Маха Гуните – атрибути на Пракрити (философията Самкхя - 4)

Карта на Сътворението - линк

МАХА ГУНИТЕ

В Пракрити има три фундаментални сили наречени Маха-Гуни:

·         Тамас – инерция и гниене

·         Раджас – движеща сила (стимул) и желание

·         Саттва – баланс, осветеност и знание

Гуните се раждат от Пракрити. Първоначално те били в състояние на съвършено равновесие. Когато се появило вълнение в Пракрити, започнал процесът на творението. Били създадени различни същества, които имат гуните в различни пропорции. Сатва, Раджас и Тамас съществуват във всички същества, включително хората, в различни концентрации и комбинации. Природата, действията, поведението, нагласите, привързаността към света и др, всички те зависят от комбинацията от Гуни. Основната функция на Гуните е да привързват съществата към материалния свят така, че всички същества да са под контрола на Пракрити.

Гуните представляват фини качества на ума, на неговите ментални и психологически аспекти, а също така и на не-физическите обвивки на индивида.

Сатва съдържа фината вибрация на яснота, висша интелигентност, духовност и баланс. Целта на Сатва е радост и хармония.

Раджас съдържа фината вибрация на желание, активност, турбулентност (бурност) и страст. Целта му е да спомага за промяната и движението.

Тамас вибрира на честота на инерцията, мрака, невежеството, объркаността, съпротивата и привързаността. Целта му е стабилност.

Успехът ни в материалния свят също зависи от баланса на гуните в нас. Оптималното положение на нещата е Гуните да са в хармония, когато се изпълнява някакво конкретно действие. Например, сънят изисква Тамас Гуна на заглушеност и инерция. Ако има твърде много Раджасична енергия в акта на спането, тогава има безсъние. По подобен начин, медитацията изисква повече Сатвична Енергия. Ако има твърде много Раджасична Енергия при медитацията, тогава човек не е в състояние да стои неподвижно и умът му броди безкрайно. Изпълняването и ръководенето на работа изисква Раджасична енергия и ако доминира Сатвичната енергия, човекът няма да може да командва другите да работят , а ако доминира Тамасична енергия, човекът ще стане тиран и ще угнетява подчинените си. Чрез силна воля и намерение, можем да променим баланса на Гуните в нашите системи, за да изпълняваме успешно различните и разнообразни действия, които са нужни за ежедневието ни.

С проявата на Гуните в творението, индивидуалните души попадат под тяхното влияние и започва цикълът на раждане и смърт. В 14-та глава на Багавад Гита, Шри Кришна дава определение за Гуните и ги описва в големи подробности.

Сатва е чиста, осветляваща и свободна от болести. Тя оковава душата чрез привързаност към щастието и знанието.

Раджас е изпълнен със страст и поражда интензивни желания и привързаности. Той оковава душата към света чрез действието.

Тамас е тъмнината и грубостта в човека. Поражда невежество и предизвиква заблуди. Той оковава душата чрез мързел , сън и безразсъдство.

Ние трябва първо да намалим Тамас и Раджас до минимум и да увеличим Сатва в себе си, колкото се може повече. Като направим това, ще се сдобием с правилно знание и мъдрост, които да ни покажат пътя на освобождението. Само когато успеем да трансцендираме всичките три гуни, можем да постигнем безсмъртие и свобода от тъга, раждане и смърт.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Атрибути (качества) на Пракрити – Философията Санкхя – 3

Карта на сътворението - линк

Пракрити е енергията и материалната форма, от която е създаден целият космос. Пуруша дава съзнание или способността за осъзнаване на творението. Пракрити създава всички форми във Вселената, а Пуруша е свидетелят на това творение. Пракрити е примордиалната (първичната) физическа енергия, която съдържа трите качества (атрибути) наречени гуни, който могат да бъдат открити в цялата природа, еволюиращия космос.

Първата проява на Пракрити е Космическият интелект – Махат или Буддхи. От Махат се образува егото. Егото (Ахамкара) след това се проявява в петте сетива (танматри) и петте моторни органи, с помощта на сатва, като с това създава органичната вселена. Същото това Его се проявява след това в петте основни елементи (бхута)  с помощта на тамас, за да създаде неорганичната вселена.

Раджас е активната жизнена сила в тялото, която задвижва и органичната, и неорганичната вселена, по посока към сатва и тамас. И така, сатва и тамас са неактивни, потенциални енергии, който се нуждаят от активната кинетична сила на раджас. В индуизма, на функциите на различните енергии се дават имена: Сатва – креативният потенциал -Брахма. Раджас кинетичната протективна сила – Вишну, а Тамас – потенциалната деструктивна сила е Махеш или Шива. Творението (Брахма), протекцията (Вишну) и Деструкцията (Махеш) са трите прояви на първият космически беззвучен звук, Аум (Ом), които постоянно съществуват и работят във Вселената

МАХАТ

Макар и Пуруша и Пракрити да са отделени един от друг, при тях има вечно привличане и любов  един към друг. Чрез тяхното сливане се ражда Махат – Универсалната Интелигентност. Носителят на Махат е Прана. Прана е виталният дъх или жизнената сила. Основните Прана Ваю, токове на тялото са: Прана, Апана, Самана, Удхана и Вяна.

Махат е върховната Интелигентност, която ни се явява под формата на божествена благодат и интуиция. Космическата интелигентност или Махат работи във всеки индивид чрез Праната и поражда Буддхи. Буддхи е индивидуализираната, креативна космическа интелигентност, която ни помага да познаваме, разбираме и разсъждаваме. Когато потокът на Праната през индивида не е нарушен, Буддхи е привлечен към Махат и с това позволява гладкото протичане на интуицията и правилното възприятие. Когато Праната на индивида е развълнувана или потокът й е нарушен, Буддхи става изопачен. Това води до блокиране на интуицията и способността за разбиране. Така нашето разбиране се изкривява и възприемаме правилните събития по неправилен начин и създаваме объркване в себе си.

АХАМКАРА

Душата, която е част от Пуруша, е затворена в това човешко тяло. За да може Пуруша да преживее себе си, той трябва да се раздели от собствената си истинска природа и да започне да се идентифицира с материята или тялото. Това разделяне става с помощта на Ахамкара (Аз-създател).

Ахамкара, или егото, е силата, която ни дава индивидуалност и себе-идентификация. Тя представлява индивидуализирано съзнание, че ние сме тялото и се идентифицираме с този ограничен свят. Егото ни кара да действаме съответно на нашите желания и себични изисквания като с това създаваме карма и цикли от карма, която може да бъде преодоляна чрез цикли на прераждане и смърт. Егото ни помага на оцелеем и да преуспеем в този свят като преодоляваме всички слабости и пречки по пътя си. То също така създава бариери между хората и кара един човек да се чувства по-висш от другия. Това създава стрес, напрежение, враждебност, отмъстителност и войни. Един човек убива друг човек и се пролива кръв. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Елементи на творението

Разбиране за Вселената и Живота

Философията на Самкхия – 2

Моля вижте:

Карта на Сътворението - линк

Чрез внимателно наблюдение и проникновено  просветление, Ришите на Индия са схванали тясната връзка между човека и Вселената. Те открили, че Космическата Енергия и Съзнанието се проявяват във всичко съществуващо, как те  вплетени искрят в тъканта на всички живи и не- живи неща. Ришите осъзнали, че източникът на всичко съществуващо е Космическото Съзнание, което се проявява като мъжка и женска енергия – Шива и Шакти; Пуруша и Пракрити.

Философията Самкхя дава много ясно описание на слизането  на Съзнанието в материята по време на сътворението. Това учение на Капила Муни, великият мъдрец, говори за процес на сътворение на макрокосмическо ниво по времето на творението. На микро ниво, подобен процес се случва по време на раждането на индивида и създаването на отделните клетки на нашите тела. На равнище на човека, Пуруша символично се сравнява с мъж, а Пракрити с жена. На микрокосмическо ниво, съюзът между мъжът и жената води до създаването на ново същество и поради това ние можем да започнем с изучаването на човешкото тяло и до достигнем до разбиране за Космоса.

БРАХМАН

Универсалното Космическо Съзнание се нарича Брамхан. То не е нито мъжко, нито женско. То е тихо и непроменящо се и е отвъд възможността да се наблюдава или познава, както е и отвъд наблюдателя/наблюдаващия/познаващия . Намира се отвъд двойствеността. По волята на Универсалното Съзнание – Брамхан, в него самовъзникнала вибрация. Това е Омкар/Аумкар  Аумкар предизвикал появата в него на две първични енергии – мъжката енергия, наречена Пуруша, и женската енергия, наречена Пракрити. Чрез сливането, или танца на тези две енергии, става създаването на Вселената. Така вселената е била създадена от звука (вак) или Аумкар. Звукът съответства на етера, най-финият от петте материални елемента. Елементите се развиват прогресивно от фини към по-груби.

ПУРУША

Пуруша е мъжкият космически принцип. Той е съзнание, вечната реалност. Той представлява тиха осъзнатост. Той е отвъд качества и атрибути, време и пространство, причина и резултат. Но Пуруша оперира в реалностите на (взаимоотношението) субект-обект. Той е безформен, безцветен, и няма активно участие в проявата на вселената. Тази енергия е без предпочитания или упражняване на избор, без дискриминация и е пасивно осъзнаване.

ПРАКРИТИ

Пракрити е Шакти, космическата женска енергия. Тя е природата. Тя е активна. Тя е креативна и динамична, има качества и форма, съществува във времето и пространството и участва в причинно-следствените връзки. Пракрити има форма, цвят и атрибути: Тя е осъзнаване, което има избор. Тя е  Тази, която има желание да стане Много и проявява тази своя воля. Вселената е дете родено от утробата на Пракрити, Божествената Майка.

Тя е самата същност/матрица на дуалността и на мрежата на Майя, илюзията. Пуруша е субектът или свидетелят, Пракрити е отражението, или обектът на свидетелстване.

Пракрити създава всички форми във Вселената – одушевени и неодушевени, а Пуруша е свидетелят на това творение. Тази първична физическа енергия съдържа трите атрибути (качества) или гуни, които ги има в природата, в еволюиращия космос. Трите гуни са сатва, раджас и тамас. Първоначално, в Пракрити трите гуни били в равновесие. След това раджас гуна се активирала поради  възбуждение/вълнението, което Пракрити изпитвала за Пуруша. Това довело до състояние на неравновесие и начало на творението.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Карта на Сътворението – Философията на Самкхия – схема

Потокът на Сътворението 

Разбирането на Самкхя Философията за Вселената и живота – 1 

Карта на Сътворението (кликни) - позовава се на тази карта

Кой съм аз? Защо съм се родил? Каква е целта на живота ми? Яденето, пиенето, размножаването, сънят и работата – това ли са целите и смисъла на живота ми? Смисълът на живота в удовлетворяването на желанията ли се състои? Какво представлява умът? Какво представляват мислите? Как умът ми ме контролира? Какво представлява егото? Защо в живота ми няма мир и покой? Защо съм заобиколен от щастие и тъга? Защо в живота ми няма стабилност и баланс? Какво се случва в момента на смъртта? Какво представлява душата? Кой е създал света? Как е станало сътворението? Какво ще се случи с мен след смъртта? Как се връщаме в нашата изначална форма? Къде е нашият последен дом?  

Тези и още въпроси се въртят в главите ни през целия ни живот и рядко получават достатъчно удовлетворителен отговор. Те са общи за всички хора, без значение на националността, религията, културата, кастата, вярата, расата, пола и статуса. Тези въпроси се задават от хората от незапомнени времена. Великите мъдреци на Индия – Ришите - са разкрили отговорите на тези въпрос с помощта на интензивно себенаблюдение и себеизучаване. Те са формулирали практики и дисциплини, които, ако се следват педантично, дават отговорите на тези въпроси. Тези отговори са Универсални Истини, които се проявяват в живота ни.

Като работели във вътрешните лаборатории на ума и аза, Ришите са доловили съществуването на връзка между човека и Вселената. Те можели да виждат танца на космическата енергия, който се проявява във всички живи и неживи неща. Те осъзнали, че източникът на всичко съществуващо е взаимодействие между мъжките и женските енергии – Шива и Шакти. В глъбините на тяхната медитация те видели тези две енергии да възникват от един   източник – Космическото Съзнание. Ришите са имали много практично разбиране за Универсалните истини, което идвало от тяхното разбиране за Сътворението.

Риши Капила, който изучавал и осъзнавал различните принципи и елементи на творението, формулирал Философията Самкхя за Сътворението. Самкхя идва от две Санскритски думи – „Сат“, което означава истина и „кхия“, което означава знам. Багавад Гита и някой Упанишади, като Шветаватара Упанишад и други свещени писания предават Философията Самкхя с леки вариации по темата. Багавад Гита говори за главните аспекти на Самкхя, но добавя и принципът на Върховният Аз или Универсалното Съзнание, като причина за цялото Творение. Различните елементи на творението на Вселената са:

·         Универсалното съзнание или Брахман 

·         Пуруша и Пракрити, които възникват от Брахман

·         Махат или (висшата) върховната интелигентност, която идва от сливането на Пуруша и Пракрити.

·         От Махат възниква Ахамкара или егото

·         От Ахамкара възникват трите гуни – Сатва Раджас и Тамас

·         От Сатва възникват:

o        Петте сетива, които са познавателните (сетивните, когнитивните) органи – ушите, кожата, очите, езикът и носът

o       Петте моторни органи, които са органи на действието – устата, ръцете, краката, репродуктивните органи, екскреторните органи

o       Умът, който  и познавателен (когнитивен) орган и орган на действието

·          От Тамас възникват:

o       Петте елемента: Етер, Въздух, Огън, Вода, Земя, а също така и:

o       Звукът, който е гуна на Етера (Акаша)

o       Допирът, който е гуна на Въздуха (Ваю)

o       Зрението, което е гуна на Огъня (Теджас)

o       Вкусът, който е гуна на водата (Джала)

o       Обонянието, което е гуна на Земята(Притхви)

Ришите започнали техните наблюдения от нивото на тялото и неговите функции, качества и характеристики. С нарастването на тяхното разбиране за естеството на нещата, те  били в състояние да видят възходящия поток на творението и накрая да преживеят и да разберат Пуруша, Пракрити и Брахман. Те ни учат, че трябва да започнем от фундаменталното или базално ниво на тялото и да се „изкатерим” нагоре в нашето разбиране и преживяване и да достигнем накрая до Брахман. Можем ясно да видим тази връзка в учението на Аштанга Йога, където започваме с принципи, етика, тяло, дишане, отиване навътре, фокусиране върху един обект, достигане на медитативно състояние и Самадхи.

Величието на Самкхя се състои във факта, че еволюцията на живота върху Земята е показана като креативен процес, който преминава през последователни стадии на промяна и трансформация, а не като чудотворен трик на ръката на Бог или драматично размахване на пръчката на Космически Магьосник или чрез мистериозни научни процеси, които не се поддават на ясна и окончателна дефиниция и постоянно подлежат на допълнително обсъждане и постоянно доуточняване.

Превод от английски  : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Отлагане

Времето е скъпа стока. Денят има винаги 24 часа за всеки от нас, нито повече, нито по-малко. Броят на часовете от деня е един и същ и за богатия, и за бедния, за младия и за стария, за мъжа и за жената, за работещия и за мениджъра. Всички ние разполагаме с едно и също време за работа, постигане на целите, сън, радост, медитация и т.н. Напредъкът ни зависи от това колко добре си подреждаме приоритетите в работата и почивката и как извършваме важната и спешна работа спрямо работата, която не е нужна, но която ни доставя удоволствие.

Част от човешката природа е да отлага работата, която  е важна, но която не харесваме и да се отвръщаме от нея и да се заемаме с активности, които не са важни, но които ни доставят удоволствие. Това се нарича отлагане и мотаене, и с това ние се самозалъгваме, че сме много заети и нямаме време за цялата работа, която ни е доверена. Работата, която включва отговорност и подотчетност, която в нашите очи е негативна и изпълнена със стрес, винаги се отмахва настрани, в ъгъла и започваме да се занимаваме с безкрайни дреболии без значение в живота ни.  

Не признаваме пред никого  истината, че се мотаем и отлагаме, но вътре в себе си знаем, че по собствена воля сме мързеливи. С напредването на времето това вътрешно знание започва да се превръща в тревожност и стрес. Ставаме импулсивни и започваме да работим още по- неорганизирано. Намалява личната ни продуктивност и нараства чувството ни за вина, намалява самочувствието и себеоценката ни и започваме да обвиняваме другите за това. Семейството и колегите в работата започват да ни се мръщят, когато ни срещнат, защото ние не  постигаме поставените цели заради мотаенето и отлагането. Да разгледаме сега една случка за отлагане и мотаене:

Имало едно време един Гуру, който живеел в ашрам на края на гората. Имал няколкостотин ученици, които учели при него. На поверените на неговите грижи млади мъже се давали различни задачи за поддържането на управлението на ашрама и хората в него. Един ден група млади мъже били изпратени в гората, за да събират дърва за огън. Един от тях намерил дърво без листа. Бил много щастлив, че дървото е умряло и сухо и било много добро за горене. Нямало нужда да се търси повече. И така, проснал наметката си на тревата и заспал спокойно в сянката на близкото дърво.

Другите ученици се отдалечили в търсене на подходящи дърва за горене и се върнали с наръчи в ашрама. На връщане сритали хъркащия поспаланко. Мързеливият студент се събудил внезапно. Качил се на дървото още сънен и започнал да чупи клоните. Един клон се отплеснал и му наранил окото. След това трябвало да покрива нараненото око с ръка и да работи с другата, за да събира дървата и да ги прави на наръч. Събрал наръч с дърва и бягал по целия път до ашрама, за да настигне другите. Бил последен и хвърлил своя наръч върху наръчите на другите.

По време на вечеря гуру обявил: „Утре има голям празник в дома на кмета на селището. Той покани всички вас на обяд. Моля закусете рано и отидете в селото. Помогнете за празника. След като мине празника и обяда, върнете се обратно в ашрама.” И така, на следващата сутрин учениците, които отговаряли за готвенето, се събудили рано, за да приготвят овесена каша за закуска. Навън било тъмно и те взели наръча с дърва, който бил най-отгоре, хвърлен там от мързеливия ученик. Не могли да запалят хубав огън, защото дървото било зелено и влажно. Слънцето изгряло, но все още нямало закуска. Учениците отишли да кажат на Гуру: „Този мързелив ученик е събрал зелено дърво, което не гори. Не можахме да направим закуската и ще закъснеем за празника.”

С мотаенето и отлагането си създаваме проблеми на нас самите и на другите. Когато става дума за избор на приоритети, повечето от нас изместват духовните практики назад в списъка с приоритетите. Дори и тези, които редовно практикуват първото нещо, което пожертват е джапа и дхяна. Редовното правене на ситарам мантрата, медитация и следването на учението на Гуру ни поддържат здрави, спокойни и балансирани в този свят. Да не се мотаем и отлагаме правенето на редовната садхана и другата работа навреме и да водим щастлив и спокоен живот. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Поддържане на интегритета

Дефиницията за интегритет е придържането към морални,  етични принципи. Интегритетът е честност, искреност и придържане към истината в личното ни поведение и характер. Интегритетът е здравината на моралния характер. Когато живеем с интегритет, ние твърдо следваме правилата на моралните ценности. Нашата вяра в етиката, която следваме, е така вродена в нас, че тя не подлежи на развала и корумпиране. Съществуваме в състояние на завършеност. Интегритетът е начин на живот. Поддържаме интегритета си, дори когато никой не ни гледа. Интегритетът е кои сме ние вътре в нас и как се проявява нашата етика и ценности в мислите, думите и делата ни. Интегритет е тогава, когато държим на думата си и няма разминаване между думите и делата ни.

Интегритетът е високо ценено качество. Интегритет означава да имаме смелостта да вземем трудни решения, за да запазим истината и нашата честност и почтеност. Интегритетът ни дава възможност да действаме по правилния начин. Не можем да кажем, че имаме интегритет, освен ако не живеем по този начин. Интегритетът е и начин на живот. Разкрива божественото в нас и ни прави наистина благородни и достойни за уважение. Животът ежедневно ни изпитва и всеки ден ни се дава възможност да докажем интегритета си. Интегритет означава да сме верни на себе си независимо от страха от осмиване или неуспех.

Един Цар, който управлявал едно от царствата в Южна Индия, остарял. Знаел, че скоро ще трябва реши кого да остави за наследник и да го обучи да поеме управлението на кралството. Макар че имал синове, роднини, приятели и съветници, решил да си избере наследник по уникален начин. Поканил всички млади хора от царството в двореца си в определен ден. Поздравил ги и им дал по едно семе. Казал: “Mоля, вземете това семе и го посадете у дома. Поливайте го и се грижете за него. Точно след една година, донесете растението, което сте отгледали. Ще разгледам всички растения и ще избера следващия Цар на това царство.”

Един млад мъж, на име Ветривел също бил в двореца на Царя и получил от него семе, което отнесъл у дома. Бил много развълнуван и разказал цялата история на майка си. Заедно, майката и сина, засадили внимателно семето в едно гърне и го поливали всеки ден. Всеки ден, докато го поливал, той проверявал дали е поникнало и започнало да расте. След няколко седмици, всички други млади мъже разказвали за напредъка на техните растения. Бедният Ветривел! Неговото растение не било изобщо поникнало, независимо от ежедневните грижи и поливания.

Минал  месец, два месеца, шест месеца. Все още растението на Ветривел не било пораснало. Другите разказали, че техните растения започнали да цъфтят. Той се чувствал като неудачник. В гърнето му нямало нищо. Спрял да говори за своето растение на другите.  Просто чакал семето да поникне.

Отминала цяла година. В уречения ден всички младежи се събрали в двореца на Царя с техните гърнета. Ветривел бил тъжен, но въпреки това решил да отиде и да покаже на Царя своето правно гърне.  Не искал да лъже Царя. Когато пристигнал в двореца, другите младежи гордо стояли с техните гърнета с растения. Имало красиви, здрави растения с всякакви форми и размери. Няколко от тях го съжалили. Повечето обаче му се смеели и подигравали.

Дошъл Царят и се разходил из залата, разгледал растенията и поздравил младежите. Обявил: „Днес един от вас ще бъде обявен за следващия Цар.” Ветривел се опитал да се скрие назад. Внезапно Царят го видял в дъното на залата с празното гърне. Наредил на стражата да доведат младия човек с гърнето му при него. Ветривел се ужасил. Помислил си, че ще бъде наказан, защото не се е погрижил за семето дадено му от Царя.

Треперещ, Ветривел стоял пред Царя. Царят го попитал как се казва и той му отговорил. Всички се подигравали на младия мъж, като си мислел, че щял да бъде наказан жестоко от Царя. Царят плеснал с ръце, за да въдвори тишина. Той издърпал Ветривел пред всички и казал: „Имаме нов Цар. Това е Ветривел.” Ветривел не можел да повярва на ушите си. Семето му дори не можело да покълне. Как така ще бъде новия Цар? Царят продължил:” Миналата година на този същия ден, аз дадох на всички вас тук по едно семе. Казах ви да го вземете, да го посеете, да го поливате и да го донесете днес. На всички дадох сварени семена, които не биха могли да поникнат. Всички вие, с изключение на Ветривел, ми донесохте дървета и растения. Когато сте открили, че това семе няма да поникне, сте го подменили с друго. Само Ветривел е имал смелостта и интегритета да ми донесе гърне със семето, което аз му дадох. Затова той е нашият нов Цар.”

Интегритетът дава смисъл на живота ни. Практикуването на интегритет ни дава възможност да докажем, че сме склонни да направим жертви, за да запазим ценностите си. Не е никак лесно да поддържаме интегритета си. Той наистина е благородно качество. Да работим, за да бъдем честни и почтени и да поддържаме интегритета си. Да правим нашата СитаРам мантра, медитация и да следваме учението на Гуру. Истината и почтеността, които са ни скъпи, ще осветяват нашия път към Бог. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Любовта на Гуру

Любовта на Гуру към последователя е вечна и безкористна. Той е едно със Светлината и любовта му към неговите последователи и ученици е чиста и божествена. Любовта му не се проявява с цветисти думи или публични жестове. Ние имаме отношения на обич с нашите родители, батря, сестри, партньори, членове на семейството и приятели. Това са физически и социални връзки, който са свързани с егото и себичността. При такива връзки има бариери, които редовно трябва да бъдат преодолявани. Връзката на обич между Гуру и последовател  е напълно различна. Макар че тя започва на социално равнище, тя се издига отвъд социалните слоеве и отива в духовните.

Връзката на Гуру с последователя не е нито емоционална, нито рационална. Нейното естество е психично. Предано-отдаденият последовател чувства присъствието на Гуру без нарушения в своето ежедневие или по време на работа. В момента, в който последователят помисли за Гуру, умът  му става спокоен и установява връзка с Гуру, тя лесно се усеща. Връзката между Гуру и последовател е по-силна и по-продължителна от нормалните социални връзки, тъй като е отвъд физическата реалност и не е обвързана с емоции, негативни реакции, себичност и его. Гуру е свързан с последователя с любов, която е отвъд всички граници на времето и пространството.

Когато Кундалини Гуру даде Шактипата дикша на последователя, с неговото огнено докосване, той извиква всички минали болки и карми и ги изгаря. Товарът от много минали животи се изгарят в един миг и се разчиства пътя за събуждането на Кундалини Шакти. Аурата на последователя се изчиства и тя става по-ярка. Негативностите в последователя докосват и Гуру и той страда за известно време. Физическото му здраве се влошава за кратко и той се само излекува от това състояние. Негативността блуждае известно време в тази област като я замърсява. Повечето от нас са изключително себични по природа и нечисти в поведението и речта си. Макар да знае за това, Кундалини Гуру все пак позволява нашето присъствие в неговата лъчиста аура и ни лекува безкрайно, като поема нашата карма и страда за нас. С това той павира пътя за по-добра вътрешна комуникация и контакт с последователя, по-дълбока медитация и по-бърз напредък по пътя към Бог.

Шри Рамакришна имал връзка на силна любов със своите последователи. Следва една много емоционално разчустваща случка с Великия Гуру и неговия последовател Шаши, който в последствие станал Свами Рамакришнананда. В средата на 1885 г,  Шри Рамакришна  развил рак на гърлото и той се подлагал на лечение в Шиямпуркур, Калкута. Било посъветван да напусне  мъгливата и пренаселена Калкута и да отиде в провинцията на тихо и чисто място.

Любовта на Шаши за неговия Учител била изключителна. Той следвал своя Гуру като сянка. Всички, които били с Шри Рамакришна и се грижели за него, били негови последователи.

Всички те го обичали много. Шаши, обаче, бил специален. Той служел на своя Гуру с тяло, ум и душа. Гуру дава любов на всички свои последователи по равно, но способността на последователя да приеме също има значение. Шри Рамакришна давал любов на всички, но Шаши живеел в състояние на блаженство от любовта на своя Гуру.

Един път Шаши бил прекарал целия ден с грижи за Шри Рамакришна и не му останало време да  изчисти нощното гърне на Учителя. Когато Учителят му заспал, посред нощ, той тихичко излязъл от стаята и отишъл да довърши работата си. Когато се върнал, видял Шри Рамакришна да взима от простора вълнен шал. Шаши се почувствал зле, че не бил проверил дали на неговия Гуру му е било студено и че не се бил сетил да му даде шала му. Заради това, че не внимавал, неговият Гуру трябвало да става в средата на нощта, да залита през стаята, за да си вземе шала. С голямо угризение на съвестта той поискал прошка от неговия Гуру.

Изпълнен с любов и загриженост, Шри Рамакришна подал шала на Шаши и му казал с немощен глас: Стана ми студено, когато ти излезе навън само с тънка риза в тази студена нощ. Затова станах да ти донеса шала. Моля те, вземи го.

Шаши бил съкрушен и потопен в божествената любов на своя Гуру. Такава е любовта на Гуру към неговия последовател. Да бъдем искрени и отдадени на нашият Гуру и да си спечелим неговата любов и благодат чрез практикуване на СитаРам мантра, медитация и като следваме неговото учение. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов