„Дхяна Мулам Гуру Мурти, Пуджа Мулам Гурур Падам, Мантра Мулам Гурур
Вакиям, Мокша Мулам Гуру Крипа” – Гуру Гита
Медитирайте като визуализирате формата на учителя. Научете се да
боготворите чрез преданоотдаденост в лотoсовите
нозе на Гуру. Всяка дума на на Гуру е мантра, а просветлението е, в края на краищата,
благодатта, дадена от Гуру.
Тези стихове от Гуру Гита ясно провъзгласяват любовта и възхваляват Гуру. Гуру учи последователя за
Върховното и му помага да реализира Върховното в себе си и в цялото творение.
Историята на Намадева, светец от щата Махараштра илюстрира значението на Гуру.
Намадева имал необичайна благодат. Бог Витала (Кришна) от Пандхарпур
се появявал във физическата си форма пред Намадева и ядял приготвената от него
храна. Намадева си говорел с Бог, както ние си говорим един с друг. Бог
танцувал на песните, които той пеел. Той бил смятан за велик светец на своето
време. Един ден имало среща в дома на Гора – светецът грънчар. Присъствали
всички известни светци за онова време – Джанешвар, Ниврити, Сопан, Муктабай и
много други. Джанешвар накарал Гора, грънчаря, да провери дали всички гърнета
са добре изпечени. Гора разбрал за какво става дума и с пръчка почукал главите
на всички светци, които седяли там, по същия начин, по който проверявал дали
глината на гърнето е добре опечена. Никой не казал нито дума, освен Намадева,
който протестирал с гневни думи. Не му харесало да го удрят по главата.
Муктабай отбелязал: това гърне не е опечено добре! Намадева се разгневил и
напуснал групата оскърбен и се упътил направо към храма на Витхала. Когато го
повикал Бог се появил и той му се оплакал. Вместо да го успокои Бог му казал:
който не се е поклонил на Гуру и не учил от Гуру не е завършен. Като Рама, аз
се поклоних на Мъдреца Васишта и получих от него духовно знание. Като Кришна,
аз отидах в ашрама на Сандипани и учих от него. Отиди при Гуру Висоба. Ще го
намериш в храма на Шива на Малликарджуна. Служи му му се и учи от него. Това ще
те направи завършен. Няма друг начин на станеш завършен освен да потърсиш
убежище в краката на Гуру!
Като нямал избор, Намадева отишъл в храма Малликарджуна и намерил
Гуру. Висоба спял с крака подпрени на Шивалинга. Шокиран Намадева казал: чух,
че си голям светец, а ти имаш такова странно поведение? Висоба отговорил: аз
съм стар човек- нямам енергия да преместя краката си от Шивалинга. Моля те
премести ги някъде другаде, ще получиш награда за това добро дело! Намадева
замъкнал краката на Висоба и ги поставил на друго място. Внезапно, на това
място изникнал от земята Шивалинга и подпрял краката на стареца. Гневен и уплашен Намадева вдигнал краката на
стария светец и започнал да ги мести. Където и да ги поставел, Шивалинга
изниквал от земята, за да подпре краката на Висоба. Намадева осъзнал, че Висоба
е велик Гуру и паднал в поклон в краката му и поискал да бъде негов ученик. Той
разбрал, че чудото на Шивалинга се случвало, защото Висоба бил се превърнал в
Шива и където бил Висоба, там бил и Шива.
Намадева останал при Висоба и научил духовните практики от Гуру. Той
осъзнал(реализирал) Истината в себе си и около себе си. Той виждал себе си като
Витхала и светът около него като същия Бог. Когато отишъл обратно в Пандхарпур
имало празник. Намадева също седнал да се храни. Бхакри, хляб направен от зърна
на сорго бил сервиран заедно с гхи в чаша направена от листа. Дошло едно
куче грабнало бхакри от чинията на
Намадева и побегнало. Намадева грабнал чашата с гхи и побегнал след кучето,
като викал: О Витхала, не яж бхакри така. Доста е сух и жилав. Нека да го
натопя в тхи и да ти го дам. Тагава вкусът му ще стане по-добър.
Намадева бил осъзнал истината, че цялото творение е форма на неговият
Бог Витхала. Така той тичал след кучето, защо виждал в него своя Бог и и искал
да го нахрани с натопен в гхи бхакри. По-късно когато срещнал бог Витхала и го
прегърнал, Бог се оплакал: след като получи Гуру, нямаш време за мен! Намадева
отговорил: аз преодолях чуството за двойнственост и не виждам разлика между теб
и Гуру! Ти и той сте едно и също. А бог Витхала отговорил: сега вече гърнето е
опечено добре!
Макар Намадева да си говорил с Бог и дори да го
хранел със собствените си ръце, осъзнаването му не било завършено, докато нямал
Гуру , който да го научи как да преодолява дуалността и да вижда Творението като
Едно. Затова е нужен Гуру!
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
