Екстремна бхакти – Бола, последовател на Свами Самарт Рамдас

Бхакти, безкористната Гуру сева и невинността са велика комбинация за привличане на окончателната Благодат на Бог и Гуру. Животът на светците на Индия и по целия свят демонстрират тази истина. Един такъв пример се открива в живота на Бола – последовател на Шри Самарт Рамдас.

Самарт Рамдас бил бележит воин светец от Махаращра, който живял през 17-ти век. Бил велик поет и писател. Бил гуру на Шиваджи Махарадж и го напътствал добре в освобождаването на Маратите от Могулите и управлявал човеколюбиво, справедливо и с любов. Той бил голям почитател на Шри Рама и Хануман. Имал много последователи, които живеели в неговия ашрам и учели в неговите крака.

Един ден момче дошло в ашрама му и смирено попитало Рамдас дали може да остане в ашрама. Като видял сладката невинност на неговото лице, Рамдас се съгласил. Нарекъл момчето „Бола”, което означава невинност. Първия ден Бола бил в клас, но на следващия ден го нямало. По-късно Рамдас го видял да мете двора. Бола обяснил, че не бил грамотен и не можел да разбира писанията, но можел да мете и чисти ашрама добре и да храни добитъка. Гуру бил доволен от неговата нагласа за служене и смирение.

Рамдас позволил на Бола да прави Гуру сева, но поискал да идва на четенето на Рамаяна всяка вечер. Всяка нощ Бола слушал внимателно Рамаяна. Не обръщал внимание на подигравателните хихикания зад гърба му. Една вечер Бола закъснял за четенето. Рамдас го почакал да дойде известно време и после започнал четенето на Рамаяна. Другите последователи и ученици често се питали какво вижда Гуру в това момче, но никой не посмял да попита.

Едни път Шиваджи Махараджа поканил Рамдас и неговите последователи в двореца да прекарат няколко месеца, за да просветлят царедворците с ежедневни разговори и учения. Рамдас поканил Бола да дойде с него. Бола отказал, под предлог, че някой трябвало да остане и да се грижи за добитъка и ашрама. Ашрамът бил голям и имало твърде много работа, за да може малко момче да се прави. Рамдас казал на Бола да вика на помощ Хануман, ако не може да се справи. Бола приел безусловно думите на Гуру.

И така, Бола останал да се грижи за ашрама. Имало доста работа, но той бодро се справил сам с нея. След като почиствал ашрама, нахранвал добитъка, приготвял храна за Боговете. Поставял храната на поднос и я занасял в стаята за пуджа. Дълго чакал, но Шри Рам, Маа Сита и Лакшман не идвали да се хранят. Чудел се какво да прави, когато се сетил за думите на Гуру. Без колебания повикал Хануман. На секундата Хануман се появил пред него. Поискал от него бързо да доведе Шри Рам, Маа Сита и Лакшман, защото храната изстивала.

Хануман се изненадал от невинността на Бола и решил да го изпита. Казала на Бола: ”Защо първо  не хапнем малко от храната и аз след това ще ги доведа. Наистина съм гладен.” Бола отговорил: „Няма да правим нищо. Иди и ги доведи. След като се нахранят, ще сервирам изобилна храна и за теб. „

Хануман се подчинил на невинната вяра на Бола и довел Шри Рам, Маа Сита и Лакшман. Бола се проснал пред тях и им предложил храна и напитки. Той ги помолил да идват всеки ден и да приемат неговите дарения. Това продължило няколко месеца. Един ден преди Гуру да се върне, той поискал помощ от Шри Рам, Маа Сита, Лакшман и Хануман, за да почисти и приеме своя Гуру. Маа Сита предложила да приготви угощение за Самарт Рамдас и накарала Шри Рама и Лакшман да украсят ашрама, а Хануман бил изпратен за свежи цветя и плодове. Много щастлив, Бол почистил ашрама и нахранил добитъка.

На следващата сутрин, когато  Рамдас дошъл със своите последователи, ашрамът бил почистен, ароматен от използваните за украса цветя и ухаещ на чудесна сготвена храна. Бола обяснил какво се случило на своя гуру. Всички последовател гледали невярващо, когато Бола казал, че Шри Рам, Маа Сита, Лакшман и Хануман живеели в ашрама и му помогнали да го приготви за пристигането на Гуру. Гуру пренебрегнал техните презрителни насмешки и попитал къде са. Бола завел Гуру и последователите му в главното здание на ашрама. Когато стигнали до стаята за пуджа, всички видели фигурите на Рам, Маа Сита, Лакшман и Хануман да влизат в стаята за пуджа. Всички онемели. Шри Самарт Рамдас прегърнал Бола и го благословил дълбоко за неговата бхакти и преданоотдаденост на Бог и Гуру.

Екстремната бхакти и безкористното служене на Гуру заставя Божественото да приеме форма и да позволи на поклонника да боготвори с любов. Да култивираме екстремна бхакти и гуру сева чрез  СитаРам мантрата, медитация и като следваме учението на Гуру и служим на Бог. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Всичко си има цена

Космосът, създаден от Бог, е изпълнен с чудеса. Огромен, далеч отвъд това, което можем да си представим. Трилиони планети и звезди са разпръснати по безкрайното пространство подобно на песъчинките на плажа. Когато изучаваме космоса и живота, лесно е да разберем, че всичко създадено от Него си има собствена стойност, цена и приложение. Няма нито едно нещо, което да е безполезно или негодно за нищо. Ние сме си създали традиции, в които сме придали собствени стойност и ценност на нещата. Слагаме етикети на някои неща като безполезни и ги изхвърляме. Дори на хората си позволяваме да слагаме етикет като „недостоен” или „нисш” само защото те на се като нас по рождение, квалификация или начин на живот. Когато етикетираме хората или нещата по този начин, ние не сме в състояние да схванем тяхната действителна стойност и приложение. Не успяваме да видим Интелигентността и Логиката на Бог, който е създал всичко да има множество приложения и ценности/стойности. Когато седим и размишляваме, полезността и уникалността на всяка част от творението става много ясна. Тази случка за двама ученика и техния Гуру ни учи да гледаме на света от различна гледна точка:

Имало едно време един Гурукул (училище) на края на гората, където много деца учели под ръководството на мъдър гуру. Двама от студентите били завършили образованието си и били готови да напуснат Гурукула.  Те искали да дадат на своя Гуру подарък по негов избор като Гурудакшина (дар на гуру вместо заплащане в пари). Гуру бил удовлетворен от любовта, предаността, дисциплината и чувството за дълг на учениците си. Не искал нищо от тях, но решил да добави малко още мъдрост към тяхното знание, преди да си заминат. И така, поискал да отидат в гората зад Гурукула и да му донесат сухи листа, които не били нужни никому. Момчетата се учудили на странното му искане, но тръгнали послушно да изпълнят искането на Гуру.

Още като навлизали в гората, видяли малка купчинка от сухи листа под едно дърво. Те отишли да ги вземат, но един фермер дотичал и ги спрял. Той ги бил събрал, за да ги изгори и да ги използва пепелта за наторяване. От това неговите ниви давали повече реколта.

Отишли по-навътре в гората и видели три жени да събират сухи листа и да ги слагат в кошници. Момчетата ги попитали защо събират сухите листа, които са безполезни. Първата жена казала, че тя ги използва, за да подклажда огъня, на който топлела вода за къпане и за пране на дрехите. Втората жена казала, че тя съшивала изсушени листа едно за друго и правело по този начин чинии от тях, на които се сервирала храна в ашрамите и храмовете. Тя печела малко пари с това и ги използвала, за да купи храна на децата си. Третата жена казала, че събира сухите листа от определено дърво. Нейният съпруг бил доктор и ги използвал, за да приготви от тях лекарства. Много болни хора били излекувани с използването на тези лекарства.

Момчетата продължили нататък и видели сухи листа под едно високо дърво. Докато наблюдавали, една голяма птица се спуснала, взела листо и отлетяла. Отнесла го до върха на ниско дърво, където строяла гнездо. Тъй като вече ставало късно, те решили да се върнат в Гурукула. По пътя си обратно те видели голямо листо да плува във водата. Едно от момчета го взело, защото никой не го използвал. За негова изненада видял върху листото две червени мравки. Те го използвали за сал и се спасили върху листото. Затова той внимателно оставил листото върху земята.

Момчетата били тъжни и съобщили на техния Гуру, че не могили да му намерят дори сухи листа, защото открили че сухите листа се използват за толкова много неща от хора, птици, и насекоми. Гуру казал, че мъдростта, която те получили този ден, била неговата истинска Гурудакшина. Сухите листа имали такава широко употреба. Човешкото тяло е изключително ценно и трябва да се изследва по правилен начин. Необходимо е да се грижим за него и да го използваме да правим себе си и другите щастливи. Трябва да го използваме за най-важната цел на нашия живот – да обичаме Бог и за себе- реализация. Междувременно, докато живеем живота си, трябва да помагаме да нуждаещите си, бедните и болните. Всяка част от творението е красива и полезна.

Да бъдем благодарни за всички неща, с които сме благословени в живота и да разбираме тяхната стойност и ценност. Да трансформираме себе си чрез СитаРам Мантрата, медитация и като следваме учението на Гуру. Това ще промени гледната ни точка в живота и ще ни помогне да постигнем целите в живота си.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Каква е цената на похотта

Похотта е усещането за интензивно сексуално желание в тялото. Сексът и възпроизводството са от съществено значение за оцеляването на живота на Земята и е естествена част от нашите тела. Сексът е естествена проява на любов между двама души. Когато има проява на любов между мъж и жена с уважение и почитания във връзката, сексът придобива уникална красота и божествена святост. Сексуалната проява във връзката е нещо добро и следва да се окуражава, защото увеличава любовта и води до интимност и единство между партньорите. Похотта, от друга страна, е неконтролиран сексуален апетит. Има оттенък на забранени подтици. Представлява прекомерно жадуване за сексуално удоволствие. Използваме думата похот, когато описваме силно физическо привличане , което няма нищо общо с любовта и уважението към партньора. Похотта разчита на физическо привличане и е краткотрайна. Тялото и красотата са подложени на развала от болести, стареене и времето. Настина ли трябва да преследваме нещо толкова краткотрайно? Да разгледаме случката с куртизанката и монаха:

Имало едно време една куртизанка, която била много красива. Тя била добросърдечна и с желание давала подаяния и прекрасна храна на монасите, които идвали у дома да просят. Един ден един от монасите, който дошъл да търси подаяние, казал колко красива била тя. Един млад монах, който чул тази забележка, почувствал желание за куртизанката. Той прекарал нощта в голяма похот и на следващата сутрин се присъединил към група от монаси, които отивали до нейния дом за подаяния. Този ден куртизанката била болна, но тя дошла носена от нейните слуги, за да даде лично храната и подаянията за монасите. Когато младият монах видял нейната очарователна красота, макар че била болна, в него се развила още по-силна похот за нея. До вечерта нейната болест се влошила и на сутринта тя умряла. Когато Буда разбрал за смъртта й, той посъветвал тя да не бъде погребвана за няколко дни, за да може да отиде с неговите монаси да я види преди последните й ритуали.

Младият монах на знаел за смъртта на куртизанката. Когато чул, че всички монаси ще ходят с Буда, за да я видят, неговата похот достигнала нови висини. По времето, по което Буда и монасите стигнали до гробището, желаното тяло на красивата куртизанка била трансформирано в грозна гледка. Тялото се било подуло и гниело. Смърдяща материя течала от всичките отвори на тялото й. Тогава Буда обявил, че куртизанката ще бъде продадена на търг. Който искал да плати хиляда жълтици, можел да прекара нощта в леглото й.

Разбира се никой не пожелал да плати това или което и да е друго количество пари, за да бъде с куртизанката. Най-накрая се оказало че никой не иска да я вземе, дори и безплатно. Буда казал на монасите си: „Когато куртизанката беше жива, много мъже бяха готови да дадат всичките си пари, за да прекарат една нощ в нейните прегръдки. Но сега никой не я иска, дори и безплатно. Това тяло подлежи на стареене и гниене. Каква е тогава ценността на красотата и похотта?” Младият монах чул думите на Буда и осъзнал истинската природа на живота и похотта и положил усилия да се освободи от сладострастните желания.

