събота, 31 декември 2011 г.

Послание в навечерието на Нова Година


В навечерието на Новата Година, е добре да си направим равносметка. Необходимо е да видим кои сме и накъде сме се запътили. Необходимо е да насочим живота си в правилната посока.

Вие всички сте Божествени Създания. Идвате от Божествен Източник. Дошли сте тук за кратък престой и ще се върнете в Божествената Природа и Божествения Дом. Не се унижавайте да бъдете просто човеци и да живеете живот на сетивни удоволствия на Земята.

Има 10 хиляди локи (свята, нива на реалност ) във Вселената. Най-висшият от тях е Вайкунта Лока – домът на Бог Вишну. Тези от вас, които практикуват Сиддха Мантрата СитаРам са се запътили към този свят (ниво, лока). Тези от вас, които са получили шактипата на Кундалини Маха Йога и са непоколебими Гуру Бхакта, ще стигнат до там със сигурност. Дошли сте на Земята, за да бъдете тук само за кратко време.

Като жители на Земята, трябва да запомните, че сте тук само за кратък период от време. Вие сте гости тук на Земята. Когато отивате на гости у някого, вие се стремите да имате добро поведение. Имате добри обноски към всички. Речта ви е възпитана и блага. Поддържате спретнато и чисто мястото, на което живеете. Грижите се за собствеността на вашия домакин и не замърсявате или повреждате нещата му или обкръжението.

Като гости живеещи за кратко на Земята, трябва да се грижим за предоставените ни дарове в този свят. Необходимо е да уважаваме Майката Земя и да не я замърсяваме или повреждаме. Необходимо е да използваме по подходящ начина Вятъра, Водата и Въздуха. Това са безценни дарове, които поддържат живота ни на  Земята. Майката Природа и Земята ни дават достатъчно за нуждите ни. Но, уви, каквото и да изливат те върху нас, то не може да насити алчността ни. Алчността ни кара да експлоатираме тези дарове. Стараем се само ние да имаме максимална полза от плодовете на Природата, без да виждаме нуждите на другите или последиците за околната среда.

Хиндуизмът ни учи да уважаваме Природата като Бог. Земята е Бху Мата или Майката Земя, която е жива богиня и майка на всички. Слънцето е Сурия Девата, който придава топлина, светлина и блясък на всичко. Вятърът е Вайю Девата или богът на Вятъра, който е живият дъх на всички живи същества на Земята. Водата е Варуна Девата или Богът на водата, чиито нектарни капки дават живот. Дърветата се почитат и всички цветя, листа и плодове се използват за богослужение и поради това се уважават. Животните и птичките са носители на Бог и за това се уважават. Цялата Природа  се почита. Когато се показва такова уважение и Природата се благославя, ще има и правилно използване на ресурсите и нуждите на всички ще бъдат задоволени.

Необходимо е да се върнем към тези принципи на почитане на Природата, за да сме сигурни, че Земята и нейните дарове се използват правилно и не се замърсяват, експлоатират и изчерпват.

О Божествени Създания, докато живеете тук на земята помнете, че вие сте гости и използвайте даденото ви по правилен начин и споделяйте даденото с всички. Научете  на този правилен подход и децата си. Нагласата за благодарност и правилно използване на даровете е най-приемливото поведение за един гост. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

четвъртък, 29 декември 2011 г.

Послание по повод рождения ден на Дхянйоги Мадхусудандасджи

Дхянйоги Мадхусудандасджи беше един от най-великите Парамйоги, раждани някога. Той беше практикувал тапас (самоналожени лишения, аскетизъм) в продължение на повече от 50г. и бе постигнал съвършенство. Универсалната Сила го бе дарила със способността да дава Шактипат и благославя другите хора. Този ПарамГуру беше океан от милосърдие. Като видял страданията на човечеството, болките и злочестината му, Той решил да дава Шактипат на всички тези, които отивали при него и поискали. Той не разделял търсещите хора въз основа на националност, каста, вяра или пол. Не проверявал дали човекът е достоен или не е достоен. За него било достатъчно човек да желае Бог и да поиска Шактипат. Това било историческо събитие в Духовния свят – да се дава толкова лесно шактипат. В миналото, хората са изпълнявали аскетични и стриктни духовни практики в продължение на много години и едва след това получавали  шактипат от техния Гуру. 

Дхянйоги Мадхусудандасджи беше Парамахамса. Той  беше в състояние на постоянен съюз с Вечното и едновременно с това в този свят. Той беше самият Шри Рама. Той говореше меко и лесно прощаваше. Той е бил удрян и нараняван от много хора през живота си. Той прощаваше на всички и продължаваше по пътя си.  Духовният му калибър  беше такъв, че когато правеше Мантрата СитаРам, Хануман се появяваше пред него и говореше с него. Хануман му даваше редовно Даршан и те разговаряха така, както ние разговаряме един с друг. Вибрациите на Гуру са уникални. Дори тези, които са го срещали само веднъж, са имали голяма полза.

Много от хората, които посещаваха Дхянйоги Мадхусудандасджи, имаха неправилно мислене, негативен подход и негативни вибрации. Не бяха в състояние да видят истинската му същност. Те не получаваха даршана и нямаха полза от срещата си с него. Те не получаваха благословията, която тече от срещата с един велик светец. Проблемът не беше в Гуру, а в тези, които идваха да го видят.

Днес ние се покланяме в чест на този Велик Гуру на неговия 133 рожден ден. Нека неговата благословия да бъде с нас завинаги.



  Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

сряда, 28 декември 2011 г.

Покровител и Даряващ блага – истинска история

Човек има голямо его. Мисли си, че той е този, който прави всичко.  Смята, че той е причината неговото семейство да има храна и да оцелява. Има непоклатимата вяра, че целият свят се върти около него. 

Животът на Земята е съществувал преди появата на човека. Дърветата, растенията, плодовете, цветята, насекомите, рибите, птиците са били навсякъде. Природата е осигурявала храна, вода и подслон на всяко живо същество. Но когато дошъл човекът, започнал да се разпорежда навсякъде и да контролира другите същества. Развил самозаблудатата , че е Цар на всичко, което вижда и че се грижи и дава храна и комфорт на всички, включително и на другите създания.

Много хора, които са облечени с малко или повече власт си мислят, че те са управители на човечеството. Царе и управители, президенти и министри, местни кметове и полицаи, глави на семейство – всички си мислят, че те са стопани на хората и животните. Докато те работят и управляват, истинският стопанин, който осигурява храната и водата е Майката Природа. Така егото на човека са надува и той забравя Бог и започва да мисли, че той самият е Бог.

Великите Учители (Гуру) учат хората, че не те са създатели и даряващи блага, а Бог. Те смачкват егото на човека и му показват пътя към Светлината. Един такъв Гуру  бил Шри Свами Рамдас – Садгуру на Виир Шиваджи Махарадж. Един ден Шиваджи бил на строежа на укрепление, Шри Свами Рамдас също пристигнал там. Като го видял, Шиваджи му отдал уважение, дължимо на Гуру от много висок ранг. Докато Шиваджи развеждал и показвал на Шри Свами Рамдас работата по строежа, която ръководел, в него са раздуло чувство на гордост. Той бил Цар! Той бил Покровител и Осигуряващ блага! Шри Свами Рамдас почувствал тази неправилна емоция да извира от Шиваджи. Той видял, че Шиваджи има и по-висши качества и може да извърши много повече добри дела за Хиндуизма и за неговите хора, ако бъде напътстван добре. Така, той решил да разбие егото на Шиваджи и да му покаже истината за живота - че Бог е този, който дарява благата, а човек получава наготово Неговата Благодат.  Суетата разрушава способността на човека да получава Благодат.

Шри Свами Рамдас наредил на един от работниците да строши една скала. Когато скалата се разчупила на две, се оказало, че вътре има кухина и от там изскочила жаба. Вътре в кухината имало вода и храна за жабата. „Виж тази жаба, Шива”, казал той, „тази жаба е оцеляла вътре в скалата поради това, че ти си я пазил. Ти си се погрижил дори за тази жаба. Ти наистина си един велик цар.” Правилно разбиране на естеството на нещата и срам блеснали в ума на Шиваджи. Той свалил тюрбанът си и го предложил на Великия Гуру, заедно с цялото кралство. След това, Шиваджи управлявал царството си, като си спомнял, че той просто е инструментът, а Бог е Осигуряващият благата и Пазителят.

Бъдете като Шиваджи. Бъдете инструмент в ръцете на Бог. Помнете Бог постоянно. Поддържайте постоянно в себе си вибрацията на СитаРам. Когато живеете по този начин, ще можете да дадете най-доброто от себе си, да постигнате максималното на вашите способности и резултатите ще бъдат продиктувани от Върховната Сила. 



Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

неделя, 25 декември 2011 г.

Интензивност на повтарянето на мантрата и благословията, произтичаща от това – Драупади

Мантра Джапа или повтарянето на мантрата е един от най-лесните начини за увеличаване на отдадеността към Бог. То е просто, не изисква влагане на големи средства и специална екипировка. Когато повтаряте мантра, получена с посвещение от Гуру съгласно дадените от него правила, благословията свързана с нея започва да тече през вас. В Бхагават Гита (песента на бога), Бхагван Йогешвар Шри Кришна, казва в главата с име Вибхути Йога: „измежду всички йоги, аз съм - Джапа Йога ”.

Драупади, която се оженва за Петимата братя Пандави в Махабхарата, е една от Петте Велики Съпруги. Тя била форма на Шакти (динамичните сили/енергии, които се движат във вселената). Препоръчва се да си спомняме за нея всяко сутрин, за да се отървем от негативните качества.Такава била нейната чистота и бхакти. Драупади  изпитвала силна духовна любов към Шри Кришна и той й отговарял със същото. Те  били Бхакт и Бхагаван – поклонник/преданоотдаден и Бог.  Любовта на Драупади към Шри Кришна била толкова силна, че Шри Кришна се превърнал в неин личен спасител във всички неприятности и превратности в живота й. 

Драупади имала много отговорности и задължения като принцеса, а по-късно и като кралица. Тя и нейните съпрузи били постоянно под прицела на братовчедите си, Кауравите. Семейството й трябвало да изтърпи царски преврати, опити за убийство, клевети, детрониране и изгнание. През времето на политическите бъркотии и проблеми, Драупади винаги се държала за Шри Кришна в ума си и сърцето си и извършвала работата и задълженията си през деня, като постоянно си спомняла за него.  Шри Кришна й отговорял по подобаващ начин - втурвал се да й помогне всеки път, когато имало проблем.

Субадра, сестрата на Шри Кришна ревнувала Драупади. Тя знаела колко много брат й обича Дарупади. Шри Кришна дори наричал Драупади сестра. Тя не можела да разбере защо Шри Кришна обичал Драупади толкова много и какво е направила Драупади, за да заслужи такава любов от Шри Кришна. Шри Кришна знаел за тази ревност и решил да даде урок на Субадра. Един ден, когато Драупади била на посещение при Шри Кришна, Шри Кришна помолил Субадра да отиде в стаята й и да й помогне да си изсуши косата, която тя току-що била измила.  Драупади била известна с дългите си, гъсти и блестящи плитки.

Субадра отишла в стаята на Драупади, където я намерила да суши току-що измитата си коса. Субадра взела гребен и започнала нежно да разплита възлите в косата. Докато  прекарвала гребена през плитките й, тя чула всеки косъм от косата на Драупади да припява: Кришна, Кришна, Кришна, Кришна, Кришна ……. Тогава Субадра осъзнала каква голяма последователка била и колко много Драупади обичала Шри Кришна и защо брат й я обичал толкова много. Дребнавостта и ревността в ума и изчезнали.

Мантрата СитаРам се припява/повтаря по два начина – като седите върху асана (постелка) или докато се движите и извършвате задълженията си през деня. Моля припявайте в ума си мантрата, докато ходите, говорите, седите, готвите, къпете си, ядете, спите, чаката за среща, седите на компютъра и т.н. Можете лесно да извършвате множество задачи едновременно и да оставите една част на ума си върху свещеното име. Вибрациите на името ще ви пазят и ще поддържат връзката с Върховното постоянно. Това е възможно и не е трудно. Въпрос е на това да си припомняте за напяването от време на време, докато то се превърне в навик и втора природа. Ако Драупади, с нейните отговорности, задължения и неприятности, е можела да помни Шри Кришна през цялото време, и ние би трябвало да можем да го правим!

 Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов


събота, 24 декември 2011 г.

Коледа – време за радост и вътрешно обновление

Отново е сезон на празници. На около е цветно и радостно. Ярки светлини правят света по-блестящ. Деликатни аромати се носят от кухните. Магазините са пълни с хора, които купуват и опаковат подаръци. Една възбуда се носи във въздуха.

И между всичко това има и тъга. Има безброй хора, които нямат пари, за да купят подаръци за близките си от семейството. Има много, които нямат пари за да си купят или приготвят сладкиши или да сготвят вкусна вечеря. Има и такива, чиито любими не са с тях. Много от тези, които имат достатъчно пари и могат да си позволят да се хранят добре, са болни и трябва да внимават с храненето.

Ако сте един от тези, които е успял да купи подаръци за семейството, но иска и още нещо, или пък сте от тези, които не могат да си позволят да направят подаръци на семеството си, или  пък един от тези, които има всичко, но иска да си подари нещо специално, имайте предвид някои от тези подаръци: обичащо сърце, което разбира и прегръща другия, такъв какъвто е, малко допълнително време, за да помогнете и поощрите другия, толерантност, когато дори и вие не разбирате какво точно става, благотворителност, тъй като тя винаги ви връща у дома, добър пример за другите и преди всичко любов и уважение към себе си.

На този ден, когато е роден Христос, най-добрия подарък, който можете да направите на себе си и на другите, е като  станете по-добри. Освободете се от всичко, което не е красиво или щастливо във вас. Светът е чудесен, когато вие се променяте! Молете се и почитайте Състрадателната Върховна Сила. Нека благословията и благоволението на Христос обсипят живота ви и живота на тези около вас.

 Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

петък, 23 декември 2011 г.

Духовните практики са необходимост за всички


Възниква въпросът – духовните практики за всички ли са, или са само за тези, които имат склонност към духовното?

Отговорът е: духовните практики са за всички, на нивото на което те могат лесно да практикуват. Само духовните практики могат да ни помогнат да се предпазим от  негативните ефекти на  високото темпо на живота, който водим днес.

В съвременния свят има страхотна конкуренция и стрес.  Безскрупулни практики помагат на повечето хора да оцелеят и да останат на върха. Тези осакатяващи практики разтърсват тялото и ума. В безскрупулната надпревара на съвременния свят, тези които печелят са губещи, а губещите вече са загубили. Животът се върти около собствеността, престижа, постовете, властта, алчността и блясъка. В този порочен кръг няма отсрочка и почивка за човека. 

Всеки се нуждае от растеж и развитие. А това е възможно само чрез духовни практики. Искрата на Божественото, която е вътре в нас – нашето Съзнание – се нуждае от това да се развиваме и да растем. Това е възможно само когато сме предпазени от негативното около нас. Негативните енергии и сили около нас обезсилват и неутрализират креативните енергии вътре в нас, които благоприятстват растежа.

Когато практикуваме мантра джапа, четем свещени текстове (поути параяна),  редовно посещаваме  храмове, рецитираме шлока, медитираме, по-висшите чакри в нашите системи се активират.  Преданоотдадеността пречиства емоциите и ума и направлява мисленето ни. Когато се подчиним на волята на Бог с любов и благодарност, преданоотдадеността ни нараства и сме предпазени от негативностите и  капризите на живота. Когато практиките ни се увеличат,  преданоотдадеността ни разцъфтява и се пречиства, развива се третото ни око. От само себе си се поява в нас интуиция и способност да виждаме  и разбираме волята на Бог и общия план на вселената. Страхът, гневът, ревността и другите наши лоши качества отпадат. Чувстваме как постоянно ни пази невидимата ръка на Бог.

Духовните практики на Сиддха Мантра Джапа – Сита Рам и другите мантри и Медитация, а също така и служенето на Гуру, са най-лесния начин да се живее смислен живот. Нашият прогрес в материалния и духовния живот върви по-гладко. Виждаме как благословията на Бог и ръката на Гуру ни пазят през цялото време.


 Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Задаване на въпроси на Гуру


Когато последователят седи пред Гуру, това е даршан. Даршанът правен в тишина е най-полезен. Тласъкът, което се получава от Аурата на Гура е мощен и в последствие променя осезаемо  качеството на мантра джапа и медитацията. Излъчването от тялото на Гура е и излагане на космическата светлина и космическия звук на АУМ. Седенето пред Гуру в тишина води до покой на тялото и ума. Излъчваните Любов и Покой от Гуру проникват в системата и изцеряват.

Когато последователят е в присъствието Гуру, от него се очаква да е тих и да проявява уважение.  Няма нужда от задаване на въпроси. Акцентът е   върху Гуру.  Цялото му внимание следва да е насочено към думите на Гуру. По този начин се научават безценни уроци , които иначе е трудно да бъдат намерени и не могат да бъдат научени лесно. Гуру знае каква информация е нужна за усилване на напредъка на последователя и кое знание да предаде и на кои въпроси да отговори.  Не е необходимо последователят да задава въпроси.

Ако последователят седи пред Гуру и е фокусиран върху въпросите, на които търси отговор, даршанът ще бъде непълен. Цялото му внимание и енергия ще са фокусирани върху въпросите, които иска да зададе и ще чака за възможност да ги зададе. Вниманието му ще бъде насочено към пролуките в разговора, когато могат да се задават въпроси, а не върху значението и смисъла на това, което Гуру казва. По този начин, последователя губи и предаваното с думи знание, и способността за абсорбиране на излъчването и благословията на Гуру, тъй като няма тишина в него.

Няма нужда да се задават въпроси на Гуру.  Той отговаря на повечето от въпросите, дори преди те да са зададени. Дори и да не отговори на поставените въпроси, благословията на даршана винаги изглажда проблемите и се достига до решаването им. Често последователя  изразходва цялата си енергия и внимание, за да зададе  въпрос, който няма пряко отношение към растежа му или за духовното му развитие. Последователят следва да говори, само когато Гуру го пита дали иска да попита нещо.

Гуру има огромен капацитет да дава. Нека последователя седи тихо и взима колкото може.

  Превод от английски: Еллдибор Франк и Владимир Великов

сряда, 21 декември 2011 г.

Даршан

Даршан означава – да видиш. На санскрит Даршан или Даршана означава „гледка”, „визия”, „зърване”. Не става дума за видиш нещо или някого. Означава да видиш Гуру или Мурти (Образ) на Бог на мястото за боготворене. Ефектите на даршана отиват отвъд простото виждане. При Даршан няма приказки или молитви. Има тишина и общуване. Има връзка между виждащия и вижданото, между човека и Бога, между сътвореното и божественото. В първоначалните стадии, връзката се усеща. В по-късните стадии, усещането за виждане последва усещането за присъствие, и има видение или мимолетно впечатление. Това е свързването на Съзнанието на индивида с Божественото Съзнание. Даршанът води до разширяване на съзнанието.

В храмовете, особено мястото (Гарбаграха), където се съхранява е Образът (Мурти) на Бог, е заредено с по-висши вибрации. Когато отидем в храма и гледаме безмълвно Мурти на Бог, се образува връзка по която потича благословия към нас от Образа на Бог. В тази тишина ни се разкриват истини. Тези истини може да касаят живота, личен проблем, висши проникновения за аза и Божественото. Такава благословия се получава всеки път, когато отидем в храма за Даршан. В по-напредналите стадии, е достатъчна мисълта, че се намираме на място за богослужение, за да получим благословията. По-нататъшното напредване  води до получаване на благословия в подходящо време и място, дори, ако не сме посещавали място за богослужение или дори не сме си помисляли за това. 

Даршанът е интимно общуване, духовна връзка между Гуру и последовател (ученик). Последователят седи в аурата излъчвана от Гуру. Енергийното излъчване от Гуру навлиза в последователя  и с това го възвисява и облагородява мисленето и съзнанието му. Създава се поле на осъзнатост, в което има пренос на благословия от Гуру към последовател и това го възвисява и облагородява. Когато последователят седи в сиянието на Гуру, неговите аура и чакри получават светлина от Гуру и чрез аурата на Гуру, истини за живота и Вселената се предават към последователя. Вечна мъдрост, божествена истина, универсални принципи на живота без усилие се предават към последователя. Често е трудно те да бъдат получени директно от Божественото, тъй като индивидът може да не се е подготвил достатъчно. В присъствието на Гуру, обаче, всички слаби страни се компенсират и преодоляват от Гуру и той създава мост между индивида и Божественото.     

Когато отивате в храма или при Гуру, отидете с отворено сърце. Оставете на страна егото и гордостта. Застанете тихо пред Гуру или Божеството и оставете магията на присъствието им да работи във вас. Това е свещено преживяване на аза с Бог и е възможност за получаване на откровение според прогреса, който сте направили, вашата настояща реалност, която прави живота толкова свеж, красив и възвишен.


  Превод от английски: Еллдибор Франк и Владимир Великов

вторник, 20 декември 2011 г.

СитаРам


Мантрата СитаРам е чудесна мантра, която е отвъд ограниченията на пространството, времето и правилата за чистота. Рам е цялото Вездесъщо Съзнание, което е вътре и извън нас и е Мъжката Енергия. Сита е Шакти на Вселената, Силата и Женската Енергия. Тя е Кундалини Шакти, а Рам е истина и достойнство, с който Кундалини Шакти се слива, за да ни доведе до просветлението и преживяването на сливането на нашето аз с Космическата Сила.

В хиндуизма, Рам се разглежда като „МараядаПурушотам”, перфектния мъж, а Сита е неговата съпруга, перфектния пример за женственост. Те двамата представляват пример за висотите на съвършенството, които човешкото същество може да достигне.

Освен това, Рам е биджа мантра на Манипур Чакра или Слънчевият Сплит. Припяването на Сита Рам разпалва вътрешния огън, който пречиства всички физически, ментални и кармични нечистоти. Волята да работиш и постигаш и Мъдростта да поемеш по правилния път се развиват от припяването на Сита Рам. Сита, родена от майката Земя, представлява Муладхара Чакра. Тя е Земния  Елемент в нашите системи. Тя също така е Кундалини Шакти, която обитава Муладхара Чакра. Припяването на СитаРам ни дава здраве, богатство и изобилие в живота, които са благословията на Муладхара Чакра и Сита. 

Постоянното припяване на СитаРам Мантра ни довежда в досег с духовните ни корени и увеличава копнежа ни по Бог. Вътрешното припяване на СитаРам вибрира във всички нади и чакри на системата и води до очистване и хармония в системите. Вибрацията й освобождава всички токсини от тялото и предизвиква равновесие в зоните на дисбаланс. Редовното припяване разтваря обичайните напрежения и премахва стреса. Нашата негативна карма изгаря и се разтваря и вътрешното ни щастие започва да цъфти. Тези от нас, които припяват СитаРам систематично, последователно и дисциплинирано откриват, че са обхванати от изобилна виталност и вътрешно щастие. Бхакти, любовта към Бог се увеличава. Егото се стопява и изчезва. Живеем в този свят, като изпълняваме обичайните си задължения, но във вътрешен покой и възторг. 

Сита е негативният и женски аспект, а Рам е позитивният и мъжки аспект на Божественото. С напяването на мантрата СитаРам, женският и мъжкият аспект в нас са в равновесие. С други думи Ин и Ян са хармонизирани, а с това и двете полукълба на мозъка. Това благоприятства за успокояването на маймунския ни ум и обуздаването на сетивата, което води до цялостно развитие на личността и характера ни. Ние ставаме единни в мисли, думи и дела. В това, което мислим, говорим и правим. Възниква интегриране на мисълта, думите и делата в нашето аз. Появяват се постоянство в поведението и характера. Ставаме прями и честни. Потенциалът ни разцъфтява и получава пълно развитие. СитаРам води до прогрес и просперитет и в материалния и в духовния свят. 

Вибрациите на СитаРам създават  здраво покритие и щит, който ни пази от негативността около нас. Получаваме защита от злото, от психични атаки и възможни вреди.

Силата на вибрацията на СитаРам мантрата променя човека изцяло. Покоят и вътрешното щастие се отразяват на лицето му като теджас или духовно излъчване. Подобреното физическо и умствено здраве, баланс, просперитет, подобряването на връзките ни с другите хора, връзката ни с вътрешното ни аз и Бог водят до усещане за пълноценен живот. СитаРам мантрата ни води към върховна себереализация. 

  Превод от английски: Еллдибор Франк и Владимир Великов

понеделник, 19 декември 2011 г.

Сатиям Вада, Мадурам Вада – говори истината, но говори ласкаво

Едно от първите правила за добър живот е да се казва истината. Това се препоръчва и преподава от всички религии по света. Истината е Бог. Бог е Истина. Защото Истината Е. Истината никога не се променя. Следователно – препоръчва се говоренето на истината.

Да говориш истината има много предимства. Трябва да помниш само истината. Тя не се променя. Не е необходимо да си припомняш различните лъжи и „версии на истината”, които си казвал. Който говори лъжи се нуждае от много добра памет, за да помни различните неща, които е казвал на различните хора.

Много хора избират да казват истината направо, безцеремонно и без заобикалки. Много пъти, истини се казват за скастряне или като иронична забележка, насочена да нарани другия. Преди да кажем такива истини, ние правим уговорката: „Ще ти кажа нещо, но не ми се сърди!” Което означава, „ще ти кажа нещо, от което няма да ти стане приятно!”

Най-добре, ако истината се казва с любов и ласкаво.

Когато има уважение към другия човек, думите излизат, без да се съдържа омраза и ненавист или желание да унизиш. Истината, казана с уважение, има способността да изцелява и трансформира другия човек. Истината, казана с любов и уважение, съдържа смирение в себе си и поради това не съдържа жило и не причинява болка. Истината би трябвало да се говори внимателно, с благост и умереност. При казването на Истината има отношение, към този на когото се казва тя. Говорете истината внимателно, с благост и умереност.

Когато етиката и принципите ви са подложени на натиск, Истината се казва със сила, твърдост и убеждение. Не е небходимо да се крещи истината. Истината е силна сама по себе си. 
  
Родителите ни учат да говорим истината. В обществените документи и декларации, които попълваме, има изискване за деклариране на истината. Следователно, да говорим истината ни задължават и правилата в закона и правилата на  морала. Където има задължения, има и разлики в разбирането, възприемането и интерпретацията. 

Когато Истината се говори в името на Истината, е лесно да спазваме правилото. Това е въпрос на личен избор и за него никой не ни насилва и не е външно задължение или принуда. Точно за това, да говорим истината е лесно. Когато истината се казва внимателно, с благост и умереност, тя се превръща в начин на живот. Когато живеем по този начин към вътрешните ни ценности се добавя допълнителна пълнота.

Истината е една, но разбирането на истината е оцветено от настроенията ни, предпочитанията и отвращенията ни, нивото ни на зрялост и на развитие. Нещо истинно може да бъде възприето като неистина от друг човек, тъй като на него му липсва пълнота на информацията или разбиране за естеството на нещата. 

Казването на истината с любов, уважение и  смирение добавя искрящо оживление вътре в нас.


  Превод от английски: Еллдибор Франк и Владимир Великов

неделя, 18 декември 2011 г.

Страхът като ключ към усъвършенстването



Обикновено човек е добър, изпълнителен и обичащ семейството си. Той се грижи за себе си, за роднините си, за обществото и нацията. Опитва се да бъде това, което се очаква от него да бъде. 

Когато става дума за подобряването на себе си и себе-трансформация, човек знае какво е добро за него, но рядко действа въз основа на това си разбиране. Дори правето на промени в стила на живот, за целите на подобряването на здравето е много трудно, тъй като навиците са много упорити и умствената ни нагласа отказва да се заеме с тяхната промяна. Човек знае, че физическите упражнения са нещо добро(полезно) за него, и въпреки това му е трудно да прави редовни разходки. Дори когато лекарят го предупреждава относно това, че трябва да се погрижи за здравето си и да контролира храненето си, човек все още намира за трудно да започне да се променя. Необходими са повтарящи се епизоди на болка и увреда, за да може човек да забележи, че трябва да вземе мерки и да се промени. Понякога е необходима заплахата от смърт, за да промени навиците и нагласите си. Страхът е ключът към това да си добър!

Във връзките ни с приятели и семейство отново страхът е ключов фактор за доброто поведение и промяна към по-добро. Страхуваме се да не загубим любовта на родителите си, братята, сестрите, съпруга, съпругата, любимия, приятеля и т.н.  Много от нас правят правилните неща, за да им доставим удоволствие и да се харесаме, а не защото искаме да правим правилните неща.

В духовния път ние също така знаем какво е добро за нас. И въпреки това, намираме за трудно да променим навиците, нагласите или мислите си. Повечето от нас знаят, че има Бог някаде там навън, но не сме имали лично преживяване на присъствието му. Така ние се самозаблуждаваме, че това, което Той не знае, няма да Му навреди. Или, че няма да навреди на нас.

Само когато имаме голяма любов към Бог и Гуру, промените стават възможни за нас със силата на волята и намерението. Любовта, получена от Бог и Гуру, е невероятно сладка. Страхът от загубата на Божията Милост и на тази чудесна любов ни кара да ходим по правилния път. Страхът, че ако не се променим и подобрим можем да предизвикме болка или гняв на Гуру/Бог или загуба на милост/благодат/любов, ни кара да вървим по правия и труден път праведността. Страхът, който имаме от Гуру или Бог, увеличава нашата любов към Гуру или Бог и ни прави по-добри последователи, ученици или бхакта. 

Страхът и бхакти са взаимносвързани! И това определено ни води към подобрение и в нас самите, и в живота като цяло.

Страхът е фактор за себе-израстването.

  Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов


събота, 17 декември 2011 г.

Чистота и доброта


Днес по света има хиляди добри хора, които правят най-доброто, на което са способни във възложените в живота им роли: като син, дъщеря, съпруга, съпруг, работник, работодател, социален работник и т.н. тези хора се наричат „добри” хора. Те са стълбовете на семейството и обществото. Когато тези хора искат да се издигнат до духовния път, необходимо им е да добавят още един набор от правила в ежедневието си.

Разбирането на понятията „добър човек” и „чист човек” в духовността са различни от смисъл, който те имат в ежедневната употреба на думите „добър човек” ,  „чист човек”. „Добър човек”  се използва много в ежедневната ни реч. Човекът може да е много добро човешко същество, добра майка, добър ученик/студент, добър баща, добър работник, страхотен социален работник и т.н. той може да извършва всички поставени му задачи и дори нещо повече. Може да се грижи за бедните и бездомните и да служи на човечеството ден и нощ. На езика на духовното, обаче такъв човек е само "добър”, но не  е „чист”.

„Чистотата” в човека идва от припяването на Свещеното име (Нама Джапа, припяване на мантра). Пречистващата сила на Името би трябвало да вибрира във всяка клетка на тялото, ума и емоциите. Това ще пречисти човека изцяло. Дхяна (медитация) с мантра или свещено име е също много ефективен начин за постигане на чистота. 

Правете Намасмаран (припомняне/припяване на името на Рама) постоянно, през цялото време, денем и нощем.

Започнете от това, че сте добри и се постарайте да станете чисти хора.

  Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

петък, 16 декември 2011 г.

Значението на месец Пауш



Започна месец Пауш.  Тази година започна на 11 декември 2011 и ще зъвърши на 9ти януари 2012. Той е десетият лунарен месец на индуисткия календар. В  индуизма, този месец се разглежда като неблагоприятен за прогрес в материалното и работата.  По принцип през този месец не се правят сватби, свещени церемонии, преместване в ново жилище и др. и това означава, че през този месец се освобождава време за прогрес в духовната сфера. 

По време на месец Пауш се препоръчва да се стремите към духовни постижения и да намалите вниманието, което отдавате на материалните неща. През този месец има много фестивали/празници с духовно значение. Санкат, Чаут, Пауш Санкранти, Сафала Екадаши, Шанайшчари Амавася, Вайкунта Екадаши, Пауш Пурнима са някой от свещените дни на месеца по време на които се прави ограничаване на количестсвото и вида на храната и се  почита Бог. Освен това се прави „дана” – дарения. В северна Индия се празнува Шакамбари Навратри или Пауш Навратри.

Този месец би следвало да се използва за личното ни духовно развитие. Използвайте свещените вибрации в атмосферата и участвайте във фестивалите и се възвисете. 

  Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

четвъртък, 15 декември 2011 г.

Припяване на името Рама



Повтаряйте името Рам наум по всяко време. Няма значение дали го правите механично или го правите поради страх от Бог или уважение към Гуру, или го правите съзнателно или несъзнателно.  Свещеното име винаги носи благословия. В резултат на припяването ще получите спокойствие. Когато припявате на ум, енергията на Святото Име и неговите вибрации ще ви обхванат. Рано или късно ще установите, че към припяването са се присъединили и чувство на любов и преданоотдаденост към Бог. Такава е силата на името Рам. 
  Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

вторник, 13 декември 2011 г.

Ароматът на името Рам и розата


Розата  привлича с деликатна красота и аромат. Когато се доближим до нея, обаче, е необходимо на внимаваме за бодлите.

Няма рози без бодли.

Тялото ни е розовият храст – пълен с бодли. Кама (похот), кродха (гняв), лобха (алчност), моха (заблуда), мада (гордост) и матсария (ревност)  крият грозните си остри тръни и бодат хората около нас. 

Главата ни със сахасрара – цветето, лотусът с хиляда цветчета, е розата. Когато сахасрара цъфти с бхакти и любов към Бог, тя е много привлекателна и ароматна. Това е наградата, която търсят хората и тогава никой няма нищо против убожданията на тръните по-долу, тъй като те вече не са толкова остри.

Примамливостта на красотата на цвета и неговият богат аромат, който е бхакти и божията милост, омагьосват човека. Той се научава да се справя със собствените си негативни качества - тръните, по правилния начин поради желанието му да преживява божествената  милост и любов.
Систематичната, дисциплинирана и редовна джапа (повтаряне на мантра) на името Рам ще внесат ухание в живота. Ежедневно правете джапа с Рам.

 Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Тарак мантра – името Рам


Мантрата Рам се нарича Тарак Мантра. Тарака на санскрит означава звезда. Звездата блести в небето и светлината и прекосява пространството, за да води пътешественика през океана и пустинята, където няма други ориентири. Тарака мантрата е блестяща звезда, водач, който ни помага  да се освободим от цикъла на раждане и смърт.

Предосяването на Бхавасагар – океанът на материалния живот, не е лесно, но когато имаш Сиддха Гуру и Гуру Мантра, това става без усилия. Гуру е лодката, а мантрата е греблото, което ни помага да се плъзгаме без усилия през живота в правилната посока и по правилния път.

Винаги правете мантра джапа с името на Рам или СитаРам. 

  Превод от английски  : Еллдибор Франк и Владимир Великов

понеделник, 12 декември 2011 г.

Ом Шрии Ганешая Намаха


Добре дошли на всички в моя блог. За всички вас, които жадувате  и се стремите към Бог и търсите Неговите покой и любов, елате с мен на това чудесно пътешествие. Преди да тръгнем, нека се помолим на Шри Ганеша да ни даде благословии за успеха на нашето начинание.

Преди започването на която и да е задача, мислете за Ганеша и отправете молитва към него. Мястото на финото му присъствие в нас е Муладхара Чакра.

Потърсете Го в себе си. Той е Вигнешвара – Разрушителят на всички пречки и затруднения, които възникват в работата ни.

Той е Пранава или Омкар -   Върховното Познание. Неговата милост и състрадание ни дават знание в необходимите ни области.
 
Риддхи и Сиддхи са неговите Шакти (Сили) и те Му служат. Те благославят тези, които Го почитат, с успех в материалния живот и с духовни сили.

 Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов