Дхянйоги
Мадхусудандасджи беше един от най-великите Парамйоги, раждани някога. Той беше практикувал тапас (самоналожени
лишения, аскетизъм) в продължение на повече от 50г. и бе постигнал съвършенство.
Универсалната Сила го бе дарила със способността да дава Шактипат и благославя
другите хора. Този ПарамГуру беше океан от милосърдие. Като видял страданията
на човечеството, болките и злочестината му, Той решил да дава Шактипат на
всички тези, които отивали при него и поискали. Той не разделял търсещите хора
въз основа на националност, каста, вяра или пол. Не проверявал дали
човекът е достоен или не е достоен. За него било достатъчно човек да желае Бог
и да поиска Шактипат. Това било историческо събитие в Духовния свят – да се дава
толкова лесно шактипат. В миналото, хората са изпълнявали аскетични и стриктни
духовни практики в продължение на много години и едва след това получавали шактипат от техния Гуру.
Дхянйоги
Мадхусудандасджи беше Парамахамса. Той беше
в състояние на постоянен съюз с Вечното и едновременно с това в този свят.
Той беше самият Шри Рама. Той говореше меко и лесно прощаваше. Той е бил удрян
и нараняван от много хора през живота си. Той прощаваше на всички и
продължаваше по пътя си. Духовният му
калибър
беше такъв, че когато правеше Мантрата СитаРам, Хануман се появяваше пред него
и говореше с него. Хануман му даваше редовно Даршан и те разговаряха така, както
ние разговаряме един с друг. Вибрациите на Гуру са уникални. Дори тези, които
са го срещали само веднъж, са имали голяма полза.
Много от хората,
които посещаваха Дхянйоги Мадхусудандасджи, имаха неправилно мислене, негативен
подход и негативни вибрации. Не бяха в състояние да видят истинската му
същност. Те не получаваха даршана и нямаха полза от срещата си с него. Те не
получаваха благословията, която тече от срещата с един велик светец. Проблемът
не беше в Гуру, а в тези, които идваха да го видят.
Днес ние се покланяме в чест на този Велик Гуру
на неговия 133 рожден ден. Нека неговата благословия да бъде с нас завинаги.
