Уважението дава почести – историята за бика и търговеца

Учат ни да уважаваме всички форми на живот. Учим се да бъдем възпитани и с добри маниери още от ранна възраст. Това обаче не е достатъчно. Необходимо е да знаем и разбираме вътрешната стойност на всичко живо. След това почитта към всичко живо ще последва без усилия. Първата стъпка за почитането на другите е правилното говорене и поведение. Докато продължаваме пътешествието си през живота, се учим да ценим всичко живо. Тогава започваме да почитаме Живота. Почитта е оценяване на факта и осъзнаване на стойността на всеки човек или нещо. То произлиза от сърцето и не е само на  думи.

Цялото творение, живо и неживо реагира на уважение и почитание. Знаем от личен опит, че когато уважаваме и почитаме другите, те също ни отговарят по този начин. Животни и птиците реагират, когато човек е мил и ги обича. Дори дивите животни стават нежни, когато са изложени на любов и покой, като например, когато са в присъствието на светци, просветлени гуру и опитни учители. Кравите дават мляко, когато са докосвани редовно с обич. Растенията реагират на казани с любов думи, докосване и музика като растат по-бързо и дават повече продукция. Металите и инструментите също реагират на докосване с любов, говорена и правилна поддръжка. Те показват чувствителност към начинът, по който са третирани и използвани. Това е история за бика и неговия господар, която ни преподава урока да почитаме всичко живо.

Имало едно време в северна Индия красиво и силно теле, което се родил във една ферма. Тъй като било от чиста порода, силно и красиво, било купено от богат търговец. Телето било нежно и обичливо към всички. Неговият собственик го нарекъл Ананда или Възхитителен, заради тази му природа. Търговецът много обичал Ананда и се грижел за него добре. Ананда пораснал и станал голям и силен бик. Той оценил любовта и грижата, които му били дадени от неговия господар. Искал да му се отплати за цялата добрина, която му бил сторил. Един ден той казал на своя господар: „Драги Господарю, моля намери богат търговец, който обича да притежава уникални неща. Кажи му, че имаш изключително силен вол. Предизвикай го да заложи хиляда жълтици, че твоя вол ще може изтегли сто напълно натоварени каруци.”

Господарят последвал съвета на неговия бик. Срещнал се с търговец, който събирал уникални неща и подхванал разговор. Тогава привнесъл темата за силните бикове и облога. Търговецът не му повярвал и приел залога. В деня на състезанието той закрепил една за друга сто големи волски каруци и ги напълнил с пясък и чакъл, за да увеличи теглото им. Междувременно, собственикът на бика го нахранил с най-финия ориз, изкъпал го и го украсил. Окачил му огърлица от рози. След това завързал Ананда за каруците. Внезапно бил обладан от желанието да се изкара велик. За това изплющял с камшика във въздуха и извикал на своя верен бик: „Издърпай каруците, ти глупаво животно!”

Ананда се замислил. Състезанието било негова идея, за да спечели злато за своя господар. Но без никаква причина, неговя господар го плющял с камшик и го обиждал с груби думи. И така, той останал на мястото си и отказал да дърпа каруците. Господарят му загубил облога и трябвало да плати хиляда жълтици на търговецът. Било голям удар за неговата гордост и той се върнал в къщи много обезсърчен. Ананда си пасял кротко, когато господарят му се върнал. Отишъл при господаря си и го попитал защо е толкова тъжен. Господарят му казал, че причината е, че той, Ананда го е подвел и той е загубил огромна сума пари. Ананда му казал: „Господарю, ти ме нарече глупаво животно и ме плющя с бич. С какво съм заслужил такова отношение? Тъй като ти не ме уважи, аз не уважих дадената ми дума.”

