Обикновено човек е добър, изпълнителен и обичащ семейството си. Той се
грижи за себе си, за роднините си, за обществото и нацията. Опитва се да бъде
това, което се очаква от него да бъде.
Когато става дума за подобряването на себе си и себе-трансформация,
човек знае какво е добро за него, но рядко действа въз основа на това си
разбиране. Дори правето на промени в стила на живот, за целите на подобряването
на здравето е много трудно, тъй като навиците са много упорити и умствената ни
нагласа отказва да се заеме с тяхната промяна. Човек знае, че физическите
упражнения са нещо добро(полезно) за него, и въпреки това му е трудно да прави
редовни разходки. Дори когато лекарят го предупреждава относно това, че трябва
да се погрижи за здравето си и да контролира храненето си, човек все още намира
за трудно да започне да се променя. Необходими са повтарящи се епизоди на болка
и увреда, за да може човек да забележи, че трябва да вземе мерки и да се
промени. Понякога е необходима заплахата от смърт, за да промени навиците и
нагласите си. Страхът е ключът към това да си добър!
Във връзките ни с приятели и семейство отново страхът е ключов фактор
за доброто поведение и промяна към по-добро. Страхуваме се да не загубим
любовта на родителите си, братята, сестрите, съпруга, съпругата, любимия,
приятеля и т.н. Много от нас правят
правилните неща, за да им доставим удоволствие и да се харесаме, а не защото
искаме да правим правилните неща.
В духовния път ние също така знаем какво е добро за нас. И въпреки
това, намираме за трудно да променим навиците, нагласите или мислите си.
Повечето от нас знаят, че има Бог някаде там навън, но не сме имали лично
преживяване на присъствието му. Така ние се
самозаблуждаваме, че това, което Той не знае, няма да Му навреди. Или, че няма
да навреди на нас.
Само когато имаме голяма любов към Бог и Гуру, промените стават
възможни за нас със силата на волята и намерението. Любовта, получена от Бог и
Гуру, е невероятно сладка. Страхът от загубата на Божията Милост и на тази
чудесна любов ни кара да ходим по правилния път. Страхът, че ако не се променим
и подобрим можем да предизвикме болка или гняв на Гуру/Бог или загуба на
милост/благодат/любов, ни кара да вървим по правия и труден път праведността.
Страхът, който имаме от Гуру или Бог, увеличава нашата любов към Гуру или Бог и
ни прави по-добри последователи, ученици или бхакта.
Страхът и бхакти са взаимносвързани! И това определено ни води към
подобрение и в нас самите, и в живота като цяло.
Страхът е фактор за себе-израстването.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