Похотта със сигурност е една от основните порти към ада. Предизвикваме страдание на себе си и нашия партньор, защото връзката е чисто сексуална, краткотрайна и в нея няма споделяне на уважение и любов. Когато не успеем да преодолеем забранените, похотливи желания, ние разрушаваме себе си. Разбирането на истинската природа на човешкото тяло и красота – това че те подлежат на повреждане и гниене - може да ни помогне да преодолеем похотта. Като правим сатсанг – да бъдем в добра компания, редовното правене на джапа със СитаРам мантрата и медитацията и следването на учението на Гуру ни помагат да преодолеем похотта. Достигаме до стадий в своето развитие, при който ние виждаме Божественото проявено във всичко и когато погледнем друг мъж/жена, виждаме Божествената Майка/Баща.    


Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Кое е най- великото нещо?

Човек има нужди и желания. Нуждата от храна, дрехи, подслон медицинска помощ и др. е обща за цялото човечество. Природата осигурява всичките ни нужди, но е необходимо да планираме, да положим усилие и едва след това можем да се сдобием с материалите, които да удовлетворят нуждите ни. Тъй като ни е дадена интелигентност, способност да мислим рационално, прозорливост и способност за логическо мислене, ние сме в състояние да рафинираме наличните материали и да създадем изтънчени продукти, които да задоволят нуждите ни за креативност и  усъвършенстване. Създали сме и сме изобретили множество неща, продукти и машини, който стават все по-сложни. Автоматични тъкачни станове, газови, електрически и микровълнови печки, хладилници, компютри, таблети, клетъчни телефони, огромен брой медицинска екипировка, ракета до луната, автоматична ракета до Марс – списъкът с изобретенията е безкраен. Кое, обаче, е най-великото от всички неща? Нека да разгледаме една случка с Шри Кришна и Мъдреца Нарада, за да разберем, кое е най-великото от всички неща:

Един път Шри Кришна и Мъдрецът Нарада били заедно в една прекрасна гора. Сцената била идилична. Поточе течало наблизо, имало сенчести дървета цъфтящи храсти. Ароматите на цветята се носели в хладния бриз и Бог и неговия поклонник седели под сянката на голямо дърво. Всички девата – по-малки богове - се били събрали, за да прекарат време във възхитителното присъствие на Бога. Животните и птиците в гората седели умиротворени в краката на Бог.  Лъвът седял до елена, а змията лежала в краката на пауна. Лисицата ближела ухото на катерицата с любов, а лебедът седял грациозно до тигъра. Излъчваната от Бога светлина, покой и любов омагьосвала всички и всички били в блаженство.

Мъдрецът Нарад седял в краката на Шри Кришна и масажирал краката му. Сърцето му преливало от любов и преданоотдаденост.  Внезапно Богът погледнал дълбоко в очите на Мъдреца Нарада. Искал да провери и да разбере дали Мъдрецът Нарада имал разбиране за реалността на живота. Той го попитал: „Нарад, кое е най-великото нещо, което съществува? Какво е твоето мнение и какъв е твоят опит? „

Мъдрецът Нарада бил пътувал из целия космос и без съмнение имал огромен опит с живота и реалността. Но се притеснил, защото с всички сили искал да се хареса на Бога. Отговорил: „О, Господи, мисля, че това е океанът.” Малките рибки в поточето подскочили от радост, защото те били на път да се срещнат с реката, която в края на краищата щяла да се слее с океана. Богът се усмихнал и казал, че отговорът е грешен, защото океанът е заобиколен и ограничен от сушата.

Мъдрецът Нарада се извинил на Бога. Неговият втори отговор бил – планината. Без съмнения тя била най-великото нещо. Катеричките, седящи в краката на Бог, били много щастливи и заподскачали щастливо и възбудено наоколо. Богът се усмихнал и казал, че планината е ограничена, защото небето над върховете й е много по-голямо. Мъдрецът Нарада се изненадал от собственото си невежество. Той отговорил, че най-после разбрал, че небето е най-голямото от всички. Всички птици били много щастливи да чуят това и цвърчели и чуруликали от радост. Богът се усмихнал и казал, че отговорът е погрешен, защото раят е отвъд небето. Девите трепнали при този отговор, даден от Бога и те зажужали в небето от щастие. След това Мъдрецът Нарада казал, че Небесата са най-голямото нещо. А богът казал – не.

Мъдрецът Нарада не можел да си представи нещо по-голямо.  Бил объркан и се чувствал победен. Тогава Шри Кришна му дошъл на помощ. Той казал: „Преданоотдадеността е най-голямото от всички неща, защото те прави малък, смирен и обичащ. А няма нещо по-голямо от това да си малък, смирен и обичащ, защото тогава ти печелиш Мен и аз ставам твой.”

Целта на този живот е постигането на нашия потенциал в материалния и в духовния свят. Всички ние получаваме степени на успех в материалния живот. Малко от нас работят, за да постигнат Любовта на Бог. За да получим благодатта и любовта на Бог, трябва да сме му напълно отдадени. Да правим нашата СитаРам мантра, медитация и да следваме учението на Гуру с пределно възможната ни преданост и да спечелим Бог за себе си.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Правилното разбиране на богатството

Богатството е изобилие от материални ресурси, пари, ценни метали като злато и сребро и собственост. Богатството може да се използва и може да бъде заменено за други ресурси или неща, които желаем. Богатството означава изобилие от всичко което ни е нужно, за да живеем добър и пълноценен живот.

Богатството е колекция от неща, които имат ценност. Различните хора придават на различните неща различна ценност. Освен това ценността на нещата се променя с времето. Ценността на нещата е различна в зависимост от културата и наследството. Някога солта е била огромна ценност и дори е давана като заплата във времето на Римската империя. Дори да имаме цялото злато на света, то не представлява ценност, ако сме закъсали в пустинята без вода.

Богатството има важно значение, за да имаме удобен живот. Нуждаем се от храна, дрехи, подслон, лекарства , образование , транспорт. Освен това се нуждаем от комуникации, развлечения, банкиране, застраховане и т.н. Искаме и известни удобства и лукс. Списъкът с желанията ни е безкраен и следователно нуждата от богатство също постоянно нараства. Освен ако не се научим да оценяваме това, което имаме, ние ще искаме и ще жадуваме безкрайно и за все повече и повече богатство. Гледната точка на малкото момче от случката по-долу ни учи на правилния възглед да богатството:

Един богаташ искал да научи сина си за ценността на всички хубави неща, които му бил дал и за всички улеснения, удобства и лукс, които той имал.  Завел сина си на обиколка в провинцията. Посетили един селянин и неговото семейство за уикенда. Целта на това посещение била да покаже на сина си как бедните хора живеят и колко много му е дал и че синът му трябва да му е благодарен аз това.

Бащата и синът прекарали уикенда във фермата. Фермерът имал прилични удобства във фермата и храната била добра. Забавлявали се да къпят в потока в задната страна на фермата и да берат плодове и се наслаждавали на вкусната храна, сготвена от жената на фермера. Когато се върнали в- къщи, богаташът попитал сина си: „Как беше екскурзията?”

„Беше супер, татко! „

„Видя ли как хората страдат и колко са бедни?”

„Да , татко.”

„Какво научи от тази екскурзия? „

„Видях, че купуваме мляко в картон и пластмасови торби, а те получават прясно мляко от кравите.

Ние имаме басейн, който стига до средата на градината, а те имат река зад фермата, която няма край.

Ние имаме едно куче, а те има четири кучета, за да пазят фермата.

Ние ядем застояла и баята храна. Те берат пресни зеленчуци и плодове от градината и с тях готвят храната. Те имат най-пресните яйца и риба. Не се учудвам, че храната беше чудесна!

Ние окачваме луксозни пъстри лампи в нашата градина. Те имат ярко светещи звезди.

Нашата веранда е малка. Те имат целия хоризонт. 

Ние живеем на малко парче земя, а те имат полета, които отиват отвъд погледа ни.

Ние купуваме храна, те я отглеждат.

Ние имаме слуги, които ни служат, а те служат на другите.

Ние имаме стени около нашия имот, за да ни пазят, а те имат приятели, които да ги пазят.”

Богаташът занемял от изненада като чул думите на сина си. Тогава синът му добавил: „Благодаря ти, татко,че ми показа колко те са богати и колко много ни липсва на нас в живота!”

Не можем да правим „бхаян”, духовни практики, без „бхоян”, храна. Едва след като сме напълнили стомаха с храна, облечени сме в дрехи, имаме подслон ни се появява желание да правим духовни практики. Ако не е така, Бог е изхвърлен през прозореца и единственият фокус в живота ни е печеленето на богатство. Да изкарваме достатъчно богатство, за да покрием нуждите си, а не за печелим, за да удовлетворяваме нашата алчност. Да използваме останалото време в джапа със СитаРам и медитация, за да заработваме духовно богатство. Духовното богатство ни прави щастливи и ни пренася напред към по-висшите измерения и накрая в Бог. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

За побеждаването на гнева

Гневът е нормална човешка емоция. Когато някой не ни се подчинява, когато нещата не се случват съгласно нашите очаквания или планове, когато някой не ни уважава или ни позори, егото ни е наранено и ние се ядосваме. Много пъти нашият гняв излиза извън контрол и разрушава връзките и работата ни. По-важно е обаче, че разрушава нас. Гневът възниква от нашите глъбини и се изстрелва навън от гърлото и челото ни. Викаме и се мръщим. Но преди да бъде освободен гневът навън от нас, той с огромна сила удря и уврежда тялото ни и системите му и само малка, и доста по-слаба част, от останалата сила излиза навън и удря другия. Енергията на гнева, освобождавана многократно в тялото ни продължително време, предизвиква стенокардия и инфаркт, диабет, високо артериално налягане, инсулт и главоболие. Всеки път, когато гневът ни удари, ние се чувстваме уморени и изчерпани. Всеки път, когато някой ни провокира и ние се разгневим, ние сме тези, които губим. Това е урокът, който Бог Индра научил от случката, която следва по-долу:

Бог Индра е царят на рая. Той винаги е изправен пред опозицията на асурите, демоните, които искат да управляват рая. Те разпалват войни срещу него, за да му вземат царството или правят интензивен тапас, за да получат дара да станат Царе на Рая. Имало едно време един асура, който правил интензивен тапас с целта да взема трона на Бог Индра. Той доставил удоволствие на Брахма, Създателят на Вселената, и поискал от него дара да може да изсмуква енергията на тези, които му се разгневят.  Асурът знаел тази слабост на хората и Бог Индра. Те били егоистични и не могли да понасят неучтивост и неуважение. Без да проверят за причината на това поведение, те реагирали с гняв и асурът можел да изцеди тяхната енергия.

Веднага след като бил благословен с този дар, асурът се втурнал в двореца на Бог Индра и започнал да го обижда пред всички.  Бог Индра бил шокират от това неоправдано поведение. Предупредил асура да прояви уважение към Царят на Рая. Докато той говорил, асурът нагло се смеел и го прекъсвал постоянно. Това раздразнило Бог Индра и той разгневено се развикал на асура. Колкото повече гняв чувствал, толкова по-изтощен ставал. Почувствал как нивата на енергията му намалели и отслабнал. Не можел да разбере какво се случва с него. Дори не бил започнал да се бие с асура. Всичко което станало било, че той се бил разгневил на асура и го предупредил строго. Защо се чувствал толкова изчерпан и изтощен?  

Бог Индра поискал съвет от своя Гуру. Гуру му казал, че асурът бил получил дар от Бог Брахма, който се състоял в това, че може да черпи енергиите на разгневените. Бог Индра осъзнал колко глупаво е загубил хладния си баланс и се разгневил, когато асурът го изкушавал. Всеки път, когато гневът му се надигал , губел все повече енергия и ставал все по-слаб. Неговият гуру го посъветвал да се върне в двореца и да бъде спокоен и да се усмихва. Казал на Бог Индра да не си изпуска нервите, колкото и силно да го провокира асурът.

Бог Индра се върнал на трона си в райския дворец и седнал на него изпълнен с покой и баланс. Останал невъзмутим независимо от провокациите и обидите, които асурът хвърлял по него. Асурът бил безсилен и трябвало да си отиде. По този начин Бог Индра защитил небесното си царство.

Историята на Бог Индра е историята на нашия живот. Разгневяваме се и реагираме на обидите, безразличието, липсата на уважение и провокациите. Егото ни не може да понесе факта, че някой не проявява уважение към нас. Не търсим причините защо другият се държи така лошо с нас. Просто реагираме с избухване. Чувстваме се изтощени и изчерпани и се чудим защо е така. Единствения начин да победим в тази ситуация е да останем спокойни и да не позволим на негативните емоции, като гнева, да ни контролират. Редовното правене на джапа с СитаРам мантрата, медитацията и следването на ученията на гуру ни помагат да преодолеем гнева и да останем балансирани. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Взимаме кармата със себе си

В началните стадии пътуването обратно към Бог е дълго и изпълнено с резки промени и разтърсвания.  Резките промени и разтърсвания идват, защото нашето его е ударено и ние се нуждаем от преодоляване на чувството за собствена значимост и да започнем да виждамe Ръката на Бог във всичко около нас. Трудно е да се преодолеят негативните качества на ума – гняв, похот, отмъстителност, завист, привързаност, желания и др. Oпределено, обаче, това е напълно постижимо. Животът на Гуру и светците ни показват, че може да бъде постигнато.

Карма се състои от навици, които ние сме култивирали в този и минали животи. Тя също така е желания, които са дълбоко вкопани в нас и които ние копнеем да изпълним. Моделите на нашите предпочитания и отвращения, нашата омраза и любов, желания, копнеж за Бог се пренасят от един живот на следващия. Ако в предишния си живот сме живели живот посветен на Бог, но не сме го достигнали по някаква причина, тази карма се пренася и ние постигаме успех в Неговото постигане в този живот или в някой следващ. Не е възможно да се предскаже кога и как човек ще постигне просветление. Зависи основно от предишната карма и от Благодатта на Гуру. Следва случка с Бахия и как бързо то постигнал просветление с благословията на Буда:

Един път Бахия пътувал с кораб и имало буря. Корабът се разбил и Бахия бил избутан от вълните гол на брега. Той завързал кора от дърво около кръста си и тръгнал да проси храна. Разхождал се с невчесана коса, брада и препасан с обикновена кора от дърво. Затова хората си помислили, че е садху или свят човек. Установил, че така лесно може да си изкара храна. Започнал редовно да проси и позволил хората да си мислят, че бил свят човек. Бахия бил измамник!

Бахия живял от подаянията давани от мили хора от селото. Бил доволен и щастлив от храната, която получавал. Хората го третирали с почит и уважение. След известно време Бахия започнал да вярва, че наистина бил свят човек. Един ден Бахия имал сън, в който имал видение на Бог. Били му показани миналите животи, през които той работил здраво за целта да постигне вътрешна чистота и просветление. Бил му показан също така и настоящия живот, в който претендирал, че бил свят човек.

Бахия се събудил внезапно. Бил убеден в истинността на съня и вътрешно приел, че сега е измамник. Решил да намери Буда и да си посъветва с него и да потърси помощ. Когато Буда погледнал Бахия, той видял, че Бахия има чудесна карма и че бил работил здраво в миналите си животи, за да постигне просветление. Бахия можел да достигне нирвана, ако получел правилните напътствия. За- това Буда му казал един стих: ”Където има виждане, има само виждане, няма го гледащия. Където има чуване има само чуването, няма го чуващия - където има усещане, има го само усещането .. и.т.н.”

Стихът и присъствието на Буда имали огромно въздействие върху Бахия. Той успял да пробие привързаността и желанията и да прескочи последната бариера пред Нирвана. Бахия постигнал Нирвана незабавно.  След това живял малко време и изоставил тялото си.

Другите монаси разпитали Буда  как така един измамник и превзет садху можел веднага да постигне просветление. Буда им казал за предварителната продължителна и обширна подготовка и здравата работа на Бахия в миналите му животи. Карма се предава в следващия живот.

Тази велика истина трябва да ни дава надежда – кармата винаги се предава. Да практикуваме нашата СитаРам мантра, да практикуваме медитация и учението на Гуру. Нашата добра карма ще се натрупа и ще се предаде в следващия ни живот. И със сигурност, в скоро време, благодатта ще се спусне върху нас и ние ще постигнем Целта! 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов