Бхакти или преданоотдаденост към Бог и Гуру носи мекота в характера на
човека. Бог е любов. Когато обичаме Бог с всичките сили на съществото си,
Неговата любов ни изпълва. Сладостта на любовта на Бог и Гуру е очарователна и
води до пристрастяване. Тези, които са опитали тази любов, не я изоставят никога. Тези, които не познават с лична
опитност Любовта на Бог, търсят тази любов
във взаимоотношенията между хората. Любовта между хората е отражение на
Божествената Любов, но засенчена от
несъвършенството на взаимните очаквания. Любовта към Бог или бхакти ни дава сила и ни пази.
Неизмеримата сила на Вселената ни подкрепя, когато нашата бхакти е
себеотрицателна. Необходимо е да сме благодарни на Бог за даровете и
благословиите Му. Необходимо е да обичаме Бог в името на Бог, а не заради
даровете, с които ни засипва.
Гневът идва от Егото. Хората се гневят, когато очакванията им не се
оправдават и когато не е уважено чувствато им за важност и значимост. Когато
човек раздува случките от живота си до пропорции по-големи от самия живот, той
го прави, за да се представи за велик. Той прави малките инциденти по-големи и
се гневи и надува с егоизъм и неоправдано
високо самомнение. Чувства се
обиден и унизен без причина и гневът му става безграничен. Това, вкрая на
краищата наврежда на него самия. Да разгледаме една история от Бхагавата
Пурана:
Крал Амбариша принадлежал на линията на Шри Рама. Той бил голям
почитател на Бог Вишну. Бил добър и правдив крал. Изпълнявал ягна и това негово богослужение
доставило удоволствие на Бог Вишну. Богът го благословил с протекцията на
Неговото оръжие Сударшан Чакра (оръжие с формата на диск, назъбен по
периферията) Сударшан означава добро или правилно виждане. Благословията на
Сударшан или правилното виждане благословило кралството на Амбариша с мир,
просперитет и сигурност.
Веднъж крал Амбариша предприел Двадаши Вратта или гладуване. Тази
вратта изисква кралят да гладува на 11-тия ден (ека-даши) на луната до
настъпването на 12 ден и тогава да нахрани всички хора. Когато доближило
времето за спиране на гладуването, пристигнал Дурваса Муни (муни- мъдрец, обикновено спазващ мауна (обет за мълчание) или говорещ рядко ) и бил посрещнат по кралски със
всички дължими почести. Кралят го поканил да му бъде гост, след като изтече
периодът на гладуване. Дурваса Муни се съгласил и поискал Кралят да почака
догато се изкъпе и се върне. Съгласно с традицията кралят не можел да яде ил
пие, без първо да предложи храна и напитки на почитаемия гост. Мъдрецът
Васишта, който бил придворен мъдрец, предложил на краля да прекрати гладуването
си с лист босилек и глътка вода, които да предложи като боготворене на Бог
Вишну. Кралят прекратил гладуването си по този начин, в правилното време, и
зачакал своят гост да пристигне, за да му сервира храна.
Дурваса Муни бил известен с лошия с нрав и сприхавост. Той пристигнал,
тъкмо когато крал Амбариша бил прекратил гладуването си и бил много разгневен.
Той се почувствал обиден, че кралят не го изчакал да дойде. Той смятал, че
листото босилек и водата, взети от краля, били равностойни на хранене. Не било
редно кралят да яде, преди да предложи храна на госта си. Как можел краля да си
позволи да обиди такъв Велик мъдрец като него? Обясненията на краля не били
чути. В гнева си Дурваса Муни отскубнал косъм от косата си и създал от него
демон. Наредил на демона да убие краля. Кралят просто сплел ръцете си в
молитвен жест и седнал пред идола на Бог Вишну в храма с нагласа на преданост.
Сударшан Чакра се издигнала от идола, нападнала и убила думона. Тогава чакрата
започнала да предследва Дурваса Муни, за да го убие. Той побягнал и се опитал
да се скрие, но Чакрата го преследвала безмилостно. Нямало къде да отиде. Така,
той тичал до Брахма Лока и потърсил закрилата на Бог Брахма. Бог брахма отказал
да го предпази. Казал му, че е разгневил Бог Вишну и че той не може да го
спаси. Чакрата продължила да преследва мъдреца и той побегнал към Шива лока и
паднал в краката на Бог Шива. Бог Шива също отказал да му помогне, като цитирал
същите съображения. Накрая уморен и изтощен до крайност, без да има къде да
отиде и да се скрие, Дурваса Муни отърчал до Вайкунта и се преклонил пред Бог
Вишну, като поискал закрилата му. Богът казал, че той не може да привика
обратно Сударшан Чакра, тъй като муни е прегрешил пред Амбариша, които имал
себеотрицателна любов към Вишну. На Дурваса Муни не му останал друг избор,
освен да се поклони на колене на краля, за да се предпази от смъртта от
Сударшан Чакра. Крам Амбариша не бил разгневен и нямал злоба към Дурваса. Той
бил изпълнен със състрадение ,като видял как такъв велик мъдрец търчи за да
спаси живота си. Той отправил молитва към Бог Вишну да извика обратно Сударшан
Чакра и да спаси живота на мъдреца.
Себотрицателната любов или Бхакти към бог ни
дава най-висшето ниво на защита/залрила във Вселената. Когато Благодатта на
Върховното ни благослови, ние получаваме Сударшан или добро (правилно) виждане.
Тогава гневът, обидите, и лошото поведение на другите нямат вече място в живота
ни. Живеем с обич и състрадание към всички.
Водени сме към правилното действие и правилната реч - в живота ни се
появява обилието и благодатта на Върховното.
Превод от английски: Еллдибор Франк и Владимир Великов
