Шива. Ади
Шанкара бил роден, за да преработи и поднови индуската философия и религия.
Шанкара имал четирима последователи и ученици – Шурешвара Ачария, Падмапада, Хастамалака
и Тротакачария. Това е историята на Падмапада.
Рожденото име на Падмапада било Садананда. Той бил първият последовател
и ученик на Шанкара. Той бил велик Гуру Бхакта. Бил много лоялен и верен на
Гуру и безукорно послушен. Усмихнат изпълнявал всички дадени му домакински
задължения. В сравнение с останалите ученици и последователи не бил с твърде
силен интелект. Другите последователи се забавлявали с него и понякога го
карали да върши и тяхната домакинска работа. Той обаче понасял всичко това с
желание и добро настроение. Шанкара бил наясно какво се случва и знаел, че
другите дразнят и тормозят Садананда. Той изчакал да се появи добра възможност и
да даде урок на другите за истинската стойност на покорния ученик и
последовател и благословията на доброволното служене на Гуру (Гуру Сева).
Един път, Шанкара и неговите ученици били на лагер на бреговете на
река Ганг. На Садананда, както обикновено, дали да върши домакинска работа.
Тъкмо бил приключил с прането на дрехите на Гуру от другата страна на реката.
Бил ги проснал да се сушат и чакал да изсъхнат преди да ги прибере и занесе на
Гуру. Внезапно се появила приливна вълна и водите започнали да преливат
бреговете на реката. Шанкара се уплашил за Садананда. Повикал го да се прибере
веднага. Незабавно Садананда взел изсушените дрехи и изтичал по водите на Ганг,
дори не забелязал, че реката преливала. Когато притичал по водите на Ганг, под
командата на Гуру, той не мислел за нищо друго освен, че е повикан от Гуру. При
първата стъпка, един лотусов цвят изникнал от водите, за да може кракът му да
стъпи. Вниманието му било толкова фокусирано върху неговия Гуру, че той дори не
почувствал допира и опората под краката си. Прекосил реката безопасно и отишъл
при Гуру. Всички, които видели този подвиг на преданоотдаденост и любов към
Гуру, били слисани от чудото, което току що се било случило.
Когато Саданадна предложил пранам (поздрав с почитание) и му дал
изсушените дрехи, Гуру го питал как така е прекосил наводенената река.
Садананда дори не се обърнал да види лотусите във водата. Той отговорил, че
името на Гуру му помогнало да прекоси океана на самсара (материалния свят).
Прекосяването на реката било лесно! Тогава Шанкара му показал лотусите, които
били изникнали за опора на краката му, докато ходил по водата. Шанакара го
благословил и го прекръстил на Падмапада (Падма е лотус, пада - крак).
Благословията на Гуру заляла Падмапада с божествено знание и мъдрост.
Трансформацията в него била поразителна. Той се превърнал в най-талантливия
ученик на Шанкара. Той написал голям трактат наречен ”Праджанам Брахма”, което
означавало „Брахман е знание”. Той бил назначен за водач на Говардхана мата в
източната чат на Индия.
Безрезервното покорство към Гуру и радостната сева (служене) на Гуру
донесли благословия на глуповатия Садананда и той се превърнал в Падмапада. ПарамГуру е наистина по-велик от
ПарасМани (Философският камък). Философският камък превръща желязото и оловото
в злато, но докасването до него не може да породи нов Философски камък. Гуру е
по-велик от Философския камък, тъй като той пренася своите собствени сили и
качества върху последователя и създава мъдър и знаещ (с широки познания) човек.
Превод от английски: Еллдибор Франк и Владимир Великов
