четвъртък, 19 януари 2012 г.

Мъглата на невежеството и правилния възглед за живота


Ние живеем в мъглата на невежеството по отношение на истината за живота и Върховната Реалност. Този слой от невежество ни изолира от Върховната истина и Реалността на Вселената. Живеем покрити с това невежество през целия си живот. Нашите родители и прародители също са живяли в такова невежество и поради това ние не познаваме Върховната Истина и Върховното Божество. Ние сме като хората с трайно увреждане на зрението, които не познават и не осъзнават, че е възможно да имаш ясно зрение, едно към едно, с действителността. Съществуваме в една мъглявина на непълна информация и гледаме на живота си с това лишено от яснота и отчетливост зрение. За този замъглен и неясен възглед за живота и произлизащите от него цели работим здраво и робуваме денонощно. 

Когато ПарамГуру дойде в живота ни, той ни дава знание и ни учи на правилния път в живота. Нашият възглед за живота се променя, като асимилираме знанията, получавани от ПарамГуру. Знанието и духовните практики, дадени от ПарамГуру, ни подготвят да получим правилния възглед за живота. Да разгледаме следната история:

Арджуна, майстор-стрелец от рода на Пандавите, знаел, че Кришна е Върховното Божество. Кришна бил подкрепа и помощ за Пандавите през много години на изпитания и премеждия. Арджуна бил виждал свръхестествените сили на Кришна и способността му да направи невъзможното – възможно. Той обаче не бил осъзнал и преживял като свое вътрешно преживяване  това, че Кришна е Върховната Сила.

На бойното поле на Курукшетра, Аржуна, майсторът стрелец и воин, бил готов за битката на всички битки. Кришна бил негов колесничар. Арджуна накарал Кришна да закара колесницата до място между двете армии, за да види и изследва предимствата и недостатъците на двете армии от гледна точка на стратегическото планиране на битката. Докато разглеждал позициите, той си говорил с Кришна  и се обръщал към него като Ядва и Сакха – Ядва, тъй като Кришна принадлежал на племето Ядав и Сакха, което означава приятел, тъй като Арджуна и Кришна били на една и съща възраст и Арджуна смятал Кришна за най-добрия си приятел. 

В хода на разговора им Арджуна решил да не се бие и представил аргументите си защо не иска да участва в тази война. А Кришна му обяснил какъв е неговия дълг във формата на разговор - песента на Бхагават Гита. Той му дал възможност да преживее Върховната истина на Божеството. Кришна активирал способността за божествено видение в Арджуна и Арджуна могъл да види и преживее лично, че Кришна е Върховното божество, в което се образува, отглежда и разрушава цялата Вселена. След това видение, Арджуна се обръща към Кришна като „Йога на йогите” и „Джагат гуру”.

Арджуна бил изкусен боец и зрението му било съвършено. Знанието му за реалността, обаче, било несъвършено. Не знаел ролята, която му е отредена в живота и в битката в Махабхарата. Знаел, че Кришна е Бог, но не бил преживял лично тази истина. Кришна му дал видение на Върховното Божество  и така станало възможно Аржуна да разбере своя дълг и отговорности и той изиграл ролята си на воин, които се бори за дхарма по един съвършен начин в битката на Махабхарата. Той също така осъзнал и оценил факта, че самият Бог му бил водач и колесничар.

Когато ПарамГуру дойде в нашия живот, той ни дава знание и духовни практики. Той е като Кришна, а ние сме като Арджуна. Ние сме невежи и не знаем ролята си в живота. ПарамГуру ни подготвя за деня, когато ще получим божествено видение и ще можем да преживеем Върховната Реалност вътре в себе си. С натрупването на повече и повече опитност от ежедневните ни практики ние можем да разберем ролята и отговорностите си в живота. Третото ни око, нашата интуитивна способност да разбираме, се отваря и разбиранията ни за живота се променят.  Животът и подходът към работата ни се променят и започват да ни носят все повече радост и наслада. Накрая, разбираме кои сме всъщност и че ние сме едно с Върховната Божественост. Докато не осъзнаем тази истина, живеем в мъглата на невежеството, преследваме комфорта на материалните придобивки, които са необходими за удобство и комфорт в живота, но не могат да ни донесат пълно удовлетворение. 

 Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов