Просветленият – Мъдрецът Сукадев

Мъдрецът Сукадев бил синът на Мъдрецът Вяса. Той бил роден просветлен и бил по-напреднал от великия си баща, Мъдрецът Вяса, който бил събрал и записал всички свещени писания на индуизма. Сукадев бил малко момче на 16. Той не правел разлика между себе си и околната му среда – дърветата, езерата, планините и всичко останало.  Разхождал се гол, без да осъзнава тялото си. Не правел разлика между половете. За него те били еднакви. Разхождал се измежду голи, къпещи се жени и не чувствали срамежливост защото Сука не правил разлика между половете. Един път Сукадев се разхождал, а неговия баща Мъдрецът Вяса изтичал след него и му казал: Сука сине мой, къде си? Дърветата в гората започнали да вибрират и прошепнали: аз съм тук, аз съм тук! Такова било единството, което Сукадев имал с околното и с Космоса.

В Махабхарата има друга случка с Мъдрецът Сукадев. Великата война на МахаБхарата бил свършила и Юдхистхира, най-възрастният брат от клана на Пандавите, бил коронясан за Цар.  Юдхистхира искал да направи голяма ягна и благотворителност. Имал желание да нахрани голям брой хора след ягната и искал да преброи хората, който са взели от храната. Той поискал великия Мъдрец Вяса да разработи метод, за да преброи колко хора е нахранил. Мъдрецът Вяса закачил една камбанка, изпял мантра и казал: когато хиляда хора се нахранят, тази камбанка ще звънне веднъж. Можеш да преброиш броя на звъненето и така ще знаеш броя на хилядите хора, които си нахранил.

Била направена много голяма Ягна. Хиляди брамини пеели мантри и правили приношение на огъня. Юдхистхира направил щедро дарение на всички, които дошли. Присъстващите и гостите на ягната получили разкошна храна и си заминали с подаръци. Изведнъж камбанката започнала да звъни постоянно. Юдхистхира отишъл, за да провери какво става. Мъдрецът Вяса казал, че камбанката не може да сгреши. И било голяма загадка защо камбанката бие постоянно. Би трябвало камбанката да звъни, след като хиляда човека са се нахранили и той накарал Юдхистхира да провери дали има още някой, който се храни.

Юдхистхира отишъл на мястото, където била ягната, за да види дали е останал още някой, който да се храни. Видял малко момче на шестнадесет години да седи измежду остатъците от храната. Това момче било лъчезарно, но не- сресано и с него имало едно куче. Когато момчето изяло едно зърно ориз, камбанката започнала да бие. Юдхистхира изтичал при Мъдреца Вяса и му казал: има едно бедно момче, което седи измежду остатъците от храна:останала от другите. След като изяде едно зърно ориз, камбанката започва да бие, сякаш хиляда човека са се нахранили. Кое е това момче?

Това момче е моят син Сукадев. Той е просветлено същество. Той самият е цялата вселена. Ако той изяде едно зърно ориз, това означава, че милиони хора са били нахранени. Юдхистхира се засрамил от себе си и разплакал. Казал: не знаех, че има такъв човек. Аз се гордеех, че съм нахранил милиони хора. Юдхистхира се проснал пред Мъдреца Сукадев, но Сукадев не осъзнал това. Той се бил слял напълно с ПараБрахман – Върховната Сила. Играта на Бог и Неговият начин да ни преподава уроци са също толкова мистериозни, като него самия. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Просветленият – Раидас

Раидас живял по времето когато кастовата система душала Индия. Бил от кастата на обущарите и поправял обувки.  Живеел във Варанаси, столицата на индуизма от онези дни. След като получил Рама Нама мантра от Садгуру Рамандачария от традицията Вайшнава, Райдас бил постигнал големи духовни висоти и бил просветлен. Той виждал Светлината на съществуването във всички и за него водата на Ганг не била различна от тази,  която използвал, за да мокри и точи инструментите си. Раидас виждал святостта на Бог навсякъде около себе си и Вселената отговаряла на Раидас с голяма любов и изобилие.

Нека да разгледаме случка от живота на Раидас, която ни разказва на неговата просветлена природа.

Раидас живеел близо до Ганг и си изкарвал прехраната като правел и ремонтирал обувки. Един ден група поклонници дошли и видели Рамдас да оправя един чифт обувки. Дали му да оправи още няколко чифта обувки и когато той започнал да работи, започнали да го разпитват колко пъти се е къпал в свещените води на Ганг. Раидас отговорил, че изобщо не се бил къпал в Ганг. Поклонниците надули егото си и станали горди. Каза ли му: Не желаем ти да ни оправяш обувките. Ти си атеист, който живее близо до свещената река Ганг, а не си е направил труда да се изкъпе в нея.

По това време Райдас вече бил свършил работата, която му били възложили и те му пратили няколко монети за оправянето на обувките. Той отказал да им вземе парите, защото имал принцип да не взима пари от поклонници. Те настоявали, и той най-накрая казал: Моля, дайте тези монети на река Ганг, като кажете, че те са от името на обущаря Раидас. Поклонниците отишли да се къпят в река Ганг, хвърлили монетите във водата и на шега започнали да казват: Божествена Майко Ганг, тези монети са от обущаря Раидас. За изненада на поклонниците, две красиви ръце се появили от водата и хванали монетите. Божествен глас казал: За мен е голяма чест да приема този подарък от Раидас – Великата Душа. Моля, предайте на Раидас моя подарък. Двете ръце подали красиво изработена златна гривна, обсипана със скъпоценни камъни.

Поклонниците не предали подаръка на Ганг на Раидас. Занесли го на Царя на Варанаси и му го дали на него. Той бил много доволен от подаръка и им дал голяма сума пари за награда. Царят подарил гривната на Царицата. Тя я харесала толкова много, че поискала още една. Царят заповядал на поклонниците да му намерят още една гривна. Поклонниците нямали друга  възможност освен да кажат истината. Царят отишъл в колибата на Раидас и го накарал да поиска от Ганга още една гривна за неговата Царица.

Раидас имал малко съдче с вода пред себе си. В него мокрел кожата и инструментите си, когато трябвало да ги заточва. Той казал: Ако умът ни е чист и обичаме Майка Ганг, тя ще се появи и в този контейнер. Бръкнал в контейнера и извадил от там същата гривна и я дал на Царя. Смаян, Царят паднал в краката на Раидас и му поискал прошка и благословия. Раидас го благословил и продължил да оправя обувки.

Раидас станал голям философ и поддръжник на култа Вайшнава. Писанията му били прости и лесни за разбиране и той преподавал най-висшата философия на езика на обкновения човек. Някои от неговите работи могат да бъдат намерени в Гуру Грантх Сабеб. Мийрабай, принцесата светица от Раджастан, била последователка на Райдас. Докосването на Райдас било докосването на цар Мидас, което позволило на Мийрабай да осъзнае Безформания Гиридхаргопал, който прониквал в целия космос вътре в себе си и около нея. Хората из цяла Индия почитат и уважават Раидас като светец и Гуру от най-висш порядък. Обущарят от Варанаси се издигнал до позицията на Просветлен и помогнал на още много в техния път!

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Просветление

Целта на човешкото съществуване е просветлението. Това е най-висшето възможно постижение достъпно за човека. Всички ние знаем за славата на творението на Земята, на различните форми на живот и не-жива материя. Отвъд Земята е Слънчевата система и Млечният Път и другите галактики. Когато разсъждаваме за Вселената, за размера и сложността на творението, умът ни се стъписва. Има обаче една подлежаща обща връзка между всичко в Творението. Подобно на нишката,  която свързва в едно многоцветните цветя и листа в голяма огърлица, съществува универсално съзнание, което е общо за цялото Творение и което свързва в едно цялото Творение. Осъзнаването на тази истина и сливането с универсалното съзнание се нарича просветление. Така ставаме част от цялото и цялото се слива с нас.

Възниква въпросът дали просветлението е постепенен процес или се случва внезапно. Може да стане и по двата начина – може да бъде и постепенно, и за някой хора, може да бъде внезапно. Когато каменарят работи върху голяма скала, за да я разцепи, са необходими стотина удари. Когато скалата се счупи на 45 тия, това означава, че тя вече е претърпяла преди това 55 удара. Всеки удар върху камъка е довел до неговото разрехавяване. Чуваме за великите светци, които са получили просветление без усилие. Това просто означава, че те са работили върху себе си през предишните си животи. Нагряваме вода. Температурата постепенно се покачва и изведнъж, водата започва да кипи и да се изпарява. Процесът на изпаряването е вървял тихо и невидимо, докато водата се загрява и след това водата започва внезапно да се превръща в пара. Процесът на просветлението е подобен на тези процеси.

Когато човекът живее на равнището на оцеляването, въпросът с просветлението не възниква. Идва обаче ден, когато в ума се появяват въпроси за това, кое е добро, и кое лошо и заедно с това се появява желанието съзнателно да правим добро. В Йога Васистха се казва, че първият стадий на просветлението идва с желанието да правим добро. Следващият стадий е да мислим какво можем да направим и как да го направим. След това умът се фокусира върху правенето на подходящото нещо. В хода на този процес, егото започна да се топи. От това разсейването на ума намалява и ставаме способни да мислим само за едно нещо. Умът е слой, който покрива егото. Когато този слой е потъмнял и дебел от чувство за собствена важност, алчност, удоволствия и желания, светлината на духа не може да мине през ума и да се отрази в живота ни. Когато егото изпусне от хватката си ума и умът се фокусира върху правенето на добри неща, хватката на сетивните обекти и желания върху нас отслабва. До тук все още сме в подготвителните нива.

В следващия стадий, чистотата на качеството сатва на ума се проявява и чувстваме проблясък в себе си. Това е същото като да съзрем светкавица вътре в себе си, а не в небето. Все още сме на входа на просветлението, а не в него. Това е стадий на висока чистота. В следващия стадий преживяваме звездите слънцето и планетите – цялата вселена вътре в себе си. Преживяваме Космоса в себе си. Знаем, че всичко е вътре и нищо не е отвън. В този стадий има голяма откъснатост (от света). В следващия (след този) стадий, преживяваме това, което се преподава в съвременната наука – че цялата материя е направена от светлина. Преживяваме поток от лъчи (излъчване) навсякъде , сякаш всичко е направено от светлина. Тук ние наблюдаваме тази лъчезарност (излъчване). Това е Савикалпа Самадхи. Във финалния стадий, ние се сливаме със светлината. Тук лъчезарността вижда лъчезарността (сиянието вижда сиянието). Това се нарича Нирвикалпа Самадхи. Другото му име е състояние турия.

Човек излиза от състоянието на Нирвикалпа Самадхи и продължава да живее. Когато тялото не е правилно подготвено чрез редовна садхана, човек може да напусне това тяло след няколко месеца, тъй като тялото и умът не могат да понесат да получават толкова високи нива на блаженство. Много велики учители са продължили да живеят и да преподават дълго време след просветлението. Някой велики учители съществуват в техните фини тела, като водят душите по техния път към Бог. Индия стои гордо изправена поради свещените вибрации и благословията на такива Просветлени Учители. Всяка  душа в космоса се движи по собствения си път към просветлението. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Каквото посееш, такова ще пожънеш

Законът на Кармата казва, че каквото правим на другите, такова ще получим. Като правим добро за другите, ще получим добро. Ако правим лошо на другите, ще пожънем болка. Този закон е неумолим и безжалостен. Не се променя за никого и никъде. Знаем тази истина, но си мислим, че можем да избягаме от този закон и ставаме самоуверени и самонадеяни до наглост. Поради това правим дела, които по- късно  ни носят плодовете на болката и отчаянието.

Това, което сме днес, е резултат от миналите ни действия. Жънем каквото сме посяли по-рано. Това което правим сега, това което посяваме сега, е това, което ще пожънем в бъдещето. Предишните ни мисли и действия определят това, което сме днес. Дадена ни е интелигентност, способността да разграничаваме, знание, за да мислим и действаме и да издяламе нашето бъдеще. Когато действаме благоразумно и здравомислещо сега, в настоящето, нагласяме сцената за бъдещето. Освен това, Божественото ни дава възможност да променим настоящето и бъдещето си. Нека да разгледаме  живота на Злия Цар и трансформацията, която настъпила в него:

Имало едно време един Цар, който бил много зъл и несправедлив. Той тормозел, измъчвал и наказвал жестоко поданиците си. Царството му било огромно и бил много богат. Но поданиците му го мразели и желаели смъртта и детронирането му.

Едни ден Царят тръгнал на лов и се върнал променен. Обявил, че е обърнал нова страница и няма да има повече жестокост и несправедливост в царството. Всички били изненадани и скептични, въпреки че царят спазил думите си. Намалил данъците, изслушал оплакванията на хората със състрадание и разбиране и се превърнал в Баща на поданиците си. Трансформацията му била драстична и станал известен като „ Благият монарх"

След много месеци, когато всички се били убедили, че  промяната на царя е за постоянно, един от министрите се осмелил да попита Царя: Ваше Величество! Моля те, кажи ни какво се случи и което доведе до такава магическа трансформация при теб.

Царят отговорил, че когато ловувал в гората се случила  поредица от събития, които му дали ценен урок. Докато препускал в гората, видял лисица, преследвана от хрътка. Хрътката успяла да я хване, захапала я за крака и я осакатила завинаги, но лисицата успяла да избяга и се шмугнала в дупката си. По късно, когато Царят яздел в селото, видял същата хрътка да ръмжи срещу един човек. Докато гледал, човекът грабнал един камък и го хвърлил по хрътката. Камъкът я ударил по крака и го счупил. Човекът се изсмял и си  тръгнал, но внезапно препускащ кон се втурнал към него. Той не успял да се отмести достатъчно бързо, конят го ритнал, строшил му коляното и го осакатил завинаги.  Сега вече Царят изострил още повече вниманието си и гледал внимателно, за да разбере какво ще се случи на коня, който препускал с висока скорост и внезапно паднал в дупка и си счупил крака.

Царят разсъждавал върху тази поредица от събития и внезапно осъзнал, че злото възпроизвежда зло. Чрез тази поредица от събития Природата му показала, че ако продължава да върши зло, ще бъде победен и наказан с по-голямо зло. Затова решил да се промени.

Министърът разбрал, че Царят се бил променил наистина и бил обзет от алчност. Решил да убие Царя и да завземе трона и голямото и богато царство. Потънал в мислите си за заговора, не забелязал стъпалата пред него. Подхлъзнал се, паднал и си счупил врата.

Да използваме великолепните дарове на знание, интелигентност и различителна способност, с които сме благословени и да правим правилните промени в живота си, за да пожънем най-добрата реколта , която сме посяли днес. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Да ви удари светкавица, както мен ме удари!

Екстремна форма на бхакти – Бхама Кхепа

Бхакти е любов към Бог. Това не е бледа и разредена любов. Това не е любов, която се чувства в продължение на един час, когато седим и правим джапа или медитация. Нито е един ден на любов, събота, петък или неделя, когато отиваме на местата за богослужение и отравяме молитви към Бог. Това е любов, която отива отвъд разума и логиката. Това е нелогична любов и самопредоставяне на Силата на Вселената. Бхакта, или обичащият Бог, не вижда друго освен любимата  си форма на Бог и се обръща към Него обезумял от любов. Само когато човек развие такива дълбини на любовта към Бог, той може да се приближи до Бог. Любовта трябва да е необяснима и дълбока. Бог иска изцяло напълно отдадена любов от нас. Когато станем в състояние да Му дадем себе си с такава дълбочина на отдаването и любовта, Той става наш завинаги! Само изключителната любов е начин да повикаме Бог при нас.

Животът на светците от Индия и от целия свят ни показват примери за такава любов и преданоотдаденост на Бог. Мийра пеела и танцувала пред нейния Гиридхар, Тукарам, ходел по пътищата и зовял Витала, Гора Кумбха танцувал в глината и правил гърнетата като зовял Пандуранга и с всяка нишка, която изплитал Кабир, той зовял Рама. Днес разглеждаме случка от живота на Бхама Кхепа и неговата екстремална любов за Маа Тара от Тарапитх.

Бхама Кхепа бил велик сиддха, които живеел в западен Бенгал. Той бил преданоотдадено чедо на Маа Тара. Научил основите на тантра стила на богослужение на Маа Тара от баща си и станал свещеник в храма след неговата смърт. Макар че бил велик сиддха, живеел и действал сам, като се държал  и говорел сякаш бил луд. Повечето хората мислели, че бил луд и бил смятан за ексцентричен, от тези, които го смятали за свой близък. Неговата преданоотдаденост към Майка Тара била толкова голяма, че тя се появявала пред него, разговаряла с него и се грижела за него. Заради странните си навици и поведение той бил заместен от други свещеници. Напуснал храма, без да се озлоби към свещениците, които го заместили.

Един път Бхама Кхепа бил в храма на Маа Тара през нощта и Я зовял с любов и боготворение. Свещеникът не можел да понася вида на мръсния, облечен с дрипи мъж да бъбри пред божеството. Казал на Бхама Кхепа да напусне храма, но Бхама Кхепа не му се подчинил. Това ядосало свещеника, защото поставило под въпрос авторитета му. В онези дни, никой не си позволявал да не се подчини на Брамин. Свещеникът взел дълъг прът и ударил много силно Бхама Кхепа по гърба. Бхама Кхепа изскимтял и подскочил от болка.  Ядосал се. Погледнал гневно към Майката и казал: Ти си силата, който движи Вселената. Ти извършваш всички действия. Ти вдъхновяваш хората да мислят и действат. Този свещеник тук е твоя марионетка Той не е способен да печели и да се храни. Ти му даваш храна. Ти си виновна за това, Маа Тара. Ти си тази, която го  вдъхнови да постъпи то този начин с мен и да ме удари. Сякаш ме удари светкавица. Прокълнавам Те за това, което ми направи, без да съм виновен. Нека Твоят храм да бъде ударен от светкавица и нека ти да видиш какво е да те удари светкавица, също както аз научих.

Майката се усмихнала и приела проклятието на сина Си. Тя си играела със сина си. Той разбрал нейната игра и я въвлякъл в нея. Необходима е екстремална бхакти, за да си играеш с Майката на Вселената и да я прокълнеш по този начин и тя да приеме проклятието радостно. Дори и до днес, всяка година по един път, този храм е удрян директно от светкавица. Това е един нелогичен феномен и няма рационално обяснение. Никой не може да разбере или да схване/проумее Играта на бог, нейната любов за нейните преданоотдадени! Едва когато развием такава любов към Майката, можем да играем с нея на изцяло различен план. А колко лесно е да разработим и развием любов за този, който ни е дал това тяло, този живот и тази удивителна и прекрасна Земя, за да живеем, учим и обичаме.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Жабата в кладенеца

Живеем с предразсъдъци и илюзии. Събираме известна информация от хорските приказки, която дори не са основава на техните лични преживявания. След което решаваме, че сме се сдобили с окончателното знание по този конкретен въпрос. Здраво се хващаме за формираните по този начин „наши” възгледи и предразсъдъци и живеем с арогантната представа,  че сме прави и че това, което мислим, е окончателната истина. Църквата вярвала, че Земята е център на Вселената и че Слънцето се върти около нея. Твърдяла, че Земята е плоска. Всеки, който казвал нещо различно бил обявяван за вещица, шарлатан или луд и бил наказван тежки, дори изгарян на кладата или обесван. Църквата не приема факта, че не винаги е мъдра и всезнаеща. В близкото минало, aмериканските доктори отхвърляли китайската акупунктура като измама! Тесногръдите възгледи убиват креативното и латерално мислене, които са от съществено значение за напредъка на човечеството и живота.

Продължаваме да живеем със странни предразсъдъци. Германците са зли, индийците са изостанали и живеят в страна със змии и крави, евреите са винаги стиснати, африканците трябва да бъдат роби, египтяните са лукави. китайците са умни. Всеки, който има малко знание и способност за осъзнаване, знае, че това не е така и правенето на такива твърдения уврежда и нас, и другите. Тези, които живеят с тези предразсъдъци, няма да приемат лесно истината. Техните умове са затворени за новото знание. Когато новата информация и факти им се покажат, те се чувстват заплашени. Светът им, който е бил толкова солиден и  сигурен въз основа на тяхната вътрешна информация, изведнъж се разклаща. Вместо да отворят умовете си за нови перспективи, те атакуват хората, които носят новото знание или източника на информацията и ги обявяват за фалшиви пророци. Такава е ситуацията на жабата, който попаднала в кладенеца:

Жабите живеели в кладенец през целия си живот. Те можели да видят тъмните каменни стени отстрани и ярката светлина и синьото небе на тях. Имали достатъчно вода и насекоми, с които да се хранят и били щастливи. Животът им бил спокоен и сигурен. Един ден, голяма вълна плиснала в кладенеца и донесла с нея нова жаба.  Тази нова жаба се огледала и поздравила събратята си. Казала: идвам от океана. Океанът е много голям и водата му е солена. Той е красив и многоцветен. Този кладенец е малък и тъмен. Голямо щастие е да бъдеш в открития океан под безкрайното синьо небе. Не искате ли да видите океана? Мога да ви заведа дотам.

Другите жаби започнали да обсъждат. Разбира се, че няма океан. Съществува само кладенецът. Живели са в кладенеца през целия си живот и знаят истината. Няма друг рай освен кладенеца, в който живеят. Новата Жаба е измамник и лъжец. Опитва се да разруши спокойния им живот като говори за нови неща, които не съществуват. Трябва да й бъде затворена устата и да бъде наказана. Жабите се събрали и убили новата жаба.

Когато в нас се появи желанието да тръгнем по духовната пътека, не можем да останем да живеем в кладенеца като жабите и да имаме тесногръди възгледи.  Отиването навътре, виждането и приемането на собствените недостатъци, грешки и дефекти и коригирането им изисква отворен ум, разбиране, знание, помощ от по-опитни братя и способност да приемем новите концепции и идеи. Умът и егото ни учат, че ние сме различни и уникални. Божественият Път ни учи, че Върховната Сила е и Баща, и Майка на цялото Творение и, че цялото Творение е Единно. Поклащаме глава в знак на съгласие, когато тази истина се обявява, но не чувстваме, че съседът ни и ние сме едно и също, или старият просяк надолу по улицата и ние сме едно и също, или че кучето, което лае под прозореца и ние имаме същия Атман, който имаме и ние.

Трябва да прочетем мъдростта на свещените писания и да седнем в краката на Гуру с отворени умове. Трябва да обсъждаме тези неща с хора с прогресивен ум. Тогава става възможно да учим, да растем и да напредваме в този свят и по божествения път. Нужно е да излезем от малкия си кладенец и да погледнем истината във вселената, която е безкрайна и величествена. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

И какво те връзва?

Ние сме божествени същества временно спрели на Земята на път към Източника на Светлината. Надарени сме с най-висши нива на интелигентност, благоразумие и прозорливост и набор от други велики способности. Дадено ни е толкова много и ние се възползваме от тези дарове, за да подобрим живота и здравето си и да живеем в комфорт и лукс. Но пороците на желанията, нуждата от огромни богатства, натрапчивият импулс да бъдем по-велики от другите, гордостта, властта, статуса, привързаностите и т.н. ни връзват много по-здраво, отколкото копринените нишки връзват мухата в мрежата на паяка и тя се превръща в прекрасно ястие за него. Не сме способни да се издигнем и да осъзнаем Божествената си природа и сме вързани от вериги, които сами се си изковали.

Можем да бъдем свободни само ако живеем в настоящето и ако спрем да обръщаме внимание на затворите от миналото или въздушните замъци на бъдещето. Егото и желанията ни бутат или към миналото, или към бъдещото и ние забравяме за настоящето. Да се живее в настоящето е много трудно. Имаме дузини окови и вериги, които ни връзват и затварят в затвори, които сами сме си направили. Тези, които жадуват за власт, ще направят всичко, за да я имат и поради това са обвързани с властта. Тези, които жадуват за пари, са вързани с вериги за богатството. Привързаността, похотта, ревността, алчността са някой от другите вериги, които ни завързват здраво и ние не сме способни да видим реалността на живота, смъртта и Вездесъщата Сила, която е около нас. Да разгледаме историята на богатия скъперник и неговите вериги:

Един стар скъперник лежал и умирал. През целия си живот най-много обичал да печели и трупа пари. Научил на същото  четиримата си синове и те станали като него – богати и стиснати. Когато синовете разбрали, че е дошъл последния час на баща им, се събрали около смъртния му одър. Докато бащата се задъхвал, синовете били загрижени за погребалните ритуали и как да ги направят по-евтино. Не се безпокояли от агонизиращото дишане на баща си и от факта, че няма да го виждат повече. За тях главният проблем бил как да транспортират мъртвото тяло на баща си до гробището.

Най-младият син, които заради възрастта и обстоятелствата ,бил малко по-различен от другите казал: да отнесем тялото му в Ролс Ройс. Той винаги е искал да попътува в Ролс Ройс, но никога не си купи и не си нае. Докато беше жив не се вози в Ролс Ройс, да му купим един за последното му пътешествие. Той има достатъчно пари, а и ние също сме достатъчно богати. Нека да изпълним това му желание.

Друг син отговорил: Ти си твърде млад и не разбираш нещата за парите. Когато баща ни умре, няма никакво значение дали ще го откараме с Ролс Ройс, който ще купим или ще му наемем. Защо да харчим пари за да купуваме нова кола? Да наемем Ролс Ройс и толкоз.

Друг син казал: Защо изобщо да харчим толкова много пари за наемане на Ролс Ройс? Предлагам да откараме мъртвото тялo в евтина камионетка. Тя ще свърши същата работа, ще спестим пари и с това ще спечелим уважението на баща ни. За мъртвия няма никакво значение.

Четвъртият син казал: Как може да сте толкова незрели? Защо да харчим пари за камионетка? Да оставим трупа на паважа на улицата. Общинската камионетка ще отнесе и ще изхвърли тялото, също както го прави за просяците, които умират на улицата. Това ще ни излезе напълно безплатно. Да му дадем безплатно пътуване. Той обичаше безплатните неща.

Бащата, който ги чувал да спорят за начините и цената им не можел да понася повече и казал с хриптящ глас: Уви!, всичките ми синове са разсипници и екстравагантни идиоти. Не съм ви научил достатъчно добре. Дайте ми обувките. Ще отида до гробището и ще легна в гроба си и ще умра. Така, ще спестите всички разходи!

Веригата си е верига, дори когато е направена от злато, сребро или желязо. Някой от нас носят желeзни, други златни вериги. Но и ние, и те, сме оковани! Нужно е да се освободим от оковите и да живеем живота си пълноценно, да се изстреляме високо в медитацията и любовта към Бог. Да открием веригите, които ни оковават и да се освободим от тях. Размишлявайте върху това - какво ви връзва?

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов