Бог е навсякъде, но бъдете предпазливи и благоразумни

ПарамБрахман, Божествената сила, присъства навсякъде в света (творението), във всичко живо и неживо. Преди творението, само светлината съществувала и тази светлина създала Вселената, която познаваме. Логично е, че Вселената е създадена от светлината на Бог. Ние сме направени от същата  материя, от която са направени звездите. В този свят съществуват само светлина, любов, енергия и силата на Бог. Искрата на Бог, наречена душа, е нещото, което дава живот на тялото ни. Без душа, тялото е мъртво месо(плът?), което става само за изгаряне и погребване.

Старите у дома, свещениците, пандитите, Гуру и Реализираните ни учат, че Бог е във всичко и че трябва да не правим разлика между различните форми на живот. Разбираме това твърдение, доколкото ни е удобно и го извращаваме, за да съвпадне с желанията и исканията ни. Бог е във всичко, следователно той е и в похотта, алчността, парите, богатството, наркотиците, алкохола, във всички неща, които толкова силно искаме. Отдаваме се на пороците и казваме, че Бог е в тях. Използваме Бог като извинение за поквареното поведение и присъстваме  и задоволяваме желанията си. Такова поведение в края на краищата води до болка, мизерия и саморазрушение, а ние обвиняваме Бог за това. За удобство, забравяме предупрежденията, които ни дават светците и старейшините/по-възрастните относно правилния път и какво да правим и какво да не правим в живота. Ако Бог е навсякъде, то той е и в гласовете, които ни предупреждават и се опитват да ви водят по пътища, които ни помагат да сме по-близо до светлината. Необходимо е да живеем предпазливо и благоразумно.

Да разгледаме тази история, разказана от Шри Рамакришна за едни човек, който обвинявал Бог за това, което му се случило. Имало едно време един светец, които живеел с многото си последователи в ашрам в гората. Той винаги казвал: Бог е във всички създания. Той е във всяко живо същество, без значение дали е човек, животно, птица, насекомо или риба. Разпознайте присъствието му в във всичко и се поклонете с уважение пред него.

Един път, последователите му били в гората, където събирали дърва за жертвения огън. Внезапно чули някой да вика: пазите се, направете път! Бързо, бързо, полудял слон тичал към тях. Всички последователи се пръснали като листа във вятъра с изключение на един. Този последовател застанал пред дивия слон, като си казвал постоянно: аз виждам Бог във всичко. Той е във всичко, дори и в тази луд слон. За това няма да бъда наранен! Тоя стоял неподвижно и се поклонил пред животното и започнал да пее във негова възхвала. Махут, ездачът на слона, продължил да вика: бягай, бягай. Но последователят не се помръднал.

Слонът го блъснал с хобота си , изхвърлил го от пътя си и продължил бясно напред. Силата на удара насинила здраво последователя и другите дошли да му помогнат и го завели в ашрама. Някой го попитал: защо не се отмести, като видя, че идва слона? Последователят отговорил: учителят винаги ни казва, че Бог е във Всичко и, че Той има формата на цялото творение, и хора, и животни. Поради това мислех, че Слонът-Бог идва към мен и не избягах.

Светецът казал: вярно е, че Бог е във Всичко, и че Слонът-Бог идва към теб. Но Махутът седящ върху него ти казал да се преместиш и да се спасиш. Защо не послуша него? Живейте предпазливо и благоразумно!

Цялото творение е форма на Бог. Водата е форма на Бог. Но една вода става за пране на дрехи, друга за къпане, а трета за пиене. Водите на някои свещени реки се използват при ритуално къпане на Боговете е храмовете и у дома. Солената вода на морето дава сол и не си използва у дома. Ако пием солена вода, ще се разболеем и ще повръщаме. Бог съществува в сърцата на всички, на добрия, на лошия и на грозния, злия, нечистия, праведния и неправедния. Когато общуваме с определени хора, те предизвикват дистрес и потиснатост в сърцата ни, а когато се движим с другите, се усещаме приповдигнати и ни показват пътя към покоя и любовта. Бог е във всичко. Дадена ни е способност да разграничаваме и интелигентност, за да избираме с кого да общуваме и какво да използваме и как да живеем. Не трябва да обвиняваме Бог за това, че не използваме здравия си разум (благоразумието си). 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Буда Пурнима

На 6-ти май 2012 се празнува Буда Джаянти или Буда Пурнима. Велики същества са се раждали на земята, за да ни преподават уроци по търпение,любов, ненасилие, покой и пътя към Бог. Тези, които са родени с изключителни сили, се наричат Аватари. Тези аватари учат човечеството да живее по правилния начин, на истините от живота и на начините за отиване навътре в нас, за да достигнем до Светлината, от която сме направени. За да отидем навътре в себе си, трябва да медитираме. Когато кажем думата медитация, няколко имена и образи се появяват в ума ни: Бог Шива в дълбока медитация на снежните върхове на Хималаите измежду виещи ледени ветрове. Бог Вишну във вечна медитация лежащ върху Ананда Шеша Наг в Океана от Мляко, Бог Капила в медитация в продължение на хиляди години и Буда, със спокойно лице, излъчващо Светлината и Покоя вътре в Него. Буда се разглежда като деветия аватар на Вишну, който постигнал до велики височини през живота си. Животът му бил толкова изпълнен с покой и блаженство, че хората изпитвали същия покой и блаженство, в негово присъствие и били трансформирани и ставали последователи на неговите учения.

Първата Пурнима на първия индуски месец Чаитра или Читра се нарича и Буда Пурнима. Той се пада обикновено през Април/Май. Това е благословен ден за последователите на Буда и медитаторите, тъй като ни напомя за три важни събития от живота му. На този ден Той се родил на земята, на този ден, много години по-късно Той постигнал Нирвана и на този ден Той напуснал тялото си.   По време на пребиваването си на земята, той учел хората, че гневът, привързаностите и невежеството са причината за страданието и болката на този свят и когато човек следва осморния път – правилно поводение, правилен мотив, правилна реч, правилно усилие, правилна решимост, правилно изкарване на прехраната, правилно внимание и правилна медитация, човек овладява страданието. Когато следваме осморния път, достигаме до Нирвана. Нирвана е трансцеденталното състояние на пълна свобода. Въз основа на своя личен опит Буда разбрал, че аскетизмът може да направи човека коравосърдечен и затворен в себе си, а (себе)угаждането може да го направи мек и безразличен. Така той преподавал Средния Път, който е балансиран път на любов и състрадание. Неговите учения били прости и лесни за следване, а последователите му живеели живота си в покой. Макар че Буда живял и преподавал в Северна Индия, учението му се разпространило из цяла Индия до Шри Ланка, Тибет, Китай и Япония и други страни.

Животът на Сиддхарта Гаутама Буда е живот на човек, която е преживял най-върховните възможни удоволствия и луксове и който се е събудил, след като видял болката на болестта, старостта и смъртта. Когато се родил, било предсказано, че Той ще стане велик монарх или велик аскетик. Баща му не желаел Той да стане аскетик. Искал синът му да бъде нормално същество и поради това го пазил от всичко, което биго накарало да стане интроверт и да започне за търси истината вътре в себе си. Принц Сиддхарта живял в лукс и се наслаждавал на удоволствието на храни с възхитителен вкус, вина и жени. Баща му се постарал синът му постоянно да е потопен в удоволствията на сетивата. Но съдбата подготвяла нещо друго за Сидхарта. Той се сблъскал с реалността на болката, страданието и смъртта и осъзнал, че и той ще трябва да премине през тях, независимо от огромното богатство на баща си и неговия луксозен начин на живот. Това го накарало да отиде навътре в себе си, за да търси истината. Той поискал съвет от придворния свещеник и Гуру и една нощ се измъкнал от дома си, за да търси истината, която ще го освободи от светските болки и тъги.

Буда бил роден през 623 пр. Хр. и постигнал Нирвана през 588 пр. Хр. Пътувал из цяла Северна Индия като преподавал и помагал на другите и изоставил тялото си на 80г. Истините, които той преподавал тогава, важат и до ден днешен. Буда твърди, че истината се намира по време на медитация. Когато минавал наблизо, хората в околността получавали Шактипат и изпадали в медитация. Той бил достигнал до такова възвишено състояние. Ние сме последователи на същия път на медитация – Кундалини Маха Йога. Нека днес да подновим обета си да посветим време и усилия, за да правим джапа и да медитираме редовно и дисциплинирано и да следваме ученията на нашия Гуру. Нега да бъде лоялни и посветени на нашия Гуру, така че да получим Гуру Крипа и да достигнем същото състояние на освобождение, Нирвана, което е достигнал Буда.  

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов 

Читра Пурнима

На 5 май 2012 е празникът Читра Пурнима. Човек страда от товара на миналата карма. Тя се проявява в живота му като липса на богатство, здраве, щастие и добри връзки и отношения с другите хора. Божественото е много състрадателно. Дават ни се много възможности да се спасим и да се издигнем по-високо. Първото пълнолуние на месеца Читра или Чаитра  от индуския календар е един такъв ден, когато ни се дава възможността да изтрием товара от миналото и да се придвижим напред в живота. Дава ни се шанс да изчистим кармата, да преживеем вътрешна трансформация и да се развием.

На този ден, поради особеното подреждане на планетите в небето, ние сме в състояние да се свържем с пазителя на записите на нашата карма. Вечната книга на кармичните записи се поддържа от Бог Читра Гупта. Читра Гупта  бил създаден от Бог Брахма чрез Бога-Слънце. Той е по-млад брат на Бог Яма, Богът на Смъртта. В индуизма Богът на Смъртта е персонификацията на Дхарма и е изключително справедлив в това, което прави. Помага му по-младият му брат Читра Гупта, който поддържа записите на всички дела на всички живи същества. Тези, които имат добър баланс от добри дела, се изпращат в по-висши светове, а тези с повече негативни дела се изпращат в други светове, за да си научат уроците.

На този ден се правят богослужения на Читра Гупта, пазителят на записите и ние искрено се разкайваме за грешките си и го молим да изтрие негативната ни карма и да ни благослови, за да отидем по-нагоре в живота. В свещения град Канчипурам, в Щата Тамил Наду в Индия, се правят богослужения на образа на Бог Читра Гупта и се правят шествия, които разнасят образа му из града. След това, поклонниците се потапят в свещената река Читра, която тече между близките хълмове.

Легендите разказват историята за богослуженията, които се извършват на този ден. Бог Индра, водачът на Боговете, не се подчинил за нещо на Брихаспати, който бил Гуруто на Боговете. Натъжен, гуруто спрял да преподава на Индра правилата на етичното поведение. В резултат на това Бог Индра направил много зли дела. Когато гуруто подновил задълженията си, Индра поискал съвет как да се избави от грешките си. Брихаспати казал на Индра да направи поклонничество. Докато Индра бил на поклонничество, минавайки покрай Мадурай, Южна Индия, той изведнъж почувствал как товарът на греховете върху раменете му изведнъж олекнал. На това място открил Шива Линга и вендага изградил около него храм. Докато се приготвял да прави богослужение на Линга, Бог направил така, че да се появят златни лотуси в близкото езерце. Индра бил много доволен и благословен. Това бил денят Читра Пурнима.

Месецът Читра и Чаитра е първият месец на индуския календар. Когато правим богослужение на Бог Читра Гупта по време на първото пълнолуние в месеца, винаги си спомняме, че има по-висша сила, която ни наблюдава и знае всяко действие, което ние сме извършили.  Това ни помага да поддържаме постоянен контрол върху мислите, думите и делата си. Осъзнаваме, че бъдещето зависи от настоящите ни действия и се съобразяваме с това. На този ден правим богослужение на Бог и се молим за прошка за грешките ни, които сме направили нарочно или без да знаем. Когато молитвите ни са искрени и пълни с вяра и преданоотдаденост, Божественото намалява товара на кармата ни. Трябва да се молим на нашия гуру да ни даде силата да чу се подчиняваме и да му бъдем верни, на него и на неговото учение, и винаги да следваме съветите му. На този ден, когато ние подновим ангажимента и любовта си към Гуру, негативната ни карма се изтрива и ни се помага в пътя и напредъка в живота.  Трябва да живеем живота си съзнателно, като осъзнаваме делата си и изпълняваме задълженията си към Бог в ума и сърцето си. Само когато човек живее с осъзнаването на това, което прави, може да се издигне по-нагоре и да накрая да достигне отново до светлината. Това е и главната цел на този празник – Читра Пурнима.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Шри Нарасимха Джаянти

Днес е Шри Нарасимха Джаянти. Прахлад бил един от най-великите последователи на Бог Вишну. Той бил потискан и измъчван от баща си, демонът Хираниякашяпа заради преданоотдадеността си към Бог. На този ден Бог Вишну се въплътил като Бог Нарасимха, за да убие Хираниякашяпа и така да спаси Прахлад. Това е една очарователна история на дълбока любов на последовател към неговия Бог и  по-голямата любов на Бог към него и Неговото последно, драматично втурване, за да спаси своя преданоотдаден.

Братът на Хираниякашяпа Хираниякша, който искал да завладее вселената, атакувал и плячкосвал световете, бил убит от Бог Вишну. Хираниякашяпа страдал от смъртта на брат си. Той призовал Бог Брахма и изпълнил стриктни аскетизми, за да си осигури дара на безсмъртието и след това да отмъсти на Бог Вишну. Бог Брахма му казал, че дарът на безсмъртие не може да му бъде даден, но той може да поиска всичко друго. Той поискал да не може да бъде убит, от човек или животно, от демон или Бог, от оръжие, да не може да бъде убит през нощта или през деня, или у дома, или извън него.

Дарът на Бог Брахма направил Хираниякашяпа непобедим и той решил да завладее земята и небето. Междувременно жена му родила син на име Прахлад. Хираниякашяпа искал сина му да научи изкуството на демонските сили и да стане силен владетел. Той изпратил детето при гуру, за да учи. Хираниякашяпа се провъзгласил за Бог и наредил поданиците му да правят богослужение само на него, а не на другите Богове.

Прахлад отказал да се подчини и продължил на боготвори Бог Вишну. Той вече бил получил мантрата Ом Намо Нараяна, когато бил в утробата си от Мъдреца Нарада. Казал на баща си, че Бог Вишну е единственият Бог и че не приема баща си за Бог. Хираниякашяпа се разгневил и наредил на слугите си да убият Прахлад. Те хвърлили Прахлад от висака планина в пропаст, хвърлили го от скалите в морето, хвърлили го в дупка със змии, накарали го да влезе в кладата заедно с неговата леля Холика.  Тъй като той практикувал Смаран и винаги пеел името на Бог, той бил предпазен и не могли да му навредят .

Хираниякашяпа се разярил и поискал да се бие и да убие Бог Вишну, защото  му бил отнел лоялността на Прахлад. Той завлякъл Прахлад в двореца си и го попитал къде е неговият Бог. Прахлад отговорил, че Бог е на всякъде (вездесъщ). Баща му посочил главния стълб на двореца му и попитал дали Бог е в него. Прахлад отговорил, че Бог е там, а също и във всяка точка. Хираниякашяпа изръмжал гневно и ударил с жезъла си колоната и наредил на Бог Вишну да излезе. Колоната се отворил и от там с ръмжене изскочила формата на Бог Нарасимха. Това била една ужасяваща форма (на Бог). Имала глава на лъв и тяло на човек, очите  червени от гняв, нокти  като на лъв. Всички потреперили от страх при вида на Бог Нарасимха с изключение на Прахлад, който стоял тихо в тотално предаване/отдаденост.

Пламтящият Нарасимха атакувал Хираниякашяпа и го завлякъл го на стълбите. Поставил го в скута си и с нокти разпорил корема му. Това станало на прага, нито у дома, нито извън дома, било по време на залез, нито през деня, нито през нощта, формата, която убила демона не била нито човек, нито животно, никакво оръжие не било използвано за убийството. Бог намерил един чудесен начин, за да преодолее дара даден на демона и за да го убие. Било трудно да се успокои гневния Нарасимха. Дори Лакшми Деви се страхувала да застане пред него. Прахлад отишъл безстрашно пред Него и запял за славата на Бог, който присъства навсякъде, дори и в колоната, за да спаси преданоотдадените. Тази стути, възхваляваща песен, е една от най-добрите, които някога били изпявани. Слава на Бог Нарасимха, който е навсякъде, за да пази и спасява своите преданоотдадени последователи.

   

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Смаран – Дхрува

В Нава Видха Бхакти, деветте пътя на бхакти, се  говори за смаран. Смаран е съзнателното поддържане в съзнанието на постоянен и гладък поток от мисълта, спомена за Бог. Често използван пример е, че този поток тече гладко и непрекъснато също както тече олио или масло при преливане от един съд в друг. Смаранът, спомнянето за Бог, може да бъде правено по този начин. Когато имам непрекъснато помнене на Бог, можем да постигнем благословията и благодатта на божественото за много кратко време. Може да смятаме, че такъв подвиг не е възможен, но всичко зависи от  това как и защо ние подхождаме към Бог и колко фокусирани сме при постигането на целта. Подобно на Прахлад, Дхрува е известен със смарана на Бог и постигането на Благодатта на Бог за кратък период от време. Това е историята на Дхрува:

Имало едно време цар на име Уттанпада. Той имал две жени – Сунити и Суручи. Сунити имал син на име Дхрува, а Суручи имала син - Уттама. Царят обичал много втората си жена и нейния син и не обръщал внимание на първата и нейния син. Дхрува много обичал баща си и искал неговото време и внимание. Един път, когато влязал в дома на мащехата си, видял царят да седи с другото си дете в скута. Дхрува се втурнал към баща си, за да седне и той в скута му. Мащехата му Суручи го спряла и казала: ти си един нещастен син заради майка си. Ако искаш да седиш в скута на баща си, се нуждаеш от по-добър късмет. Отиди и се моли на Бог, да се родиш като мой син в следващото си прераждане, така че да можеш да седиш в скута на баща си. Дхрува видял, че баща му останал безучастен към случващото се. Думите на мащехата му причинили остра болка и страдание.

Разплакан, Дхрува отишъл при своята майка Сунити. Майка му се опитала да го успокои, но без успех. Дхрува попитал дали има някой на този свят, която да премахне болката му и да му даде това, което иска. Майка му казала, че Бог Нараяна е много мил и когато му достави удоволствието да мисли постоянно за него с любов, Бог му дава заршан и благословия.

Дхрува отишъл в гората облечен в дреха, направена от дървесно лико. По пътя си срещнал мъдреца Нарада. Когато мъдрецът се осведомил , дхурва му разказал какво се било случило у дома. Мъдрецът Нарада видял решителността  и непоколебимостта в лицето на момчето и от състрадание му дал свещената мантра: Ом Намо Нараяна. Освен това напътил Дхрува към гората наречена Мадхувана, на бреговете на свещената река Ямуна. Дхрува се изкъпал в реката и седнал под едно дърво с ум фокусиран върху Бог Нараяна и с мантрата „Ом Намо Нараяна”. Умът му бил празен и без мисли. Не мислел дори за баща си, мащехата си или дори за собствената си майка или за обидата. Междувременно, Мъдрецът Нарада отишъл в царството на Цар Уттанапада. Там го посрещнал разкайващият се цар, който бил натъжен от скръбта на Дхрува,която го била пропъдила от къщи в гората. Мъдрецът Нарада информирал Царя  за решението на Дхрува и съобщил, че Дхрува ще постигне успех в омилостивяването на Бог и успехът му ще бъде запомнен завинаги.

В Мадхувана, Дхрува правел тежък аскетизъм. Престанал да се храни и постоянно правел джапа. През първия месец изял само два плода, на всеки три дни. През втория месец той изял само няколко листа за шест дни. През третия месец той бил само малко вода на всеки девет дни. През четвъртия месец той отворил устата си на дванадесет дни и поглъщал само малко въздух. На петия месец спрял дори това и стоял на един крак като неподвижен кол и продължил да прави джапа с целият си ум фиксиран върху Бог Нараяна. Интензитетът на неговия тапас създал невероятна горещина, която дори и небесата не могли да понесат. Бог Нараяна, разчустван от бхакти и аскетизма на Дхрува, се появил пред него и го благословил, че неговия баща и другите ще го обичат, че той ще бъде велик цар и след смъртта си ще се превърне в  звездата Дхрува (Полярната звезда), която ще води и показва пътя на другите. След смъртта си Дхрува се превърнал в звезда и дори и сега той е много твърд и не променя положението се в небето. Дхрува е отправна точка за нас при смаран и твърдост в решението да се сдобием с Благодатта на Бог.

Превод от английски: Еллдибор Франк и Владимир Великов

Как да има любов в отношенията ни с хората

Никога не живеем сами. Винаги около нас има други хора. Като бебета, безусловната любов на майка и баща ни ни пази, когато станем по-възрастни, получаваме любов и подкрепа от семейството и близките, след като тръгнем на училище и университет,  нас ни подкрепят и ни правят компания нашите приятели. След това работодателят и колегите на работното място, по-късно партньорът ни в живота и децата ни. Макар да получаваме толкова много любов и подкрепа през живота си и да имаме любов и отношения с други хора от самото ни раждане, ние все още не сме се научили да се справяме с любовта и да поддържаме добри отношения с другите хора.

От раждането си имаме индивидуалност. Желания, симпатиите и антипатиите ни стават по-силни, когато растем и по-късно те стават първостепенна важност в живота ни. Когато семейството, приятелите и другите около нас не сътрудничат на  самомнението и желанията ни , ние   им се сърдим. Разликите в мненията, неадекватно повишаване на тона и използването на лоши, обидни думи водят до караници и дистанциране между хората, които обичаме, и нас. Липсата на разбиране, неспособността да се намери компромис или отказът да приемем гледната точка на другия добавят още гняв и водят да разпадане и дегенерация на отношенията.

Повечето от нас осъзнават накъде отиват отношенията и връзките ни с другите хора. Очакванията, нуждата да бъдем разбирани без думи, желанието винаги да бъдем приоритет в живота на другите хора, нуждата от власт, от контролиране и манипулиране на другите е в нас и ние осъзнаваме недостатъците си. Не сме в състояние да променим себе си, тъй като нямаме навика да поставяме другите пред себе си или да се опитаме да ги разберем. Гневът е първата реакция и е кибритът, който запалва огъня на разрушението на всяка връзка и отношения.

Винаги съществува разлика в мненията между двама души и това е нещо което трябва да приемем за даденост. Тези разлики не следва да създават дистанция в сърцата или отношенията. Когато анализираме и разрешаваме разликите в мненията си. нека да запазим близостта на любовта в сърцата си. Нека винаги да помним защо обичаме човека и че любовта е важна, а не разликите. Чуйте какво казва тази  древна история по въпроса как да поддържаме любов във отношенията си:

Имало едно време един индуистки светец, който отишъл на бреговете на река Ганг, за да се изкъпи и там открил семейство да си крещят един на друг. Обърнал се към последователите си, усмихнал се и попитал: защо хората, когато са гневни, си викат и крещят един на друг?

Последователите му помислили и след известно време един от тях казал: викаме, защото губим спокойствието си. Светецът попитал: каква е причината да викаме, когато човекът е до теб. Можеш да му говориш меко и с тих глас. Последователите размишлявали и откривали различни обяснения, но нито едно от тях не било приемливо за всички.

Най-накрая светецът им обяснил: когато двама души са ядосани един на друг, има дистанция между сърцата им. За да покрият тази дистанция, те викат един на друг, за да се чуят. Колкото по гневни стават, толкова по-голямо е разстоянието и толкова по-силно трябва те да викат, за да се чуят.

Светецът продължил, когато хората се влюбят ситуацията е много различна. Дистанцията между сърцата намалява и те са близо един до друг, говорят меко и тихо. Шепнат любовни думи. Когато любовта им се задълбочи, те просто се гледат в очите и знаят какво другият мисли и чувства. Няма изобщо нужда от думи. Хората стават близки, когато се обичат.

Той погледнал учениците си и казал: когато спорите и се карате с близките и приятелите си, не казвайте думи, които раздалечават сърцата. Ако думите са груби и нараняват, разстоянието между сърцата се увеличава и идва ден, когато разстоянието между сърцата е толкова голямо, че няма да бъде възможно да общувате и да намерите пътя обратно.

Нека да се научим да се занимаваме с разликите в мненията си и да ги разрешаваме, без да увеличаваме разстоянието и като запазваме близостта в отношенията си. Отношенията на обичане и любов са резултат на съзнателна работа, а не въпрос на случайност. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Постигане на Бог, докато живеем светски живот

Всички ние имаме дълг като дете, брат, сестра, партньoр, майка, баща, член на обществото. Всички ние изпълняваме задълженията си по-най-добрия начин. Ако само изпълняваме дълга си, ние просто си изпълняваме задълженията и не правим нищо, за да се издигнем в живота. Ако искаме да се издигнем над цикъла на карма, раждане и смърт, трябва да изпълняваме задълженията си като ги предлагаме на  Върховната Сила и като приемем резултатите такива, каквито  ни се дадат. Имаме право да правим, но нямаме право да искаме резултати. Работа се прави с фокусиране върху Бог и предлагаме резултатите на Него. Това е карма Йога така, както се преподава от Шри Кришна в Бхагавад Гита.

 Когато правим нещо и го предлагаме на Бог и приемаме резултатите, които ни се дават, били те горчиви или сладки, като прасада, ние трансформираме светската работа в богослужение. През деня, докато работим, умовете ни са фокусирани върху Бог и ние съзнателно му предлагаме всичките си усилия. Този постоянен смаран на Бог дава велики знания, мъдрост, сила и покой в нас. Няма нужда да правим други усилия, за да постигнем Бог. Карма Йога е достатъчна.

Свами Вивакананда говори за важността на Карма Йога в тази история: имало едно време светец на име Каушик, който бил в дълбока медитация под едн дърво. Една птица, кацнала на клоните, вдигала много шум и му пречела. Каушик погледнал гневно птицата и тя избухнала в пламъци. На Каушик му дожаляло за птицата, но егото му се раздуло от гордост, че бил предобил такава сила. Той бил гладен и решил до отиде до близката колиба, за да търси храна. Когато викнала, че иска храна, господарката на къщата му отговорила, че ще дойде след десет минути, защото сервирала обяда на съпруга си. Каушик зачакал нетърпеливо. Чувството му за важност и егото му пораснали и гневът му нараснал, докато чакал господарката да излезе и да го нахрани.

Тя доста закъсняла и когато най-накрая излязла с храната, се извинила на Каушик, но Каушик се чувствал обиден и много разгневен. Той я изгледал гневно и не приел нейните извинения. Накрая тя казала: извиних ти се много пъти. Трябваше да свърша задълженията си, преди да дойда при теб. Аз не съм тази бедна птичка, която ти изгори с поглед. Успокой се, моля. Каушик би шокиран. Не очаквал някой да е разбрал за инцидента, който се бил случил току-що и той не бил казал още на никого за него. Той осъзнал, че тази жена била духовно напреднала и паднал в краката й и се извинил. Той поискал да го научи на нейните духовни практики, чрез които тя била напреднала толкова много. Тя му казала, че изпълнявала задълженията си усърдно и добросъвестно и предлагала цялата си работа на Бог. Каушик не й повярвал и продължил да я разпитва. Така тя го изпратила при нейния Гуру, човек на име Дхраманяадха, който живеел в съседното селище.

Каушик пристигнал в съседното селище и тръгнал да търси големия ашрам на великия гуру. Докато минавал покрай месарницата/касапница, едни човек му казал: Не си ли ти този, който жената от съседното селище, прати да се срещне с мен? Аз съм Дхармавяадха. Каушик бил слисан. Той не очаквал Гуруто на тази духовно напреднала жена да бъде касапин. Нито, че касапинът ще знае кой е той. Касапинът му казал да го изчака, докато продаде месото си и си вземе парите. След това двамата отишли в къщата му. Касапинът влязъл вътре, изкъпал се, сготвил за старите си родители и ги нахранил, и се погрижил за тях, докато Каушик чакал търпеливо отвън. Когато излязъм Каушик му се поклонил и го попитал за духовните практики, които му дали такива сили, знание и мъдрост. Дхармавяадха му отговорил смирено: това, което правя, е да извършвам задълженята си внимателно и с любов и да давам резултатите на Бог!

Когато правим ежедневната си работа със специална нагласа на любов и правим най-доброто, на което сме способни в работата, старателно и добросъвестно, работата се превръща в най-висшата духовна садхана. Човек не може да избегне работата и задълженията си. Нека да трансформираме ежедневната си активност и работа с тази специална нагласа, която ни издига над светското и ни пренася в божествените реалности. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов