неделя, 16 декември 2012 г.

Яма – принципи на социалните взаимодействия - част 3

                                                             Продължение от предшестващия блог




Друтикураж: това е непоколебимост, смелост, и настойчивост (упоритост), които ни помагат да преодолеем страха и нерешителността, докато пътуваме през живота. Помага ни да преодолеем колебанията и неувереността при взимането и изпълнението на решенията, които взимаме. За да постигнем целите си, е необходимо да планираме  педантично, да упорстваме, когато срещнем трудности, да натискаме с цялата си сила и да се молим с вяра. Когато упорстваме настойчиво, се придвижваме  напред неотклонно и преодоляваме всички пречки, без да недоволстваме и да се оплакваме. Много хора спират само на няколко стъпки, преди да постигнат окончателната цел, защото по пътя губят кураж. Не трябва да се поддаваме на емоциите безнадеждност и страх. Вместо това трябва да се втурваме напред, като мислим за намеренията, целите и плановете си и като преодоляваме негативните си емоции.

Дайясъстрадание: понякога сме нечувствителни, коравосърдечни и жестоки към другите. Когато си само- наложим и започнем да практикуваме състрадание, можем да преодолеем тази нечувствителност към всичко живо. Възможно е да изпитваме истинска любов и състрадание към всички, едва когато преживеем сливане с Бог и цялото му творение. Но преди да изпитаме това, можем да започнем да следваме принципа с презумпцията, че нашите риши и светци са ни преподали тази истина, че ние не сме нещо различно от цялото творение и от Бог. Състраданието ни помага да бъдем мили към хората, животните, растенията и самата Земя. Помага ни по-лесно да простим на тези, които ни се извиняват и да изостави другите, които не показват разкаяние. Състраданието ни позволява да разберем, че егото и невежеството са причината за техните действия.

Дайя – състраданието е само по себе си действие, за разлика от Кшама, или прошката, която е реакция или отговор на действие. Когато помогнем на някой нуждаещ се, това е състрадание. Състраданието може да бъде показано физически – чрез действия за оказване на помощ, устно с мили и окуражаващи думи, и умствено – като желаем на другите добро и се молим да им бъде помогнато и да успеят. Състраданието води до физически и ментален покой. Състраданието ни помага да бъде мили и разбиращи за нуждите на бедните, слабите, разорените, младите, старите и тези, които страдат. Помага да се борим с жестокостта и неправдата в семейството и обществото.  

Арявачестност: когато сме честни, това ни позволява да преодолеем заблудата (илюзията) и нуждата да бъдем прави винаги и на всяка цена. Арява е изоставяне на погрешното отношение и преминаване към откровено отношение в отношенията със себе си и другите. Трябва да действаме почтено винаги и навсякъде. Лъженето, заблуждаването и подмяната на фактите така, че да са ни угодни, не е правилно. Нужно е да уважаваме и да се подчиняваме на законите на страната и да си плащаме данъците. Трябва са сме честни в работата си съответно на полученото заплащане. Не трябва да подкупваме или да позволяваме да ни подкупят.

Арява е способността на поемем отговорност за собствените си недостатъци и да поправим направените от нас грешки. Помага ни да се изправим пред нашите недостатъци и да ги приемем, без да прехвърляме вината върху другите за нашите грешки. Тя ни прави смирени и ни помага да преодолеем егото. Където няма его, връзките са обичливи и носещи удовлетворение. За да култивираме дълбока любов към Бог, е необходимо да имаме мека, опростена и сладка реч и сърце.

Митахарарегулиране на храненето: телата ни се нуждаят от прясна и хранителна храна в умерени количество. Но ние често изяждаме повече, отколкото е нужно на тялото ни. Ядем излишно, защото нямаме контрол върху ума си, върху езика и апетита, върху жаждата, желанията и навиците. Преяждането вреди на тялото. Като йоги, ние следва да ядем пълноценна вегетарианска храна, която витализира тялото и да се въздържаме от ядене на месо, риба, птици и яйца. Трябва да изяждаме ¾ от капацитета на стомаха, редовно и само когато сме гладни. Храната следва да бъде сдъвкана добре и храненето да става в хубава атмосфера. Простата диета е по-добре от богатата, мазната или силно подправената. 

Апариграхалипса на алчност: означава, че не трябва да трупаме излишни неща.  Всички ние имаме правото да се запасяваме с храна и други неща за редовна употреба и малко в излишък в случай на нещо спешно. Но запасяването с каквото и да е в големи количества означава, че с това не допускаме другите да използват тези неща. Трябва да използваме здрав разум, за да решим колко ни е необходимо за запас. Трябва да използваме и да се радваме на всички дарове на природата, но да използваме само толкова, колкото е нужно и да се самоконтролираме. Древните текстове казват, че този, който следва Апариграха в нейната цялост, получава знание за миналото, настоящето и бъдещето. 



Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

събота, 15 декември 2012 г.

Яма – принципи на социалните взаимодействия - част 2

                                                                        Продължение от предишния блог





 Брахмачария или сексуално въздържание: йога садхака или последователя на йога трябва да спазва ограничения в сексуално отношение. Брахмачария означава сексуална чистота. Тя е подходящо поведение по отношение на противоположния пол. На секс следва да се наслаждаваме само със собствения си партньор. Брахмачария е контрол върху похотливостта, докато нямаме партньор, и да бъдем верни на партньора, когато сме в брачна  връзка. Преди женитбата, ние сме студенти и се подлагаме на трениране за професия.  Цялата ни витална енергия следва да бъде използвана за тези цел, а не да се пропилява чрез промискуитетно поведение, говорене или мислене. Необходимо е да разберем, че добре да оценяваме красотата и добрите качества на другите, без да искаме да ги притежаваме или да имаме сексуална връзка с тях.

Съществува неправилно разбиране за брахмачария и йога. Не е необходимо да изоставим семейния живот, за да правим джапа и да медитираме и да имаме дълбока любов към Бог. Когато тръгнем по пътя на Бог от ранна възраст, трябва да следваме принципите на самоограничаване по отношение на другия пол и след женитбата , да бъдем верни на партньора си. Докато напредваме по пътя и придобиваме опит и по-задълбочено разбиране на духовните закони, в нас възниква естествена склонност към себеконтрол и себе-ограничаване в секса и светските желания. Не оставяме желанията си, не спираме да работим, да печелим и пестим. Сега ние контролираме желанията си не оставям желанията ни да ни яхат. Имаме пълна свобода в това, което правим и ние съзнателно правим избори във всички аспекти и области на живота. Желанията вече нямат способността да ни карат да губим умствения си баланс и да увреждат добруването ни.

Умереността в храненето, храненето със сатвични храни, четенето на свещени книги, сатсанг, пребиваването в компанията на светци и  Гуру ни помагат в поддържането на Брахмачария. Трябва да избягваме порнографията във всичките й форми – списания, книги, интернет сайтове и онлайн чат. Трябва да избягваме сексуалния хумор и насилие.

Сексуалната енергия е много силна и с редовното практикуване тя се превръща в духовна енергия – оджас се превръща в теджас, който се разпознава по лицето, ръцете и краката на последователя.  Вибрациите на практиките правят аурата ни по-лека, по-ярка и по-силна. Теджас може да бъде усетен от всеки, който се приближи близо до такъв човек. Теджас прави садхака много харизматичен.

Следването на правилата на брахмачария не е толкова трудно, колкото си мислим. Всеки един от нас има етика и принципи и следването на брахмачария удовлетворява нашите стандарти за морал. С правилното разбиране на брахмачария и редовно правене на духовни практики, като напредваме по пътя, открива, че тези правила вече не са ни наложени отвън – ние си ги налагаме естествено и лесно. Този, който контролира сексуалността си, става просветлен и придобива различни видове сидхи.

Кшама или търпение: търпението е от съществено значение, когато живеем измежду хора в общество, защото всеки един от нас е различен по множество параметри. Търпението ни помага да разберем и приемем хората и обстоятелствата такива, каквито са. Хората около нас се държат, както си пожелаят, но обстоятелствата не са под наш контрол. Ние сме държани на каишката на реакциите на гняв, обида, завист и отмъстителност. Ако отвърнем и търсим око за око, скоро целият свят ще бъде сляп, включително и ние самите. Като реагираме по начина, по който реагират другите, ние губим покоя на ума си и спокойствието си. Когато сме твърдо решени да не реагираме на другите, а да  мислим и след това да реагираме, ние си даваме възможност да бъдем спокойно и балансирани и да бъдем в състояние да разберем гледната точка на другия. Умът се успокоява и можем лесно да се предпазим от ударите, които се изсипват върху нас. 

Чрез личния си пример, ние учим другите да не спорят, прекъсват или доминират в разговорите. Ние сме спокойни и учим другите на търпение. Можем да изслушаме внимателно мненията на другите и можем да се справяме по-добре със семейството, старите, младите и управляващите. Стресът ни намалява и ние оставаме уравновесени и балансирани. 




Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

петък, 14 декември 2012 г.

Яма – принципи на социалните взаимодействия - част 1

Йога Сутрите на Патанджали дават пет Яма: Ахимса, Сатия, Астейя , Брахмачария и Кшама. В други древни писания се дават и други. На пръв поглед те приличат на правила какво да правим и какво да не  прави индивидът. Внимателното им изучаване обаче ни показва, че те са принципи на взаимодействие в обществото, чрез които индивидът взаимодейства и си сътрудничи успешно с другите от обществото и с това прави своята дхарма (задължения) към всички. Мъдрецът Патанджали казва, че яма не зависят от класа, страна, време или ситуация. Те са Универсални велики обети за цялото човечество. 

Ахимса или ненасилие: буквалното значение на Ахимса е да на убиваме или навреждаме на никого. Йога изисква тотална Ахимса. Това означава да не убиваме или да не навреждаме на никого. Означава също да не  навреждаме с думи. Включва да не мислим лошо за никого. Означава следване на принципа не само физически, но и на думи и мисли. Трябва да живеем живот на състрадание и уважение към всички същества и да ги почитаме като проява на Божественото. Като правим това, ние изоставяме страха и несигурността в живота си и необходимостта да злоупотребяваме. Проумяваме, че като вредим по някакъв начин на другите, това ни се връща на нас като отплата на кармата. Когато се установим в покой и ненасилие, ние преставаме да бъде източник на  страх, болка или вреда. Спазването на вегетарианска диета също е част от Ахимса. Необходимо е да се тренираме постепенно и да постигнем най-пълната му реализация. 

Човек, който следва Ахимса в продължение на дълъг период от време, се установява в него и излъчва мощни вибрации на покой. Тези вибрации се отразяват на околната му среда и хората, с които той общува. Тези вибрации изтриват нуждата от нанасяне на вреда или нараняване на другите в ума на тези, които влизат в общуване с такъв човек. Буда е изключителен пример в това отношение. Подивели слонове и убийци се успокоявали и умиротворявали в негово присъствие. В ашрамите на Ришите от древността, лъв и крава, папагал и змия живеели в мир, без да си вредят и нараняват един на друг.

Сатия или правдивост – правдивостта не означава само да не изговаряме лъжи. Тя означава също така и да разбираме речта на другите, без да правим добавки от себе си.  Трябва да говорим това, което виждаме, разбираме и чуваме без отклонения и добавки от нашия ум или его. Необходимо е да спазваме обещанията, които даваме. Необходимо е да сме  прями, откровени и точни в обсъжданията си, а не мамещи. Не трябва да си позволяваме да клеветим, да клюкарстваме и злословим. Истината следва да се използва за донасяне на комфорт на другите и мир, а не за увреждане на другите. Махабхарата е анализирала и класифицирала истината по следният начин: мълчанието е по-добро от говоренето,  истинното говорене е по-велико от мълчанието, говоренето в съответствие със собствената си дхарма е най-добро. Истинното говорене в съответствие с дхарма е това, което носи удоволствие и е полезно на другите. Такова говорене е най-висше.

Когато говорим само истината за определен период от време, получаваме вачасидхи. Това означава, че получаваме дар слово, изразяваме информацията ясно  и точно и това, което казваме, става истина.

Астейя или некрадене – означава, че не трябва да крадем или да не уреждаме задълженията и дълговете си. Означава също и да си управляваме желанията и да живеем според приходите си. Ако не се справим с управлението на желанията си, ще се налага да взимаме на заем или да крадем пари и вещи от другите, за да удовлетворим разбеснелите ни се желания.  Не трябва да използваме заети неща за други цели освен за тези цели, за които те са предвидени и не следва да ги задържаме за по-дълго от договореното време. Не трябва да играем хазартни игри и да мамим другите. Не следва да използваме името, правата и ресурсите на другите без разрешение или  признаване на авторските права.

Стейя означава кражба. Астейя означава  да не крадем нищо. Означава не само да не крадем, нещо което принадлежи на друг, но и означава да не задържаме нещо, което не ни принадлежи. Например, намираме пари на пътя и наоколо няма никого. Докато се навеждаме да ги вземаме, съвестта ни крещи, че не са наши, а умът ни разсъждава, че наоколо няма никой и можем да ги вземем и използваме. В тази битка между съвестта и ума, пулсът ни се ускорява, кръвното налягане се покачва, ставаме неспокойни и стресирани. Когато дадем тези пари на бедняк или на нуждаещ се или в храма, въздъхваме с облекчение и се чувстваме по-добре. Като спазваме Астейя – некрадене - спестяваме на тялото и ума си  много стрес.


Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

четвъртък, 13 декември 2012 г.

Аштанга йога – значение на Яма и Нияма

Йога показва на човека начина, чрез който да се свърже с Бог. Аштанга йога е система от методи за развитие на аза и достигане на себе-реализация. Науката на йога начертава карта с подробности на развитието на индивида във всичките му аспекти – физически, емоционално, умствено и духовно. Йога вижда неговото развитие като индивид и като член на обществото. Човекът винаги е част от семейство и общество и има лични амбиции и желания. Започва пътешествието към Бог като член на семейството и обществото. Има задължения към семейството, обществото и нацията. Йога се съсредоточава върху качества, които са необходими за пълноценно развитие. Аштанга йога развива обикновения човек бавно и неотклонно в духовно същество и го води успешно към медитация и самадхи.

Яма и Нияма са първите два клона на Аштанга йога. Те обикновено се разглеждат като правила какво да се прави и какво да не се прави в личните навици и поведението.

Петте Яма са: Ахимса – ненасилие, Сатия – правдивост, Астейя – некрадене, Брахмачария – себе-контрол/целибат и Кшама – търпение.

Други важни Яма са: дхрити – непоколебимост, дайа – състрадание, арджава – честност, митахара – умереност в храненето и апариграха – липса на алчност.

Петте Нияма са: сауча – чистота на тялото, ума и речта; сантоша – удовлетвореност, тапас или аскетизъм; свадхияя - себеизучаване, лично усилие, което води до познания за Бог, ишварапранидхана – предаване на Бог.

Други Нияма са: хри – скромност и засрамване от грешките, дана или даване, без очакване на награда, астикия – вяра в Гуру и Бог, мати -  развиване на познавателна способност, духовна воля и интелект под ръководството на Гуру, врата - изпълняване на свещени    обети, джапа, ежедневно пеене/повтаряне на мантри.

Внимателното разглеждане на съдържанието на Яма ни показва, че всъщност те са правила как да се държим в обществото, а Нияма са ръководни правила за индивидуално поведение. Йога се съобразява първо с обществото и след това с индивида. В края на краищата обаче, Йога  набляга на откъсването и изоставянето, но започва учението си с правила за взаимодействие с обществото по етичен начин и освен това предначертава правила за лично развитие. Асаните и Пранаяма идват като трети и четвърти клон. Правилните пози, упражнения, свиване и релаксиране, правилното дишане и задържане да дъха не са стартовата точна в йога. Тези, които започват направо с Асана и Пранаяма, без да се научат да практикуват Яма и Нияма, няма да постигнат пълният набор от ползи на Йога. Яма и Нияма имат особена важност и тяхното значение не трябва да се подценява. Тези два клона или стъпки са основата на развитието на индивида и на йога. Не може да се направи компромис с научаването и практикуването на Яма и Нияма. Йога е наука и трябва да се следва систематично.

Стартът в изучаването на Йога не са Асаните и Пранаяма, а изучаването на Яма и Нияма. Ако започнем изучаването на Йога, като игнорираме Яма и Нияма, няма да можем да преживеем резултатите от нашите изследвания така, както се очаква. Яма и Нияма следва да бъдат съблюдавани искрено. С тези аспекти не може да се правят компромиси и пазарлък и за тях не се прави изключение в никаква ситуация и за никого.  Ако Яма и Нияма не се съблюдават и изпълняват напълно, ползите от изучаването няма да са пълни. За да илюстрираме значението на Яма и Нияма, можем да използваме примера с дрехата. Можем да купим най скъпия и изискан материал, да го занесем да бъде разкроен, съответно по наша мярка, от най-добрия шивач, но ако отделните части от кройката не бъдат съшити заедно, цялата дреха ще се разпадне. Така усилията по купуването на материала, разкрояването му от най-добрия шивач остават без плод и полза. Спазването на правилата за Яма и Нияма е зашиването в едно цяло на всички усилия и упражнения на Йога, за да получим желаните резултати,  които Йога обещава.

Появата, развитието и растежа на изкуствата и културата в обществото, развитието на селското стопанство, индустрията и търговията  в страната са възможни само след като хората приемат вътрешни самоограничения и имат правилно поведение, етика и принципи. Самоналожените морални ограничения са далеч по-добри по-силни, отколкото правилата, които се насаждат с глоби и наказания. Там, където правилата на Яма и Нияма се следват до някаква степен от хората, обикновено има общ напредък и развитие на обществото и нацията. Без Яма и Нияма, човекът няма морал и култура. Той се опитва да контролира другите около себе си с жестокост, насилие и физическа сила. Да проумеем и да следваме принципите на Яма и Нияма напълно за пълноценно развитие и практикуване на СитаРам мантрата, медитация и учението на гуру, за да получим най-висшите възможни резултати, които Йога обещава. 



Превод от  английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

сряда, 12 декември 2012 г.

Аштанга йога

Вечното търсене на човека е да разбере кой е, от къде е дошъл, каква е целта на неговия живот и накъде отива след това. Мъдреците и Гуру ни казват, че човекът е искра от Бог и се връща обратно в него. Ние сме тук, за да преживеем лично живота и да изпълним желанията си и да преживеем бхакти и да боготворим Бог. Систематичните практики, чрез които ние свързваме душите си с Бог и чрез които ходим по пътя ни обратно към върховния бог, е йога. Йога включва всички наши усилия и начинания в нашето само-трансформиране от човек в Бог.

Изпълнени сме с мераци, желания, подтици и пороци. Имаме обаче и много добри качества в себе си. Ние сме смес от трите гуни – тамас, раджас и сатва. Негативните слоеве в нас покриват светлината на душата в нас и Божествената светлина в нас е покрита и не се вижда нито отвътре, нито отвън. Необходимо е да правим съзнателно и систематично усилие в очистването и преодоляването на желанията, подтиците и пороците, които създават бетонна ограда между нас и Божественото вътре в нас. Йога ни учи как систематично да подхванем и да извършим тази огромна и трудна задача успешно.

Йога е създадена в древни времена. Още от времето, когато душата се е отделила от Бог и е облякла ново тяло, тя се опитва да се върне у дома. Ришите от Индия са начертали различни форми на йога по един систематичен начин. Мъдрецът Патанджали е кодифицирал осемте клона/члена на йога и я е нарекъл Аштанга йога.  Аштанга означава осем клона/члена (стъпки)... Осемте клона преливат логически един в друг, като заедно водят до систематично и хармонично развитие на тялото и ума, което води до сливане на аза с Бог.

Осемте клона на Аштанга Йога са:

        1. Яма – това са принципи, сборник от морални правила, които оформят нашия характер. Мъдрецът Патанджали ги отбелязва в неговите съчинения. Ахимса – принципът на ненасилието, Сатия – принципа на истинността. Астейя – принципа за неприсвояването, Брахмачария – принципа на въздържаност и целомъдрие.
            Други важни Яма са дхрити – постоянство, дайя – състрадание, арджава – честност, митахара – умерено хранене, апариграха - липса на алчност.

        2. Нияма – това са правила за лична дисциплина, които оформят нашия характер. Мъдрецът Патанджали дава пет в сутрите за Аштанга Йога: Шауча – чистота на тялото, ума и речта, Сантоша – удовлетвореност от наличното, Тапас -  аскетичност, Свадхияя – себе изучаване и усилия, които водят до знания за Бог, Ишварапранидхана – предаване на Бог.

         3. Асана – те се занимават с хата йога позите, които изцеляват и засилват тялото. Здравото и силно тяло поддържа умът ни стабилен. Стабилната и удобна поза ни помага да постигнем уравновесеност, докато правим джапа или медитация.
      
         4. Пранаяма – това е науката за йогическото дишане. Занимава се с удължаването и контрола върху дишането.

       5. Пратияхара – означава изключване на сетивата (оттегляне на съзнанието от сетивата). Подготвяме се умствено да отидем вътре в себе си. Пратияхара усилва силата на ума.


          6. Дхарана – е концентриране на вниманието върху обект. Насочваме ума си към един обект и неговото поле.

          7.  Дхяна е медитация . Това е безпристрастно наблюдаване на функционирането на ума ни.


          8. Самадхи – състояние на супер-блаженство и радост. Самадхи е сливане на индивидуалния аз с универсалния аз. Осъзнаването, че ние сме едно и също с Бог и вселената е окончателното постижение на раждането на душата в човешко тяло.


На различни стадии от нашето пътешествие към Бог стъпките на Аштанга Йога стават част от нашия живот и развитие. Практикуването на СитаРам мантрата, медитация и следването на учението на Гуру са поток от Аштанга.  



Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

вторник, 11 декември 2012 г.

Как да култивираме сатва гуна

Три гуни управляват нашето същество – сатва, раджас и тамас. Сатва е добрина, раджас е действие, тамас е мързел. Ние сме комбинация от тези три гуни. В който и да е момент, една от гуните доминира останалите две. Когато тамас доминира в нас, ние сме мързеливи,  лъжливи, зли и садистични. Когато раджас е силен, ние сме изпълнени с действие, правим планове и ги изпълняваме и са наслаждаваме на превземане и сливане на корпорации и на политическата игра. Когато сатва е силна, ние сме чисти, мислите ни са изпълнени с любов и сме мили и деликатни в думите, а действията ни са насочен към доброто на другите хора.

Човешкият живот е успешен, когато развием заложения в нас потенциал за материален и духовен живот. Повечето от нас постигат известна степен на успех в материалния свят, но  рядко, много рядко в духовния живот.  За да постигнем успех в духовния живот, е необходимо в нас да доминира сатва гуна. Значението на сатва гуна се подчертава от всички Божии хора, светци, гуру и от свещените писания.

Какво представлява сатва гуна? Сатва гуна е качество вътре в нас. Не може да се види и пипне, няма форма, нито може да бъде усетена с носа или ушите. Но тя съществува и може да бъде преживяна. Млякото има хранителна стойност, но ние не можем да видим хранителната му стойност. Когато дадем на бебето  мляко, виждаме, че то расте, има енергия, играе си, свежо е и спи добре. Така, като гледаме ефектите от консумирането на мляко  ние разбираме, че млякото има хранителна стойност, като водим ефекта от консумирането на мляко. Можем да разберем дали сатва гуна е активна в човека,  като наблюдаваме ефектите на сатва гуна върху човека, върху неговите мисли и действия.

Сатва е светлина. Тя е сияние и светлина. Когато я има, тя дава видими ефекти върху тялото, ума мислите и интелигентността на човека. Когато се изпълнени от става, или от светлина, светлината свети във всяка клетка от тялото. Светлината прониква през тялото и се излъчва навън. Лицето сияе и в очите се разчита покой и светлина. Във вида, в поведението и в делата ни има духовна величественост.

Правилната храна и сексуалното въздържание  съдействат за развитието на сатва гуна в нашите системи. Прясната вегетарианска храна, леко подправена, без да е прегорена, млякото, плодовете, житните растения и  варива в умерени количества увеличават сатва гуна в тялото ни. Брахмачария е целибат, въздържане от секс.  Нежененият човек, обикновено е целибат, а такива са и повечето садху. Сексуалните течности в тялото се трансформират във физическа сила и съсредоточаване, както добре знаят спортистите.  За тези, които правят редовно духовните практики на мантра джапа и медитация, сексуалните флуиди, наречени оджас, се превръщат в теджас или духовна светлина, която дарява знание, мъдрост и щастие. 

Съзерцанието върху истини за живота, дадени в свещените текстове, подпомага развитието на остра като бръснач интелигентност. Тя залива системите ни с ослепителен блясък и духовни вибрации, които стават доловими. Можем да видим и да усетим блясък и духовни вибрации, когато отидем за даршан на Светци, Божии хора и Гуру. Сладостта на речта, истинността, липса на намерение за увреждане и обиждане на другите, говоренето за добрите неща е от съществено значение. Необходимо е да подбираме компанията си, книгите, които четем и темите, които обсъждаме, за да покажем значението, което отдаваме на Бог и духовността.

Когато наблюдаваме мислите си и предприемем правилните действия, се сдобиваме с контрол върху мислите и действията си, което от своя страна допълнително увеличава сатва в нас. Щастието ни лежи в нас, не произлиза от нещо, което е вън от нас. Такова мислене и убеденост прави умът ни щастлив и радостен.

Като следваме духовните практики, смаран, джапа, дхяна, правилната прана, правилната реч, правилното мислене, сексуално въздържание, интроспективно съзерцание на свещените писания ни помага на развием и да увеличим сатва гуна. Да работим за развитието на сатва гуна. Да работим за развиването и увеличаването на става гуна в нас така, че да бъдем водени към Светлината на Бог. Тогава само благодатта ще ни помогне да отидем отвъд трите гуни и да се слеем със Светлината. 


Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

понеделник, 10 декември 2012 г.

Даването на съвети – критерий за Добър Учител

Когато напредваме в живота, рано или късно сме поставени в ситуация, когато даваме съвети на другите. Това не е лесна задача. За да даваме съвети, трябва да имаме личен опит и знания. Необходимо е да разбираме положението на другия, да можем да видим ситуацията от неговата гледна точка. Трябва да можем да предадем нашите предложения по начин, който е приемлив за него. Когато даваме съвет, очакваме другия да го приеме и да работи по него. Обиждаме се много, когато човекът не ни послуша. Не сме ли вложили от собственото си време, усилие и опит, за да помогнем?

Няма как да предвидим как ще бъде приет нашия съвет. Има моменти, когато другият човек реагира негативно. Той злоупотребява вербално с нас и ни нарича с обидни имена. Понякога се сблъскваме с физическа опасност, когато ни удари физически. Понякога думите ни могат да доведат до това да се изправим пред крайна опасност – заплаха за живота ни. Библията правилно е предупредила за хвърлянето на перлите на свинете и това, че те могат да се обърнат към нас и да ни разкъсат.

Има една случка от живота на Буда, която хвърля светлина върху това и ни показва за качествата, които е необходимо да имаме, за да бъдем добри съветници и учители:

Буда имал много последователи, които станали напълно просветлени. Те били изпратени от Буда да помагат и да служат на масите. Един път, просветлен последовател се готвел да отпътува, за да разпространи посланието на Буда на масите. Той избрал да отиде в далечно селище в Бихар, където посланието на Буда не било достигнало. Когато отишъл да иска благословията на Буда преди да замине, Буда го попитал къде отива. Когато той казал името на селото, Буда го предупредил, че това не било добро място. Хората в селището били глупави, диви и некултурни. Имали репутацията на насилници и убийци.

Последователят отговорил: „Ако те са в толкова лошо състояние, те се нуждаят от помощ много повече от който и да е друг. Само болните се нуждаят от доктор. Буда казал: Да, прав си. Преди да заминеш и преди да те благословя да заминеш, ще ти задам три въпроса- Първо: когато отидеш при тях да им помагаш и да им даваш съвети, а те те обиждат, какъв ще бъде твоят отговор?”
Последователят казал: „Ще бъда благодарен, че ме обиждат с думи. Думите са само думи и не могат да ми счупят костите.”
Буда казал: Втори въпрос: „Ако те набият и ти строшат костите, какъв ще бъде твоят отговор?”
Последователят казал: „Ще бъда благодарен, че само са ме набили и са ми счупили костите, а не са ме убили. Би било толкова лесно за тях да ме убият.”
Тогава Буда задал и последния си въпрос: „Ако те убият и  умираш, в последните си мигове, какви ще бъдат мислите ти?”
Последователят отговорил: „Пак ще бъда благодарен. Вече съм постигнал просветлението и не се нуждая повече от живота си. Може би, ако живея повече години, ще направя някое престъпление или грях и ще падна от висотата на блаженството и осъзнатостта(в които живея сега). Като ме убият, те ме спасяват от по-голяма катастрофа.”
Буда казал: „Благославям те и можеш да отидеш, където пожелаеш, за да преподаваш. Ти не само си просветлен, но и си способен учител.”

Не всички просветлени са учители. Учителят има способността на общува и да има търпението и балансираността дори когато преподава на тези, които са напълно невежи и неспособни да видят истината, която стои пред тях. Не всеки, които има опит и знание, е способен да дава съвети, защото са нужни не само думи и загриженост, за да убедиш, някого, че има нужда от помощ. Най-добре е да работим върху собственото си подобряване и трансформация. Това е възможно като правим СитаРам мантра джапа, медитация и като следваме учението на Гуру. Нека животът ни да бъде съветът, който бихме искали да дадем на другите. 



Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов