Човек има голямо его. Мисли си, че той е този, който прави всичко. Смята, че той е причината неговото
семейство да има храна и да оцелява. Има непоклатимата вяра, че целият свят се
върти около него.
Животът на Земята е
съществувал преди появата на човека. Дърветата, растенията, плодовете, цветята,
насекомите, рибите, птиците са били навсякъде. Природата е осигурявала храна,
вода и подслон на всяко живо същество. Но когато дошъл човекът, започнал да се
разпорежда навсякъде и да контролира другите същества. Развил самозаблудатата , че е Цар на всичко, което вижда и че се грижи и дава храна и
комфорт на всички, включително и на другите създания.
Много хора, които са
облечени с малко или повече власт си мислят, че те са управители на
човечеството. Царе и управители, президенти и министри, местни кметове и
полицаи, глави на семейство – всички си мислят, че те са стопани на хората и
животните. Докато те работят и управляват, истинският стопанин, който осигурява
храната и водата е Майката Природа. Така егото на човека са надува и той
забравя Бог и започва да мисли, че той самият е Бог.
Великите
Учители (Гуру) учат хората, че не те са създатели и даряващи блага, а Бог. Те смачкват егото на човека и му показват пътя към Светлината. Един
такъв Гуру бил Шри Свами Рамдас – Садгуру на Виир Шиваджи Махарадж. Един ден
Шиваджи бил на строежа на укрепление, Шри Свами Рамдас също пристигнал там.
Като го видял, Шиваджи му отдал уважение, дължимо на Гуру от много
висок ранг. Докато Шиваджи развеждал и показвал на Шри Свами Рамдас работата по
строежа, която ръководел, в него са раздуло чувство на гордост. Той бил Цар! Той
бил Покровител и Осигуряващ блага! Шри Свами Рамдас почувствал тази неправилна емоция да
извира от Шиваджи. Той видял, че Шиваджи има и по-висши качества и може да
извърши много повече добри дела за Хиндуизма и за неговите хора, ако бъде
напътстван добре. Така, той решил да разбие егото на Шиваджи и да му покаже
истината за живота - че Бог е този, който дарява благата, а човек получава наготово Неговата
Благодат. Суетата разрушава способността
на човека да получава Благодат.
Шри Свами Рамдас
наредил на един от работниците да строши една скала. Когато скалата се разчупила
на две, се оказало, че вътре има кухина и от там изскочила жаба. Вътре в
кухината имало вода и храна за жабата. „Виж тази жаба, Шива”, казал той, „тази
жаба е оцеляла вътре в скалата поради това, че ти си я пазил. Ти
си се погрижил дори за тази жаба. Ти наистина си един велик цар.” Правилно
разбиране на естеството на нещата и срам блеснали в ума на Шиваджи. Той свалил
тюрбанът си и го предложил на Великия Гуру, заедно с цялото кралство. След
това, Шиваджи управлявал царството си, като си спомнял, че той просто е
инструментът, а Бог е Осигуряващият благата и Пазителят.
Бъдете като Шиваджи. Бъдете инструмент в ръцете
на Бог. Помнете Бог постоянно. Поддържайте постоянно в себе си вибрацията на
СитаРам. Когато живеете по този начин, ще можете да дадете най-доброто от себе
си, да постигнате максималното на вашите способности и резултатите ще бъдат
продиктувани от Върховната Сила.
