Как да сме щастливи

Когато се попитаме какво искаме от живота си отговорът винаги е: Искаме да сме щастливи! Всеки иска да е щастлив. Имаме приемлив комфорт в живота си – дом, семейство, връзки, работа, ежедневна храна и други удобства. И въпреки това продължаваме да установяваме, че през по- голямата част от времето се чувстваме нещастни. Бързо се дразним. Крещим. Нямаме търпение. Сравняваме себе си с другите и установяваме, че винаги искаме нещо още. Това не са белези на щастлив човек.

Щастието е нещо, което лесно се изплъзва. Щастието ни изглежда сякаш зависи от всичко, от времето до това, колко добре са изгладени дрехите ни. Когато се огледаме, разбираме, че парите не са ключ към щастието, нито пък доброто здраве, по-големия апартамент или къща, по-бързата кола, или последния модел iPod. Има хора, които имат всичко, но не са щастливи. Има и такива, които имат по-малко материални благословии и въпреки това са щастливи. Разликата е в нагласите на хората.

Да направим живота си по-прост. Всяка седмица прекарвайте 2 часа в някоя част от дома си и разкарайте бъркотията от там. Дарете това, от което не се нуждаете, за благотворителност. Подреденият дом спомага за усмивка, по-добра джапа и медитация. Не приемайте повече работа от това, което е възможно да направите у дома или в работата. Научете се да казвате „не”.

Грижете се за здравето си. Яжте здравословна храна. Правете енергична разходка всеки ден. Спете достатъчно часове всяка нощ. Тези неща ще се погрижат за физическото ви благосъстояние.

Не се заяждайте и не натяквайте. Не викайте и не критикувайте постоянно. Кажете мнението си или предложението си по обикновен начин, който не съдържа осъдителност.  У дома на всички говорете меко, ласкаво и с уважение. За да получим уважение, първо трябва да дадем уважение. Дори когато не сме в добро настроение, няма нужда да натоварваме другите със собствените си настроения. Ако съзнателно се насилите да бъдете спокойни и усмихнати, скоро ще откриете, че наистина се чувствате така. Това ще ви помогне да имате добри връзки у дома и с приятелите и на работното място.

Не се фокусирайте постоянно върху лошите новини и лошата телевизия. Изключете телевизора и прочетете хубава книга или вдъхновяваща статия. Намерете си хоби, което ви доставя удоволствие.

Най- важната промяна, която е необходимо да направим в себе си, е да са научим да ценим това, което имаме и да бъдем удовлетворени от жребия, което ни се е паднал в живота. Това не значи да не работим здраво. Трябва да работим здраво и да приемаме резултатите от нашите усилия като благословия от Бог. Оценяването и удовлетворението от това, което ни е дадено, ще направи живата ни щастлив. Не е нужно да търсим и постигаме или да получаваме повече, за да бъдем щастливи. Можем да бъдем щастливи сега. Благодарността за това, което имаме и задоволството носят голям покой, който ще увеличи усещането ни за благополучие.

Да разгледаме живота на жената на фермера в следващата история:

Фермерът живял в малко селище с жена си и трите си деца. Къщата му била малка и удобна, имал достатъчно земя и продукция от нея за добър живот. Поради внезапен проблем, неговите родители трябвало да дойдат да живеят при него. Обзавеждането, хората и пространството у дома му трябвало да бъдат преместени и пренаредени, за да се отвори място за родителите му. Това направило жена му намръщена и нещастна. След известно време тя отишла при мъдреца на селището и поискала съвет от него. Той я изслушал и казал: решението на твоя проблем е много просто. Моля те вкарай дузина кокошки в къщата за една седмица.

Жената била изненадана, но послушала съвета.  Кокошките къткали постоянно. От тях падали пера и осрали цялата стая. Храната и водата им се разпръснали по цялата стая. След една седмица на жената й дошло до гуша и отишла отново при мъдреца. Той й казал: решението не е пълно. Трябва да доведеш и шест кози в къщата си. След като го направиш, ела и ми кажи как са нещата. Постоянното блеене и бутане на козите, миризмата на телата им, храната и отпадъците им подлудили всички.  А кокошките вече били превърнали стаята им в курник. След една седмица жената отишла при мъдреца и се оплакала. Той й казал: остана само още едно нещо да направиш и решението на проблема ти е готово. След това ще бъдеш много щастлива. Докарай три крави стаята си. Жената направила и това.

Къщата й се превърнала в пълна бъркотия и хаос. Кравите козите и кокошките били навсякъде. Шумът и  миризмата на животните били непоносими.  За една седмица за жената положението станало нетърпимо. Тя решила да намери мъдреца, да му каже какво мисли и да разкара хаоса и животните от къщата си. Отишла при мъдреца започнала да му вика: какъв съвет ми даде ти? Животът ми сега е като ад. Махам всички животни от къщата си. Искам си къщата чиста и подредена. Мъдрецът казал: да, моля направи това. То ще завърши процеса.

Жената се прибрала у дома, махнала кокошките, козите и кравите от стаята си. Изхвърлила и натрупалия се стар боклук. Изтъркала, изчистила и подредила стаята си. Освен това изчистила и другите стаи. Къщата станала чиста и свежа и тя била много щастлива. Отишла при мъдреца и му казала: лекарството ти проработи. Къщата ми  е просторна и прекрасна, и аз съм щастлива. Мъдрецът и казал: твоята къща не се е променила. Същата си е. Научи се да цениш, това, което имаш. Това те прави щастлива и удовлетворена. Да оценяваме това, което имаме, е ключът (към щастието).

Накрая, трябва да се погрижим и за душата си. Знайте, че вие не сте тялото, а душата. Природата на душата е блаженство. Можете да разкриете това блаженство с редовна медитация и мантра джапа със СитаРам и като следвате другите духовни учения на ПарамГуру.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Аруни и наводнените поля

В миналото последователите на Гуру живеели заедно с него в Ашрама му. Там те учили и изпълнявали домакинските задачи, които им давал Гуру. Повечето ашрами били самостоятелни стопански единици. Имали мляко от кравите, зеленчуци от градините, плодове и цветя, събирали дърва от гората и отглеждали зърнени и бобови храни в полетата. Последователите извършвали различна работа и поддържали гладкото функциониране на ашрама. Били им давани физическа работа и отговорности, които ги правилни физически здрави и устойчиви, а също така умствено зрели и способни да се справят с отговорно с работата  и поставените задачи. Нямало специален подбор кой от студентите каква работа да получи в зависимост от общественото им положение и те били третирани еднакво.

Освен видимия растеж и напредък в последователите, имало и друго развитие, които се случвало, но което обикновено не се виждало. Последователят, които бил лоялен обичащ  и следвал нарежданията на Гуру безпрекословно, се развивал на фини нива. Физическото тяло разцъфтява когато въздухът е чист, храната добра, и при здрава физическа работа. Менталното тяло се развива с придобиването на знание в ашрама, а  а финото тяло се развива, когато последователя работи с голяма любов към Гуру и е безусловно послушен и лоялен. Това развитие за период от време подготвя финото тяло на последователния така, че когато Гуру нареди или благослови , появява се внезапна метаморфоза и ученикът се променя напълно. Да разгледамеа следната история:

В ашрама на Риши Аайод Дхаумия, където той живеел,  имало  крави, градини и полета. Бил известен с това, че бил  много религиозен и могъщ и се грижел за последователите си като за свои деца. Грижел се за много последователи в ашрама си. Един от тях се казвал Аруни. Аруни бил скромен и много обичал своя Гуру. Той работел здраво и изпълнявал даваните му домакинските задачи като Гуру Сева. Той безрезервно следвал нарежданията на Гуру с усмивка на лице.

Веднъж Гуру изпратил Аруни да се погрижи за полята. Когато Аруни пристигнал на полето, небесата се отворили и завалял силен дъжд. Полята бързо се изпълнили с вода. Отстрани на полето имало стена от пръст, която задържала изтичането на вода и загубата на почва.  Докато Аруни проверявал стената, видял, че силата на водата се увеличава и че на едно място стената се е разкъсала. Вода и почва изтичали от полята с голяма сила. Аруни се уплашили, че ще има ужасна щета от ерозията на почвата. Опитал всичко въможно, за да спре изтичащата със сила вода. Слагал камъни и пръст в дупката в стената, за да спре изтичането. Но това било безполезно. Аруни се сетил да инструкциите на Гуру – да се погрижи за полята. И легнал в дупката като използвал тялото си, за да спре изтичането на водата и почвата. Останал измръзнал и вкочанен през цялата нощ на това място, но успял да предпази полето на Гуру от ерозията.

На сутринта, когато последователите се събрали за сутрешна молитва, Аруни го нямало. Гуру и няколко последователи се втурнали по посока към полето и викали името на Аруни. Аруни чул, че Гуру го вика и станал, треперещ от студ. Докоснал краката му и го попитал:. Гурудев, какви са твоите нареждания за мен? Гуру се огледал, разбрал какво Аруни е направил, за да спаси неговото поле. Сърцето му се изпълнило с любов и състрадание. Любов и Благодат потекли от Гуру към последовател и Аруни бил трансформиран. Той автоматично получил знание за свещените писания. Гуру му дал ново име Уддхалак Аруни.

Аруни станал велик учен мъдрец. Той работел за благото на обществото. Организирал много програми за хранене на бедните. Систематизирал мислите във Ведите и  Упанишадите.  Всичко това се дължало на благословията на Гуру.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Кухненският помощник, който станал Гуру

Гуру обича и ръководи всичките се последователи еднакво, но последователите не са еднакво възприемчиви. Само тези последователи, които имат голяма любов, лоялност и  послушание към Гуру, са възприемчиви за Благодатта на Гуру.  Изучаването на писанията и изпълняването на молитви не е достатъчно, за да бъдем добри последователи. Абсолютната вяра и дисциплина са достойнствата на последователя.

В линията на Гуру Нанак, който е Сикхски Гуру, бил Гуру Рам Дас. Той бил четвъртия по ред сикхски Гуру. Имал много последователи, които били добри и достойни. Всичките му последователи вършели ежедневната си работа и присъствали на беседите на Гуру. Най-младията му син Арджан Дев също бил негов последовател. Гуру Рам Дас му дал задачата да работи в кухнята и да мие посудата. Арджан Дев изпълнявал своята Гуру Сева с максимална самоотверженост. Той никога не поставил под съмнение защо му било дадено да върши такава скромна задача. Кухнята на Гуру винаги било отворена и на всеки който дойдел, без значение по кое време, винаги получавал топла храна. Арджан Дев постоянно трябвало да мие съдовете.

Другите последователи имали пренебрежително отношение към Арджан Дев. Те го дразнели. Казвали: Арджан стига си мил тези чинии, ела да чуеш беседите. Не можеш да зарадваш Гуру с това ти поведение. Ела и прави друга Гуру Сева. Тогава ще зарадваш Гуру! Арджан Дев отговорил: моят дълг е да се подчинявам на Гуру. Нямам за цел да го зарадвам, като правя други неща.

Другите последователи го оставили на мира. Гуру обичал много Арджан Дев заради любовта, лоялността и послушанието му. Минало време. Гуру и другите последователи били заети с беседите, религиозни срещи и друга работа. Един ден се появила нужда да бъде изпратен някой до Лахоре за да върши работа за Гуру. Другите последователи накарали Гуру да изпрати Арджан Дев. Всички искали Арджан Дев да се отстрани и да не стане наследник на Гуру. Арджан Дев спокойно се съгласил с желанието на Гуру и отишъл в Лахоре. Много му липсвал неговият Гуру и той написал две писма до Гуру. Другите последователи в Ашарма, обаче, скрили от Гуру писмата. Обаче Гуру видял третото му писмо. Той разбрал, че Арджан Дев му бил писал и преди и че другите са заговорничали, за да го отстранят от Ашрама. Като видял любовта и лоялността на Арджан Дев, накарал да го повикат от Лахоре и го обявил за негов наследник.

Пълната лоялност и послушение на Арджан Дев към неговия Гуру, го накарали да го предпочете като наследник пред другите, които били физически по-близки до Гуру и вероятно по-добре владеели писанията. Гуру Арджан Дев станал велик Гуру. Той бил въплъщение на преданоотдаденост към Бог, безкористно служене и Универсална Любов. Той допринесъл за изграждането на Златния храм в Амритсар. Той събрал и съставил ученията на предишни гуру и ги нарекъл  Гурубани. Инсталирал Гурубани в Златния храм. Непоколебимо отстоявал  принципите в които вярвал и в накрая пожертвал живота си и постигнал уникално мъченичество в тази история на човечеството.

Така помагачът в кухнята получил благословията на неговия Гуру и бил трансформиран в един от най-великите Гуру от линията. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Защо търсим щастие

От раждането си ние, хората, търсим щастие. Търсим го чрез храната, питиета, спокоен сън, хубави дрехи, хубав дом с удобства и комфорт. Цялото ни съществуване е ориентирано към удовлетворяване на желания и намиране на щастие. Щастието е цeлта на живота ни.

Щастието, обаче, е трудно уловима цел. Търсим го, работим за него и постигаме обекта на желанието си. Щастливи сме за известно време. След това щастието избледнява и отново започваме да го търсим, като удовлетворяваме други желание. Можем да видим това поведение дори и у малките деца, които не знаят какво е желание, удoвлетворение или щастие. Откъде детето се научава да търси щастие? Кое е нещото, което ни кара да копнеем и да работим за щастие през целия си живот?

Всички релииги на света казват, че ние не сме тялото си. Ние сме Безсмъртна Душа. Естеството на Душата е Блаженство. Свръх душата или бог е Вечн блаженство. Ние сме част от тази Душа и Блаженство. Сега сме в човешко тяло и живеем на Земята. Но душата вътре в нас знае произхода си и иска да се върне отново там. Копнее за Блаженство – за Вечното Блаженство на Бог.  Ние не знаем как да се върнем към Върховното Божество и да се установим в този покой и блаженство. Поради това търсим щастието чрез удовлетворяване на материалните си желания, но такова щастие е само бледа сянка на Вечното Блаженство.

Върховната Сила, индивидуалната душа и илюзията – Майа - са трите постоянни съставни части на Универсалната Драма на Живота. Бог управлява индивидуалната душа  и Майа (илюзията за двойнствеността, че ние сме нещо различно от Бог). За да преодолеем тази илюзия, че сме нещо различно от Бог и че сме различни един от друг, се нуждаем от помощта на Бог. Бог не ни помага пряко, директно. Той идва във формата на ПарамГуру, който е реализиран Учител и ни показва как да преодолеем Майа и да се слеем с Него. Следвайте ПарамГуру и достигнете Бог и останете винаги в състояние на щастие и блаженство.

Великите Учители или Парамгуру ни учат как да се завърнем обратно във Върховното Божество. Те имат знанието и личния опит по пътя и знаят как да достигнат това Върховно състояние. Когато следваме техните учения ние достигаме това Състояние на Блаженство. Мантра джапа със СитаРам, системата на Кундалини Маха Йога, медитацията и следването на учението на ПарамГуру по систематичен и дисциплиниран начин ни помагат да достигнем състоянието на блаженство. Живейте в бхакти и смирена отдаденост на Бог и Парам Гуру и ще бъдете в блаженство. След като достигнем до това състояние, въпреки че живеем в този свят, вече няма да се впускаме бясно в преследването на материални желания.

Винаги помнете, че вие не сте вашите тела. Вие сте Безсмъртната душа  - Дете на Бог.   Блаженството е вътре във вас. Няма удовлетворение във временното щастие на материалния свят. Намерете корените си и осъзнайте , че сте божествени и изпълнени с блаженство. Днес, на рожденият ден на това тяло, благославям всички, които сте получили Мъдростта и Изобилието от Богинята Сарасвати и са винаги щастливи.

 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Басант Панчами – празник на Богиня Сарасвати

Месец Магх в индуисткия лунен календар се пада през пролетта и Басант  Панчами е празник на свежестта и красотата на пролетта. Пролетта е  време на обновление на живота, нови връзки, надежда и подновяване на шансовете за подобрения и успех. Духовният аспект на Басант  Панчами също е важен - той е Сарасвати Пуджа. Съживяването на природата, грандиозният танц на новия растеж, красотата и живота около нас са формата, благословията и красотата на Богинята Сарасвати – Богинята на Знанието.  Тя е космическата интелигентност и божественият източник и проява на знанието. Празникът и пуджата се празнуват на петия ден след новолуние. Това обикновето се пада някъде между втората част на януари и първата част на февруари.

Тази година Басант  Панчами се пада на 28-ми януари. Фестивалът освен това означава, че зимата си е отишла и е започнала пролетта. Край на късите дни и студените нощи, топлият бриз носи свежест. Природата цъфти. Цветята, плодовете и листата изпълват света около нас с ярки цветове и аромати. Пролетта носи романтика и любов. Хиляди сватби се правят в деня на Басант  Панчами тъй като този ден е много благоприятен за сватби и други дела без да е необходимо да се проверява индуисткия календар за подходящо време.

Тъй като Басант Панчами е много благоприятен ден, други важни неща също се правят на този ден. Децата се учат да пишат азбуката и първите думи. В къщи се викат брамини, дава им се храна и дарения. Прави се Питр – тарпан или жертвоприношение на ориз с черен сусам и вода на предшествениците в ритуал на богослужение. Жълтият цвят играе важна роля в празника, тъй като предвещава добро. Това е и цветът на узрялата царевица в полята. Време е за събиране на реколтата и хората са щастливи. Те носят жълти дрехи. Приготвят се и се ядат жълти сладки. Богинята Сарасвати се облича в жълти дрехи и се прави богослужение. Децата пускат хвърчила. Празник на хвърчилата се организира в много щати на Индия. Този празник се празнува с много жар и ентусиазъм.

Богинята Сарасвати е част от троицата на МахаКали МахаЛакшми, МахаСарасвати. Тя е извор на знание и мъдрост. Тя е богиня на музиката, всички музикални инструменти със струни и речта. Тя олицетворява всички изкуства, науки, музика, занаяти и други сръчности. Тя има много имане – Шрии, Шарада, Вакдеви, Вийнавадани и др. Тя е със светъл цвят на кожата и носи бели дрехи. Седи в падмасана върху бял лотус. Представлява чистотата и добродетелността. Тя е спокойна, ведра и царствена. Има четири ръце, който представлявачат човешката личност в ученето – умът, интелектът, вниманието и егото. В едната си ръка тя държи лотус, който е символ на истинското знание, а в другата свещените писания. Тя държи Вийна с две ръца и свири мелодии на космическа любов и мъдрост. Нейният преносител е Бял лебед. Вярва се, че лебедът е способен да раздели млякото в смес от мляко и вода. Това ни напомня, че трябва да се научим да отделяме фактите от измислиците в живота. Другият й посредник-носител е паун, който представлява егото. С това ни се напомня, че мъдростта побеждава егото.

Сарасвати пуджа се изпълнява във всичко домове в Индия. Всички образователни институции, студенти, ученици, учители и цялата академична общност я боготворят. Певците и музикантите също я боготворят. Книги и музикални инструменти се поставят до нейния образ или снимка по време на богослужението и се търси нейната благословия за постигането на успех в знание, мъдрост и изящни изкуства .

На този свят ден Басант  Панчами, почитайте Богиня Сарасвати в домовете си и в сърцето си. Търсете нейната благословия за знание, мъдрост и Върховна истина. Ние се нуждаем от нейната благодат всяка минута от нашите животи. Не можем да функционираме без знание и мъдрост. Когато уважаваме и почитаме знанието , получаваме благословията на Богинята Сарасвати и сме в състояние да използваме знанието по правилния начин.

---

 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Гуру Сева – Дийпак

Гуру обсипва еднакво с любов  всичките си последователи, но те трябва да имат способността да получат и задържат тази любов. Когато излива любовта и благословиите си от страна на Гуру няма фаворитизиране или дискриминация. Гуру е подобен на Слънцето. Слънцето грее за всички еднакво. Но, ако някой настоява да седи в стая със затворени врати и прозорци, няма как да получи слънчевата светлина. Не можем да виним Слънцето за това, нали? Когато последователят изпитва голяма любов към Гуру, лоялен е към него и прави Гуру Сева   с правилната нагласа, той се превръща в съд, който заслужава да приеме любовта и благословиите на Гуру. Следва една такава история – на Дийпак и неговия Гуру Веддхарма.

Гуру Веддхарма живеел в Ашрама си на бреговете на река Годавари в Северна Индия. Той имал много последователи и ги обичал еднакво. Един път той решил да изпробва кой от неговите последователи го обича наистина. Той ги повикал и обявил: през последния си живот направих голям грях. В този живот поради моя тапас и другите духовни практики, изгорих част от моята лоша карма. Ще трябва да премина през изравняване  на добрата и лошата ми карма скоро.  Това ще доведе до появата в мен на болест, която ще ме осакати. Ще остане при мен в продължение на две години, след което отново ще стана нормален. Имам намерение да отида в Каши през това време. Кой от вас ще дойде, за да ми служи през това време?

Никой от последователите, освен Дийпак не проявил желание. Дийпак бил лоялен последовател на Гуру. Той обичал своя Гуру много и виждал в него Бог. Той казал на Гуру Веддхарма: ще дойда с теб и ще ти служа през тези две години. Гуру казал: помисли си преди да направиш това. Аз ще бъда болен и на легло. Няма да е никак лесно да се грижиш за мен. Ще бъда сляп и сакат в продължение на две години. Дийпак отговорил: не страхувам, мога аз да отида до Каши за две години, като взема твоята болест и страдам вместо теб? Гуру бил много доволен да чуе такова предложение от Дийпак. Но отказал. Той казал: всеки от нас трябва да страда от последиците от своята карма. Само аз трябва да страдам от моята карма, но ти можеш да дойдеш и да ми служиш.

Скоро след това те заминали за Каши. Няколко дни след като пристигнали в Каши, тялото на Гуру Веддхарма се покрило с циреи, осакатял и ослепял.  Дийпак отишъл до съседните къщи да прости милостиня, за да се грижи за него и за себе си. Гуру изпитвал голяма болка и бил много раздразнителен. Често се ядосвал и викал по Дийпак без причина. Но Дийпак бил търпелив и се усмихвал. Понасял всички избухвания на Гуру и му служил лоялно и с любов.

Като видял Гуру Бхакти и Гуру Сева на Дийпак, Индра, Господарят на боговете, се появил. Той предложил на Дийпак място в Рая. Дийпак отговорил, че най-висшият рай е при краката на Гуру и правенето на Сева за Гуру и отпратил Индра. След известно време, доволен от Гуру Сева практикувана от Дийпак, се появил Бог Шива. Казал му да си избере и поиска дар. Дийпак казал: нека се посъветвам с моя Гуру. Дийпак попитал своя Гуру дали може да поиска от Бог Шива да го излекува. Гуруто отказал, като казал, че това не е приемливо. Така Дийпак отпратил Бог Шива.

След няколко дни се появил Бог Вишну. Той бил много доволен от факта, че Дийпак виждал Бог в своя Гуру и служел на Гуру. Когато благословил Дийпак с дар, Дийпак поискал този дар да бъде Гуру Бхакти.  Бог благословил както си му е редът и казал: ти увеличи значението и на Бог и на Гуру с твоята бхакти и сева.

Дийпак продължил да се грижи  за своя Гуру. Неговият Гуру знаел за Божествените същества, които идвали и отговорите, които Дийпак им давал. Дийпак преминал теста на Гуру. Гуру Веддхарма го благословил със знание, име, слава и дълъг живот.

Когато на последователя му е дадена задача или Сева от Гуру, той трябва да се фокусира върху нея изцяло и да я изпълни. Каквото и изкушение да се появява като награда или оценка, той не трябва да изоставя Гуру Сева.  Гуру Сева, правена без его и поради любов към Гуру, дава най-висша благословия.

 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Благословията На Гуру Сева - Калиан

Върховната Сила на Бог поддържа Вселената и Творението. Не е възможно на обикновените смъртни да разберат какво или кой е бог, какви са Неговите правила (закони), как Той работи, какви са неговите качества и защо той прави някой неща, които са отвъд способността ни да схванем. Само Бог  може да ни учи за Себе си. Така Бог се проявява под формата на Гуру, за да учи хората за Себе си. Бог е Гуру. И Гуру е Бог. Гуру, който е преодолял егото си и се е слял с Бог, е Самият Бог. Да служим на такъв Гуру е същото като да служим на Бог. И благословията и наградата за такава сева са поразителни. Чуйте историята на Самрат Рамдас и Калиан:

Самрат Рамдас бил могъщ и известен гуру. Живеел в Саджжангад, който се намирал на върха на хълм. В крепостта нямало източник на вода. Нужната вода за Гуру и неговите последоватли трябвало да се донася от селото в полите на хълма. Тази работа по пренасяни и пълненето на водата за нуждата на хората в крепостта била дадена на ученик, наречен Калиан. Калиан обичал много своя Гуру и извъшвал задачата по пълненето и пренасянето на водата като гуру сева. Всички други последователи седяли в краката на Гуру и придобивали знание от свещените книги и като задавали въпроси на гуру. Калиан рядко сядал при краката на гуру, за да учи. Той било зает от изгрев до залез да пълни и да носи вода в укреплението. Той бил любимец на Гуру и всички ученици ревнували и завиждали на Калиан. Те смятали, че като седят при краката на гуру и учат здраво и знаят повече от Калиан, Гуру трябва да има високо мнение за тях.

Самрат Рамдас знаел за чуствата на другите последователи към Калиан. Той чакал за възможност да им покаже стойността на Калиан. Един ден по време на учебна сесия, гуру задал сложен въпрос на учениците си. Никой от тях не можел да отговори. По това време Калиан минавал наблизо, носейки кофи с вода. Гуру го повикал и му задал същия въпрос. Калиан без усилие дал правилния отговор.

Студентите били смаяни. Те попитали гуру: как така Калиан знае отговора на този въпрос? Ние седим с теб денонощни и учим, но не можахме да отговорим. Калиан не седи и не учи с нас. Въпреки това той даде правилния отговор! Самрат Рамдас отговорил: Калиан прави гуру сева с правилното разбиране и подход. За него, служенето на гуру и осигуряването на нужната вода за хората тук в препостта, е служене на Бог. Той извършва тази работа с желание и добро настроение. Не се ядосва, че носи вода по цял ден и че вие седите тук удобно и учите. Вие знаете духовността само теоретично. За вас правилото „служи на всички все едно служиш на Бог” и „Гуру е бог” са само думи. Калиан е осъзнал тази истини на практика. Той прави служенето с правилната нагласа и разбиране. Благословията на бог и Гуру се изливат върху него. Поради това той има цялото знание! По- късно Самрат Рамдас направил Калиан него официален писател за записване на неговите песни и учения. Самрат Рамдас станал автор на много книги като Дасбодха и Щри Маначе Шлок, които се чета и почита дори и днес. Калиан бил негов писар.

Слушането на лекции и четенето на книгите написани от светците и другите ни дава само книжно знание. Теоретичното знание е безполезно. Това е също като да знаеш рецептата за вкусно ядене. Можем да знаем съставките, метода и да имаме описание на вкуса на ясието. Но тези знания няма да задоволят глада ни. Необходимо е да изядем истинското ястие, за да усетим вкуса и храната да удовлетвори глада ни.

Правете ежедневно джапа с мантрата СитаРам и медитация. Следвайте учението на Гуру. Няма значение дали сте физически близко до Гуру или живеете далече. Бъдете умствено близо до Гуру като мислите за него. Вършете работата си и следвайте практиките, които са ви дадени. Това е най-добрата гуру сева, която можете да правите и ще пожънете благословиите(от нея). От каквото имате нужда в живота ще ви бъде дано и ще имате удовлетворение. Гуру сева е като Камадхену – свещената крава, която удовлетворява всички желания. Правете сева на Гура заради самата Сева. Правете сева заради любов към гуру. Това е наи-висшето възможно ниво на  сева.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Гуру Сева

Гуру Сева е служба на Гуру. Когато последователят обича своя Гуру, той служи или прави сева за Гуру. Общата за всички последователи Гуру Сева, включва следване на ученията на Гуру и редовно дисциплинирано практикуване на духовните техники. Не всички последователи имат физическа или географска близост до Гуру и тези, които нямат не могат да изпълняват лична сева на Гуру. Така, където и да живее последователя, в която и част от живота си да е, каквато и работа и препитание да има, последователя на Гуру може да му служи като следва инструкциите и ученията на Гуру.

Истинската Гуру Бхакти или любов към Гуру е в безусловното следване на ученията на Гуру. Последовател, който практикува учението на Гуру, ще се издигне над недостатъци като похот, гняв, гордост, привързаност и отмъстителност. Той се превръща в пример за другите за благословията, която тече от Гуру. Той разцъфтява духовно и неговият аромат на любов и служене идентифицира и прославя неговия Гуру.

Има последователи, които са близо или в непосредствен контакт с Гуру. Гуру може да поиска от тях да свършат някаква работа за него. Това също се нарича Гуру Сева. Може да бъде всякакъв вид работа. Може да бъде метене на Ашрама, пране, поливане на растенията, купуване на продукти, готвене на храна, масажиране на краката на Гуру или посрещане на постетителите. Последователят следва да изпълни задачата с искреност, посветеност и отговорност. Не трябва да гледа задачите на другите последователи и да иска той да ги извършва. Не е необходимо да има чувства на малоценност или фаворизиране от страна на Гуру или други негативни чувства в ума на последователите.  Всяка задача , дадена от Гуру, е свещена и следва да се изпълнява по най-добрия начин, на който сме способни. Последователите не трябва да ревнуват или да искат да правят работата, дадена на друг. Да правим това, което Гуру ни е отредил с любов и лоялност са най-добрата сева, която можем да правим.

Благословиите от Гуру Сева завършват и попълват областите, в които има липси в живота на последователя. Гуру Сева довежда върху последователите благословия във формата на здраве, добър партньор в живота, потомство, работа, богаство, знание, интелигентност, свърхчовешки способности, благословията на Боговете и сливане с Абсолюта.

Рама правил Гуру Сева на Риши Васишта и му угаждал. Неговият Гуру го научил на мантри, използвани в битката за различни цели. Той също така възнаградил Рама с познание за чакрите, надите и Кундалини Шакти. Той дал Шактипата на Рама и по-късно Рама предал това знание за Шактипата на Лакшман и Хануман. Хануман е Чиранджийви -  това означава безсмъртен(живеещ вечен живот).  Вярва се, че Дхянйоги Парамешвардасджи, който е Гуру на моят Гуру, е форма на Хануман, който е предал знанието за Кундалини Маха Йога за (ускоряване на) еволюцията на човечеството.

Кришна също изпълнявал Гуру Сева в Ашрама на Гуру Сандипани. Той метял и чистел пода, носел вода, дърва за огъня и неща необходими за изпълнението на пужда. Макар, че бил Аватар на Бог Вишну, той бил мек,  покорен и смирен. Изпълнявал цялата работа, който му давал неговия Гуру  и както всеки обикновен последовател (ученик). В резултат на това той успял да усвои 64 изкуства за 64 дни. Това била благословия за Гуру Сева, изпълена с правилната нагласа.

Тези, които изпълняват Гуру Сева, следва да го правят с правилните дух, желание и послушание и без чувство на ревност към другите, които са в постоянен контакт с Гуру. Тези, които са далеч и нямат пряк контакт с Гуру, следва да правят своята мантра джапа и дхяна редовно и да следват другите правила за духовните практики, които им се преподават. Гуру Сева дава най-висшите възможни награди(постижения).

Гуру Сева е награда (постижение) сама по себе си. Винаги правете Гуру Сева на гуру с тяло, ум и душа. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Благословията на Гуру носи удовлетворение от живота

Всички ние обичаме Бог. Няма съмнение в това. Но обичаме и телата си, начина по който изглеждаме и материалния свят повече, отколкото обичаме Бог. Когато търсим Бог, зовът ни е с полувъзторг. В живота, обаче нищо не се постига с полу-ентусиазъм или полу-възторг. Ако искаме Бог да бъде най-добрия ни приятел и да ни води в живота, трябва да се обърнем към него с цялата сила и любов, на която сме способни. Само така Той ще ни отговори с Присъствието и любовта Си.

Трябва интензивно да копнеем за Бог, но копнежът на любовта на Бог е необходимо да е фокусирана. Трябва де а толкова мощна, колкото горящата жажда за вода на жадния пътешественик, който се е скитал загубен в пустинята в продължение на няколко дни. Когато умът и сърцето са неспокойни и копнеят за Бог, появява се Гуру. Гуру показва пътя по който да достигнем до Бог. Гуру познава потенциала на последователя и му помага да го достигне. Гуру осъзнава недостатъците и нуждите на последователя и ги удовлетворява с благословията си. Благословиите му попълват всички пропуски в късмета и кармата на последователя. Където има липса в живота на последователя, Гуру ги запълва и удовлетворява. Това прави живота на последователя завършен и пълен с удовлетворение. Последователят става способен на развие потенциала си и да удовлетвори амбициите си и също така да се съсредоточи в служба на Бог, Гуру и Човечеството. Животът на последовател, който е благословен по този начин, е пълен с награди и удовлетворителен по всички възможни начини. Да разгледаме случаят с великия Шаваджи Махарадж, и неговия могъщ Гуру Самарт Рамдас:

Самарт Рамдас бил мощен и известен Гуру от щата Махаращра. След като чул за неговата слава Шаваджи Махарадж горял от желание да се срещне с него. Той отишъл в Кондхавал Чазм, където Гуру бил направил лагера си и го чакал цял ден. Но Гуру не бил там и Шиваджи трябвало да се прибере, без да се срещне с него. През нощта и през следващите няколко дни и нощи умът на Шаваджи постоянно мислел за Самарт Рамдас. С напредването на времето копнежът да се срещне с Гуру се увеличавал. Той отишъл в храма на Бхавани Деви и седнал за молитва. Без да усети, заспал. В сънят му се появил Самарт Рамдас облечен в шафранова роба, падука (дървени чехли), броеница и патерица в ръка. Като видял тази сияйна форма, Шиваджи паднал в краката му и поискал благословия. Самарт Рамдас докоснал главата му и го благословил. Когато той се събудил на сутринта открил, че държи кокосов орех. В Индия, кокосов орех се докосва и дава от Гуру на последовател като благословия.

От този момент нататък, Шиваджи приел Самарт Рамдас като свой Гуру. По-късно Гуру дошъл да го посети в Шинганвади. Шиваджи изпълнил ритуалната пуджа по измиване на краката на Гуру и му предложил цветя и плодове. Гуру го благословил и му дал кокосов орех. Освен това му дал шепа пръст, няколко камъчета и малко конски фъшкии като благословия. Казал му: роден си да управляваш и да служиш на хората. Моята благословия и ръководство ще са винаги с теб. Винаги когато си посмислиш за мен, аз ще бъда с теб. Управлявай мъдро.

Гуру осъзнавал изискванията и нуждите на Шиваджи, за да може да управлява царството си добре. Шепата неща, които дал на Шиваджи представлявали нуждите на Шиваджи и благословията на Гуру за тяхното удовлетворяване. Шепата пръст представлявала земята или кралството му, камъчетата били крепостите нужни за сигурността и сражаването с враговете, конските фъшкии били конете използвани в бойните действия, транспорта и бягството от враговете, а кокосовият орех е добруването на Шиваджи, така, че той да се справя добре в личния си живот и като Махараджа на кралството Маратха. Благословията на Гуру давала сигурност, че за Шиваджи нямало да има недостиг в живота му.

Интензивният копнеж за Гуру и неговата благословия привлякла Самарт Рамдас към Шиваджи. Неговата благословия направила Шиваджи мъдър и компетентен управляващ, който възстановил Хинду Свараджа в Махараштра. При управлението на Шиваджи чуждестранните нашественици били победени, уважението и позициите на жените в обществото били възстановени, а робството било отменено и обществото процъфтяло. Това се дължало на благословията и ръководството на мощния Самарт Рамдас. За това е нужен Гуру!

---

 Превод от английски :  Еллдибор Франк и Владимир Великов

Необходимостта от Гуру – Сурдас

Когато ученика е готов, Гуру идва! Ученикът не отива да търси Гуру. Космическият Принцип изпраща Гуруто при последователя (ученика). Когато Гуру и последователя (ученика) се срещнат, Гуру знае силните страни и недостатъците на ученика си. Когато има нужда от преодоляване на недостатъци, Гуру помага на ученика и го подготвя, за да получи знание и духовни практики. Последователя (ученика) може да не осъзнава действията на Гуру и да не разбира, защо искат от него да прави определени неща. Когато последователя (ученика) се подчинява на Гуру безусловно, той е воден и обучаван, за да получи най-висшето знание, тъй като той вече е подготвен във всичките си аспекти. Това е историята на Сурдас и неговият Гуру.

Сурдас, млад търсач на истината, се стремял интензивно към Бог. Появил се Гуру в живота му и обещал да го напътства и да му покаже пътя към Бог. Гуру знаел, че  Сурдас има серизен недостатък. Сурдас се разгневявал много бързо и за дреболии. Гуру знаел, че гневът на Сурдас ще наруши вътрешната хармония и поради тува Сурдас няма да е в състояние да се почувства близо до Бог. Искал да помогне на Сурдас да преодолее този дефект, предизвикан от гнева и да го подготви за получаване на духовните практики. Той казал на Сурдас: „В продължение на един месец припявай името на Бог денонощно, и когато работиш през деня, и по време на цялата ти активност. В деня на новолунието, рано сутринта, изкъпи се и ела при мен. Ще ти дам инициация за  пътя към Бог.

Сурдас изпълнил инструкциите на Гуру. Той пял името на Бог денонощно и по време на всичките си дейности.  Сутринта, в деня на новолунието още призори се втурнал към реката, изкъпал се, облякъл чисти дрехи и тръгнал към Ашрама на Гуру.  Когато наближил Ашрама, чистачът, който метял пътя, без да иска, по погрешка,  посипал прах върху дрехите му и те се изцапали. Сурдас освирепял и се разкрещял на метача: „Ах ти невнимателен глупако! Заради теб ще трябва да се върна и да се изкъпя отново!

Гуруто наблюдавал случката от Ашрама. Когато Сурдас отишъл при него, той му казал: „Сурдас, все още не си готов. Моля те, прави същото още един месец и след това ела отново.” Сурдас приел нареждането на Гуру и си тръгнал. Прекарал още един месец в пеене на името на Бог през цялото време, през деня и през нощта и повреме на всичките си активности. На първия ден от новия месец, той отишъл на реката, изкъпал се, облякъл чисти дрехи и се запътил към Ашрама. Метачът отново работел отвън пред Ашрама. Метял пътя и без да иска отново докоснал метлата до дрехите на Сурдас. Яростта на Сурдас не знаела граници! Той се разкрещял на метача, а Гуру отново го изпратил да прави джапа за още един месец.

В края на определеното време Сурдас отново се изкъпал и отишъл в Ашрама на Гуру. Този път се случило нещо необичайно. Чистачът видял Сурдас и тръгнал към него. Той си спомнил че го бил навиквал без причина. Разневен, той взел коша с боклук и го изсипал нарочно върху Сурдас. Този път реакцията на Сурдас била много по-различна. Той скръстил ръце и казал на чистача: „Ти си мой учител. Научи ме да преодолявам гнева си. Изпълнен съм с благодарност към теб!”

Гуру се втурнал от Ашрама и сърдечно посрещнал Сурдас. Той казал:” Най-накрая си готов да получиш духовните уроци и практики.”

Чистачът без да иска изцапал дрехите на Сурдас. Това не било преднамерено, но въпреки това Сурдас му се рагневил. Като постоянно пеел името на Бог, ден и нощ в продължение на три месеца, без значение какво правел, през и деня, и през нощта, Сурдас успял да овладее гнева си. Това се дължало на благословията на Гуру и на неговото нареждане да пее името на Бог. Сурдас се подчинил на Гуру и пожънал наградата. Неговият Гуру помогнал на Сурдас да преодолее собствените му негативни нагласи. Нагативните нагласи като гняв, похот, алчност, привързаност, гордост, отмъстителност създават дистанция между духа и и Бог и ние не можем да усетим присъствието на Бог или да се насладим на сладостта на Любовта към Бог в нас. Ръковоството на Гуру  и неговата благословия са от съществено значение. Ето за това е нужен Гуру!

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Необходимостта От Гуру – Намадева

„Дхяна Мулам Гуру Мурти, Пуджа Мулам Гурур Падам, Мантра Мулам Гурур Вакиям, Мокша Мулам Гуру Крипа” – Гуру Гита

Медитирайте като визуализирате формата на учителя. Научете се да боготворите чрез преданоотдаденост в лотoсовите нозе на Гуру. Всяка дума на на Гуру е мантра, а просветлението е, в края на краищата, благодатта, дадена от Гуру.

Тези стихове от Гуру Гита ясно провъзгласяват любовта и  възхваляват Гуру. Гуру учи последователя за Върховното и му помага да реализира Върховното в себе си и в цялото творение. Историята на Намадева, светец от щата Махараштра илюстрира значението на Гуру.

Намадева имал необичайна благодат. Бог Витала (Кришна) от Пандхарпур се появявал във физическата си форма пред Намадева и ядял приготвената от него храна. Намадева си говорел с Бог, както ние си говорим един с друг. Бог танцувал на песните, които той пеел. Той бил смятан за велик светец на своето време. Един ден имало среща в дома на Гора – светецът грънчар. Присъствали всички известни светци за онова време – Джанешвар, Ниврити, Сопан, Муктабай и много други. Джанешвар накарал Гора, грънчаря, да провери дали всички гърнета са добре изпечени. Гора разбрал за какво става дума и с пръчка почукал главите на всички светци, които седяли там, по същия начин, по който проверявал дали глината на гърнето е добре опечена. Никой не казал нито дума, освен Намадева, който протестирал с гневни думи. Не му харесало да го удрят по главата. Муктабай отбелязал: това гърне не е опечено добре! Намадева се разгневил и напуснал групата оскърбен и се упътил направо към храма на Витхала. Когато го повикал Бог се появил и той му се оплакал. Вместо да го успокои Бог му казал: който не се е поклонил на Гуру и не учил от Гуру не е завършен. Като Рама, аз се поклоних на Мъдреца Васишта и получих от него духовно знание. Като Кришна, аз отидах в ашрама на Сандипани и учих от него. Отиди при Гуру Висоба. Ще го намериш в храма на Шива на Малликарджуна. Служи му му се и учи от него. Това ще те направи завършен. Няма друг начин на станеш завършен освен да потърсиш убежище в краката на Гуру!

Като нямал избор, Намадева отишъл в храма Малликарджуна и намерил Гуру. Висоба спял с крака подпрени на Шивалинга. Шокиран Намадева казал: чух, че си голям светец, а ти имаш такова странно поведение? Висоба отговорил: аз съм стар човек- нямам енергия да преместя краката си от Шивалинга. Моля те премести ги някъде другаде, ще получиш награда за това добро дело! Намадева замъкнал краката на Висоба и ги поставил на друго място. Внезапно, на това място изникнал от земята Шивалинга и подпрял краката на стареца.  Гневен и уплашен Намадева вдигнал краката на стария светец и започнал да ги мести. Където и да ги поставел, Шивалинга изниквал от земята, за да подпре краката на Висоба. Намадева осъзнал, че Висоба е велик Гуру и паднал в поклон в краката му и поискал да бъде негов ученик. Той разбрал, че чудото на Шивалинга се случвало, защото Висоба бил се превърнал в Шива и където бил Висоба, там бил и Шива.

Намадева останал при Висоба и научил духовните практики от Гуру. Той осъзнал(реализирал) Истината в себе си и около себе си. Той виждал себе си като Витхала и светът около него като същия Бог. Когато отишъл обратно в Пандхарпур имало празник. Намадева също седнал да се храни. Бхакри, хляб направен от зърна на сорго бил сервиран заедно с гхи в чаша направена от листа. Дошло едно куче  грабнало бхакри от чинията на Намадева и побегнало. Намадева грабнал чашата с гхи и побегнал след кучето, като викал: О Витхала, не яж бхакри така. Доста е сух и жилав. Нека да го натопя в тхи и да ти го дам. Тагава вкусът му ще стане по-добър.

Намадева бил осъзнал истината, че цялото творение е форма на неговият Бог Витхала. Така той тичал след кучето, защо виждал в него своя Бог и и искал да го нахрани с натопен в гхи бхакри. По-късно когато срещнал бог Витхала и го прегърнал, Бог се оплакал: след като получи Гуру, нямаш време за мен! Намадева отговорил: аз преодолях чуството за двойнственост и не виждам разлика между теб и Гуру! Ти и той сте едно и също. А бог Витхала отговорил: сега вече гърнето е опечено добре!

Макар Намадева да си говорил с Бог и дори да го хранел със собствените си ръце, осъзнаването му не било завършено, докато нямал Гуру , който да го научи как да преодолява дуалността и да вижда Творението като Едно. Затова е нужен Гуру! 

 Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Необходимостта от гуру

„Гуру е вътре в нас. Защо да търсим Гуру навън?” Това твърдение се среща често в интернет, печатните и други медии. Казващите това очакват всички хора да приемат безусловно това тяхно твърдение.  Освен това, те очакват да бъдат възприети като Гуру от техните последователи, въпреки че учат, че Гуруто е вътре в нас.

Твърдението, че Гуру е вътре в нас, е вярно. Със сигурност Гуру е вътре в нас! След известен стадий, вътрешния Гуру води последователя (ученика). Но, за да достигнем до този вътрешен Гуру, ние се нуждаем от помощта и напътствията на външен Гуру. Иначе се оказва доста трудно да достигнем до вътрешния Гуру. Бог е Изначалният Гуру. Само Бог познава Бог. Заради това Бог приема формата на Гуру, ражда се като човек, учи и преподава на хората за Върховната Сила. 

Бог е вътре в нас. Прочели сме това и ни е казано, че е така. Защо тогава, ние не сме в състояние да осъзнаем (реализираме) Бог, който е вътре в нас? Причината е, че да чуем или да прочетем някоя истина, е нещо различно от това да осъзнаем истината вътре в себе си. Когато осъзнаем (реализираме) истината, че Бог е вътре в нас и преживеем това по начин, който е напълно убедителен за нас, тогава вече можем да почувстваме присъствието на Бог вътре и около нас. 

Да разгледаме следния пример:

Един човек отчаяно се нуждаел от масло. Поискал от съседите си, но никой не му дал. Някой му казал: имаш си крава у дома, защо не си направиш сам масло? Ще ти покажа как да го направиш. Човекът не знаел, че маслото се прави от краве мляко. Научил от другия човек процеса на правене на масло от мляко и така получил необходимото му масло!

Ние приличаме на човека от тази история. Имал е крава, имал е мляко, но не е знаел как да отдели каймака от млякото и как да избие маслото от каймака. Трябвало е да научи техниката от човек, който вече я знаел. Ние се нуждаем от знание за това, как да различаваме реалността от лъжите. Нуждаем се да научим истината от Гуру. Нуждаем се от докосването на Гуру и знанието как да отиваме вътре в себе си да успокояваме ума си. Нуждаем се да научим и да практикуваме духовните техники от Гуру и да събираме каймака вътре в себе си и от него да получим маслото във формата на себереализация.  Всички ние носим маслото – присъствието на Бог/Гуру вътре в нас, но не знаем как да избием маслото, т.е. как да разкрием присъствието на Бог/Гуру отвътре в нас. Затова се нуждаем от външен Гуру, който да ни покаже нашия Вътрешен Гуру. 

Когато имаме достатъчно време и положим достатъчно усилия, можем да научим всичко. Това важи с еднаква сила и за светското, и за духовното знание. Но, когато го правим сами, това отнема много време и усилия. Налага се да пробваме много техники и методи преди да се научим да правим нещата по правилния начин. Много по-лесно се учи с учител, който има  знания и опит. Учителят е научил своето знание от своя учител и това знание, което се предава през вековете е било многократно подлагано на изпитание и се знае, че дава сходни и правилни резултати. Като учим от компетентен учител, получаваме знание и научаваме правилните техники за кратко време. Самостоятелното учене отнема твърде много време и когато вече сме пробвали и изпитали различни техники, особено по духовния път, и сме открили метод, който дава задоволителни резултати, вече сме загубили огромно количество време и енергия и откриваме, че ще ни е трудно или невъзможно  да постигнем целите си, преди да е свършило времето ни в този живот. Дори аватари като Рама и Кришна и великите светци са имали гуру. Рама признава, че всичките му знания и духовни добродетели се дължат на неговите гуру. Тъй като е бил Аватар, той е можел да дойде на земята с цялото си познание или да го придобие сам. Но, вместо това, той е отишъл при Гуру Васишта, за да покаже на хората, нуждата и значението на Гуру. По-късно той се е учил от Гуру Вишвамитра и Мъдреца Агастия. Кришна се е учил от Гуру Сандипани. Ролята на Гуру и неговото величие е обяснено в Гуру Гита. Гуру Гита е диалог между Бог Шива и неговата Шакти – Парвати Деви. В Гуру Гита Бог обяснява нуждата от Гуру, неговите сили и как да бъдем последователи на Гуру. 

Много малко са хората, които имат способността да се включат към вътрешния си Гуру със собствените си усилия. Гуруто вътре в нас остава загадка, докато не се отвори нашето интуитивно вътрешно око. Избирайте си Гуру много внимателно. След това следвайте учението му безусловно. Животът ви ще бъде трансформиран и ще живеете в този свят в мир и радост и накрая ще се слеете с Върховното Блаженство.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Мъглата на невежеството и правилния възглед за живота

Ние живеем в мъглата на невежеството по отношение на истината за живота и Върховната Реалност. Този слой от невежество ни изолира от Върховната истина и Реалността на Вселената. Живеем покрити с това невежество през целия си живот. Нашите родители и прародители също са живяли в такова невежество и поради това ние не познаваме Върховната Истина и Върховното Божество. Ние сме като хората с трайно увреждане на зрението, които не познават и не осъзнават, че е възможно да имаш ясно зрение, едно към едно, с действителността. Съществуваме в една мъглявина на непълна информация и гледаме на живота си с това лишено от яснота и отчетливост зрение. За този замъглен и неясен възглед за живота и произлизащите от него цели работим здраво и робуваме денонощно. 

Когато ПарамГуру дойде в живота ни, той ни дава знание и ни учи на правилния път в живота. Нашият възглед за живота се променя, като асимилираме знанията, получавани от ПарамГуру. Знанието и духовните практики, дадени от ПарамГуру, ни подготвят да получим правилния възглед за живота. Да разгледаме следната история:

Арджуна, майстор-стрелец от рода на Пандавите, знаел, че Кришна е Върховното Божество. Кришна бил подкрепа и помощ за Пандавите през много години на изпитания и премеждия. Арджуна бил виждал свръхестествените сили на Кришна и способността му да направи невъзможното – възможно. Той обаче не бил осъзнал и преживял като свое вътрешно преживяване  това, че Кришна е Върховната Сила.

На бойното поле на Курукшетра, Аржуна, майсторът стрелец и воин, бил готов за битката на всички битки. Кришна бил негов колесничар. Арджуна накарал Кришна да закара колесницата до място между двете армии, за да види и изследва предимствата и недостатъците на двете армии от гледна точка на стратегическото планиране на битката. Докато разглеждал позициите, той си говорил с Кришна  и се обръщал към него като Ядва и Сакха – Ядва, тъй като Кришна принадлежал на племето Ядав и Сакха, което означава приятел, тъй като Арджуна и Кришна били на една и съща възраст и Арджуна смятал Кришна за най-добрия си приятел. 

В хода на разговора им Арджуна решил да не се бие и представил аргументите си защо не иска да участва в тази война. А Кришна му обяснил какъв е неговия дълг във формата на разговор - песента на Бхагават Гита. Той му дал възможност да преживее Върховната истина на Божеството. Кришна активирал способността за божествено видение в Арджуна и Арджуна могъл да види и преживее лично, че Кришна е Върховното божество, в което се образува, отглежда и разрушава цялата Вселена. След това видение, Арджуна се обръща към Кришна като „Йога на йогите” и „Джагат гуру”.

Арджуна бил изкусен боец и зрението му било съвършено. Знанието му за реалността, обаче, било несъвършено. Не знаел ролята, която му е отредена в живота и в битката в Махабхарата. Знаел, че Кришна е Бог, но не бил преживял лично тази истина. Кришна му дал видение на Върховното Божество  и така станало възможно Аржуна да разбере своя дълг и отговорности и той изиграл ролята си на воин, които се бори за дхарма по един съвършен начин в битката на Махабхарата. Той също така осъзнал и оценил факта, че самият Бог му бил водач и колесничар.

Когато ПарамГуру дойде в нашия живот, той ни дава знание и духовни практики. Той е като Кришна, а ние сме като Арджуна. Ние сме невежи и не знаем ролята си в живота. ПарамГуру ни подготвя за деня, когато ще получим божествено видение и ще можем да преживеем Върховната Реалност вътре в себе си. С натрупването на повече и повече опитност от ежедневните ни практики ние можем да разберем ролята и отговорностите си в живота. Третото ни око, нашата интуитивна способност да разбираме, се отваря и разбиранията ни за живота се променят.  Животът и подходът към работата ни се променят и започват да ни носят все повече радост и наслада. Накрая, разбираме кои сме всъщност и че ние сме едно с Върховната Божественост. Докато не осъзнаем тази истина, живеем в мъглата на невежеството, преследваме комфорта на материалните придобивки, които са необходими за удобство и комфорт в живота, но не могат да ни донесат пълно удовлетворение. 

 Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

---

Ролите На ПарамГуру

Парам гуру е Парам Йоги, който е съединил духа си с Универсалната сила и се е слял с нея. Също както Бог заема различни форми и играе различни роли за благото на последователя, така ПарамГуру възприема различни роли и форми за благото на неговите последователи и за напредъка на обществото. Парам Йоги е всичко за последователя. Той приема различни роли за да удовлетвори нуждите на момента. Той играе ролята на четирите касти/варани – браминът (учителят), кшатрия (пазителят), ваишия (фермерът и търговецът) и шудра (чистачът и работникът) за благото да последователя и обществото. Тези роли първоначално са се определяли от работата, която е била извършвана или от склонностите на личността, а не по рождение. 

Като брамин, ПарамГуру дава знание и учи последователите си и света. Знанието, което се дава от ПарамГуру, е автентично, тъй като то се основава на неговите вътрешни преживявания и се предава от гуру на последовател от много хиляди години. Като кшатрия, парамгуру е пазител на последователите си и обществото. В миналото, ПарамГуру са преподавали практически бойни изкуства и използването на оръжия и мантри, които правят  владеенето на оръжията изключително ефективни. Гуру Васишта е преподавал на Рама тайните на мантрите и заклинанията използвани при стрелбата с лък и стрели. Освен това, той е бил ефективен пазител на ашрама си. Като ваишя ПарамГуру натрупва достатъчно средства, за да осигури растежа на ашрама и хората, за които е отговорен. Като шудра, той почиства токсините, мърсотията и негативностите от последователите си, които са искрени и редовно правят садханата си. Знанието и енергията на ПарамГуру изчиства мръсотията от психиката на последователите и ги правят годни да получат по-висшите учения и знание.

Шри Кришна е бил Парам Йоги и ПарамГуру. Когато той преподавал основните на Бхагават Гита на Арджуна на бойното поле в Курукшетра, Шри Кришна е бил брамин, който дава знание. Бхагават Гита учи на различните пътища, по които човек достига Бог и различните начини по които да живее добър и успешен живот. Като кшатрия, Шри Кришна използва сударшан чакра, за да предпази живота на Арджуна на бойното поле. Той бил велик воин и стрелец, който бил овладял много мантри и заклинания. Той участвал в много битки с демони като Джарасанд и други за да предпази невинните поданици на Матхура, Бриндаван и Уджджайн. Като Ваишия той се старал да има достатъчно средства за хазната на Дварка за нуждите на поданиците и успешното управление на царството.  Той изпълнил много задачи, свързани с чистене в Ашрама на неговия гуру и така играл ролята на шудра.

Първоначално системата на кастите (варна) била определяна от предпочитанията към ролята, играна от личността въз основа на личните му качества. По-късно тя се променила в кастова система, при която ролите били определяни според семейството, в което ставало раждането. ПарамГуру не принадлежи на каста. Той играе всички роли, които е необходимо. Парамгуру работи за подобряването на последователите си и на цялото човечество.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Себеотрицателна преданоотдаденост или гняв

Бхакти или преданоотдаденост към Бог и Гуру носи мекота в характера на човека. Бог е любов. Когато обичаме Бог с всичките сили на съществото си, Неговата любов ни изпълва. Сладостта на любовта на Бог и Гуру е очарователна и води до пристрастяване. Тези, които са опитали тази любов, не я изоставят никога. Тези, които не познават с лична опитност Любовта на Бог, търсят тази любов във взаимоотношенията между хората. Любовта между хората е отражение на Божествената Любов, но засенчена от  несъвършенството на взаимните очаквания. Любовта към  Бог или бхакти ни дава сила и ни пази. Неизмеримата сила на Вселената ни подкрепя, когато нашата бхакти е себеотрицателна. Необходимо е да сме благодарни на Бог за даровете и благословиите Му. Необходимо е да обичаме Бог в името на Бог, а не заради даровете, с които ни засипва.

Гневът идва от Егото. Хората се гневят, когато очакванията им не се оправдават и когато не е уважено чувствато им за важност и значимост. Когато човек раздува случките от живота си до пропорции по-големи от самия живот, той го прави, за да се представи за велик. Той прави малките инциденти по-големи и се гневи и надува с егоизъм и неоправдано  високо самомнение.   Чувства се обиден и унизен без причина и гневът му става безграничен. Това, вкрая на краищата наврежда на него самия. Да разгледаме една история от Бхагавата Пурана:

Крал Амбариша принадлежал на линията на Шри Рама. Той бил голям почитател на Бог Вишну. Бил добър и правдив крал.  Изпълнявал ягна и това негово богослужение доставило удоволствие на Бог Вишну. Богът го благословил с протекцията на Неговото оръжие Сударшан Чакра (оръжие с формата на диск, назъбен по периферията) Сударшан означава добро или правилно виждане. Благословията на Сударшан или правилното виждане благословило кралството на Амбариша с мир, просперитет и сигурност.

Веднъж крал Амбариша предприел Двадаши Вратта или гладуване. Тази вратта изисква кралят да гладува на 11-тия ден (ека-даши) на луната до настъпването на 12 ден и тогава да нахрани всички хора. Когато доближило времето за спиране на гладуването, пристигнал Дурваса Муни (муни- мъдрец, обикновено спазващ мауна (обет за мълчание) или говорещ рядко )  и бил посрещнат по кралски със всички дължими почести. Кралят го поканил да му бъде гост, след като изтече периодът на гладуване. Дурваса Муни се съгласил и поискал Кралят да почака догато се изкъпе и се върне. Съгласно с традицията кралят не можел да яде ил пие, без първо да предложи храна и напитки на почитаемия гост. Мъдрецът Васишта, който бил придворен мъдрец, предложил на краля да прекрати гладуването си с лист босилек и глътка вода, които да предложи като боготворене на Бог Вишну. Кралят прекратил гладуването си по този начин, в правилното време, и зачакал своят гост да пристигне, за да му сервира храна.

Дурваса Муни бил известен с лошия с нрав и сприхавост. Той пристигнал, тъкмо когато крал Амбариша бил прекратил гладуването си и бил много разгневен. Той се почувствал обиден, че кралят не го изчакал да дойде. Той смятал, че листото босилек и водата, взети от краля, били равностойни на хранене. Не било редно кралят да яде, преди да предложи храна на госта си. Как можел краля да си позволи да обиди такъв Велик мъдрец като него? Обясненията на краля не били чути. В гнева си Дурваса Муни отскубнал косъм от косата си и създал от него демон. Наредил на демона да убие краля. Кралят просто сплел ръцете си в молитвен жест и седнал пред идола на Бог Вишну в храма с нагласа на преданост. Сударшан Чакра се издигнала от идола, нападнала и убила думона. Тогава чакрата започнала да предследва Дурваса Муни, за да го убие. Той побягнал и се опитал да се скрие, но Чакрата го преследвала безмилостно. Нямало къде да отиде. Така, той тичал до Брахма Лока и потърсил закрилата на Бог Брахма. Бог брахма отказал да го предпази. Казал му, че е разгневил Бог Вишну и че той не може да го спаси. Чакрата продължила да преследва мъдреца и той побегнал към Шива лока и паднал в краката на Бог Шива. Бог Шива също отказал да му помогне, като цитирал същите съображения. Накрая уморен и изтощен до крайност, без да има къде да отиде и да се скрие, Дурваса Муни отърчал до Вайкунта и се преклонил пред Бог Вишну, като поискал закрилата му. Богът казал, че той не може да привика обратно Сударшан Чакра, тъй като муни е прегрешил пред Амбариша, които имал себеотрицателна любов към Вишну. На Дурваса Муни не му останал друг избор, освен да се поклони на колене на краля, за да се предпази от смъртта от Сударшан Чакра. Крам Амбариша не бил разгневен и нямал злоба към Дурваса. Той бил изпълнен със състрадение ,като видял как такъв велик мъдрец търчи за да спаси живота си. Той отправил молитва към Бог Вишну да извика обратно Сударшан Чакра и да спаси живота на мъдреца.

Себотрицателната любов или Бхакти към бог ни дава най-висшето ниво на защита/залрила във Вселената. Когато Благодатта на Върховното ни благослови, ние получаваме Сударшан или добро (правилно) виждане. Тогава гневът, обидите, и лошото поведение на другите нямат вече място в живота ни. Живеем с обич и състрадание към всички.  Водени сме към правилното действие и правилната реч - в живота ни се появява обилието и благодатта на Върховното. 

 

Превод от английски: Еллдибор Франк и Владимир Великов

Как да се справяме с гнева

Гневът идва, когато очакванията ни в живога не се изпълняват.  Кипим от гняв, когато чувстваме, че някой постъпил неправилно с нас; когато чувстваме, че са постъпили несправедливо с нас. Работим с очаквания и търсим награда чрез признателност от другите. Когато не я получим, се гневим . Слабостта ни е причината да се гневим. Другите се възползват от нашата слабост и ние ставаме беззащитни. Гневът кипи в нас и ние или го задържаме вътре в нас, или нападаме човек, който е по-слаб от нас. Използваме гнева си, за да оправдаем грешките и пристрастията си. Най-често гневът и шумните заплахи към към другите прикриват слабостта ни. Когато ни липсва разбиране и погрешно интерпретираме хората или обстоятелствата в нас, възниква гняв и тъга. Истинският гняв, породен от страданието на другите, е голяма сила, която е превърнала един обикновен Мохандас в Махатма – Баща на нацията. Но този тип гняв се среща рядко. Ние се въргаляме в малкото блато на възмущението и раздразнителността през по-голямата част от живота си и с това правим себе си жалки и живота на тези около нас ужасен.

Много добре знаем, че гневът не е добро нещо и не трябва да се гневим. Гневът уврежда тялото и ума ни. Оцветява мисленето и речта ни. Губим способността си да мислим рационално, логично и  чувството си за справедливост. Няма баланс на  сивото. Всичко ни изглежда черно или бяло. Това е опасно, тъй като животът е нюанс на сивото, като някой неща са по бели от другите. Нахвърляме се с думи, които не трябва да използваме и нараняваме другите. Когато сме разгневени, правим неща, които не трябва да правим. С това увреждаме безмерно и себе си, и другите. По-късно се разкайваме, но вече е късно. Раните, предизвикани от думите не зарастват добре. Те гноят и мъчат в продължение на години. Такива незаздравяли рани провокират още действия на гняв и отмъщение. И този цикъл няма край.

Как можем да поставим гнева си под контрол? Необходимо е да разберем причините за гнева. Да заемем позитивна нагласа срещу гнева си. Предложете плодовете на работата си на Бог и Гуру и приемете наградите, които дойдат обратно при вас като божествена благословия. Живейте без очаквания. Не позволявайте на егото си да прави от мухата слон. Разберете, че Земята не се върти около вас, а около Слънцето. Знайте, че сте част от Космическата драма и че сте тук, за да сте обичащи, състрадателни и полезни за всички. Вие сте божествени създания, които за кратко пребивават на Земята, а не сте създания, които си губят времето, тънейки в гняв и злочестие.

Поставете си за цел никога да не нараните някого с думи. В молитвите има голяма сила. Молете се на Бог и Гуру да ви благословят с мила и истинна реч, с която да носите утеха и успокоение на другите и да не нараняването никого. Правете СитаРам джапа ежедневно. Когато правите редовна садхана с мантрата ще откриете, че във вас настъпва трансформация. Появява се интервал от няколко момента между времето, в което вашият гняв се проявява и времето, в което реагирате мотивирани/предизвикани от него. В този промеждутък/интервал здравият глас на съвестта  ще има думата и ще ви каже да се успокоите. Вибрациите от СитаРам са толкова силни и мощни, че дават сила на този глас да прогърми и да ви накара да го чуете. СитаРам мантрата ви дава силата да се справите с гнева и да го изоставите. СитаРам няма да позволи на вибрациите на гнева да се изкачат нагоре към мозъка и да го ударят и увредят цялата система. Вместо това СитаРам улавя и трансформира вибрациите на гнева. Вибрациите на гнева се сливат със СитаРам и потичат надолу във всички части на тялото, като го изцеляват и интегрират. Силата и енергията на гнева се трансформират от вибрациите на СитаРам Мантрата и тази нова енергия ще подобри здравето ви, ще ви даде енергия и насоченост в работата и ще направи революция в живота ви!

Нищо не е толкова ефективно за контрол на гнева, като вибрациите на СитаРам мантрата. Не пропускайте, дори и един път, възможността да правите джапа. Старайте се да намерите възможност да правите повече джапа със СитаРам ежедневно. Ще дойде време когато гневът ви ще трае части от секундата и след това ще сте здрави и балансирани.Тогава пълната сила на СитаРам мантрата ще започне да бъде използвана направо за вашето здраве, добруване и трансформация, вместо да бъде използвана за преодоляване на проблемите с гнева. 
 

Превод от английски: Еллдибор Франк и Владимир Великов