Господарят му съжалявал много за начиа, по който бил постъпил и му се извинил за липсата на уважение. И така, Ананда му казал, да отиде при същия търговец и да направи същия облог за две хиляди жълтици. Сключили облога и Ананда бил впрегнат в каруците. Господарят му го прегърнал с любов, докоснал челото му с лотос и казал: „Сине, моля те издърпай каруците. Ананда ги издърпал без особено усилие и спечели облога.”

Всички ние трябва да научим урока да знаем стойността на другите и да ги уважаваме. Най-висшата форма на уважение е, когато разпознаем, че цялото творение е една единствена Светлина и уважаваме божествеността у всички. СитаРам мантрата, медитацията и следването на учението на гуру ни помага да преживеем божествеността в себе си и в цялото творение и да уважаваме и почитаме всички. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Животът е ехо

Хората имат много общи качества. Измежду тях са интензивното желание за богатство, за слава, власт и популярност. Освен това имаме и още едно общо интензивно качество – самосъжалението! Рядко се среща човек, който да не  се търкаля в самосъжаление: „Никой не ме разбира! Никой не го е грижа за мен! Как може той/тя/те да ме наранят по този начин? Не ме ценят изобщо!" Оплакваме съдбата си и липсата на признание за усилията, които правим за семейството си и другите около нас.

Заедно с тази тирада на болка и озлочестеност ние се отдаваме на злословене срещу другите: „Жена ми е себична, съпругът ми е неделикатен и невнимателен, синът ми има хаплив език, той е зъл, тя е недостойна и т.н.” Това, което не осъзнаваме, е, че ние проектираме вътрешното си аз върху другите. Ние казваме на другите колко себични, неделикатни, хапливи, и недостойни сме ние самите.   Когато ние постоянно мислим и говорим лошо за другите и винаги се оплакваме, ние разкриваме тъмнината и злото вътре в нас. Показваме на света демоните на тъмните мисли, които процъфтяват в нас.

Такива окаяни души има навсякъде в живота – у дома, в политиката, в образованието в работата и социалните и религиозни сфери. Те постоянно си отглеждат несправедливостите натрупани върху техните глави. Те разбъркват болка и негодувание в себе си и търсят оправдание за техния гняв, омраза и недоволство. Те винаги сочат с пръст другите и бучат, роптаят и произнасят тиради и проповеди в тъга и гняв, така че тяхната собствена несигурност и злина остават неоткрити. Така те увековечават своят гняв и заблуда. Техният гняв и болка се само-поддържат и самоотбраняват. Те използват това, за да манипулират и контролират другите около тях.

Съвременното общество и образование окуражава тази погрешна нагласа. Ние никога не хвърляме върху себе си вината за нашите грешки и недостатъци. За процъфтяването на престъпността се упреква обществото. Обществото не оправдало надеждите и очакванията на престъпника. Бил неглижиран и с него било злоупотребено в семейството, приятели, обществото, религиозните лидери и правителството.  Пръстът сочи навсякъде, но никога в източника на грешките – азът. Ние сме основните отговорни за това, което сме.

Необходимо е да се освободим от порочния кръг на самосъжалението. Това не е лесно да се направи. Трябва да се изправим пред истината, че ние не сме съвършени и животът ни връща това, което ние му даваме. Никой не седи над закона за кармата. Източникът на всички неприятности е собственият ни ум, мисли, реакции и преценки. Отказваме да признаем, че днес ни нараняват, защото ние сме наранили някого преди това или ни обиждат днес, защото ние сме обидили някого преди това. Животът е ехо. Той ни връща обратно това, което сме му дали. Историята за малкото момче в планината ни разказва красиво за тази истина:

Имало едно време едно малко момче, което ходило по планината с баща си. Момчето се подхлъзнало и паднало. Извикало: ооооох! За негова изненада чуло глас да повтаря същото: ооооох!

Огледало се, но не видяло никого. Станало му интересно: извикало: „Кой си ти?” В отговор получило: „Кой си ти?” Отговорило: „Аз съм момче”. Получило същия отговор: „Аз съм момче.”

Викнало отново: „Аз те харесвам.” Върнал се отговор: „Аз те харесвам.” Той се привикнал: „Излез, искам да те видя.” Върнал се отговор: „Излез, искам да те видя.”

Малкото момче се ядосало. Изкрещяло: „Страхливец! Аз съм тук.” Върнал се отговор: „Страхливец! Аз съм тук.”

Малкото момче се слисало и попитало баща си какво става. Баща му се усмихнал и му казал да повтори същите думи, които той прошепнал в ухото му и да внимава.

Момчето извикало: „Победител!”. Гласът отвърнал: „Победител!”

Момчето казало: „Ти си велик!”. Гласът отговорил: „Ти си велик!”

Момчето казало: „Обичам те!”. Гласът отговорил: „Обичам те!”

Момчето не могло да разбере какво става. Баща му обяснил: „Това, което чу сега, е ехо. Каквото извика в планината се отрази обратно. Същото е и в живота. Когато си добър, животът ти дава доброта; когато си състрадателен, животът ти дава същото. Когато обичаш живота, животът също те обича и когато мразиш всички, всички те мразят. Това правило е приложимо за всеки аспект от живота. Това е и вечният закон на кармата. Вземаме това, което даваме, жънем това, което сме посяли.

Животът е продължителен поток от кармични ехота. Тези ехота произлизат от нас и се проявяват чрез другите около нас. Не можем да виним другите за това, което идва от нас. Трябва да променим себе си. Да използваме учението на Гуру, мантрата СитаРам и медитацията да променим посоката и качеството на нашите мисли. Животът ни ще се промени автоматично и ще отразява любов, красота, състрадание, дисциплина, покой и баланс.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Навратри – деветдневния празник на Майката Богиня

Обикновено, когато казваме Наваратри или Навратра, имаме предвид празника на Майката Bогиня, който се пада през месеците септември-октомври, индуският месец Ашвин. Наваратри започва от първия ден (пратипада) на новолунието на месец Ашвин и продължава девет дни. Тази Наваратри е наречена МахаНавратри. Този празник почита Шакти – Силата/Енергията на Вселената.

Месецът Ашвин е началото на есента и е съвързан с промени в климата и слънчевото греене. Тази промяна в природата води до значителни промени в ума и тялото ни. Ние боготворим Божествената Сила/енергия или Шакти, за да ни даде достатъчно сила да поддържаме физическия и умствения си баланс пред идващите дни. Също така, Божествената Сила или Шакти е тази, която дава енергия на Земята да се движи около Слънцето. Това води до помени във външната среда, природата и промените в сезона, който са от съществено значение за поддържане на живота ни на този свят. Ние отдаваме благодарност на Божествената Сила или Шакти за това, че поддържа правилния баланс във Вселената. Именно заради това Шакти се боготвори през първите девет дни на месец Ашвин.

Промените в духовните излъчвания в атмосферата са много осезаеми през този свещен период. По време на Наваратри принципът на Богинята Дурга Деви е по-активен в атмосферата. Празникът Наваратри, или празникът на деветте нощи, достига своя връх на десетия ден, който се нарича Виджаядашами или Дуссера. През десетте дни се боготворят страстно и с голяма почит различни форми на Майката Махишасурамардини или Дурга.

На първия ден на Наваратри, в дома на осветено място се инсталира глинено гърне (Гхатастхапана). В това гърне се поставя  маслена лампа и пламъкът в нея се поддържа в продължение на 9 нощи и десет дни. Гърнето символизира Вселената. Постоянно горящият пламък и неговата светлина са първичната енергия Шакти. Ние боготворим Шакти посредством тази светлина. Това води да увеличаване на духовната чистота и Божественото съзнание в атмосферата, което ние абсорбираме.

Шакти е силата, която поддържа творението (създаването), поддържането и разрушаването. Шакти е енергия. Шакти е неунищожима.   Щакти/енергията не може да бъде разрушена. Енергията само променя формата си и съществува винаги. Наваратри е разделена на секции от по три дни, за да се съсредоточим и боготворим различните форми и аспекти на Върховната Шакти. През първите три дни се призовава майката като мощната сила наречена Дурга. Дурга разрушава всички нечистотии в нас, нашите пороци и дефекти. През следващите три дни, извикваме Майката във формата на Лакшми, даваща духовно богатство. Тя има силата да благославя нейните преданоотдадени поклонници с неизчерпаемо духовно богатство. Последните три дни са определени за боготворене на Майката Сарасвати. Тя е богинята на мъдростта и ни дава знание и мъдрост. За да имаме успешен живот, имаме нужда да се освободим от пороците и дефектите си, да бъдем изпълнени с духовно богатство и мъдрост. Благословията на трите форми на майката са от съществено значение, за да живеем пълноценен живота на земята. На десетия ден на Ашвин е празникът Дуссера. Той е празнуване на победата на Бог Рама над Равана на бойните полета на Ланка. Победата на доброто над злото се празнува с огромен ентусиазъм чрез изгаряне на гигантско кукла подобие на Равана. Драмата на Рамаяна се разиграва на кратко чрез песни и танци и след това се изгаря Равана. Куклата е пълна с фойерверки и избухва грандиозно пред очите на ценящата публика.

За последователите на Кундалини Маха Йога тези девет дни имат огромно значение. Ние боготворим Майката като Шакти. Тя обитава в нас във формата на Кундалини шакти и около нас в нейната универсална форма. Правим анустан с дадената ни мантра през тези девет дни и се свързваме с Гуру и Шакти.  С това ние позволяваме на Силата да работи в нас и да доведе до вътрешна трансформация. Кармата, трупана през много животи, се изгаря през периодите на искрен анустан. Да правим нашата мантра джапа и медитация през Наваратри искрено и да се сдобием с Божествената Благодат на Гуру и Шакти. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Къде се намира най-голямото съкровище на Вселената

Нашата Божественост е най-голямото съкровище на Вселената. Ние и Бог сме едно.. Бог е в нас и ние сме част от него. Цялата тъкан на творението и съществуването е божествено. Да знаем и да преживяваме това и да се наслаждаваме на това е екстатично преживяване. Когато преживеем любовта на Бог и се потопим в неговата Любов, ние се превръщаме в Любов. Бог е Любов. Да знаем, че сме Бог и неговата светлина гори вътре в нас има чудотворно преживяване. Това води и до осъзнаването, че всичко съществуващо е Светлината на Бог и на нас ни е дадена способността на виждаме Божествената Драма на Космоса и да и се йнаслаждаваме.

От времето на нашето раждане ние гоним желанията си. Първоначално те са първични, за храна, дрехи и подслон. Когато позастареем, появяват се други желания – за играчки, за приятели, с които да си играем, за разнообразие в храната и дрехите и образованието. С времето, желанията се увеличават ден след ден и ние прекарваме целия си живот, усилия и време, за да ги преследваме и удовлетворяваме. Търсим повече власт, секс, богатство, популярност и контрол върху другите. Удовлетворяваме желанията си като изнасилваме земята, като експлоатираме работещите, като лъжем   потребителите и даваме фалшиви обещания и прокламации на политическата сцена. Получаваме резултати, които ни правят щастливи за кратко време. След това се появява копнеж за нещо повече, нещо, което липсва в живота ни. Не знаем какво е то и продължаваме да придобиваме повече богатство, власт и контрол. След това идва време, в което нищо не ни удовлетворява и започваме да търсим покой. Това е времето, в което в нашия живот се появява Гуру и ни напътства да отидем навътре в себе си и да търсим Светлината, Покоя и Вечното Блаженство. Има една древна история, която ни разказва, как  най-голямото съкровище на Вселената се скрило вътре в нас:

Имало едно време много, много отдавна, когато хората били Богове. Минало се време и те започнали да злоупотребяват с тяхната божественост и създали хаос и объркване във Веселената. Бог Брахма, създателят, решил да отнеме божествеността на хората и да я скрие от тях на такова място, където тя да не може да бъде открита. Бог Брахма свикал съвет на Боговете, за да му помогнат да реши къде да скрие. Някой предложил да бъде погребана в земята. Бог Брахма възразил, защото хората щели да прокопаят земята и да я намерят. Друг Бог предложил да потопят божествеността на хората в най-дълбокия океан. Високи гласове възразили, защото хората щели да се научат да плуват и да се гмуркат и щели да я открият. Някой друг предложил да бъде занесена на най-високият връх и там да бъде закопана. Бог Брахма бил убеден, че хорато обичали предизвикателствата и щели да изкачат планината и да открият своята божественост. Накрая идеите се свършили. Изглежда, че нямало място, до което хората да не можели евентуално да се доберат.

Бог Брахма се замислил и предложил: „Да скрием божествеността дълбоко в центъра на съществото на човечеството. Хората рядко поглеждат вътре в себе си.”

Всички се съгласили, че това било съвършеното скришно място. И така, божествеността била скрита дълбоко вътре в същността на човечеството. От това време насам, хората преобръщат земята, копаят катерят се, гмуркат се и изследват. Търсят най-голямото съкровище на Вселената, което вече е вътре в тях.

Мускусният елен надушва аромата на мускус във въздуха и търси източника навсякъде около себе си, но никога не го открива защото ароматът идва от собственото му тяло. Любовта, покоя и блаженството са ароматите на душата, която е божествеността вътре в нас. Ние долавяме аромата на божествеността в нас от време на време и се опитваме да я намерим навън. Като правим СитаРам мантрата, медитация и като следваме учението на гуру се учим да влизаме навътре в нас и да намираме ярката светлина и след това да се сливаме с нея. Тогава ние намираме мястото където е най-голямото съкровище на Вселената.  

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Как желанията ни хващат в капана си

Светът е красив и изпълнен с възхитителни неща, които задоволяват нуждите и желанията ни. Различни неща ни привличат чрез петте ни сетива зрение, обоняние, вкус, допир и звук. Тези сетива са ни дадени от Бог, за да оценим даровете на природата и да ни помогнат да намерим и идентифицираме безопасните храни и приятните места за обитаване и почивка. Сетивните органи ни помагат да оценим и да изпитаме огромно удоволствие от храната, дрехите и другите обекти около нас. Ти ни помагат да култивираме красота и да бъдем благодарни за удоволствията от живота.

Всеки от нес си има известни слабости на желанията, които водят до нашето падение. Ние сме силни и можем да се справим с много неща, но ние просто изоставяме (битките) и се потопяваме в удоволствието.  Нашата слабост ни кара да губим здравият си разум, интелигентността, логиката и силата на волята. В резултат на това поставяме под въпрос собствените си принципи, морал, етика и дори живота си. Историята с невъздържаните маймуните с червена кръв ни разказва за тази ужасяваща истина.

Имало едно време, много, много отдавна, в полите на Хималаите един рядък вид маймуни. Тяхната кръв била тъмно червена и бистра. Тя била много високо ценена и търсена като съставка за боя от търговците на платове, защото не избелявала и тъканите боядисани с нея запазвали за дълго равномерно яркия си цвят. Тази боя била търсена много от производителите на памучни и копринени платове, а също и от царете. Маймуните били умни и добре осведомени. Знаели за особеното качество на кръвта им и защо били гонени и ловувани толкова много. Те били станали големи специалисти в избягването на капаните и мрежите поставени, за да ги хванат. Имали обаче две слабости: обичали оризово вино и се радвали да носят и да парадират с луксозни обувки.

Един ден група ловци открили къде се крият маймуните в гората. Сложили няколко големи бъчви с вино наблизо и оставили вятъра да разнесе миризмата му към маймуните.   Освен това разпръснали стотици ярко оцветени обувки близо до бъчвите. След това се скрили в околните храсти и зачакали. Маймуните били омагьосани от аромата на   виното, които идвал от бъчвите. Огледали се наоколо и се предупредили една друга: това със сигурност е капан. Хората от селото са зли и искат да ни хванат. Ако пием виното, ще ни хванат и ще ни убият за да ни вземат кръвта. Да се махаме от тука.

Маймуните офейкали набързо от там и се скрили в безопасността на клони на високите дървета. Обаче, някои от маймуните продължили да се обръщат назад. Ароматът на виното бил твърде опияняващ. Някой от тях се върнали до бъчвите. Те казали: да опитаме няколко капки от виното и да избягаме. Иначе ще ни хваната и ще бъдем одрани живи. Тайничко те топнали половин пръстче във виното и го облизали. След това натопили целия пръст, а след това и цялата ръка. Бедните маймуни не могли да устоят на аромата на виното. А как да устоят на вкуса му.. ? Скоро всички маймуни ги последвали. Те изпили от виното, загубили ума и предпазливостта си. След това открили цветните дървени обувки. Обули ги и започнали да ги показват нагоре-надолу, не на себе си от радост. Ловците скоро ги  връхлетели и ги хванали всички до една. Маймуните не могли да избягат, не само защото били пияни, но и защото били станали по-тежки от дървените обувки.

И ние не сме по-различни от тези маймуни. Ние сме преживяли и знаем опасностите, произлизащи от нашите слабости и желания. Съпротивляваме се на съблазънта и изкушението известно време, но след това, в края на краищата  се предаваме. Всеки от нас си  има недостатъци – оризово вино и обувките, а те са различни за всеки един от нас. Когато стане дума за нашите конкретни желания, ние знаем опасностите и въпреки това имаме странна увереност, че малко от тях няма да ни навредят, ако сме внимателни. След като вкусим, обаче, изхвърляме предпазливостта на вятър и се гмурваме с пълна сила. Накрая, плащаме тежка цена със увредено здраве, връзки, богатство и дори със живота си.

При преодоляването на желанията логиката и интелигентността не помагат. Един от най-лесните начини за преодолеем желанието е да дадем всички обекти на желания на Бог и след това да ги консумираме в тях като Прасад. Когато привнесем Бог в цялата си работа и желания, рано или късно, божественото ни полага да преодолеем слабостта си. Редовното практикуване на джапа със СитаРам мантрата , медитацията и следването на учението на Гуру ни помага да преодолеем нашата слабост и желания.



Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Следване на друг Гуру

Когато учим в училище и университета, ние имаме поредица от учители.  Всеки от тях добавя към общата сума на нашето знание и ни помага да се придвижим напред и по-нагоре по пътя на образованието. Когато отидем при нови учители в по-високите курсове, ние не показваме неуважение към учителите от предишните нива, които са зад нас. Изпитваме същата любов и уважение към тях, които сме имали и преди това. И те не намаляват само защото сега се обучаваме при нов учител.

Много пътища водят към Рим и много пътища водят към Вечният Бог. Избираме тези пътища, които са най-подходящи за нашия темперамент и минала карма. Във всеки живот започваме от точката, до  която сме стигнали през предишния и продължаваме пътешествието. Всеки един от нас започва да практикува и се движи съответно на неговото ниво. Всеки път сам по себе си е завършен и е правилен за човека, който ходи по него. Различни видове Гуру дават на последователите си адекватно ниво и тип знание, които са им необходими в този момент от времето. Също както има прогрес и напредък в училищата и университетите, има прогрес и по духовният път.

Потънали сме в блатото на материалния свят на желанията и почти сме се удавили в неговите мътни води. Желанията и подтиците ни побеждават и ние се стараем да ги изпълним. Не е по силите на човека да изпълни всичките си желания, затова ние се чувстваме измамени в надеждите и очакванията си и търсим помощ от Божественото, за да изпълним желанията си. На този етап нашето общуване с Бог е като бартерна сделка: Аз ще ти дам пожертвования с тези и тези неща, или това и това количество пари, а ти о, Боже, моля те, дай ми обектите, които аз искам. И Бог ни дава. Ние продължаваме да искаме, а Той продължава да ни дава. Идва време, когато осъзнаваме, че удовлетворяването на материалните желания не ни прави щастливи и продължаваме да търсим нататък – започваме да търсим любовта на Бог. Заедно с това търсим знание и мъдрост за вътрешна трансформация. Те идват при нас на етапи и стадии и има време, в което ние ходим от Гуру на Гуру. Ако правим това, е необходимо  да запазим завинаги уважението си към предишния Гуру, пътя и последователите на този път. Случката с Упали и Буда ни учи на това как да го правим:

Упали бил един от главните последователи на великия Джайнистки Гуру Махавира. Бил интелигентен, логичен и говорел добре. Когато имало публични дебати, винаги бил изпращан да се явява на тях от името на Джайнистите. Един път Упали се изправил в дебат среща Буда. В края на дебата Упали бил изключително впечатлен от учението на Буда. Логиката и преживяванията на Буда били много привлекателни за него и удовлетворявали нещо, което му липсвало. Той паднал в краката на Буда и казал: „О, Велики Учителю, моля те, разреши ми да бъде твой последовател.”

Буда му отказал. Той казал: „Упали, ти току що загуби дебата и в момента си много емоционален. Моля те, отиди си у дома и преразгледай какво искаш в живота си преди отново да дойдеш при мен.” Упали бил много впечатлен от деликатността, сдържаността и предвидливостта на Буда. Той казал: „Ако беше някой друг Гуру, щеше да вдигне плакати и да разгласи факта – „Главният ученик на Махавира стана мой последовател”. Но ти си Благороден Учител. Искаш да си отида у дома и да размисля отново преди да реша. Сега имам още по-силно желание да стана твой ученик-последовател. Няма да си тръгна оттук,  докато не ме приемеш.”

Решителността и непоколебимостта на Упали накрая накарали Буда да даде съгласието си. Той казал на Упали: „Приемам те за ученик-последовател при едно условие. Като Джайнист ти винаги си давал подаяния на Джайнистките монаси. Когато станеш мой ученик, ще продължиш да даваш подаяния на всички Джайнистки монаси.” Упали приел това условие. По-късно той станал един от главните последователи на Буда. Упали е съставител на Книгата на Виная – правила за монасите.

Урокът от тази случка е много ясен. Необходимо е винаги да уважаваме нашите Гуру. Трябва да уважаваме и нашите съ-ученици и съ-последователи. Ако по някаква причина, приемем друг гуру, не трябва да се отнасяме с неуважение или да позорим предишния Гуру и неговите последователи. Неуважаванието към Гуру е недопустимо при никакви обстоятелства, защото носи голям позор за последователя и новия му Гуру. Можем да изследваме и проверяваме един Гуру, колкото си искаме преди да го приемем за наш Гуру. Но след като веднъж го приемем,  не трябва да гледаме назад. Любов, вяра, уважение, подчинение и предаване са начинът, по който се ходи по пътя. Да следваме пътя си, ученията на Гуру искрено и без да злословим или позорим друг Гуру или път. 



Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Бездънната чаша на ума

Умовете ни са пълни с безкрайни желания. Копнеем интензивно – жадуваме хората да ни обичат, да притежаваме неща, за определени резултати от нашите действия. Желанието е горивото, които пуска в ход действието и ни кара да работим безкрайно за да постигнем обекта, който желаем. Когато постигнем желанието си, няколко други заемат неговото място и тези от тях, които се окажат най- силни,  отнемат усилията и насочват действията ни и ние започваме опити да ги удовлетворим. Този безконечен цикъл на желание и удовлетворение на желанието и още повече желание и още повече работене за постигането им продължава през целия ни живот. Планините от неудовлетворените желания в нас са причината за безкраен цикъл  от прераждания и смърт и ние се прераждаме отново и отново, за да удовлетворим желанията си.  С каквито  човешки усилия, неща, богатство и други неща да наливаме в чашата на ума, тя не може да се напълни, сякаш е без дъно. Едва когато преживеем този процес многократно, започваме да изоставяме копнежа по светските неща и фокусираме вниманието си върху вечната любов на Бог.  Случката с просяка и Царя ни учи на тази истина:

Имало едно време едни Цар, който излязъл от двореца си на редовната сутрешна разходка, за да провери как живеят поданиците му. На изхода срещнал просяк. Попитал просяка какво иска, а просякът се разсмял на висок глас и казал: „О, Царю, питаш сякаш можеш да удовлетвориш желанията ми. Можеш ли наистина?” Царят се засегнал и обещал да даде на просяка всяко нещо, което поиска, докато той се почувствал удовлетворен. Просякът предупредил Царя да внимава и да помисли добре преди да дава такива обещания.

Просякът не бил обикновен просяк. Той бил Гуру на Царя в неговия минал живот. В този живот ученикът му не бил напълно събуден за духовният път и бил изоставил тялото си със съжаление, че макар да имал велик гуру, не бил успял да постигне себе реализация. Гуру му обещал това да стане в следващия живот, той щял да дойде и да го събуди за любовта на Бог и за блатото на материалния живот. Ученикът бил прероден като Цар и бил забравил миналия си живот, но Гуру помнел обещанието към своя ученик. Царят настоял да изпълни желанията на просяка. Просякът представил на Царя едно много просто желание: „Моля те, напълни догоре моята просешка паничка.”

Царят намерил искането за нелепо и абсурдно. Той повикал своят министър и му казал да напълни паничката на просака с пари. Министърът взел една торба с пари и ги изсипал в паничката. Паничката обаче останала празна. Министърът наредил да донесат още една торба, и още една, и още една. Монетите изчезвали и паничката оставала празна. Изсипали в паничката скъпа коприна, дрехи, плодове, храна, но резултатът оставал все същия . Паничката оставала празна. По това време се била събрала голяма тълпа да наблюдава забавлението. Престижът на Царя бил поставен под въпрос. Вече бил готов да изсипе цялото си царство в паничката, но не бил готов да се признае за победен от просяка. 

Диаманти, перли, изумруди, злато – всичко било изсипано в паничката на просяка. Царската хазна вече била опразнена. Паничката била бездънна. Всичко изсипано в нея изчезвало. Било станало вечер и всичко възможно било вече изсипано в паничката. Хората наблюдавали шокирани и в пълна тишина. Най-накрая Царят се признал за победен. Той паднал в краката на просяка и казал: „Ти печелиш. Преди да си тръгнеш, моля те, кажи ми от какво е направена просешката ти паничка? Много бих искал да знам!”

Просякът се засмял и казал: ”Направена е от човешки ум! Аз съм твоят Гуру от предишният ти живот и дойдох да изпълня обещанието, което ти дадох и да те събудя за реалността на живота и Божественото! Царят поканил Гуру да остане в царския дворец и да му бъде водач. С искрени и редовно полагани  усилия, царят с сдобил с просветление.”

Желанията нямат край, опитите да бъдат удовлетворени, също. Да изпълняваме ежедневните си задължения и да предлагаме резултата от тях на Бог и да бъдем искрени при правенето на СитаРам мантра джапа, медитация и следването на учението на Гуру. Когато сме искрени в желанието си да преодолеем безкрайните желания на живота си, божествената благодат ще ни помогне на преодолеем желанията си и ще ни поведе в Светлината. 



Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов