Едно от първите правила за добър живот е да се казва истината. Това се
препоръчва и преподава от всички религии по света. Истината е Бог. Бог е
Истина. Защото Истината Е. Истината никога не се променя. Следователно –
препоръчва се говоренето на истината.
Да говориш истината има много предимства. Трябва да помниш само
истината. Тя не се променя. Не е необходимо да си припомняш различните лъжи и
„версии на истината”, които си казвал. Който говори лъжи се нуждае от много
добра памет, за да помни различните неща, които е казвал на различните хора.
Много хора избират да казват истината направо, безцеремонно и без
заобикалки. Много пъти, истини се казват за скастряне или като иронична
забележка, насочена да нарани другия. Преди да кажем такива истини, ние правим
уговорката: „Ще ти кажа нещо, но не ми се сърди!” Което означава, „ще ти кажа
нещо, от което няма да ти стане приятно!”
Най-добре, ако истината се казва с любов и
ласкаво.
Когато има уважение към другия човек,
думите излизат, без да се съдържа омраза и ненавист или желание да унизиш.
Истината, казана с уважение, има способността да изцелява и трансформира другия
човек. Истината, казана с любов и уважение, съдържа смирение в себе си и поради това не съдържа
жило и не причинява болка. Истината би трябвало да се говори внимателно, с
благост и умереност. При казването на Истината има отношение, към този на
когото се казва тя. Говорете истината внимателно, с благост и умереност.
Когато етиката и принципите ви са подложени
на натиск, Истината се казва със сила, твърдост и убеждение. Не е небходимо да
се крещи истината. Истината е силна сама по себе си.
Родителите ни учат да говорим истината. В
обществените документи и декларации, които попълваме, има изискване за
деклариране на истината. Следователно, да говорим истината ни задължават и
правилата в закона и правилата на
морала. Където има задължения, има и разлики в разбирането,
възприемането и интерпретацията.
Когато Истината се говори в името на Истината,
е лесно да спазваме правилото. Това е въпрос на личен избор и за него никой не
ни насилва и не е външно задължение или принуда. Точно за това, да говорим
истината е лесно. Когато истината се казва внимателно, с благост и умереност,
тя се превръща в начин на живот. Когато живеем по този начин към вътрешните ни
ценности се добавя допълнителна пълнота.
Истината е една, но разбирането на истината
е оцветено от настроенията ни, предпочитанията и отвращенията ни, нивото ни на
зрялост и на развитие. Нещо истинно може да бъде възприето като неистина от
друг човек, тъй като на него му липсва пълнота на информацията или разбиране за
естеството на нещата.
Казването на истината с любов, уважение
и смирение добавя искрящо оживление
вътре в нас.
Превод от английски: Еллдибор Франк и Владимир Великов
